Мотиви по ВНОХД № 968/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на подсъдимия Д.Н., подадена чрез защитника му адв. Р., против
присъда от 16.04.2020г. по НОХД № 2291/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата
първата инстанция е признала подсъдимия Д.Н.Н. с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 31.03.2020 г., в гр. Пловдив, като лице – водач на тежкотоварен
автомобил, пристигащо от Ф.Р. Германия и поставено под карантина, е нарушил
мерки по издадени от Министъра на Здравеопазването на Р. България със Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г., изм. и доп.със Заповед № РД-01-140/19.03.2019г., против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/,
указани му в Предписание за поставяне под карантина № ДМ II 72/21.03.2020г. на
РЗИ – гр.Видин и не е изпълнил задължението да не напуска адреса на дома си, на
който е посочил, че ще пребивава за посочения 14 – дневен срок, а именно - гр.Пловдив
*****, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на
Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020г./, поради което и на основание чл. 355, ал.2, пр.3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК и го е осъдила на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева.
На основание чл.
66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” на подсъдимия с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
в сила на присъдата.
В жалбата се
посочва, че присъдата е неправилна и незаконососъобразна, като се желае
постановяване на нова присъда и оправдаването на подсъдимия.
В съдебното заседание по делото,
представителят на държавното обвинение предлага жалбата да бъде частично
уважена, като наложеното наказание се намали до минимума, предвиден в закона и
присъдата се потвърди в останалата й част.
Защитникът на подсъдимия Н. – адвокат Р.,
поддържа изложеното в жалбата, като моли съдът да оправдае подзащитния й, по
аргументите, подробно изложени в жалбата, касателно приложението на
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК или намаляне на наказанието до възможния
минимум.
Подсъдимият Н. поддържа заявеното от адвоката
си и заявява, че определената му глоба е непосилна за неговите възможности.
Настоящата въззивна жалба е подадена от
подсъдимия чрез представляващия го адвокат, т.е. от лице, което има право на
такава против постановената присъда, съгласно чл.
318, ал. 3 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в
чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което те е
допустима.
Пловдивският окръжен съд, след като се
запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди
доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и
провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло,
съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, направи
извода, че въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е
обосновано и в пълнота приета и от първоинстанционния съд, без да променя
същата :
С Решение от 13.03.2020 г., на 44-то Народно събрание на Република
България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху
цялата територия на Р. България, първоначално за периода от 13.03.2020 г. до
13.04.2020 г. Със същото решение е възложено на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация
във връзка с пандемията от COVID – 19 и
в съответствие с чл. 57 ал.3 от Конституцията на Р. България.
В изпълнение на горното,
Министъра на здравеопазването на Р. България издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. Съгласно
същата всички български граждани и граждани на други държави с постоянно,
дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Р. България и
членовете на техни семейства, пристигащи от посочените в заповедта рискови
държави, сред които била и Федерална Република Германия, се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния
здравен контрол. Същата мярка се прилагала и за водачите на тежкотоварни
автомобили, пристигащи от рисковите държави, изброени в т.1 на Заповед № РД –
01-130/17.03.2020г., които не предвиждали отпътуване към държава по т.1. Със
същата заповед бил утвърден и образец на Предписание по т.1, като приложение.
На 19.03.2020г. със
Заповед № РД-01-140 на Министъра на здравеопазването на Р. България била
изменена и допълнена Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., като бил изменен и
образеца на Предписанието за поставяне под карантина.
Съгласно Заповед №
РД-01-157/26.03.2020г. на Министъра на Здравеопазването, посочените по – горе
две заповеди, както и други издадени във връзка с обявеното извънредно
положение, на основание чл.60 ал.3, вр. чл. 75 от АПК, било допуснато тяхното
предварително изпълнение.
Д.Н.Н. работел като
международен шофьор към „*****– гр. Пловдив. Той бил водач на тежкотоварен
автомобил. На 21.03.2020г., прибирайки се от Федерална Република Германия,
подсъдимият влезнал на територията на Р. България през ГКПП – Видин „Дунав
мост“. Той управлявал влекач, марка „Мерцедес“, с рег. № *****. Във връзка с
изпълнение на Заповед № РД-01-140/ 19.03.2020г., изменяща и допълваща
Заповед РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Р. България, на Д.Н. му било издадено
Предписание за поставяне под карантина №
ДМ II 72/21.03.2020г. на РЗИ – гр.Видин, по
утвърден образец. В предписанието било указано, подсъдимият да се постави под
карантина, за срок от 14 дни, на адреса, на който живее в гр. Пловдив, *****.
Бил предоставен времеви период от 18 часа за придвижването на Н. до посочения
адрес на пребиваване. Последният бил запознат лично с текста на предписанието,
за което се подписал собственоръчно, като му бил връчен екземпляр от същото. В
качеството си на декларатор, Н. декларирал и че му е известна наказателната
отговорност по чл. 355 от НК за неизпълнение на предписанието. Следва да се
отбележи, че данните си, както и адреса на който ще изкара карантината, Н.
собственоръчно е нанесъл в посочения по-горе документ. Карантинния му период
изтичал на 04.04.2020 година.
Д.Н. живеел на посочения по – горе адрес, в
гр. Пловдив, заедно със съпругата си и сина си /Н. Д. Н./, който често
употребявал алкохол и бил алкохолно зависим.
На 29.03.2020 г. в ранните часове състоянието
на Н. Д. Н. вследствие на изпито голямо количество алкохол било влошено. Той
звънял в периода между 4-5 часа на братовчед си, както и на неговите родители.
В последствие свидетеля В.– негов братовчед, след проведен разговор на обед на
29.03.2020 г., успял да ангажира свои познати и уредил на 30.03.2020 г. по обяд
да бъде извършен медицински преглед в ЦПЗ, на който подсъдимия не е присъствал,
именно със съзнанието си, че е под карантина. На прегледа е присъствала само
съпругата на подсъдимия. При този преглед, Д.Н. не е хоспитализиран, въпреки
желанието на майка му, респективно на баща му.
На 31.03.2020 г., след поредно изпито количество
алкохол Н. Н. отново станал много агресивен и изпаднал в състояние, в което
майка му и баща му не можели да го контролират.
Подсъдимият се принудил да подаде сигнал за
случващото се в дома му на НЦ „112“, на който се отзовали свид. С.К.П.и свид.
Ю.Б. К. – полицейски служители в група „***“ на сектор „***“ при *** РУ - ОДМВР
– Пловдив.
На адреса пристигнали около 13:50 ч. на
31.03.2020 г. и били посрещнати на входа от подсъдимия Н., който бил без маска
и не им съобщил за факта на своята карантирана. След проведен разговор с Н.,
полицейските служители поискали съдействие от ЦСМП. При пристигането си,
дежурния доктор З., извършил първичен преглед на Н. и препоръчал
транспортирането му за извършване на вторичен преглед в ЦПЗ и евентуалното му
настаняване там. Н. не съобщил за карантираната си и на пристигналия лекар от
спешна медицинска помощ. Н. Н. бил качен в линейката, заедно със свид. К. за
подсигуряване на сигурността и бил отведен в ЦПЗ – гр. Пловдив. Свидетелят П.
управлявал служебният полицейски автомобил след линейката. Н. Н. бил приет за
преглед.
През това време, подсъдимият Н. в разрез с
предписанието издадено му от РЗИ – Видин, нарушил мерките разписани в Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г., изм. и доп.със
Заповед № РД-01-140/19.03.2019г., против разпространяването или
появяването на заразна болест по хората /COVID-19/ на Министъра на здравеопазването, самоволно се качил на собствения си
лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ****
и пристигнал в двора на ЦПЗ – Пловдив, като спрял непосредствено до
паркирания от свид. П. патрулен автомобил. През цялото време, подсъдимият бил
придружаван и от съпругата му – В. Н. Двамата изчаквали прегледа на сина им.
След проведен кратък разговор с полицейските служители П. и К. извършили
рутинна полицейска проверка. Получили
информация от ОДЧ при V –то РУ – ОДМВР – Пловдив, че Д.Н. е с връчено
предписание и е поставен под карантина за периода от 21.03.2020г. до
04.04.2020г. Свидетелите П. и К. спазвайки стриктно инструкциите, ескортирали
подсъдимият и съпругата му, обратно до дома им. По случая било образувано и
процесното досъдебно производство.
Правилно и
законосъобразно първата инстанция е приела така изложената фактическа
обстановка въз основа на обяснението на подсъдимия и
признанието на вината и събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели Ю.К., С. П., Н.В. и Н. П., които са безпристрастни
и достоверни и следва да се кредитират в цялост.
Въззивната инстанция е солидарна и с извода
на проверявания съд, че не следва да се дава вяра на твърдението на подсъдимия,
че не е разбрал съдържанието на предписанието за карантина, като напълно се
солидаризира с детайлните мотиви в тази насока на районен съд.
Настоящият съд обаче възприема за напълно
вярна версията на Н., относно напускането на дома му на 31.03.2020 г. - за да посети ЦПЗ. Н. Н. е бил с влошено
психическо здраве вследствие на злоупотребите си с алкохол повече от две
седмици и при подаване на сигнал на тел.112 напълно нормално и житейски
разбираемо и логично е родителите да последват линейката, която го е откарала,
за да разберат дали същият ще бъде приет за лечение.
Т.е. -
първоинстанционният съд правилно е установил и възпроизвел фактическата
обстановка въз основа на доказателствената съвкупност, която е обсъдил с
достатъчна степен на задълбоченост в мотивите си.
С оглед на
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Изводът на
първоинстанционния съд, че са налице елементи на престъплението по чл. 355 ал.2
пр.3 вр. ал.1 от НК е верен. Налице са и всички елементи на престъпния състав
от субективна страна, т.к. на
31.03.2020г., подсъдимият Н.,***, като лице – водач на тежкотоварен автомобил,
пристигащо от Ф.Р. Германия и поставено под карантина, е нарушил мерки по
издадени от Министъра на Здравеопазването на Р. България със Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., изм. и доп.със Заповед №
РД-01-140/19.03.2019г., против разпространяването или появяването на
заразна болест по хората /COVID-19/,
указани му в Предписание за поставяне под
карантина № ДМ II 72/21.03.2020г. на РЗИ – гр.Видин и не е изпълнил
задължението да не напуска адреса на дома си, на който е посочил, че ще
пребивава за посочения 14 – дневен срок, а именно - гр.Пловдив *****, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република
България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020г./
От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл, като е съзнавал, предвиждал е общественоопасния резултат от
действията си и е искал да извърши това.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че
първоинстанционният съд е направил погрешна преценка относно обществената
опасност на деянието, като не е отчел особената обстановка при извършването му.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НК деяния, които от обективна страна
разкриват всички елементи от състава на предвидено в особената част на кодекса
престъпление, не са престъпни, ако не са общественоопасни или тяхната
обществена опасност е явно незначителна. В случая деянието на подсъдимия Н.
показва известна степен на обществена опасност, но тя с категоричност е
незначителна. Същият е предприел деянието си подтикнат единствено от родителска
грижа, като по време на престоя му в семейното жилище със съпругата му и болния
му син, психичното състояние на последния рязко се влошило, станал
неконтролируем и се наложило търсене на медицинска помощ, както и тази на
полицията. Подсъдимият с колата си просто последвал линейката, за да разберат
със съпругата му дали синът им ще бъде приет болницата, като нито се е
отклонявал от пътя, нито е поставял в опасност други хора, управлявал е
автомобила си от дома до болницата и се е върнал обратно. Почти незабавно след
паркиране пред ЦПЗ Пловдив полицейските служители му наредили да се прибере в
жилището си, което и подс. Н. сторил. Фактът, че е срещнал екипа на бърза помощ
и полицаите, призовани да помогнат, не може да промени направеното заключение,
като не следва да се изисква от човек, поставен в такова сериозно и заплашващо
здравето и живота на близките му положение, да реагира по различен начин. Поради това следва да се приеме, че мотивът
на подс. Н. прави опасността на неговото деяние изключително занижена.
Горният извод се
подкрепя и от чистата съдимост на дееца, добрите му характеристични данни,
трудовата му ангажираност, изказаното искрено разкаяние да постъпката му.
Ето защо и при
този анализ от правна страна, въззивният състав възприе тезата, че макар и
формално деянието на Н. да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление,, поради което и не е престъпно.
За да направи този извод, съдъ обсъди
всички елементи на състава на престъплението, обективното отрицателно въздействие на
извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще
и съзнанието на гражданите както и субективните му характеристики извън вината
- подбуди за извършването, мотиви и цели.
С оглед на всичко
изложено и на основание чл.
336, ал.1, т.3 от НПК въззивният състав прецени, че следва да бъде отменена
изцяло първоинстанционната присъда, с която Д.Н. е признат за виновен и да бъде
постановена нова такава, с която същия бъде оправдан в извършване на
престъплението, за което е обвинен.
Водим от горното, настоящият съдебен
състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.