№ 478
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20086266 от 05.04.2021 г. СРС, 140 с-в, по гр.д.№
42829/2020 г. е осъдил С.О. да заплати на Т. д. П. на основание чл.49 ЗЗД вр.
чл.45 ЗЗД сумата в размер на 260,03 лв.-обезщетение за имуществени вреди-
разходи за лечение на уврежданията на здравето и сумата в размер на 5 000
лв. /частичен иск от 20 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания вследствие претърпяно от ищцата
увреждане-счупване на външния малеолус на дясна глезенна става-закрито,
настъпило на 28.01.2020 г. в резултат на спъване върху разместена плоча, част
от пешеходен участък, намиращ се в гр.София, ул. „Проф.Никола Михайлов“
със законната лихва от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за сумата над 5 500 лв. до погасяването.
С определение № 20003765 от 14.01.2022 г., влязло в сила на 10.02.2021
г., СРС е отхвърлил молбата на ответника-С.О. за изменение на решението от
05.04.2021 г. в частта относно разноските, обективирана във въззивната жалба
срещу решението.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника С.О..Въззивникът излага оплаквания, че районният съд неправилно
е приел, че при условията на пълно и главно доказване по делото е установена
пряката отговорност на общината за претърпяната от ищцата злополука, тъй
като по делото не са събрани достатъчно доказателства за тротоарната
1
настилка, което да е причина за настъпването на инцидента.Излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът оспорва, че
претърпените от ищцата увреждания са резултат от твърдяното падане,
вместо че оспорва механизма на настъпване на вредите и че същите се дължат
на нарушената настилка и на бездейтвието на общината по отношение на
ремонтите и поддържането на тротоара и на неосигуряването на безопасно
придвижване на пешеходците на посочената дата в района на ул.
„Проф.Никола Михайлов“.Поддържа становище, че от представените
доказателства не е доказана причинно-следствената връзка между инцидента
и виновното поведение на ответника.В тази връзка съдът не е обсъдил
показанията на свидетеля К.П., който твърди, че не е имало счупени плочки, и
че същите не са били толкова разместени.Неправилно съдът е приел, че
представеният констативен протокол за установяване на вида и състоянието
на тротоарната настилка няма доказателствена стойност, като поддържа
становище, че протоколът е официален документ, поради което не е налице
бездействие за отстраняването на повреди, тъй като такива не са били
констатирани.Твърди, че приетата СМЕ не е установила наличие на
охлузвания, навяхвания и др. контузии на длани, лакти, лице и пр., каквито
травми се получават при описаното от свидетеля рязко падане, такива данни
липсват и в медицинската документация, което обуславя извод за
недостоверност на свидетелските показания.Освен това вещото лице не
мотивира извода, че при ищцата възстановителният период е продължил
повече от три месеца.Твърди, че присъденият размер за обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишен, и че същият следва да бъде
намален, като се отчете и степента на съпричиняване на вреденосния резултат
от ищцата.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Т. д. П. оспорва същата.Твърди, че
свидетелските показания са ясни и непротиворечиви по отношение на
обстоятелството, че тротоарните плочки на мястото на инцидента са били
разместени и са хлопали, което състояние е несъвместимо със задължението
на общината да осигури безопасно придвижване на пешеходците.Правилно
първоинстанционният съд е приел, че представеният констативен протокол не
обективира състоянието на настилката към датата на инцидента и съдържа
изгодни за ответника обстоятелства.Поддържа становище, че е установен
фактическият състав на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр.
чл45 ЗЗД.Ищцата- Т. д. П. твърди, че на 28.01.2020 г. около 10,30 ч. сутринта
е излязла от дома си на ул. „******* в гр.София и докато се е движела с
2
нормална за пешеходец скорост по ул. „******* неочаквано си е извила
десния глезен, паднала е на земята и е почуствала изключително силна болка
в областта на десния глезен, който се е подул за няколко секунди.Опитала се е
да стане, но не е могла да стъпи на десния си крак и с помощта на
придружителя си се е изправила и подпряла на близкото дърво и се е обадила
на нейна близка за съдействие.Твърди, че падането й е причинено от
изключително лошото състояние на тротоарната настилка, като десният й
крак е стъпил в пространството между две тротоарни плочи, една от които е
отлепена, разместена и почти изцяло издадена от земята, плочите наоколо са
счупен и отлепени, а на мястото на инцидента е липсвало обозначение, че
тротоарът е опасен за преминаване, нито е било оградено по определен
начин.На направената й рентгенова снимка в „Пирогов“ е установена
фрактура на фибуларен малеол на дясна подбедрица, кракът й е бил гипсиран
и е насрочена дата за допълнителен преглед на 01.02.2020 г.Ищцата е
изпитвала силни болки в областта на глезена за около 2 месеца, дълго време е
приемала обезболяващи, придвижвала се е с патерици, не е могла да излиза
сама от вкъщи и се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си.Гипсовата й
шина е била свалена на 25.02.2020 г., като е продължила да се придвижва с
патерици 15 дни след премахването на гипса.За периода, през който се е
придвижвала с патерици, е била принудена да наеме жена, която да се грижи
за нея-да пазарува, готви, чисти и др., тъй като живее сама и няма кой да й
помага в ежедневието. Твърди, че дори 8 месеца след инцидента не може да
се възстанови напълно, кракът й остава подут, изпитва известни болки, когато
върви, налага й се да посещава ортопед.При извършен преглед на 18.05.2020
г. е установен дискретен оток на дясната глезенна става, в средна трета
подбедрица: палпаторна болезненост около вътрешния глезен, изписано й е
лекарство Endotelon tabl. 150 mg и Diclac acute gel 1%.На прегледа на
07.08.2020 г. е описано следното състояние: накуцва дясно, дясна глезенна
става-все още оточна с палпаторна болезненост, движения-леко ограничени и
болезнени, изписани са й лекарствени продукти-репарил айс шпрее, пеанил
крема и профлексон.Твърди, че по препоръка на лекарите на няколко пъти са
й извършвани специални балнео процедури.Освен физическият дискомфорт
ищцата е претърпяла и силен емоционален стрес, била е принудена да
промени начина си на живот за дълъг период след инцидента, както и да
спазва предписания й от лекарите режим, като към датата на предявяване на
иска има проблеми при придвижване по тротоарите.Ищцата излага доводи, че
на С.О. като собственик на процесния тротоар е вменено задължението за
предприемане на необходимите действия по укрепването и поддържането на
изправността на процесния тротоар, като се позовава на & 7, т.4 ЗМСМА, &
6, т.6 и т.28 от ДР на ЗДвП, чл.3, ал.1 и чл.167, ал.1 ЗДвП, чл.30, ал.4
ЗП.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 260,03 лв.-имуществени вреди, както следва: 65 лв.-за извършен
вторичен преглед и рентгеново изследване в „Пирогов“ на 25.02.2020 г.; 60
лв.-за копие от амбулаторната книга за извършени прегледи в „Пирогов“ на
3
02.03.2020 г.; 70 лв.-за преглед и образна диагностика в МЦ „СМП-НКБ“
ЕООД на 18.05.2020 г. и 65,03 лв.-за лекарства и медицински продукти, както
и 1 250 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, представляващ частичен
иск при пълен размер на иска от 20 000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения,
че не е материално-правно легитимиран, че липсват доказателства за
състоянието на пътната настилка към момента на твърдения инцидент и за
липса на бездействие от страна на общината, както и на причинно-следствена
връзка с настъпилото увреждане.Оспорва иска и по размер.
Видно от амбулаторен лист от 28.01.2020 г. на УМБАЛ „Пирогов“ Т. д.
П. е била прегледана с оплаквания за болка и оток в глезена.
Разпитаният по делото свидетел К. П. твърди, че по време на инцидента,
станал в края на месец януари 2020 г., е бил с ищцата, двамата са завили от
ул. „Любен Каравелов“ към бул. „Васил Левски“ и малко преди да стигнат до
булеварда тя е извикала и се е строполила на земята, кракът й е започнал да се
подува.Ищцата се е обадила на нейна приятелка, която я е закарала в
„Пирогов“.Свидетелят твърди, че по тротоарната настилка не е имало счупени
плочки, но е имало много плочки, които са разместени и хлопат, времето е
било сухо, студено и не е имало друга причина за падането освен хлопаща
плочка.Свидетелят заявява, че след инцидента от време на време е пазарувал
на ищцата.Твърди, че тя е понасяла тежко състоянието си, била е потисната,
не е искала да говори за инцидента, не се е чувствала добре.
От заключението на приетата по делото медицинска експертиза на
вещото лице Р. д., изготвено след запознаване с представената по делото
медицинска документация е установено, че вследствие настъпилия инцидент
ищцата е получила счупване на външния малеолус на дясна глезенна става-
закрито, причинило й трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.Травматичното увреждане е в причинно-
следствена връзка с инцидента от 28.01.2020 г.Ищцата е посетила спешен
травматологичен кабинет в „Пирогов“, след прегледа й е назначена
рентгенография на дясна глезенна става и е установено счупване на
външния/малеолус на десния глезен и е поставена г.лонгета.Назначен е
контролен преглед на 01.02.2020 г.На 25.02.2020 г. е назначен нов вторичен
преглед в „Пирогов“ и е свалена г.имобилизация, като е продължило
движението без натоварване на крайника с патерици за още 15 дни.След този
срок е насочена за физиотерапия и рехабилитация.На 18.05.2020 г. поради
оток и болки в областта на десен глезен и направена доплерова сонография на
долните крайници с констатация за проходими дълбоки вени и периферни
артерии двустранно.Назначена е терапия-противооточна, обезболяващ гел,
компресивен чорап.На 07.08.2020 г. е проведена нова консултация с ортопед
поради болки и леко ограничени движения в дясна глезенна става, накуцваща
походка, изписана е медикаментозна терапия /репарил шпрее, пеанил крем,
профлексон/.Обичайният период на възстановяване е около 3 месеца, като
при ищцата оплакванията са продължили по-дълго-до м. август 2020
4
г.Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено
след травмата, след поставяне на г.имобилизация и в началото на
раздвижването.Оздравителният период е приключил в рамките на 2,5-3
месеца, а продължилите оплаквания са рехабилитационен проблем.За в
бъдеще при интензивно натоварване на крайника, при промени във времето
ищцата може да се оплаква от известни болки и дискомфорт в мястото на
увредата.
Видно от представените фискални бонове ищцата е направила разходи
за изготвяне на преписи от медицински документи /60 лв./, за вторичен
преглед и изследване /65 лв./, за вторичен преглед /70 лв./ и за закупуване на
лекарства /65,03 лв./.
По делото е представен констативен протокол на СО-р-н „Средец“ за
установяване на вида и състоянието на тротоарната настилка на ул.
„Проф.Н.Михайлов“ № 1 към 05.03.2021 г. с констатация, че към посочената
дата тротоарната настилка е в годно и безопасно състояние за пешеходците,
без липсващи и отлепени тротоарни плочи.По настилката няма дупки и
пропадания.В протокола е отразено, че от началото на 2020 г. до датата на
издаването му не са извършвани ремонтни дейности по посочения
тротоар.Към протокола е приложен снимков материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно
поведение на лицата, на които е възложено извършването на работа,
изразяващо се в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата,
причинна връзка между вредите и поведението на изпълнителя на
възложената работа.
Първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства е
установено, че в резултат на разместени плочи на тротоарната настилка на
процесния пешеходен участък ищцата е стъпила накриво и е паднала, като е
претърпяла увреждане-счупване на външния малеолус на дясна глезенна
става-закрито, което й е причинило трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.Приел е, че съгласно чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОбС и & 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА процесният пешеходен
участък е общинска собственост и ответникът е длъжен да го поддържа в
изправно състояние.Съдът е приел, че от събраните писмени доказателства е
установен размера на претендираните разходи за претендираните
имуществени вреди.По отношение на неимуществените вреди е приел, че
справедливият размер на претърпените такива е 10 000 лв. и е уважил изцяло
предявения частичен иск.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на
решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора
доказателства и доводи на страните.
5
Неоснователно е оплакването на въззивника, че не са събрани
достатъчно доказателства за състоянието на тротоарната настилка.Това
обстоятелство е установено от показанията на разпитания по делото свидетел
К. П., който твърди, че на мястото на инцидента е имало много разместени
плочи, и че няма друга причина за падането на ищцата.Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като той е очевидец, възпроизвежда лични
впечатления и не е заинтересован от изхода на спора.Съгласно чл.30, ал.4 ЗП
на общините е възложено и изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите и
пешеходните подлези. Наличието на неравности и разместени плочи на
тротоарната настилка, което е причина за процесния инцидент, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението
на посочените задължения и на основание чл.49 ЗЗД общината отговаря
спрямо увреденото лице.
Правилно първоинстанционният съд не е зачел доказателствената
стойност на представения по делото констативен протокол на СО-р-н
„Средец“, тъй като той установява състоянието на тротоара в процесния
участък към 05.03.2021 г. /а не към датата на деликта-28.01.2020 г./, което
обстоятелство е ирелевантно към предмета на спора.
Причинно-следствената връзка между претърпения от ищцата
инцидент и констатираните увреждания- счупване на външния малеолус на
дясна глезенна става-закрито, причинило й трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, е установена
от заключението на приетата по делото медицинска експертиза, което не е
оспорено от страните и наличието й не се опровергава от липсата на
констатации за наличие на охлузвания и други наранявания.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за немотивираност на
медицинската експертиза относно възстановителния период, който при
ищцата е по-дълъг от обичайния такъв от 3 месеца, тъй като вещото лице е
направило този извод въз основа на представените по делото медицински
документи, като е констатирало, че оплакванията на ищцата са
рехабилитационен проблем.
Липсват доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата и за несъобразяване с видимото състояние на
тротоара.От събраните доказателства се установи, че времето е било сухо,
плочите не са били счупени, а разместени, и предвид липсата на обозначение
не може да се приеме, че ищцата е проявила невнимание при придвижването
си по тротоара.Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, т.е.
от ответника. Недопустимо е прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем /в този смисъл-решение № 107/06.08.2021 г.,
гр.д.№ 2019/2020 г. на ВКС, III ГО и др./.
Настоящият съдебен състав счита, че присъденият размер не е
6
прекомерно завишен и съответства на претърпените от ищеца вреди.При
определяне на размера му първоинстанционният съд е съобразил вида и
обема на причинените вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки, битовите неудобства при ежедневното обслужване,
възстановителният период, който при ищцата е продължил около половин
година, през което време ищцата е изпитвала болки и битови
неудобства.Следва да се отчете и възрастта на ищцата към момента на
увреждането /69 г./, което обстоятелство също предполага по-продължителен
период на възстановяване.Така определеният размер е справедлив и напълно
съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК въззивният съд е
обвързан от изложеното в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за
основателно своевременно въведеното от въззивника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.Съгласно разпоредбат на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. /в
редакцията към момента на подписване на договора за правна защита и
съдействие/ с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 580 лв.Въззиваемата претендира сумата от 2 000
лв. адвокатско възнаграждение.Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и обстоятелството, че делото е приключило в едно
съдебно заседание без събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция размерът на претендирания адвокатски хонорар следва да се
намали от 2 000 лв. на 580 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086266 от 05.04.2021 г. на СРС, 140 с-
в, по гр.д.№ 42829/2020 г.
ОСЪЖДА С.О. с адрес: гр.София, ул. ******* да заплати на Т. д. П. с
ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. ******* сумата 580 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8