Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.08.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
тридесет и първи юли Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 3212 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от Д.А.Г. в качеството ѝ на майка и законен представител
на малолетното дете М.Н.М. срещу Н.Р.М.. Ищцата твърди, че с решение № 483 от
11.05.2018г. по гр.д. № 1995 по описа за 2018г. на PC гр.Стара Загора, бракът
ѝ с ответника бил прекратен, като на нея били предоставени родителските
права над малолетното дете М.М., като била присъдена
издръжка в размер на 130 лв., считано от 01.04.2018 г. От тогава до момента се
променили чувствително обстоятелствата, при които бе постановена издръжката,
както и икономическите условия. Към настоящия момент тази сума била крайно
недостатъчна за отглеждането на детето, което посещавало училище в гр.Стара
Загора и завършило *** клас. Посещавало спортен клуб „******* и било на редовни
тренировки по футбол, за които се заплащала месечна такса. Моли съда да
постанови решение, с което да промени постановения по гр.д.1995/2018г. на PC
гр. Стара Загора размер на издръжката, като увеличи присъдената такава от 130
лв. в размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба занапред, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата.
Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото Н.Р.М..
Признава фактите, че с ищцата са били женени, че са разведени и че е баща на
детето. Твърди, че нищо в страната не се било променило през изминалото време.
Детето не променяло размера на дрехите и обувките си, нямало здравословни
проблеми. Ответникът заплатил наема за жилището, в което живеели и бил длъжник
по два различни договора за кредит. Ищцата получавала надбавки за отглеждането
на детето в размер на 20 лева на месец. Счита, че съобразно възможностите си,
може да заплаща издръжка от 150 лева на месец. Моли съда да отхвърли иска над
тази част. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищцата поддържа исковата си молба. Моли съда да уважи молбата,
като присъди претендираната издръжка в пълен размер.
Ответникът
поддържа отговора на исковата си молба и моли съда да отхвърли иска за размера
над 160 лв.
Съдът
намира за установено следното: между страните не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че Д.Г. и Н.М. са бивши съпрузи, като М.М. е техен син. С Решение № 483 от 11.05.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 1995 по описа за 2018 г., ответникът е осъден
да заплаща на сина си ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, до настъпване
на основание за прекратяването или изменянето ѝ.
По
делото са представени удостоверения от Спортен Клуб „******, от които се
установява, че М.М. тренира футбол в клуба, за което
заплаща месечна такса в размер на 30 лв.
От
представеното по делото удостоверение от Стил-8 ЕООД се установява, че средномесечното възнаграждение на Д. М. е в размер на 583
лв. за периода от м. юни 2018 г. до м. май 2019 г. Това се потвърждава и от
представената декларация за имотно състояние.
От
представените копия се установява, че Н.М. е страна по два договора за кредит,
сключени съответно с Райфайзенбанк АД и Ти Би Ай Банк.
Месечната погасителна вноска по първия договор възлиза на 295,50 лв., а по
втория – на 273,60 лв.
От
ответника също е представено удостоверение от работодател – ******** – от което
е видно, че средномесечният му доход възлиза на ******
лева месечно. В съответствие с тълкувателната практика (Тълкувателно решение №
34 от 5.XII.1973 г., ОСГК) съдът приема за меродавен при определяне на
издръжката брутния размер на трудово възнаграждение.
По
делото като свидетел беше разпитан Г. Н. Н.. Заявява, че познава ответника от
две години, били приятели. Страните били съпрузи. Н.М. имал желание да започнат
бизнес, изтеглили кредит и направили хранителен магазин, който фалирал. За
връщане на този кредит, М. изтеглил други два кредита. Ищцата идвала до офиса
им. Свидетелят не присъствал на свадите им, но те се чували. Ставало въпрос за
издръжката. Постигнали споразумение Н.М. да заплаща 130 лева на месец и да
изплаща кредита. Това станало през пролетта на 2018 г. Н.М. доста време вземал диазепам и лексотан. Разказвал на
свидетеля, че веднъж седмично или месечно можел да взема детето. Плащал
издръжка в размер на 130 лева. Страните имали едно дете на име М.. Той спортувал
в ****** редовно, като свидетелят не знае какъв спорт конкретно или дали ходи
на състезания.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
На
основание чл. 150 СК размерът на вече присъдена издръжка може да бъде изменян
при променени обстоятелства. В случая по делото се установи, че от датата на
постановяване на решението, с което е определен последно размерът на дължимата
издръжка – 11.05.2018 г. – е изминала над една година – време в което детето е
растяло, развивало се е както физически, така и социално и ежедневните му нужди
са нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в страната, повишила се е минималната
работна заплата, която определя и минималният размер на дължима издръжка, като
сумата от 130 лева, определена с решението от 2018 г., вече е под
законоустановения минимум. Поради тези съображения съдът намира, че
действително е налице изменение на обстоятелствата и следва размерът на
издръжката да бъде изменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
обаче визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В тази връзка, въпреки че задълженията на ответника по
представените договори за кредит са доказани, те не изключват и не могат да
бъдат основание за намаляване размера на дължимата от него издръжка. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равен на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на предпоставката
"ненавършило пълнолетие дете". Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК
законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за
издръжката на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на
родителя, независимо дали това ще е за сметка на неговата собствена издръжка.
Липсва законово правило обаче, че при получаването на минимален доход
задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща тъкмо минималния
размер на издръжката или сума около този минимум. По отношение нуждите на
лицата, имащи право на издръжка, по делото се установи, че М.М. е на десет ненавършени години – време, през което, както
е всеобщо известно, е налице повишаваща се нужда от средства, свързани с израстването
на организма, разширяването на социалния кръг на личността, различни
образователни потребности. По делото се доказа, че по отношение на него са
налице извънредни разходи, свързани с извънкласни дейности – трениране на
футбол, за което се заплаща месечна такса от тридесет лева. Като взе предвид
гореизложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето, с оглед правилното му
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, следва да се определи обща
месечна издръжка в размер на 380 лева. В съответствие с предписанията на
ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част от издръжката трябва да бъде
изплащана от ответника, тъй като той не упражнява родителските права. С оглед
на тази преценка съдът намира, че посочената сума от 380 лева месечно следва да
се разпредели приблизително поравно между двамата родители. Поради това Н.М. следва да заплаща на М.М. ежемесечна
издръжка от 200 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на същата.
Искането на ищцата за заплащане на издръжка е основателно и следва да се уважи
в пълен размер. С оглед предмета на делото – присъждане на издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от 18.05.2012 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 329 от
17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
От
страните бяха направени искания за присъждане на разноски. С оглед уважаване на
иска в цялост, сторените такива от ответника следва да останат в негова тежест.
Представеният от ищцата договор за правна защита и съдействие е с посочена сума
от 300 лева, като е изрично записано, че е заплатена същата сума в брой.
Съгласно тълкувателната практика, в този случай договорът има характера на
разписка и разноските се считат доказани. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест
на ответника следва да се присъди и държавната такса, определена спрямо
увеличения размер на издръжката. Определен според чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК,
размерът на цената на иска е 2520 лева, което определя размер на държавна такса
от 100,80 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с Решение № 483 от 11 май 2018 г. по гражданско дело № 1995
от 2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора издръжка, както следва:
ОСЪЖДА
Н.Р.М., ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното си дете М.Н.М., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Д.А.Г., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***. ………, ет. 4, ап. 32 сумата от 200 (двеста) лева –
ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска – 18.06.2019 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА
Н.Р.М. с п. с. да заплати на Д.А.Г., сумата от 300 (триста) лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Н.Р.М., с п. с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 100,80 лв. (сто лева и осемдесет стотинки) – държавна такса в
производството.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението.
На
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от 13.08.2019 г. по реда на глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: