Решение по дело №1026/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№347/22.4.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март  две хиляди  двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Станка Димитрова	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 1026 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано  по искова молба на К.Д.И., ЕГН **********/понастоящем в Затвора гр. Пазарджик/, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 30 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 01.03.2019г., изразяващи се в болки и страдания, поради бездействието на администрацията на Затвора Бобов Дол да му осигури адекватно лечение на получено в затвора заболяване.

Ищецът твърди, че страда и боледува от хемороиди.  В исковия период се е намирал в Затвора Бобов дол, в чиито медицински център липсвали лекарства за лечение на хемороиди. Поради тази липса на медикаменти, на ищеца му били причинени ежедневни болки и дискомфорт, от които се затруднявал да ходи до голяма нужда. Болките и причинения дискомфорт породили у ищеца чувство за незащитеност, отхвърленост и страх за живота и здравето му, от което се наложило да постъпи за лечение в СБАЛЛС  Ловеч.

В съдебно заседание, ищецът ангажира гласни и писмени доказателства за доказване на исковата си претенция.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от мл. юрисконсулт Русчо Р., който оспорва иска. Моли на базата на събраните писмени доказателства, съдът да приеме, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следното от фактическа страна:

Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно общо най-тежко наказание  размер на 16 години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на 27.06.2019 г.

В исковия период 01.07.2018 г. до 01.03.2019 г. ищецът се намирал в Затвора Бобов дол. Там посещавал медицинския център и в същия период бил преглеждан общо 22 пъти във връзка с най- различни негови здравословни оплаквания.  Във връзка с негови оплаквания за запек от 23.07.2018 и 19.11.2018 г. му била предписана и осигурена терапия с рициново масло и Бизалакс. Ищецът бил диагностициран и имал оплаквания на 01.10.2018; на 08.10.2018 и на 26.11.2018 г. от възпалени хемороиди, като му била осигурена съответната медикаментозна терапия с Долопрокт  супозиторий и Проктогливенол. В периода 01.01.2019 до 31.03.2019 г., И. не бил преглеждан, тъй като е нямал оплаквания.

По делото са приложени: справка с вх. № 8343/23.11.2020 г. за правното положение на ищеца, изготвена от Затвора Пазарджик] писмо с вх. № 8454/26.11.2020 г. от Затвора Бобов дол, към което са приложени: медицинска справка от медицински фелдшер В. от 24.11.2020 г., извлечение от амбулаторни журнали за периода 01.01.2018-31.03.2019 г.; извлечение от дневника за молби и затворени писма; заявки за доставки на лекарствени продукти за МЦ на Затвора бобов дол; извлечение от счетоводен продукт КОНТО за извършени доставки на лекарствени средства; писмо с вх. № 8676/02.12.2020 г. от Затвора Бобов дол, към  което са приложени същите писмени доказателства, като към горецитираното писмо; молба от ищеца с вх. № 9130/16.12.2020 г., към която са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 9381/30.12.2020 г. от Затвора Пазарджик, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1093/03.02.2021 г. от Затвора Бобов дол; писмо с вх. № 2414/16.03.2021 г. от ГДИН, с което са изпратени копия от жалби на ищеца, адресирани до началник отдел „Медицински“ при ГДИН, ведно с отговорите по същите.

По делото, в качеството на свидетел е  разпитан  Д.П.Г.. От показанията му се установява, че по едно и също време са пребивавали в Затвора Бобов дол, заедно  с ищеца през част от исковия период. К.  И. се оплаквал, че не е получавал хапчета за хемороиди. Ищецът споделял на свидетеля, че има кървене, изпитва неудобство, парене. Липсата на тези хапчета предизвикала у ищеца депресия.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим. Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона.  Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.   

Предвид нормативната рамка и с оглед на изложената по- горе фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”  със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран  да отговаря за вредите, които ищецът  е претърпял от незаконосъобразни действия  на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е  териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията.   Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора, доколкото към момента ищецът търпи наказанието си лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие;  настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.

Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата  в  ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на лекарствени средства за лечение на заболяване на ищеца. Не е спорно по делото, че ищецът страда от заболяване- хемороиди, като в тази насока е и писменото доказателство амбулаторен лист № 000130/25.04.2018 г./л.193/. Спорът се концентрира около обстоятелството, дали в исковия период на ищеца са му осигурявали лекарствени средства за лечение на това заболяване. Ищецът не можа да се справи с доказателствената тежест да докаже незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да му осигури нужните лекарства за провеждане на предписаната на ищеца терапия. Видно от медицинската справка на фелдшера към МЦ Бобов дол, за лечение на хемороидите, на ищеца са предоставяне лекарствени средства- Долопракт супозиторий и Проктогливенол, а във връзка със затрудненото изхождане- рициново масло и Базилакс.  Действително, от приобщените по делото доказателства се установи, че въпросните лекарствени средства / Долопракт супозиторий и Проктогливенол/ не са поръчвани  за доставка за нуждите на МЦ в Затвора Бобов дол, в исковия период, но това само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че там на склад са липсвали количества от тях и не са давани на ищеца. Напротив- от изготвената медицинска справка от 24.11.2020 г./л.66/, се установява точно обратното. Справката е официален удостоверителен документ и съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК се ползва от материална доказателствена сила. Доказателствената стойност на този документ, не е оборена от жалбите на ищеца, адресирани до Директора на ГДИН /л.229 и сл./, нито от показанията на св. Д.Г.. Жалбите не съставляват доказателство за факти, а за отправени от страна на ищеца до съответен орган твърдения. Освен това в тяхното съдържание не се открива недвусмислено оплакване на ищеца от хемороиди. Показанията на св. Г. не следва да се кредитират, тъй като последния не е пряк очевидец на събитията, а свидетелства единствено за това, което ищецът му е споделил през прозореца на килията.

Изложеното дотук прави безпредметно обсъждането на втория и третия елемент от състава на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, а именно претърпените вреди и причинно- следствената връзка между настъпването им и противоправното бездействие на затворническата администрация.

Изводите от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства са, че не са налице релевираните от ищеца бездействия, които да  нарушават забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсват основният елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Ето защо, съдът прие, че предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Д.И., ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за  сумата  от 30 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 01.03.2019г., изразяващи се в болки и страдания, поради бездействието на администрацията на Затвора Бобов Дол да му осигури адекватно лечение на получено в затвора заболяване.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                   СЪДИЯ: /п/

Решение от 12.4.2022г. по Административно дело 914/2021 Върховен административен съд
Решение № 276 от 12.04.2022 г. по а.н.д. № 914/2021 г. на Административен съд Пазарджик , Десети с-в - ОСТАВЯ в сила Решение № 347/22.04.2021 г. постановено по АД № 1026/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.