Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 07.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 06.04.2021г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1532/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по иск за делба във фазата на допускането.
В исковата си молба против Д.Б.М., ЕГН********** *** ищците И.А.Д., ЕГН********** и Д.А.Д., ЕГН**********,***, чрез адв.С.В. твърдят, че са съпрузи и по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка , оформен с нот.акт №118, том VІІІ от 2013г. придобили собствеността от З. И. М. , починала на 03.05.2016г. на следния недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.502.1081 по КККР на гр.Пазарджик с площ от 245кв.м., ведно с 3/4ид.ч. от построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 42кв.м., представляваща имот с идентификатор 55155.502.1081.1 по КККР на гр.Пазарджик с административен адрес гр.П., ул.”Г.”№1.
Ответникът бил собственик на другата 1/4ид.ч. от имота по наследство и в качеството му на осиновен син на З.М. и Б. М., последният починал на 09.03.1993г. Дворното място Б. М. придобил през 1948г. по време на брака си със З.М., по това време изградили и жилищната сграда. Така възникнал режим на СИО върху имота при действието на СК от 1968г, съответно от 1986г. за заварени бракове.
При откриване на наследството през 1993г. правата на Б. М. – 1/2 ид.ч. – върху имота били наследени по равно от преживялата съпруга З.М. и осиновения им син – ответника Д.М. – по 1/4ид.ч. З.М. прехвърлила на ищците собствените си 3/4ид.ч. върху имота.
Страните не могли доброволно да поделят имота, поради което молят съдът да допусне делба при квоти 3/4ид.ч. общо за ищците и 1/4ид.ч. за ответника. Сочат доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва правата си върху имота – в размер на 1/4ид.ч. Оспорва нот.акт за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка и моли да бъде отменен. Твърди, че към момента на сключване на сделката майка му била на 90 годинии ищците били знаели, че няма да я гледат и издържат дълго време. Отделно от това ищците само няколко месеца я били гледали. На следващо място майка му по това време била с деменция и други придружаващи заболявания, не била подписала нот.акт, а била положила пръстов отпечатък. Оспорва прехвърлянето, тъй като не били изтекли десет години от сключване на сделката. Твърди, че първоначално майка му била прехвърлила своята 1/4ид.ч. от имота на снахата на ищците – Верка, но след един месец си върнала собствеността върху тях. След като ги прехвърлила на ищците, били й спрени всички помощи, вкл. за въглища и мръзнела на студено, а ищците нито й давали пари, нито й купували въглища или храна, нито се интересували от нея. Сочи доказателства.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нот.акт №118, том VІІІ от 2013г. ищците придобили собствеността от З.И.М., починала на 03.05.2016г. на следния недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.502.1081 по КККР на гр.Пазарджик с площ от 245кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 42кв.м., представляваща имот с идентификатор 55155.502.1081.1 по КККР на гр.Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик, ул.”Гарибалди”№1. Имотът бил придобит от прехвърлителката и съпруга и Борис М. по време на брака им. Така след смъртта на Борис М. тя и синът им - ответникът Д.М. – станали собственици на неговата ½ ид.ч. при равни права – по ¼ ид.ч. През 2013г. З.М. прехвърлила на ищците собствените си 3/4ид.ч. върху имота.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че оспорва нот.акт, с които е прехвърлена собстевността върху 3/4ид.ч от делбения имот на ищците, но искания в тази връзка не са надлежно направени, вкл. за откриване производство по оспорване съдържанието в атакуваната част.
Твърди се в отговора, че прехвърлителката към момента на сделката била на 90г. и ищците знаели, че няма да я гледат и издържат дълго време, а само няколко месеца. На следващо място към момента на сделката прехвърлителката била с деменция и други придружаващи заболявания, не била подписала нот.акт, а била положила пръстов отпечатък.
Във връзка с твърдението, че заради възрастта на прехвърлителката ищците са знаели, че няма да се налага да я гледат и издържат дълго време, съдът счита, че договорът би бил нищожен поради липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД в случай, че тя е тежко болна и неизбежно следва близка смърт и този факт да е известен на преобретателите по договора – в този смисъл е практиката на ВКС. Такива доказателства по делото не са събрани, напротив. Установи се от представената като доказателство епикриза, че З.М. през периода 08.08.2014г. – 15.08.2014г. е била хопитализирана с диагноза застойна сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, хронична исхемична болест на сърцето и друга обструктивна белодробна болест. Отразено е, че З.М. за първи път постъпва в отделението, като е изписана с подобрение, назначено й е лекарствено лечение. Това е единственото писмено доказателство, представено от ответника във връзка със здравословното състояние на майка му. Поради това съдът не дава вяра на показанията на свидетеля З.М. – дъщеря на ответника - , която твърди, че баба й по три – четири пъти годишно влизала в болница заради пневмония, кожни болести, нервни болести.
На следващо място - възрастта на прехвърлителката сама по себе си не е причина да се счита, че сделката е била без основание. Сделката е сключена на 13.12.2013г., а З.М. е починала на 03.05.201г. – т.е. две години и половина след това. И както се установява от показанията на свидетелите и на ищцовата страна, така и на св.М. – баба З. имала нужда от грижи едва когато остаряла – на 91-92г. До този оммент тя се е справяла сама с грижите по себе си и по никакъв начин не е могло да се приеме, че тя е тежко болна и неизбежно следва близка смърт, като този факт да е бил известен на преобретателите по договора – ищците по делото.
Не се доказа по делото прехвърлителката да е страдала от деменция, напротив – в приетата като доказателство епикриза е отразено, че е контактна - , а в нот.акт, с които е прехвърлена съответната ид.ч. от делбения имот, е отразено, че нотариусът се е уверил в нейната дееспособност. Този извод не се променя от факта, че тя е положила пръстов отпечатък вместо подпис – нотариусът е отбелязал, че това е сторено поради болест на лицето, пречещо му да полои подпис. Законодателят е предвидил такава хипотеза и фактът, че вместо подпис, той е положил пръстов отпечатък, не води до извода, че продавачът е бил недееспособен към датата на сделката. Отделно от това от съдържанието на договора не може да се направи извод, че продавачът не е бил в състояние да ръководи действията и постъпките си към датата на сключването на договора. Затова и не дава вяра на показанията на св.М., която твърди, че десетина години преди да почине баба й започнала да не познава хората, да говори несвързано. Тези показания не се подкрепят от никакви други доказателства, събрани по делото, напротив.
Твърди ответникът, че ищците не били изпълнявали задължението си по договора – да гледат и издържат прехвърлителката З.М.. В тази връзка по делото са разпитани свидетели и на двете страни. Съдът изцяло дава вяра на свидетелите М. И. и З. И. – същите са съдеди на З.М., имат преки и непосредствени ежедневни впечатления, без роднинска връзка със страните по делото и не се установи да имат някакъв интерес от изхода на същото. Двамата установяват, че през последните години от живота си З.М. имала нужда някой да се грижи за нея – да й гови, да чисти, да изпере, да пали печка, да я води на лекар. Всичко това правели ищците – почти шест години преди да почине. Нито дъщерята, нито синът на баба З. искали да я гледат – св.Илиев лично ходил да ги моли да се грижат за нея, а те казвали “Какво ни интересува, да мре”. Дори на погребението нито сина й, нито някой от семейството му не бил дошъл. Когато починала майка му, свидетелят ходил да му каже, а той и вратата не искал да отвори. Дошла била дъщеря й в деня на погребението.
По отношение на ответника установяват, че преди години идвал в селото, биел майка си, а да й вземе парите за алкохол, заплашвал я, късал й дрехите и тя бягала на улицата, като се налагало свидетелката и съпругът й – св.И. – да я спасяват от собствения й син.
Разпитани са в тази връзка и св.М. – дъщеря на ответника и св.М. – син на ответника. Св.М. твърди, че 3 – 4 години преди да почине баба й ходила да я кани да живее при нея, но тя отказвала. Когато била болна баба й, бащата на свидетелката ходел с нея на лекари, в болници. Той живеел в с.Главиница и идвал да я забира и да я води. Св.М. и брат й идвали да я виждат в какво състояние е, но тя била обгрижена, тъй като идвали често приятелки и комшии, все имало хора при нея.
От своя страна св.М. твърди, че макар да живеел в друго село, постоянно ходел при баба си, спял там – така било отпреди 25 години докъм 2015г. Ходил за кратко в чужбина и пак се върнал при баба си, защото нямало кой да я гледа. Той я карал в болница. Докато бил в чужбина при нея стояли жена му с децата. Когато бабата починал той бил в чужбина и не успял да дойде на погребението й. Последните години не го познавала, питала кой е, гонела го, говорела несвързано. Така 25 години той и семейството му живяли при нея, за да се грижат. Той купувал от пенсията й дърва и въглища. Не знаел някой друг да се е грижел за нея или да е живял там.
Показанията на тези двама свидетели си противоречат изцяло, взаимно се изключват и се опровергават както от показанията на другите двама свидетели – които съдът крадитира изцяло по изложени по-горе съображения -, така и от писмените доказателства, приети по делото. Нещо повече, в отговора по чл.131 от ГПК изобщо не са изложени твърдения, че св.М. и семейството му са полагали грижи за З.М..
Поради всичко това съдът приема, че искът за делба е основателен - налице е съсобственост между ищците и ответника върху процесния имот, като правата на страните са съответно 3/4ид.ч. за ищците – придобити в режим на СИО - и 1/4ид.ч. за ответника – по наследство. Следва да се отбележи, че в отговора на ИМ оспорване по отношение правата на страните не е направено.
Отбелязано е в отговора, че ответинкът оспорва прехвърлянето на частта от имота и заради това, че от сделката до преядявяване на иска не били изтекли десет години. Искане или възражение не е формулирано, но следва да се отбележи, че ищците не твърдят да са собственици по давностно владение, поради което съдът изобщо не обсъжда този въпрос.
По искането за заплащане на наем на ответника от страна на ищците за това, че ползват неговата част от имота, съдът ще се произнесе във втората фаза на делбата.
Затова съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И.А.Д., ЕГН********** и Д.А.Д., ЕГН**********,***, чрез адв.С.В. и Д.Б.М., ЕГН********** *** на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 55155.502.1081 по КККР на гр.Пазарджик с площ от 245кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 42кв.м., представляваща имот с идентификатор 55155.502.1081.1 по КККР на гр.Пазарджик с административен адрес гр.П., ул.”Г.”№1.
Правата на страните са както следва: 3/4 ид.ч. общо за И.А.Д. и Д.А.Д. и 1/4ид.ч. за Д.Б.М..
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: