Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………..2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГР.ВАРНА-четвърти тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
при секретаря Деница Кръстева и в
присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдия Ганева касационно адм. нак. х-р
дело № 440 по описа за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК и
е образувано по касационна жалба на
„ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, с ЕИК ****, подадена чрез адв. А.Х. – ВАК, срещу Решение
№ 15/05.01.2023 г. по нахд. № 3513/2022 г. на Районен съд гр. Варна, с което е
изменено НП № 03-2200628/20.07.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна като е намалена от 200лв. на 1500 лв. наложената на дружеството
имуществена санкция на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 и чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/.
В жалбата се релевира допуснато
нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, както и необоснованост . Твърди се, че неправилно
районният съд е кредитирал изцяло показанията на актосъставителката М М и
свидетеля Б Д и неправилно не е кредитирал свидетелските показания на Б Д . Касаторът счита, че неправилно
въззивният съд е тълкувал фактическата обстановка, тъй като към датата на
провеждане на съдебното заседание Д не е
работила вече за дружеството, не е налице заинтересованост на свидетелката Д и следва показанията ù да се приемат за
достоверни. Релевира довод, че попълнената декларация от Д касае един бъдещ момент, когато действително
започне работа в заведението, тъй като към датата на проверката последната е
била на интервю за работа и пробно е обслужила една маса с клиенти. Необоснован
според касационния жалбоподател е изводът на съда относно извършването на
трудова дейност от страна на Д в деня на
проверката. Намира, че неправилно решаващият съд е кредитирал декларацията,
попълнена от Д и доказателствената
ù тежест, тъй като при попълването на декларацията свидетелката е била
непълнолетна, поради което е необходимо изразяване на информирано съгласие от
родител. На изложените основания се сезира съда с искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото
НП.
В открито съдебно заседание не се
явява представител на касатора. Депозира писмено становище по същество на спора. Поддържа жалбата на
изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба
- директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ се представлява от процесуален представител , който твърди
неоснователност и жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Административен съд – гр. Варна,
четвърти тричленен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и в рамките на касационната проверка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуална
допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с
активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна
съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
поради следните съображения:
Съдебното производство пред ВРС е
било инициирано по жалба на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, с ЕИК ****, срещу издадено
НП № 03-2200628/20.07.2022 г. от
директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на
дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 303,
ал. 3 от КТ, за това, че като работодател е допуснал до работа непълнолетно
лице, без да е получил разрешение от „Инспекцията по труда“.
ВРС е приел от фактическа страна,
че при проверката за спазване на трудовото законодателство на 18.06.2022 г.,
служители на Дирекция „ИТ“ са установили, че лицето Б Д работи като сервитьор в бар „Палермо“
на плаж „Кабакум“ , к.к. „Чайка“ , обслужвайки маса с клиенти- давайки
им меню, записвайки им поръчката и донасяйки им поръчаните напитки. Безспорен
факт между старините е , че към датата на проверката лицето
Б Д е била непълнолетна, както и
че към същата дата дирекция „Инспекция
по труда „ -Варна не е издала разрешение
по чл.303 от КТ.
За да измени издаденото НП,
районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, АУАН и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в нормата на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН досежно относно описанието на нарушението.
Според решаващия съд поведението
на нарушителя правилно е било квалифицирано като адм. нарушение по чл. 414, ал.1 във вр. с чл. 303
, ал. 3 от КТ, но наказващият орган е наложил необоснована откъм размер
имуществена санкция , който надвишава законоустановения минимум от 1500 лв. , при
отсъствие на каквито и да било
мотиви за справедливост на този размер.
Случаят е счетен за немаловажен поради
липсата на нормативните предпоставки на привилегирования състав на чл. 415в от КТ.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за правилно, като при неговото постановяване не е
допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 от НПК . В касационната жалба се релевира
необоснованост на атакувания съдебен акт , но тя не попада в обхвата на
касационна проверка, очертан от нормата на чл. 348 от НПК чрез препращане на
основание чл. 63в от ЗАНН .
Приложимата процесуална
разпоредба на чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН изисква проверка на
оплакването за допуснато нарушение на
закона да се осъществи въз основа на
фактите, установени от предходната съдебна инстанция. Последната е
констатирала, че към датата на проверката – 18.06.2022г. Б Д е била непълнолетна , както и че към тази дата
за нея не е имало издадено разрешение за
работа от дирекция „Инспекция по труда“-Варна. Събраните писмени и гласни
доказателства , разгледани в своята съвкупност, доказват достоверност на фактическото
твърдение на наказващия орган за полаган
труд от Б Д като сервитьор към момента на проверката от
контролните органи . Характерът на тази нейна дейност като трудова се
потвърждава и от факта на сключения впоследствие трудов договор от Д със санкционираното дружество. Това
обстоятелство , съобразено с непротиворечивите показания на разпитаните
очевидци на нарушението , възприели обслужване на маса с клиенти от Д , убедително доказват престиране на труд от това
лице като сервитьор. Истинността на твърдението на Д в разпита й пред съда, че всъщност на
18.06.2022г. е била на интервю за
длъжността „сервитьор“ се опровергават от самата нея , тъй като твърди, че „
шефовете“ са искали да проверят дали тя
има нужните качества , но посочва също , че те не са присъствали на проверката
на нейната пригодност . Освен това провеждането на интервю за рабата предполага проверка на нужните качества
за заемане на свободна длъжност чрез
събеседване , а не чрез полагане на труд.
При тези
фактически данни се налага съждение, че наказаното търговско дружество е осъществило от обективна страна
състава на адм. нарушение по чл. 414, ал.1 във вр. с чл.303, ал.3 от КТ .
Правилна е тезата на решаващия съд , че „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ООД подлежи на
административнонаказателно санкциониране.
Настоящият съдебен състав споделя
становището на ВРС за неаргументираност на определения размер на имуществената санкция
по НП , надвишаващ законоустановения
минимум.
При
този изход на делото своевременно направеното искане за присъждане на разноски
от страна на ответника по касацията, следва да се удовлетвори , като му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съобразно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ/обн. ДВ, бр. 5/2006 г. /.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/05.01.2023 г. по
нахд. № 3513/2022 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД с ЕИК ****
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сума в размер на 80 /
осемдедсет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.