РЕШЕНИЕ
№ 6079
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110148155 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ал. 1
и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „К И “ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. , чрез адв. Р.Д., със съдебен
адрес срещу ответник С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес чрез адв. А.И. Л., със
съдебен адрес , като моли съда да се произнесе с решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответника ДЪЛЖИ на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 800
лева/лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
10.03.2020г., сумата от 288 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.5.2020г.
до 10.4.2021г., сумата от 74,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
11.5.2020г. до 26.5.2021г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК - 28.5.2021г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ по
чл.410 ГПК по ЧГД № 30463/2021г., по описа на 163 състав, СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че на 10.03.2020г. между ищеца, в качеството му на кредитодател, и ответницата, в
качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 6 Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), във връзка с чл.
8 и във връзка с чл. 9 Закон за задълженията и договорите ЗЗД). В резултат на направена
заявка за кредит чрез онлайн платформата www.creditins.bg от ищцовото дружество се
свързали с ответницата с цел идентификация посредством телефонно обаждане до посочен
1
от нея телефонен номер. Сключеният договор за кредит бил оформен и изготвен под
формата на електронен файл, който е електронен договор, т.е. електронен документ,
изготвен съгласно нормите на ЗЕДЕУУ. Твърди, че на ответницата й бил изпратен линк за
потвърждение на посочения от нея имейл адрес и същата го е избрала. Поддържа, че
отпуснатата по кредита сума била преведена чрез системата на e-pay и получена от
ответницата още в същия ден- 10.3.2020 г., чрез офис на „И “ АД. В полза на ищцовото
дружество била уговорена и такса „Гарант“ за ползване на кредита. Съгласно погасителния
план общият размер на задължението е бил 1664 лв., платимо на равни дванадесетмесечни
вноски, като крайният срок за погасяване на кредита бил 10.03.2021г., а впоследствие бил
удължен на 10.04.2021г., тъй като бил променен падежът на първата вноска от 10.4.2020г. на
10.05.2020г. По първата вноска ответницата била платила само задълженията относно
дължимата лихва и такса „Гарант“. Вноските не са заплатени в срок, поради което
ответницата е изпаднала в забава.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си и е изпаднал в забава, ищецът
е предявил вземанията си чрез съда като е подал заявление по чл.410 ГПК пред съда, по
което е било образувано ЧГД №30463/2021г. на СРС, и е издадена ЗИ.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения
срок не е подал отговор на ИМ по реда на чл.131 ГПК. В открито съдебно заседание /о.с.з./
проведено на 18.3.2022г./л.45-46 от делото/ е оспорил предявените искове като
неоснователни и недоказани, като не е въвел конкретни възражения, направил е искане съда
да отхвърли изцяло предявените искове на ИЩЕЦА като недоказани и неоснователни и
моли съда да му присъди направените в хода на производството разноски. В подаденото
възражение по чл.414 ГПК по ЧГД № 30463/2021г. на СРС /заповедното производство/ е
подадена бланка със съдържанието „не дължа“-няма конкретизиране защо сумите по ЗИ №
1452/10.6.2021г. не се дължат, и тук няма конкретни възражения.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи, като се присъдят и разноските по делото.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва
исковете без конкретни възражения като неоснователни и моли съдът да ги отхвърли
изцяло като недоказани и неоснователни и моли да му се присъдят направените в хода на
производството разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
2
Адвокатско пълномощно /л.4 от делото/, Разписка от 10.03.2020 г. /л. 9/, Разписка от
10.4.2020 г. /л.10/, Договор № 98681/10.3.2020 г. за потребителски кредит „Екстра“ /л.11-12/,
Общи условия на К И ООД /л.13-17/, Заповед БНБ-23940/21.02.2020 г. на подуправителя на
БНБ ръководещ Управление „Б Надзор“ /л.18/, Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014 г. /л.19-23/, Молба с вх. № 51028 от 16.3.2022 г. на
СРС /л.42/, Пълномощно от К И ООД /л.39/, Писмо с вх. № от 7.4.2022 г. от „И “ АД с
приложена разписка 07000010605160102/10.3.2020 г. за получаване на пари в брой по
договор № 98681/10.03.2020 г. в размер на 800 лв. от ответника С. К. Н. срещу саморъчен
подпис /л.52-53/.
Прието е като доказателство ЧГД № 30463/2021г. по опис на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по реда на чл.414 ГПК.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на парична сума по
договор за потребителски кредит, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в
случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
претендираните суми, т.е. погасяване на вземане чрез плащане.
Установява се, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за кредит №
Договор № 98681/10.3.2020г. за потребителски кредит „Екстра“. Същия бил сключен от
разстояние, като се намира в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална
дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и
тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика
(кредитодателят). Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както и за
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления –
ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно
3
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на
електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, електронния документ се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. В този смисъл виж определение № 169/
06.04.2017 г., постановено по ч. т. д. № 672 по описа за 2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 70/
19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС.
В случая, от ангажираните по делото доказателства – електронна заявка за
получаване на кредит 98681/10.3.2020г., разписка за извършено плащане от 10.03.2020г.,
договор 98681/10.3.2020г., както и общи условия към него, може да се направи извода за
възникване на облигационна връзка между страните. Отделно от това ответника не е
оспорил, че не е сключил процесния договор с ищеца. Договорът за заем е консенсуален и
реален и се счита сключен с факта на предаване на заемната сума на заемополучателя. Този
факт се признава от ответната страна в първото по делото открито съдебно заседание,
поради което е отделено за безспорно, че потребителят е получил сумата от 800 лева/лв./ с
основание процесния договор за потребителски кредит № 98681/10.3.2020г.
Ответникът е извършил само едно плащане на 10.04.2020г. само за първата лихва,
като съгласно чл.9.2 от Общи условия на К И ООД /л.13-17/ ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане към дата на падеж на следващата вноска и ищецът
е изпаднал в забава от 11.05.2020г. като от всичките 12 равни вноски за лихви по
погасителният план в договора /л.12-13 от делото/ е заплатил само една.
След като ответникът не е оспорил, че е получил сумите, и по делото е прието като
доказателство Писмо с вх. № 69679 от 7.4.2022 г. от „Изипей“ АД с приложена разписка
07000010605160102/10.3.2020 г. за получаване на пари в брой по договор №
98681/10.03.2020 г. в размер на 800 лв. от ответника С. К. Н. срещу саморъчен подпис, което
е главницата по сключения договор, то се стига до извод, че страните са били във валидна
облигационна връзка по процесния договор, като ответникът е поел при условията на
договора да върне на ищеца в сроковете, отново посочени в договора, на сумата от 800 лева
ведно с такси и възнаградителна лихва/договорната лихва/. Следователно дължима е
4
главница в размер на 800,00 лева, за която иска е изцяло основателен и подлежи на
уважаване, защото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил същата в пълен
или в частичен размерм, след като е получил чрез Изи Пей.
На уважаване подлежи договорна лихва в размер на 276 лева, защото от първа
погасителна вноска с падеж 10.4.2020г. в размер на 138,67лв.ответникът е заплатил 60,00лв.,
като с тях е покрита такса гарант в размер на 48 лв. и 12 лв. от лихва/която е в общ размер
на 24 лева/, без да са заплатени частично лихвата и главницата от 66,67 лв.. Следователно за
разликата над 276лв. до предявените 288 лева иска подлежи на отхвърляне поради плащане
от страна на ответника.
На уважаване подлежи обезщетение за забава за периода от 11.5.2020г. до
26.5.2021г. в размер на законната лихва за забава за посочения период в размер на 74,46
лева. Съдът служебно извършва проверка чрез електронен калкулатор на НАП, като
установи, че лихвата за забава е в по-висок размер от претендираната от 74,46лв., затова
следва да се уважи в пълен предявен размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, с оглед частичното уважаване на претенциите на ищеца,
в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер 806,36 лева от
обща сума 814,77 лева /334,77 лв. за заповедно производство и 480,00 лв. за исково, от които
– 125,00 лева за доплатена държавна такса, 350,00 лева за адвокатско възнаграждение и 5,00
– държавна такса за съдебно удостоверение/. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК
/л.54/. Срещу списъка процесуалният представител на ответника не прави възражения видно
от заявеното в о.с.з. на 13.5.2022г.
Разноски се дължат и на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 3,10 лева, от обща сума 400 лева за адв.хонора платен в заповедното
производство, като в исковото производство разноски не са направени от ответника. Списък
по чл.80 ГПК ответникът не е представил по делото. Срещу списъка ищецът е възразил по
реда на чл.78, ал.5 ГПК като съдът счита, че възражението следва да бъде уважено и
адв.хонорар следва да се присъди в минимален размер от 300 лева за двете производства,
защото исковото производство е продължение на заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „К И “ АД, ЕИК със
седалище и адрес на управление и ответник С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес
че ответникът дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 800 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит „ сумата от 264 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 10.5.2020г. до 10.4.2021г., сумата от 74,46 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 11.5.2020г. до 26.5.2021г., ведно със законна лихва върху
5
претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК -
28.5.2021г., до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение /ЗИ/ по чл.410 ГПК по ЧГД № 30463/2021г., по описа на 163 състав,
СРС, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ал. 1 и чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искa за сумата над 276
лева до пълния предявен размер от 288 лева за договорна лихва за периода от 10.5.2020г. до
10.4.2021г. изчислен върху главницата от 800 лв.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, кв.
„Филиповци“, ул. „Български воин“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ на „К И “ АД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление , СУМАТА от общо 806,36 лева съдебно-деловодни разноски за
исковото и за заповедното производство по ЧГД №30463/2021г. на СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „К И “ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ДА ЗАПЛАТИ
на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес СУМАТА от общо 3,10 лева съдебно-
деловодни разноски за исковото и за заповедното производство по ЧГД №30463/2021г. на
СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6