№ 393
гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Албена Г. П.а
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. П.а Въззивно гражданско дело №
20245200500521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
185/15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235210100066 В.т районен съд е
отхвърлил предявения от О. К. Р., ЕГН **********, адрес: П., ул. „П." № 6, ет.
1, Д. К. Р., ЕГН **********, адрес: П., ул. „П." № 6, ет. 1, против В. О. З., ЕГН
**********, адрес: В., ул. „П.Б.“ № 54 и З. К. З., ЕГН **********, адрес: В.,
ул. „П.Б.“ № 54, положителен установителен иск с правно основание по чл.
124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на
оттветниците, че О. К. Р., ЕГН **********, адрес: П., ул. „П." № 6, ет. 1, Д. К.
Р., ЕГН **********, адрес: П., ул. „П." № 6, ет. 1 са собственици на следния
недвижим имот: сграда с идентификатор *************, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **********/06.06.2018
г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: град В., м. М. ливада, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10450.148.46, застроена площ 32кв.м., брой
етажи - един, брой самостоятелни обекти-няма данни, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност, считано от 2004 г..
Осъдил е О. К. Р., ЕГН **********, адрес: П., ул. „П." № 6, ет. 1, Д. К. Р.,
1
ЕГН **********, адрес: П., ул. „П." № 6, ет. 1 да заплатят на В. О. З., ЕГН
**********, адрес: В., ул. „П.Б.“ № 54 и
З. К. З., ЕГН **********, адрес: В., ул. „П.Б.“ № № 54, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от О. К. Р. и Д. К. Р., които чрез своя процесуален
пълномощник го обжалват с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че по делото било установено, че В. О. З. и З. К. З. не са
собственици на процесната сграда и по отношение на тях не са налице
условията на чл. 79 от ЗС, както и че за период повече от 10 години, считано
от 2004 г. до сега, ответниците не са стъпвали в процесния имот. Било
установено по делото, че от 2004 г. само К. О.ов Р., а след това неговите
синове, са владели имота, поради което е налице обективният критерий за
придобиване на собствеността - изтекла в полза на ищците придобивна
давност. Прави се анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели,
с основен извод, че от тях могат да се извлекат доводи в подкрепа на
твърденията, изложени в исковата молба. Искането е решението на Районния
съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде уважен, така, както е предявен, с присъждане на
разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. О. З. и
З. К. З. чрез адв. Д. В. К., с изложени доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Позовават се на показанията на разпитаните свидетели, от които
можело да се направи извод, че се касае за различни сгради, и че от събраните
по делото доказателства не можело да се направи обоснован извод, че ищците
са владеели процесния имот повече от 10 години. Искането е решението на
Районния съд, да бъде потвърдено Няма доказателствени искания пред
въззивния съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против В. О. З. и З. К. З. ищците О. К. Р. и Д. К. Р. са
2
твърдели, че през 80-те години на миналия век дядо им О. Ю. Р. построил
сграда с площ 32 кв. м. в гр. В., в местността „М. Ливада“. След неговата
смърт през 2004 г. за сградата се грижел единствено баща им К. О.ов Р., който
извършил множество ремонти и други подобрения в нея. Тъй като не е
разполагал с документ за собственост, баща им предприел действия по
снабдяване с такъв, като първоначално му издали удостоверение за търпимост
на строеж въз основа на представени от него скици, декларации от съседи,
геодезическо заснемане и др. Непосредствено преди снабдяването му с
документ за собственост от нотариус, К. Р. починал на 16.04.2021 г., като след
неговата смърт за имота се грижели единствено ищците. Наскоро установили,
че ответницата и нейният съпруг се снабдили с нотариален акт за собственост
върху сградата на основание давностно владение. Твърдели са, че баща им К.
О.ов Р. е установил владение върху сградата още през 2004 г., като изрично,
явно и необезпокоявано показвал собственическото си отношение към вещта и
в нито един момент владението му не е било оспорвано от когото и да е.
Поддържли са, че никой не е предявявал претенции към имота и не е оспорвал
владението на баща им, а след неговата смърт - и тяхното, поради което
претендират, че са собственици на сградата по силата на давностно владение,
към което присъединяват и владението на баща си на осн. чл. 82 от ЗС.
Искането е съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
*************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед **********/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: град
В., м. „М. ливада“, разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.148.46, застроена площ 32 кв.м., брой етажи - един, брой самостоятелни
обекти-няма данни, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2004 г. и на
осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит на основание давностно владение № 102, том II, per.
№ 3531, дело № 282/31.08.2022 г. на Нотариус Е.Ч.. peг. № 649, р-н на
действие PC-В..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са оспорили иска изцяло.
Твърдели са, че строежът на процесната сграда е започнал през 1990 г., а не
през 80-те години, а сградата, за която говорят ищците, построена през 80-те, е
друга - на около 50 метра от процесната страда и се е ползвала за съхранение
3
на храната на отглежданите от ответниците говеда. Твърдели са, че след 1989
г. ответниците започнали да увеличават броя на животните, които отглеждат в
местността „М. ливада“ и затова предприели действия по изграждането на
процесната постройка, в която да си отпочиват и евентуално да нощуват при
нужда. В периода, в който са започнали строителството, все още не била
отпочната кампанията по възстановяване на земеделските земи. Ответниците
били в тази местност дълги години и познавали както другите ползватели,
така и бившите собственици на земите, които са ги ползвали лично, защото не
били включени в блокове на ТКЗС. Позиционирането на строежа станало без
противопоставянето на ползвателите и на бившите собственици. Твърдели са,
че построяването на сградата им е отнело около две години. Отлели бетонен
фундамент, на който поставили и вградили процесната сграда -дървена
конструкция. Прекарали ток и вода до имота, което било най-трудоемката част
от строителството, поради отдалечеността на съществуващите мрежи.
Твърдели са, че през 1992 г. строежът бил завършен окончателно, като от
построяването до зимата на 2018 г. къщата била ползвана единствено и само
от ответниците. От 1992 г. до 2003 г. ответниците отглеждали животните си в
местността „М. ливада“ в землището на гр. В.; след 2003 г. в периода август -
ноември ги отглеждали на същото място, а през другото време животните
били във фермата им във В.. Причината от 2019 г. да спрат да ги отглеждат в
местността „М. ливада“ била развиващото се строителство в местността и
използването й за вилна зона на град В.. От 2019 г. насетне процесната сграда
се е ползвала изключително рядко от тях, не повече от два-три пъти в
годината, когато са ходили за през деня с приятели. Признават
обстоятелството, че наследодателят на ищците също е ходил във вилата след
2019 г., където се събирал с негови приятели, но това е ставало със знанието на
ответниците. Оспорили са твърдението на ищците, че наследодателят им е
извършвал множество ремонти и други подобрения в сградата. Твърдели са, че
в сградата няма каквито и да било подобрения или ремонти. Оспорват и
твърдението, че след смъртта на наследодателят им ищците се грижат и
стопанисват сградата и поддържат, че те никога не са ходили там - нито преди
смъртта му, нито след нея. С оглед на гореизложеното, считат, че те
притежават собствеността върху процесната постройка по давност на
основание чл. 79, във връзка с чл. 85 от ЗС. Изпълнили са административните
процедури по попълване на кадастралната карта с процесната сграда, видно от
4
Заповед № ***************** г. на Началника на СГККП., както и са се
позовали на изтеклия в тяхна полза давностен срок - десет години, считано от
1992 г. до 2002 г., като са се снабдили с нотариален акт за собственост, с оглед
осъществяваното от тях владение продължаващо и до днес. Считат исковата
претенция за неоснователна и молят да се отхвърли.
Не е спорно между страните, а се установява и от удостоверение за
наследници изх. № 28/01.04.2022 г., че О. Ю. Р. е починал на 12.06.2004 г. и е
оставил за наследници по закон следните лица: З.Ц. Р.а- съпруга, В. О. З. -
дъщеря и К. О.ов Р. - син. От същото удостоверение се установява, че К. О.ов
Р. е починал на 16.04.2021 г. и оставил за наследници по закон- О. К. Р. - син и
Д. К. Р. - син.
Установява се от приетата по делото декларация, подписана от О. Ю. Р.,
нотариално заверена с рег. № 1391/14.07.1992 г. в Районен съд В., пред В.ски
районен съдия - Н. Д., че към датата на подписването й в мястото, което О. Ю.
Р. владее от 1984 г., намиращо се в м.“М. ливада“, с площ от общо 500 кв.м, от
които 200 кв. м. предоставени му от АПК-В., същия е построил овчарник и
дървена барака.
От приетата по делото молба от О. Ю. Р. до Община В. се установява, че
последния построил дървената барака със застроена площ 34 кв.м. в пустееща
земя в м.“М. ливада“ с площ от 200 кв.м., дадена му по 408 МП за отглеждане
на животни, съгласно удостоверение № 1829 от 25.05.1984 г. на АПК В., а
върху пустеещо място около 300 кв.м. горска площ построил овчарник за
отглежданите от него животни - овце, които били около 60 бр.
От представената по делото скица на сграда № 15-220176-27.02.2023 г.
с идентификатор ************* се установява, че процесната сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.148.46, със застроена
площ от 32 кв. м и брой етажи: 1, а от представената по делото скица на
поземлен имот № 15-39296115.05.2020 г. с идентификатор 10450.148.46 се
установява, че същия е с площ от 199 кв.м., с адрес местност „М. Ливада“,
трайно предназначение на територията: земеделска и собственик Община В..
Като доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит въз основа на обстоятелствена проверка №
102, том II, рег. № 3531, н.дело № 282 от 31.08.1922 г., от който се установява,
че ответниците са признати за собственици на процесната сграда на основание
5
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За изясняване на делото пред районния съд са разпитани свидетели.
От разпита на свидетелката П.С.П. се установява, че е живяла на
семейни начала с наследодателя на ищците - К. Р., в периодо от 2016 г. до
смъртта му. Твърдяла е, че през 2019 г.- 2020 г. с него започнали да извършват
подобрения в имот, представляващ дървена постройка с две стаи, като
изградили трета стая и баня и тоалетна, като за целта тя изтеглила кредит през
2018 г. Свидетелката и твърдяла, че за тези преустройства ответницата не е
знаела и не е участвала финансово или по друг начин. Твърдяла е, че
ключовете за вилата до момента на смъртта на К. били у него, а след това тя
лично ги предала на ищеца О. Р.. Заявила е, че процесната сграда била строена
от бащата на К. Р. и дядо на ищците - О. Ю. Р. и че единствените подобрения,
правени в тази сграда от момента на построяването й до сега, са тези
извършени от тях през периода 2019 г. - 2020 г. и че преди това сградата била
изоставена и никои не се грижел за нея.
От разпита на свидетеля В.Г.С. се установява, че бил нает от К. Р. малко
преди смъртта му за извършване на ремонт във вила, намираща се в местност
„М. ливада“, за изграждане на стени и прозорци върху вече направения
фундамент на баня. Свидетелят е твърдял, че когато били по-малки с ищеца Д.
Р., често посещавали вилата заедно, като при техните посещения никога не е
виждал други хора там. Пояснява, че във вилата имало в едната стая две легла,
в другата стая също имало две легла и една маса, а отгоре нямало почти нищо.
Твърдял е, че наследодателят на ищците си държал там кучето и други дребни
животни. Свидетелят знаел от ищеца Д. Р., че сграда е на баща му - К. Р..
От разпита на свидетеля И.Г.К. се установява, че често посещавал вила в
местност „М. ливада“ и помагал на К. Р., с който били приятели и колеги -
ловци от 30 год., за изграждането на допълнителна стая, септична яма, баня и
тоалетна и втори етаж на вилата. Твърдял е, че сграда се състои от две стаи,
пред които има коридор със стълби за втори етаж и една допълнителна, за
изграждането на която той лично помогнал на К. Р., а вторият етаж, се състои
от една голяма стая. На първия етаж имало баня и тоалетна. Свидетелят е
твърдял, че К. Р. изградил банята, тоалетната, разширението и втория етаж
през 2019 г.- 2020 г.. Твърдял е, че мястото, в което била построена вилата, е с
площ от 300 кв.м. и в близост нямало други сгради или стопански постройки
6
за гледане на животни. Твърдял е, че по време на посещенията си там освен
свидетелката П., друг не е виждал да идва. Твърдял е, че бащата на ищците си
държал в имота ловните кучета. Заявил е, имотът имал врата, която била
заключена и за която К. имал ключ. Твърдял е, че К. Р. е заявявал пред него, че
къщата е строена от баща му и че сега е негова собственост. Твърди, че до
преди К. да се разболее, не е знаел изобщо, че той има сестра.
От разпита на свидетелката В.Т.К., се установява, че бащата на
ответницата заедно с ответника З. построили дървена къща, която се ползвала
от ответниците за складиране на сено и слама в едната й част, а в другата от
човека, който пазел животните които отглеждали. Свидетелката излага, че
около 1989-1990 г. ответникът З. взел място, намиращо се на 50-100 м. по-
надолу от мястото, където отглеждали животни и там с помощта на бащата на
ответницата З. и на свидетелката и мъжа й, построили вила с две стаи и салон.
Бащата на ответницата се настанил да живее там, когато наследодателят на
ищците го изгонил от къщата, в която живеел. Твърдяла е, че след като
здравословното състояние на О. се влошило, ответницата го приела в дома си
в село В., а във вилата ответникът З. започнал преустройства с помощта на
мъжа на свидетелката и девер й, като стабилизирали две стаи и ги обзавели.
Свидетелката е твърдяла, че когато ответниците посещавали В., оставали да
пренощуват имено в тази вила. От показанията й се установява, че само
ответниците имали ключ за вилата. Твърдяла е, че 50-100 м. по-нагоре от
мястото, на което била вилата на ответниците, имало място с дървена барака,
където наследодателят на ищците държал кучета. Сочи, че в мястото, където е
вилата, имало зеленчукова градина, а мястото, което се намирало на 50-100 м.
по-нагоре, било това, в което ответникът З. отглеждал животни, които през
2014 г.- 2015 г. преместил във фермата си в с. В.. От показанията на
свидетелката се установява, че последно е посетила вилата на ответниците
през 2022 г. и видяла, че във вилата все още са същите легла и шкафове, с
които първоначално била обзаведена от ответниците. Баня във вилата нямало
и никога не е имало, а вилата се състояла от две стаи, салон и мокро
помещение, а ответникът З. в момента изграждал и баня.
От разпита на свидетеля М.А.П., се установява, че ответникът З.
отглеждал овце в имот, намиращ се в м. “Марини ливади“, където имало стая
за сеното и една стая за овчаря с легло и масичка. Свидетелят е заявил, че
7
посещавал това место, тъй като е ветеринарен техник и е ходел, когато имало
нужда от неговите услуги. Твърдял е, че в подножието на това място, на което
отглеждал животни, ответникът З. направил постройка и прокарал вода до
нея. Свидетелят е твърдял, че единствените кучета там били тези, които
пазели овцете, и нямало ловджийски. Твърдял е, че наследодателя на ищците -
К. Р. също гледал животни - 15 крави, но в друга местност в други плевни, а в
процесния имот само ответниците, с помощта на бащата и майката на
ответницата З., се грижели за овце.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и
след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта
като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова презумпция е
оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай, че някой
отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада върху
лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие съсобствен
имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира явно и
недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като своя и
да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта
8
като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец.
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във
всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от 25.01.2010
г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се приема, че
словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на претенции в
разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с действия, насочени
9
към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия
сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова полза
придобивна давност и не смущават владението му.
Съдът приема за установено, че наследодателят на ищците К. Р. до
смъртта си е ползвал сграда, състояща се от две помещения, построена през
80-те години на ХХ век, пристроена и преустроена някъде около 2019-2020 г.
Твърдението в исковата молба е, че вилата е построена от неговия баща О. Р. в
м.“М. ливада“.
Установи се от показанията на свидетелите В.К. и М.П., че в м.“М.
ливада“, на 50-100 метра от мястото, на което общият наследодател О. Р. е
построил барака със застроена площ около 34 кв.м. и овчарник, е построена
сграда със застроена площ 32 кв.м. на един етаж, с две стаи и салон, без баня,
в която ответниците оставали да преспят, когато отивали до гр.В. и където
настанили О. Р., когато синът му го изгонил от къщата, в която живеел.
От друга страна свидетелите П.П., В.С. и И.К. единодушно твърдят, че
сградата, която са посещавали приживе на К. Р., е на два етажа, като банята,
тоалетната, разширението и втория етаж са изградени от К. Р. през 2019 г.-
2020 г. Свидетелят С. уточнява, че когато в по-младите си години посещавал
имота, на втория етаж нямало нищо.
Доколкото липсват други доказателства, установяващи вида на сградата,
чиито собственици ищците претендират, че са, съдът е длъжен да установи
тези обстоятелства единствено и само въз основа на събраните гласни
доказателства - свидетелските показания на двете групи свидетели, които
обаче описват съвършено различни сгради. Въз основа на гласните
доказателства въззивният съд не може да направи безспорен извод, че
ответниците са заявили собственически претенции по отношение на сграда на
два етажа с баня и тоалетна. Напротив, както от показанията на свидетелите К.
и П., така и от представения по делото нотариален акт № 102, том II, рег. №
3531, н.дело № 282 от 31.08.1922 г. се установява, че ответниците се
легитимират като собственици на едноетажна еднофамилна сграда. От
показанията на свидетелката К. се установява още, че както О. Р., така и К. Р.
са ползвали този имот, но това е ставало с разрешението и знанието на
ответниците, което съдът приема, че безспорно представлява манифестиране
на намерение за своене на имота.
10
Дори и да се приеме, че претенцията на ищците е насочена именно към
сградата, за която ответниците са се снабдили с титул за собственост,
обстоятелството, че с ключ за нея са разполагали както К. Р. до неговата
смърт, а след това – неговите синове (според показанията на свидетелката П.),
така и ответниците З.и (според показанията на свидетелката К.), въззивният
съд приема, че при тези данни не може да се направи категоричен извод, че
само наследодателят на ищците и те самите са владели имота повече от 10
години до датата на предявяването на иска.
Тъй като тежестта на доказване на твърдяните в исковата молба
обстоятелства лежи върху ищците, а от показанията на свидетелите не се
установява К. Р., а след неговата смърт и синовете му да са демонстрирали по
отношение на ответниците, че владеят за себе си едноетажна сграда с две стаи
и самол, без баня и тоалетна в м.“М. ливада“, а свидетелските показания
сочат, че са владяли сграда на два етажа, с баня и тоалетна, преустроена в
периода 2019-2020 г., настоящата съдебна инстанция приема за недоказан
предявения положителен установителен иск за собственост.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението на РС-В. и се
присъединява към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
20235210100066 по описа на В. районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11