О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
06.12.2018 г., гр. Габрово
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на шести
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дългичева в. ч. гр. д. № 301/2018
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.220 от
ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№
9287/06.11.2018 г. от А.В.М., с ЕГН: ********** чрез адв. М.Д. - ГАК срещу
протоколно определение от 30.10.2018 г., с което Районен съд – Габрово е
отказал конституирането на наследниците на третото лице – помагач – С. В. –
нотариус с рег.№ 093, с район на действие РС – Габрово.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че
отговорността за вреди, причинени от виновното поведение на нотариуса не се
погасява със смъртта му и съобразно това намира за неправилно становището на
районния съд, че отговорността е лична и не се наследява. Сочи, че деликтната
отговорност и задължението за поправяне на вредите няма строго личен характер и
на общо основание влиза в наследствената маса. В тази връзка акцентира върху
нормата на чл.73 от ЗННД, която препраща към общите правила на деликтната
отговорност, а именно чл.45 и сл. от ЗЗД. В заключение сочи, че отговорността
по чл.45 от ЗЗД представлява пасив на наследството и като такава тя подлежи на
репариране от наследниците, независимо от качеството, в което е действал техния
наследодател. Въз основа на изложеното моли за отмяна на обжалваното
определение.
Въззивният съд, като съобрази доводите, изложени в
частната жалба и прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
В съдебно заседание по гр. д. № 2793/2017 г., проведено
на 30.10.2018 г., Габровският районен съд е докладвал върната по делото
призовка, в която е отразено, че третото лице – помагач – С. В. е
починал на 14.08.2018 г., което обстоятелство се потвърждава и от приложената
справка от НБД „Население“. В тази връзка процесуалният представител на
ответницата А.В.М. е отправил искане до съда за конституиране в производството
на наследниците на починалото трето лице – помагач. С протоколно определение от
същата дата районният съд е отказал конституирането на наследниците с мотива,
че третото лице – помагач е конституирано в производството във връзка с
изпълнение на служебните му задължения в качеството му на нотариус и доколкото
правомощията на нотариуса имат неимуществен характер и са свързани с неговата
личност, те са ненаследими.
При така изложеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Въззивният състав намира частната жалба за допустима като
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Според постоянната практика на ВКС съгласно разпоредбата
на чл.73 ал.1 ЗННД нотариусът
носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече
от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД,
предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия
състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД –
наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при
осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на
длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността
за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който
представлява паричната оценка на удостоверяваното право /вж. Решение
№105/06.07.2017 по дело №2604/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./. Изложеното
позволява да се приеме, че имуществената отговорност на нотариуса по чл.73 от ЗННД не разкрива особености, неприсъщи за гражданската отговорност според
правовия ни ред, изразяващи се в задължение за поправяне на причинените вреди.
Имуществената отговорност, уредена в ЗННД представлява специална
деликтна такава, като независимо, че чрез нея се търси лична виновна
отговорност на нотариуса, претенциите във връзка с професионалната му дейност
могат да бъдат предявени и спрямо наследниците му. Без правно значение за
имуществената отговорност на наследниците е, че не наследяват дейността на
нотариуса, тъй като правоприемството е по отношение на имуществото му като
физическо лице – отговорността за обезщетение при деликт, извършен в качеството
му на нотариус възниква в личната му имуществена сфера. Като всяка имуществена
отговорност (за разлика от наказателната и дисциплинарната) тя не се погасява
със смъртта на лицето, тъй като имуществените задължения са наследими. И
доколкото задължението за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени
вреди е пасив за наследството, като такъв се наследява от законните наследници
на основание чл.60 от ЗН /в този смисъл и Определение № 626 от 28.12.2017 г.
по ч. гр. д. № 3969 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и
Решение № 177 от 11.08.2014 г. по т.д. № 66/2012 г. на Върховен касационен съд,
ТК, 2-ро отделение/.
От изложеното следва, че наследниците
на нотариуса са пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл.73 от ЗННД,
откъдето следва, че няма процесуална пречка да встъпят в процеса като трети
лица – помагачи.
Въз основа на гореизложеното
настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, а наследнциите на третото лице – помагач да бъдат конституирани по
силата на настъпило процесуално приемство.
В приложената по делото справка от
Национална база данни „Население“ са посочени три реда законни наследници, от
които: 1. низходящи /деца/; 2. възходящи от втора степен /баща и майка/ и 3.
брат. Доколкото по-близките по степен роднини изключват по-далечните, то
единствени наследници по закон на третото лице – помагач са неговите деца. От
същата справка съдът констатира, че наследодателят е оставил двама сина,
единият от които е малолетен, а другият – непълнолетен. След извършена служебна
справка от НБД „Население“ се установи, че майка на двете деца е лицето Д. И. В., с
ЕГН: ********** и адрес: ***.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2
от ГПК непълнолетните деца извършват съдопроизводствените действия лично, но
със съгласието на своите родители или попечители, а съгласно ал.4 малолетните
се представляват от своите законни представители – родители или настойници.
Оттук следва, че И. С. В.
следва да участва в производството като трето лице – помагач лично, но със
съгласието на своята майка, а Д. С. В. –
чрез своята майка и законен представител.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
30.10.2018 г. по описа на РС – Габрово, с което съдът е отказал
конституирането на наследниците на третото лице – помагач – С. В. –
нотариус с рег.№ 093, с район на действие РС – Габрово.
КОНСТИТУИРА на осн. чл.227 от ГПК И. С. В., с
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Д. И. В. и
Д. С. В., с
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител – Д. И. В. като трети лица – помагачи на ответната страна по гр. д.
№ 2793/2017 г. – А.В.М..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Габрово за продължване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.