№ 2142
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100503708 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20005296/18.01.2022г. по гр.д. № 13418 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 171-ви състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 2005369/11.03.2020г. на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. „******* срещу К. К. Я., ЕГН
**********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН ********** тримата с
адрес: гр. София, ж.к. ******* с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че К. К. Я., ЕГН ********** с квота
от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с
квота от 1/6 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* раздело при посочените
квоти, заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 3616,79.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.07.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 10 гр. София, ж.к. ******* за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 479,18лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 3616,79лв. за периода от
1
14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 62,38лв. ., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението -30.07.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от
12,66лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
62,38лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43913/2019г.
на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да
заплати на К. К. Я., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от по 300лв. за всеки от тях
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25011766/15.02.2022г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
събраните доказателства установявали, че през целия процесен период
ответниците са собственици на имота при посочените квоти. Приетото писмо
от СО установявало, че имотът е продаден на К. Д.а и на Д. Д., издадени му
били съдебни удостоверения за снабдяване с договора за продажба и с
удостоверение за наследници на Д. Д., на 06.07.2021г. подали молба до СО за
снадбяване със същите и на 20.10.2021г. представили тези документи, така
установил, че имотът е закупен от К. и от Д. Д., че последният е починал на
29.10.2011г. и е оставил ответниците за наследници по закон. Установено
било, че в имота са потребени топлинна енергия, че същата е била
разпределена. Претендирало е разноски.
Въззиваемите-ответници по исковете са К. К. Я., ЕГН **********, К. Д.
Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН ********** са оспорили жалбата.
Посочили са, че решението е правилно. По делото било прието само
извлечение от Агенция по Вписвания, установяващо че към 2016г. имотът не
е в патримониума на наследодателя им. Възнаграждение за дялово
разпределение не било в патримониума на ищеца.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******* не е изразило становище.
2
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2005369/11.03.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул.
„******* срещу К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д.
Д., ЕГН ********** тримата с адрес: гр. София, ж.к. ******* с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че К. К. Я., ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН
********** с квота от 1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 дължат
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* раздело при посочените квоти, заплащане на
сумите в общ размер, както следва: сумата от 3616,79., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 10 гр. София, ж.к. ******* за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 479,18лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 3616,79лв. за периода от от 14.09.2017г.
до 17.07.2019г.; сумата от 62,38лв. ., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението -30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за
периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 12,66лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 62,38лв. за периода от
30.07.2016г. до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 43913/2019г. на Софийски районен съд,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са
собственици на имота при посочените квоти и като такива са потребител
на топлинна енергия в имота, потребили количества и на стойност за които е
предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово разпределение на
енергията, изпаднали в забава на плащането им, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответниците К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д.
Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навели са
твърдения, че не оспорват размер на начислени суми, но не дължали
плащането им. Нямало качество на потребител на топлинна енергия в имота
имало постановено влязло в сила решение на СРС, 171-ви състав, с което
3
било отречено съществуването на облигационно правоотношение между
страните, не били възникнали нови обстоятелства които да обосноват друг
извод. Сумите за дялово разпределение се дължали на третото лице помагач,
а не на ищеца. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
******* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 43913/2019г. по описа на СРС,
от което се установява, че по заявление вх. № 3054661/30.07.2019г. е
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено К. К. Я., ЕГН
********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 и А. Д.
Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
раздело при посочените квоти, заплащане на сумите в общ размер, както
следва: сумата от 3616,79., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10 гр.
София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от
479,18лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
3616,79лв. за периода от от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 62,38лв. .,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.07.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за дяловото
разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от 12,66лв., представляващи лихва за забава за
плащането на главницата от 62,38лв. за периода от 30.07.2016г. до
17.07.2019г., съдебни разноски от 133,42лв, за така издадената заповед
длъжниците са уведомени на 13.01.2020г., на 29.01.2020г. са подали
възражение срещу задълженията по заповедта, сочещи че същите не се
дължат поради изтекла погасителна давност, на 11.02.2020г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в
едномесечен срок от съобщението за установяване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 11.03.2020г.
Прието е писмо от СО от 26.03.2018г с което е посочено че с договор от
23.07.1992г. по реда на НДИ на К. К. Я. и на Д. И. Д. е продаден апартамент
№ 10 гр. София, ж.к. *******.
Приет е неоспорен от страните договор от 23.07.1992г. носещ подписи за
4
страните по него, съгласно който по реда на Наредба за държавните имоти на
К. К. Я. и на Д. И. Д. е продаден апартамент № 10 гр. София, ж.к. *******.
Прието е удостоверение за наследници, издадено на 01.07.2021г. от СО,
съгласно което Д. И. Д. е починал на 29.10.2011г. като е оставил за
наследници по закон К. К. Я., ЕГН **********-съпруга, К. Д. Д., ЕГН
**********-син и А. Д. Д., ЕГН **********-син.
Приет е договор от 04.09.2002г. , протокол от 02.09.2002г. , съгласно който
ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******* е избрало и възложило на
Т.С.”ЕООД за извършва дялово разпределение на енергията в сградата, в
списъка на собственици за имот с абонатен № 237650 е посочено името на К.
Д.а но няма положен подпис за нея, но в списък на живущи без дата за ап. 10
в сградата срещу нейно има е положен подпис за нея.
Приети са протоколи за отчет изравнителни сметки, съгласно които
партида за ап. № 10 с абонатен № 237650 се води на името на К. Д.а, уреди са
отчетени реално на 07.05.2017г., както и през 2018г., положен е подпис за
потребител, протоколи сочат потребление на енергия за отопление с 5
отоплителни тела с уреди, както и енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по водомер, за 2016г. по фактури е начислено като задължение по-
малко от реално потребеното количество топлинна енергия.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 27.06.2016г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца съгласно които главница за май
и юни 2016г. за топлинна енергия е 48,22лв., за юни 2016г. начислена
главница за дялово разпределение е 2,65лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо..
По правилността на решението в обжалваната част:
5
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, дяловото й разпределение, отделно и
обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело,
че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло
искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да
му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна
енергия за процесния имот и дяловото й разпределение за периода в
размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е
предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
6
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
7
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото е установено ответниците през процесния
период са били клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
апартамент № 10 в гр. София, ж.к. *******. Приетите по делото договор от
23.07.1992г., удостоверение за наследници установяват, че на 23.07.1992г. по
реда на Наредба за държавните имоти на К. К. Я. и на Д. И. Д. е продаден
апартамент № 10 гр. София, ж.к. *******, че Д. И. Д. е починал на
29.10.2011г. като е оставил за наследници по закон съпругата си К. К. Я., ЕГН
**********, както и децата си К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН
*******. Така съдът приема за установено по делото, че за процесния период
ищците са били съсобственици на имоти при посочените от ищеца квоти от
4/6 ид.ч. за К. Д.а; 1/6 ид.ч. за К. Д. и 1/6 ид.ч. за А. Д.. Този извод следва при
съобразяване на обстоятелството, че имотът е придобит от К. Д.а и Д. Д. през
1992г-., когато по делото не се спори че са били в граждански брак, , като
след смъртта на Д. негови наследници по закон са съпругата му и двете му
деца, като те си разпределят по равно неговата ½ от имота, а останалата ½ от
имота е останала за К. Д.а поради прекратяване на съпружеската имуществена
общност със смъртта на Д. Д.. Твърденията на ответниците , че с влязло в
сила съдебно решение било отречено съществуване на облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия не са
8
доказани по делото. Такова решение по делото не е представено.
При така възприето съдът пирема за установено по делото, че ответниците
отговарят пред ищеца за заплащане на стойността на потребените в имота
стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му при квоти от 4/6 ид.ч. за
К. Д.а; 1/6 ид.ч. за К. Д. и 1/6 ид.ч. за А. Д.
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение. Начислените от ищеца суми за дялово разпределение на
енергията в размер в дипазон за процесния пероид от 2,65лв. до 2,78лв. на
месец при съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на
възнаграждението съдът приема че съответства на извършена работа.
9
По делото не се спори, че за процесния период в имота е доставена
топлинна енергия в размер на 3616,79лв., че стойност на дяловото
разпределение на същата е в размер на 62,38лв.
При така възприето съдът приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ищеца към всеки ответник в посочените от ищеца
квоти за заплащане на сумата за топлинна енергия в размер на 3616,79лв., за
стойност на дяловото разпределение на същата е в размер на 62,38лв.,
По направеното от ответниците в заповедното дело възражение за
недължимост на сумите по давност:
Приложими за процесните вземания за май и юни 2016г. са разпоредбите
на чл. 32 и чл.33 от ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.,
съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени
да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е
съглашение падежа на задължениято да настъпва след покана за плащане.
Това е така, защото падежа е уговорено да настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника,
което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така
възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от
ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2016г., 2017г. за тези вземания , които са по изравнителни
сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече
погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена
топлинна енергия и дялово разпредебление в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него
тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
10
който започва да тече погасителната давност, е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни юридически факти, от тях произтичат и различни последици. В
случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане,
което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването
от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението –
30.07.2019г., то задълженията, възникнали за май и юни 2016г. са погасени
по давност същите са в размер на 48,22лв. за стойност на потребчена
топлинна енергия, съобразно извлечението от сметки на ищеца неоспорено от
ответниците, съответно по арг. от чл. 119 от ЗЗД погасени по давност са и
лихвите за забава на плащането им, която сума съдът на основание на чл. 162
от ГПК определя на сумата от 8,99лв. По същите съображения съдът приема,
че погасено по давност е вземането за дялово възнаграждение за юни 2016г.
в размер на 2,65лв.
Задълженията за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г. не са погасени по
давност, като този извод следва при съобразяване на правилата на чл. 33 от
ОУ от 2014г. и на тези от 2016г., както и на дата на подаване на заявлението-
30.07.2019г.
Съдът приема, че не е установено по делото ответниците да са изпаднали в
забава на плащането на главницата за дялово разпределение. Не се твърди и
не се установява покана за плащане на същите да е отправена от ищеца до
ответниците, а същевременно не се установява уговорен падеж на това
задължение. Така неоснователен е иска за заплащане на лихва от 12,66лв. за
забава на плащането на цената на дяловото разпределение и иск за тази сума е
неоснователен.
При така възприето неправилно е решението на СРС в частта, в която е
отхвърлил исковете за сумите от общо 3568,57лв. като главница за
потребена топлинна енергия; за сумата от 470,19лв. лихва за забава на
плащането й; сумата от 59,73лв. цена на дялово разпределение , същото
следва да се отмени и тези искове следва да се уважат.
В останалата част решението на СРС макар и по други мотиви следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
11
следва да се разпредели между страните съобразно уважената част от
исковете.
Решението на СРС в частта в която на ответниците А. Д. и К. Д.а са
присъдени присъдени разноски от по 294,78лв. за всеки следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 131,10лв. по заповедно дело и 179,24лв. по исково дело. За
производство пред СГС на въззивника-ищец следва да се присъдят разноски
от общо 202,03лв. В тези разноски е включено възнаграждение за
юрисконсулт от по 100лв. за СГС и по исково дело преди СРС определено от
съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК като от тази база но при съобразяване на
уважена част от искове е определено припадащото се възнаграждение за
юрисконсулт. Всеки ответник по исковете дължи разноски на ищеца
съобразно квотата си в съсобствеността.
За производство пред СГС въззиваемите не са претендирали разноски и
такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20005296/18.01.2022г. по гр.д. № 13418 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 171-ви състав в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2005369/11.03.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул.
„******* срещу К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д.
Д., ЕГН ********** тримата с адрес: гр. София, ж.к. ******* с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че
К. К. Я., ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от
1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* раздело при посочените квоти, заплащане на сумите в общ размер,
както следва: сумата от 3568,57лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10 гр.
12
София, ж.к. ******* за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от
470,19лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
3568,57лв. за периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 59,73лв. .,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.07.2019г., до
изплащането й, представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г ., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
43913/2019г. на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е
осъдена да заплати на К. К. Я., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН **********
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от по 294,78лв. за всеки от тях
представляващи съдебни разноски и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. №
2005369/11.03.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул.
„******* срещу К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д.
Д., ЕГН ********** тримата с адрес: гр. София, ж.к. ******* с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че
К. К. Я., ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от
1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* раздело при посочените квоти, заплащане на сумите в общ размер,
както следва: сумата от общо 3568,57лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 10 гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г.;
сумата от общо 470,19лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 3568,57лв. за периода от от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.;
сумата от общо 59,73лв. ., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за
периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43913/2019г. на
Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20005296/18.01.2022г. по гр.д. № 13418
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 171-ви състав в останалата
обжалваната част.
13
ОСЪЖДА К. К. Я., ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН
********** с квота от 1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК разделно при посочените квоти
сумата от общо 512,37лв./петстотин и дванадесет лева и 0,37лв/,
представляващи съдебни разноски по заповедно дело, исково дело пред СРС
и въззивно дело пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14