ОПРЕДЕЛЕНИЕ
20.06.2017г., град София
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав, в закрито зaседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова гр.д. N 7695 по описа за 2015г. и като
съобрази нормата на чл. 130, ал.1 ГПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съобразно
Определение на съда от 07.03.2017г., в което е дадена правна квалификация на
предявените искове - като обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, ал. 2 ЗЗД, чл. 124 ГПК и чл. 451 - 453 ГПК, и предвид
уточнителна молба от 24.03.2017г. от ищеца, в която са уточнени и евентуалните
искове по чл. 451- 453 ГПК, са предявени от С. ЕАД против „Л.А. М.е.р.” АД, „А.” ООД, „Ф.” ЕООД и „П.и.б.”
АД, както следва:
-
Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на н.а. за покупко-продажба 18, т.2, рег.№ 8334, дело
202/18.11.2013г. по чл.26 ЗЗД, а при евентуалност – иск за относителната му
недействителност по чл. 451- 453 ГПК;
-
Иск по чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване нищожността на н.а. за учредяване на договорна ипотека 75 т.1,
рег.№ 2466, дело 73/27.03.2015г. по чл.26 ЗЗД, а при евентуалност – иск за относителната
му недействителност по чл. 451-453 ГПК;
-
Иск по чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване нищожността на договор за особен залог от 06.07.2015г. с рег.№
3435, вписан в Търговския регистър под № 20150713113219, а при евентуалност –
иск за относителната му недействителност по чл. 451-453 ГПК;
-
Иск по чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване нищожността на договор за особен залог от 06.07.2015г. с рег.№
3434, вписан в Търговския регистър под № 20150713140349, а при евентуалност –
иск за относителната му недействителност по чл. 451-453 ГПК.
Ищецът
С. ЕАД не е страна по нито един от оспорваните договори, с предмет - описаните
в исковата молба недвижими имоти, като
същият твърди конкуриращи права на собственик, произтичащи от изпълнение
по реда на ЗОЗ.
Иск
по чл. 124, ал. 1, предложение второ, хипотеза втора ГПК, а именно – иск за
установяване на несъществуването на едно правно отношение, е обвързан, като
предпоставка за допустимост, с наличие на установен от закона правен интерес. В
хипотезата на оспорване на договорни отношения между трети страни, правен
интерес би бил налице само и единствено ако в полза на ищеца не е налице друг
правен способ за защита на неговите права. В конкретния случай, такъв правен
способ, изключващ правния интерес от оспорване на правоотношения между трети
лица, е пряк установителен иск за собственост по отношение на оспорващите
собствеността на ищеца лица.
Видно
от Справка от Имотен регистър, воден от Агенция по вписванията, и по-точно от
разпечатка от система ИКАР, на л. 299-307 от делото, ищецът С. ЕАД е придобил
процесните имоти по реда на принудително изпълнение по ГПК /публичен търг/, с постановление
за възлагане, като вписването е извършено на 08.08.2016г.
Приложеният
на л. 271 и сл. от делото Протокол за предявяване на разпределение след
извършена публична продан по изп.д. № 20158240404087 установява, че публичната
продан е извършена от ЧСИ рег. № 824, след прехвърляне за продължаване на
изп.дело № 20098190400743 на ЧСИ Л. М..
Доколкото
ищецът С. ЕАД сам в исковата си молба твърди, че е във владение на процесните
имоти във връзка с пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, и доколкото същият към
датата на настоящото определение е собственик на процесните имоти, същият не
разполага с правен интерес по смисъла на чл. 124 ГПК да се намесва в правоотношенията
между трети страни във връзка с процесните имоти. На първо място, същият разполага с установителен иск за собственост
срещу оспорващи собствеността му лица, като успешното му провеждане ще даде
пълна защита на правата на ищеца, включително срещу трети лица – приобретатели
на имота след завеждане на иска. Напротив, успешното провеждане на предявените
в настоящото производство искове няма да даде подобна защита на ищеца, нито ще
реши със сила на пресъдено нещо евентуални бъдещи правни спорове – диспозитивът
за прогласяване нищожност на една сделка не съдържа произнасяне по отношение
собствеността на имота. В този смисъл,
би се стигнало до безкрайна поредица от искове за прогласяване нищожността на
всяка последваща сделка /пример за което е и искането в допълнителна искова
молба на ищеца от 21.07.2016г. /л. 231 и сл. от делото/ за привличане в
производството на трето лице – последващ приобретател на имота - Жарава 77 ЕАД
/л.234//. Подобна безкрайна поредица от искове, без да се реши със сила на пресъдено
нещо основният правен спор – а именно принадлежността на собствеността върху
процесните имоти, изключва наличието на правен интерес от предявените искове.
Фактическият интерес на ищеца за вписване в имотен регистър на подобна искова
молба, за да уведоми трети лица купувачи за съществуващ правен спор не го
превръща в правен – и вписването на искова молба по установителен иск за
собственост би му дал подобна защита. На
второ място, всички права на ищеца във връзка с твърдяна нищожност на
процесните сделки успешно биха могли да се релевират в съдебен процес по
установителен иск за собственост – нищожността настъпва по право и всеки би
могъл да се позове на нея. На трето
място, исковете по чл.451-453 ГПК са акцесорни, и целят запазване на
правата на кредиторите с обезпечение ипотека в изпълнителното производство
срещу недобросъвестни действия на длъжника. Липсва правен интерес от
предявяването им, след като ищецът – кредитор по ЗОЗ изцяло е осъществил
правата си във връзка с принудителното изпълнение по реда на ГПК и е придобил
имотите на осъществената публична продан, обстоятелство вписано в имотен
регистър на 08.08.2016г.
По отношение на исковете във
връзка с нищожността, респективно относителната недействителност по чл. 451 - 453 ГПК на двата договора за особен залог. Видно от представените
от самия ищец към уточнителна молба от 24.03.2017г. /л. 316-320 от делото/ писмени доказателства
– два броя молби-съгласия от ПИБ АД за заличаване на двата особено залога,
предмет на исковата молба /л. 322-326 и л.327-331/ и извлечение от Търговския
регистър на АВ от дата 23.03.2017г. /л. 321 от делото/ установяващ заличаването
на залозите във връзка с представените молби, същите два залога към датата на
настоящото определение са заличени. Това лишава ищеца от правен интерес от
установяване на тяхната нищожност по исков ред, доколкото ефектът от
оспорването вече е постигнат – залозите не съществуват в правния мир. По
отношение на относителната недействителност на тези залози, важи и изложеното
по-горе - липсва правен интерес от предявяването им след като ищецът – кредитор
по ЗОЗ изцяло е осъществил правата си във връзка с принудителното изпълнение по
реда на ГПК и е придобил имотите на осъществената публична продан,
обстоятелство вписано в имотен регистър на 08.08.2016г.
По
този начин, предвид липсата на правен интерес за ищеца за завеждане на
предявените искове, съдът, на основание чл. 130 ГПК, следва да върне като
недопустима предявената искова молба, и да прекрати производството по делото.
Отделно
от изложеното, следва да се отбележи, че са предявени четири обективно
кумулативно съединени искове, всеки от които има своя цена – по отношение на
нотариалните актове това е посочения в тях от нотариуса материален интерес, а
по отношение на двата договора за особен залог – цената на договора е
стойността на вземането на кредитора обезпечено със залога. Върху цената на
всеки от исковете следва да бъде събрана и съответната държавна такса. В
конкретния случай същата не е внесена в пълен размер, но предвид прекратяване
на производството на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес, няма
основание за оставяне на производството без движение.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, като
недопустима, на основание чл. 130,
ал. 1 ГПК, искова молба вх.№ 149012/02.12.2015г.
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 7695/2015 г., по описа на СГС, VI-3 състав.
Определението
на съда подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му с частна
жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: