Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 04.02.2019 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 994 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество
твърди, че за периода от м. май 2014 г. до м. юли 2015 г. е доставяло топлинна
енергия на ответниците за обект, находящ
се в гр. С.,общ.Т., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. № ., на стойност 1006,68 лева. Сочи, че ответниците били
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. В чл. ., ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по
който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Ищцовото дружество за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно
удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за
ТЕ за периода от м. февруари до м. август, вкл., в присъствието на нотариус, за
което били съставяни и съответни констативни протоколи.
Видно било от приложеното извлечение
от сметки за абонатен № ., че
ответниците са използвали доставената от дружеството топлинна енергия през
процесния период и са погасили част от задължението си.
На основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост
се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни
сметки от фирма „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от
които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
Посочва, че за процесните суми било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № .г. по описа на СРС, препратено по
компетентност на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № .г. в полза на
заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците подали
възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сума в размер
на 1006,68 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2014 г. до м. юли 2015 г., ведно със законната лихва, считано
от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
12.04.2018 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 249,88 лева,
начислена за периода от 16.09.2015 г. до 02.04.2018 г. Претендира присъждане на
разноски.
С отговора на исковата молба
ответницата М.М. е оспорила предявените искове, с твърдения, че с влязло в сила
решение бракът между нея и ответника Е.Н. е прекратен и жилището е предоставено
за ползване на бившия ù съпруг, който е ползвател на имота и дължи
заплащане на задълженията за ползване на топлинна енергия.
Твърди, че между нея и ищцовото
дружество нямало сключен договор за продажба на топлинна енергия, но въпреки
това едностранно се променяли цените на енергията, начислявали се такси и се
заплащали загуби.
Оспорва счетоводството на ищеца да е
водено редовно за процесния период от време.
Оспорва твърдението, че Общите
условия са влезли в сила, тъй като нямало данни да е спазен редът за
публикуване, като твърди, че решението по протокол на фирмата, която извършва
топлинно счетоводство и дялово разпределение, както и решението на КЕВР, с
което те са одобрени, цитирано в исковата молба, били нищожни.
Наред с това, налице било некоректно
начисление на топлинна енергия и претенция за заплащане по всички периоди за
топлоенергия изобщо, като при липсата на данни за измерената, доставена всеки
месец топлинна енергия и коректна база за съпоставка, която показва кой абонат
колко дължи, не можело да се определи конкретно доставената топлинна енергия.
Оспорва точността на измерванията и
калиброването на уредите, измерващи доставената топлинна енергия.
Наред с това ответницата прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е.Н.
не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответниците,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват
Третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД,
конституирано с определение от 10.12.2018 г., не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 12.04.2018 г. до
Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответниците за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ
се в гр. С.,общ.Т., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . за периода от м. май
2014 г. до м. юли 2015 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № .г. на СРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжниците и настоящи ответници.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците са депозирали възражения за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.С.“
ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и договор
от 01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
– етажна собственост в гр. София.
По делото е представен и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ., том ., рег. №
., дело № .г. по описа на нотариус С. Д., с район на действие – района на РС –
София, по силата на който ответниците са учредили договорна ипотека в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД върху следния свой собствен недвижим имот, представляващ
съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № ., находящ се в гр. С.,
жк „Д.“, бл. № ., вх. ., ет. ., със
застроена площ от 79,53 кв. м.
По делото са представени и постановление
от 26.01.2015 г., по силата на което ЧСИ Г.Д., с район на действие – района на
СГС, е възложил върху Л.Г.Л.самостоятелен обект в сграда с идентификатор .находящ
се в сграда № ., разположена в ПИ с идентификатор ., собственост на М.М. – Н. и
Е.Н., и представляващ апартамент № ., находящ се в гр. С., жк „Д.“, бл. № ., вх. ., ет. ., със застроена площ от 79,53
кв. м, както и протокол за извършен въвод във владение в гореописания недвижим
имот на купувача по публичната продан.
По делото са представени и заявление
– декларация от 09.01.2009 г. от Е.С.Н. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на негово
име на партида за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк „Д.“, бл. № .,
вх. ., ет. ., ап. ., както и заявление – декларация от 18.08.2015 г. от Л.Г.Л.до
„Т.С.“ ЕАД за откриване на негово име на партида за същия топлоснабден имот.
От ответницата М. М. е представено и
прието като доказателство по делото заверено копие на решение от 25.02.2015 г.
по гр. д. № .. по описа на СРС, с което е прекратен гражданският брак, сключен
между двамата ответници и е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, по
силата на което страните са уговорили семейното жилище, находящо се в гр. С., жк „Д.“, бл. № ., вх. ., ет. ., ап. ., да не се ползва от
никой от молителите.
По делото са представени и
констативни протоколи, съставени от нотариус за удостоверяване публикуването на
интернет страницата на ищцовото дружество на дължими суми на абонати на „Т.С.“
ЕАД за периода 2014 – 2016 г., както и ежемесечно издавани от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД фактури за периода от
31.05.2014 г. до 31.07.2015 г. за ползвана топлинна енергия за обект, находящ
се в гр. С., жк „Д.“, бл. № ., вх. .,
ет. ., ап. ., всичките с получател ответника Е.С.Н..
На основание чл. 183 ГПК съдът е
изключил от доказателствения материал по делото представените от ищеца заверени
копия от: договор от 30.09.2002 г., сключен между „Витерра Енерджи Сървисиз“
ЕООД и етажната собственост, с адрес: гр. С., жк „Д. - 2“, бл. 264, вх. 2 за
извършване на услугата „топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла
вода“, протокол от 15.09.2002 г., от общо събрание на собствениците на етажната
собственост, с адрес: гр. С., жк „Д. - 2“, бл. 264, вх. 2, с който е взето
решение да се сключи договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за въвеждане на
топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода от отоплителен
сезон 2002/2003 г., както и фактура № .г. и фактура
№ .г., двете издадени от ищцовото дружество „Т.С.“
ЕАД за ползвана топлинна енергия за обект, находящ се в гр. С., жк „Д.“, бл. № ., вх. ., ет. ., ап. ., с получател ответника Е.С.Н.,
поради което същите не следва да бъдат обсъждани при постановяване на настоящия
съдебен акт.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от м. 05.2014
г. до м. 07.2015 г. за абонатен № ., стойността
на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, е в размер на
969,02 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 16.09.2015
г. до 02.04.2018 г. е в размер на 239,56 лева. Вещото лице е посочило, че от сумата
за главница е погасена по давност сума в размер на 654,92 лева, а от лихвата за
забава – 171,91 лева. Вещото лице е констатирало при извършената проверка, че
през 2002 г. е сключен договор с етажната собственост на жилищната сграда и
дружество за топлинно счетоводство за извършване на услуги за отразяване на
потребената топлинна енергия, като за периода от
м. 05.2014 г. до м. 07.2015 г. сумата за разпределение на топлинна енергия от
дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 37,66 лева, а лихвата за
забава върху тази сума за периода от 16.09.2015 г. до 02.04.2018 г. е в размер
на 10,32 лева. Според вещото лице в информационната система на ищцовото
дружество изравнителните сметки, изготвени от „Техем сървисис“ за имота на
ответниците за процесния период, са идентични между двете дружества и са на
една и съща стойност, а именно: 174,24 лева.
В съдебно заседание при изслушването
му вещото лице уточнява, че счетоводството на ищцовото дружество за процесния
период е водено редовно във връзка с издаваните фактури. Наред с това, посочва,
че от сумите за извършено дялово разпределение, които са погасени по давност са
20,28 лева – главница и 5,56 лева – лихва.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода от м. 05.2014 г. до м. 07.2015 г. възлиза на 1006,67 лева, като в тази
сума е включена и сумата, дължима за услугата „дялово разпределение“. От
заключението се установява, че за процесния период отчетените по електронен път
към нула часа на първо число на всеки един месец показания от общия топломер в
абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за
осчетоводяване. Нетната топлоенергия от базата данни на „Толофикация София” ЕАД
общо по отчетни периоди от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2015 г. до
30.04.2016г. е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни
сметки.
За процесния период от 01.05.2014 г.
до 31.07.2015 г. „Данувис” ЕООД и „Т.С.“ ЕООД са разпределяли на абоната по
партида по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за отопление и
БГВ, като след всеки отчетен период разпределяната на абоната по партида
прогнозна топлоенергия е изравнявана с разпределяната му по отчет за отопление
и БГВ.
Според вещото лице начислените суми
върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през
процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София, като
наред с това, за процесния период технологичните разходи в абонатната станция
са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия и са изчислени вярно
от „Т.С.” ЕАД.
Вещото лице е констатирало, че общият
топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по съответния
ред през 2013 г. и 2017 г. и това е документирано със свидетелства за
метрологична проверка. За 2015 г. с протокол от 19.02.2015 г. е извършена подмяна
поради повреда на общия топломер.
Според вещото лице на 30.09.2002 г.
между „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД (от 2005 г. „Иста - България” ЕООД, а от
м. септември 2014 г. - „Данувиус“ ЕООД) и потребителите на топлинна енергия в сградата
- етажна собственост е сключен писмен договор с предмет „Топлинно счетоводство
на разходите за отопление и топла вода”, който включва отчитане средствата за
измерване в СЕС и пресмятане на изразходваната енергия за отопление и топла
вода за всеки потребител в жилищната сграда и издаване на обща и индивидуални
изравнителни сметки за съответния отчетен период, като с подписването на договора
фактически е въведена и системата за дялово разпределение в сградата - етажна
собственост.
Според вещото лице разпределението
на топлоенергията за процесния имот е извършвано в съответствие със ЗЕ, както и
в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16-.4/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
Вещото лице посочва, че имотът на
абоната по партида е свързан към сградната инсталация за БГВ и е с монтирани
два броя водомери за топла вода с фабрични номера №.и №.и съответстващи
пластмасови пломби № .и № ..
Според вещото лице в предоставените му
от „Т.С.” ЕАД справки не е отразено, че СЕС, в която се намира процесният имот,
е с отоплителни инсталации с повече от една зона, поради което ФДР не е
разпределила топлинна енергия за абоната по партида, отдадена от СИ за висока
зона.
Наред с това, топлоенергията, отдадена
от отоплителните тела в общите части за СЕС, се включва в топлоенергията за
отопление на имота и се разпределя в съответствие с т.6.2.1. от Приложението
към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-.4 - пропорционално на отопляемия обем на
всеки един имот от СЕС.
Вещото лице е посочило, че „Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД *** са
приети с решения на ДКЕВР и са достъпни на сайта на ищеца, както и във всички
обслужващи центрове и каси на „Т.С.” ЕАД.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответниците М.М. и Е.Н. са
ползвали през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно
ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответниците дължат сумите, търсени от тях
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответниците са потребители на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже
размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответниците
са притежавали качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния период
от време, като съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност на
топлоснабдения имот, което се установява от представените
по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. по описа
на нотариус С. Д., с район на действие – района на РС – София и постановление,
по силата на което ЧСИ Г.Д., с район на действие – района на СГС, е възложил
върху Л.Г.Л.самостоятелен обект в сграда, собственост на М.М. – Н. и Е.Н.. В
този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата в
отговора на исковата молба, касаещи липсата на облигационна връзка между
страните по делото във връзка с доставяната топлинна енергия. Недоказано остана
и твърдението на ответницата, че след прекратяване на гражданския брак между
нея и ответника Е.Н., семейното жилище е предоставено за ползване на последния,
тъй като видно от представеното по делото решение от 25.02.2015 г. по гр. д. № ..
по описа на СРС, с което е прекратен гражданският брак, сключен между двамата
ответници и е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, в същото страните са
уговорили семейното жилище, находящо се в гр. С., жк „Д.“, бл. № ., вх. ., ет. ., ап. ., да не се ползва от
никой от молителите. Следва да се посочи, че дори и жилището да беше
предоставено за ползване на ответника, то според разясненията, дадени с ТР №
2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, в тази хипотеза е необходимо
сключването на писмен договор при публично известни Общи условия между
топлопреносното предприятие и ответника,
каквито доказателства по делото липсват.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София. Касае се
за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение
на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв
по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на Общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството Общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. Начинът на разгласяването на Общите условия не се отразява
на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150,
ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Ответниците не твърдят да са упражнили правото си
да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва
извод, че ги приемат и в тази връзка изложените от ответницата М.М. доводи за
липсата на валидно облигационно правоотношение са неоснователни. Общите условия
на „Т.С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Неоснователни са и възраженията на
ответницата за абсолютна нищожност на клаузи на ОУ на основание чл. 146 и чл.
143 от действащия ЗЗП, доколкото нормативната уредба изрично изисква
потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в ОУ. ЗЕ
предвижда такава възможност за потребителите, като липсват доказателства от
страна на ответницата, че същата е възразила срещу която и да е от клаузите на
ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е неравноправна
спрямо нея. Не на последно място, дори и клаузите на ОУ да са нищожни на
основанието, посочено от ответницата, то този въпрос е ирелевантен за
изхода на настоящия правен спор, доколкото същият не влияе на това дали е
потребена и заплатена доставената от ищеца и ползвана в процесния имот топлинна
енергия през процесния период.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответниците.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния
период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 1006,67 лева и е в съответствие с действащите за процесния период цени на
топлоенергията. Наред с това, според вещото лице топломерът в сградата е
освидетелстван по съответния ред през 2013 г. и 2017 г. и това е документирано
със свидетелства за метрологична проверка, което обстоятелство само по себе си
опровергава оспорването на ответницата, касаещо точността на извършваните
измервания. Въз основа заключението на СТЕ, съдът приема за установено,
че за процесния период в процесния имот е използвана топлинна енергия за
топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота има отоплителни тела,
монтирани в отделни помещения от жилището, посочени подробно в заключението,
както и е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване (БГВ) за периода
въз основа на монтирани уреди за измерване на топла вода (водомери). Осъщественото
от ФДР дялово разпределение на потребената от ответниците топлинна енергия за
процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество правилно е начислило
дължимите въз основа на тях суми. ФДР осъществява дейността по измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост по договор с етажните собственици. За целия
процесен период е било извършено реално отчитане на ползваната в имота
топлоенергия, след което е извършвано изравняване на начислените прогнозни суми
с реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени са индивидуални
изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При определяне на дължимите
суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния период цени, като от
дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в
същата. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях
топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната собственост
като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на процесния
период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата - етажна
собственост, следва да бъде определяна по изчислителен път, съгласно Наредба №
16-.4 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е
разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на
всеки един имот от сградата етажна собственост. За имота е разпределяна
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия
обем, като определената от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем за
сградата - етажна собственост за отчетните отоплителни периоди, е в съответствие
с нормативната база.
Възражението на ответницата, че не е
сключван договор с ФДР за процесния период, съдът намира за неоснователно.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е изготвило експертизата и въз основа
на предоставените му изравнителни сметки за дялово разпределение на потребената
в имота топлинна енергия за процесния период, като СТЕ изрично сочи, че
етажната собственост има сключен договор с фирмата за дялово разпределение за
разпределяне на ТЕ, като отчитането на топлинната енергия е извършвано
правилно, съобразно системата за дялово разпределение, поради което размерът на
задълженията за имота съответства на установеното по този ред топлинно
отчитане.
Наред с това, следва да се посочи, че
с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. се
въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и реалното
ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е
делегирала правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или
друга причина и затова е одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно
потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна принципът на
реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на изравнителни
сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка. Така че,
макар и да няма реално определена месечна сума, то има реална сума за отчетния
период. От друга страна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които
са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния период. Ответниците не
установяват да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и
да са оспорили изготвените изравнителни сметки в установените срокове съгласно
Общите условия, които имат силата на закон за страните – в 30-дневен срок след получаването
на изравнителните сметки (чл. 29, ал. 1 от ОУ), нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването. Поради това, и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на
тези документи по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено в съответствие с нормативната уредба.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ се в гр.
С.,общ.Т., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., е в размер на 969,02 лева. Вещото лице
е посочило също, че сумата за разпределение на топлинна енергия от дружеството
за топлинно счетоводство е в размер на 37,66 лева.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, както и че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва (чл. ., ал. 4 от ОУ). През 30-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответниците имат задължение да платят стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, поради което същите са в
забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото
лице, е 249,88 лева, а лихвата за забава върху сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство за периода от
16.09.2015 г. до 02.04.2018 г. е в размер на 10,32 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответниците
дължат и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
Горните суми, изчислени от вещото
лице, са останали непогасени от ответниците за процесния период от време.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по релевираното в отговора на исковата молба възражение за
изтекла в полза на ответницата М.М. погасителна давност. Тук следва да се
посочи, че макар ответникът Е.Н. да не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор
на исковата молба, същият е направил възражение за погасителна давност в
депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение в рамките на проведеното
заповедно производство, което предвид разясненията, дадени в т. 11а от ТР № 3/19.12.2013
по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва да бъде разгледано.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР №
3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима
кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена
топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение на това парично задължение, което стартира процес относно
вземането, е подадено в съда на дата 12.04.2018 г., следователно погасени са по
давност всички ликвидни и изискуеми преди 12.04.2015 г. такива, т. е. тези, за
които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди
тази дата. В хронологичен порядък съгласно посоченото от вещото лице Б. П.,
погасената по давност част от претендираната главница е в размер на 654,00
лева, а за мораторната лихва за забава – 171,91 лева. Останали са непогасени 314,10
лева от главницата и 67,65 лева от лихвите. Наред
с това, според вещото лице от сумите за извършено дялово разпределение погасени
по давност са 20,28 лева – главница и 5,56 лева – лихва, като са останали
непогасени 17,38 лева – главница и 4,76 лева – лихва. Вещото лице изрично
посочва, че счетоводството на ищцовото дружество за процесния период е водено
редовно, поради което съдът не възприема възражението на ответница, релевирано
в отговора на исковата молба в тази насока. Предвид изложеното исковата
претенция следва да бъде уважена до сумата от .1,48 лева – главница и 72,41
лева – лихва, които предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 СК се дължат
солидарно от двамата съпрузи. За горницата над тези суми искът подлежи на
отхвърляне, като погасен по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът, като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които:
50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство.
Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 100,00 лева и 350,00 лева – възнаграждения за вещи лица, като
съобразно уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сума в размер на 192,85 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
също имат право да искат присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от
иска. Искане в тази насока е направила единствено ответницата М.М., която
доказва разноски в размер на 50,00 лева – възнаграждение за вещо лице, от която
сума ищецът следва да ù заплати .,93 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и М.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, сумата от .1,48 лева (триста
тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. С.,общ.Т., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . за периода от м. май 2014 г.
до м. юли 2015 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 72,41 лева (седемдесет
и два лева и четиридесет и една стотинки), начислена за периода от 16.09.2015
г. до 02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2018
г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата,
претендирана като главница за разликата между сумата от .1,48 лева (триста
тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) до пълния предявен размер
от 1006,68 лева (хиляда и шест лева и шестдесет и осем стотинки) и за мораторна
лихва за забава за разликата между сумата от 72,41 лева (седемдесет и два лева
и четиридесет и една стотинки) до пълния предявен размер от 249,88 лева (двеста
четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), като погасен по давност.
ОСЪЖДА Е.С.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и М.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление *** сумата от 192,85 лева (сто
деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки) – направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от .,93 лева (тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) –
направени разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.