О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260040/05.10.2020
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05. 10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№405/20г. по описа на ВАпС,
гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, представлявана от А.М. - главен инспектор в ТД на КПКОНПИ
Варна, против определение №260395/18.08.2020г., постановено по гр.д. №1461/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно
производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския
съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д.№704/2017г. на Софийски
градски съд, по което е образувано дело С-319/19 на СЕС.
В
жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
същото.
Въззиваемата
страна В. А. И. в
депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.Г.Г. поддържа становище за нейната
неоснователност, като моли обжалва -ното определение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Окръжна прокуратура-Варна, редовно уведомена,
не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът
приема, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима, предвид следното.
Производството
по гр.д.№1461/16г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пода - дено
мотивирано искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/обн.ДВ, бр.19/05г., отм.ДВ, бр.
38/12г./, вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/обн.ДВ, бр.38/12г., отм.ДВ, бр.7/18г./, вр.
§5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ от КПКОНПИ за отнемане от ответника В. А. И.
на посоченото в искането имущество, твърдяно, че е придобито от престъпна
дейност.
По същество спирането на производството по делото на ВОС
не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл. 229, ал.1 от ГПК, а
на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящо дело пред СЕС по отправено
от друг национален съд преюдициално запитване, касаещо приложимия по делото
материален закон, и с оглед действието на решението на СЕС по преюдициалното
запитване, уредено с нормата на чл.633 от ГПК.
В този смисъл макар и поставените в преюдициални
запитвания въпроси да са от значение за правилното решаване на конкретен правен
спор, решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.То обаче ще бъде задължи -телно за всички съдилища в страната по силата на
изричния текст на чл.633 от ГПК, а тази задължителност произтича от основните
функции на производството по прею -дициални запитвания, предвидено в член 19,
параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора
за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото
тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.
Подчинявайки се на тези цели, в нашия процесуален закон
са предвидени разпо -редби, регламентиращи отправянето на преюдициално
запитване и отражението му върху хода на производството, в частност - неговото
спиране до произнасяне на СЕС.Тези разпоредби са специални по отношение на
общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл.229, ал. 1 от ГПК и затова
постановеното ТР № 8/07.05. 2014г. по т.д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС е
неприложимо в случая.
Постановеното определение за спиране е необжалваемо на
осн. чл.631, ал.1, изр. второ от ГПК.Невъзможността за
инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която
съдът спира висящо пред него дело заради прею -дициално запитване до Съда на
Европейския съюз, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване
по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка - в този смисъл са напр. Определение №587/24.09.2019г. по ч.т.д.
№2075/19г., ВКС, II т.о.; Определение №452/24.10.2019г. по ч.гр.д.№3759/19г.,
ВКС, III г.о.; Определение №440/14.10.2019г. по ч.т.д. №2001/19г., ВКС, І т.о.;
Определение №42/21.01.2020г. по ч.гр.д.№94/20г., ВКС, ІІІ гр.о; Определение №259/07.07.2020г. по
ч.т.д.№762/20г., ВКС, ІІ т.о., определение №341/14.09.2020г. по
ч.т.д.№1063/20г., ВКС, ІІ т.о., и др. /въпреки, че с други актове на ВКС подобни
частни жалби са били разгледани по същество и са потвърдени определенията за
спиране - в този смисъл са напр. Определение №317/27.07.2020г. по
ч.гр.д.№1413/20г., ВКС, IІІ г.о.; Определение
№310/22.07.2020г. по ч.гр.д.№1768/20 г., ВКС, IІІ гр. о. и др./.
Настоящият състав, приемайки тълкуването на нормата на
чл.631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с първата група определения на ВКС,
намира, че частната жалба е недопустима като насочена против неподлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което и настоящото производство се явява недопустимо
и следва да бъде прекратено.Искането на въззиваемия за присъждане на
разноски за настоящото частно производство се явява неоснователно, т.к. същото не е такова, приключващо производството
по съществото на повдигнатия между страните спор, предвид което и съдът приема,
че сторените разноски страните следва да претендират в производството,
приключващо по същество повдигнатия спор и да се присъдят съобразно крайния му
изход.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№405/20г. по описа на ВАпС, гр.о.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: