№ 7897
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20211110165689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Ищецът – „М П“ ЕООД, твърди, че сключил с ответН.а договори за наем на автомобил,
съответно от 17.04.2018 г. с № R0007802-2 и от 17.05.2018 г. с № R0007802-3, по силата на
които отдал на ответН.а за временно и възмездно ползване автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№ *****, който впоследствие бил заменен с автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *****. В чл.
2, б. „г“ била уговорена наемна цена в размер на 985.74 лева с ДДС за пробег до 2 500 км.,
като всеки изминат км. над 2 500 км. се заплащал допълнително от наемателя. Сочи, че при
наемане на автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***** на 17.04.2018 г., същият бил с пробег
21 190 км., а при окончателното връщане на автомобила на 18.09.2018 г., крайните
километри на пробег били 25 738 км. Излага, че за наемната цена на автомобила по договор
№ R0007802-2 била издадена фактура № ********** от 18.07.2018 г. за сумата от 985.74 лева
с ДДС, като ответН.ът заплатил сумата в размер на 500 лв. Ето защо в настоящото
производство претендира разликата в размер на 485,74 лв. с ДДС, представляваща наемна
цена по договор № R0007802-2 от 17.04.2018 г. за периода от 18.06.2018 г. до 18.07.2018 г., за
която е издадена фактура № ********** от 18.07.2018 г.
Сочи, че съгласно чл. 2, б. „г“ от договор № R0007802-3, наемателят се задължил да
заплати на наемодателя договорената цена за ползване на автомобил с рег. № *****,
допълнителна такса за изминатите километри над определения лимит на пробега, както и
такси за допълнителни услуги, които наемателят е приел да ползва при наемане на
автомобила, при условията на договора, а съгласно чл. 2, б. „д“ се задължил да заплати на
наемодателя обезщетение за повреди, щети и липси, настъпили по време на ползване на
автомобила, които не се покривали от застраховката на автомобила.
1
Твърди, че ответН.ът му дължи сумата от 1301,65 лева с ДДС по фактура № ********** от
18.09.2018 г., издадена по договор № R0007802-3, от които сумата от 42,25 лв.,
представляваща цена на констатирана липса на гориво и дължима на основание чл. 2, б. „д“
от договора, сумата от 48,90 лв., представляваща такса щета на лек автомобил с рег. №
*****, констатирана с приемо-предавателен протокол от 19.05.2018 г. и дължима на
основание чл. 2, б. „д“ от договора, 993,56 лв., представляваща наемната цена по договор №
R0007802-3 за периода от 18.08.2018 г. до 18.09.2018 г. Излага, че наемният автомобил е
следвало да бъде върнат от ответН.а в 11:00 ч. на 17.09.2018 г., а същият бил върнат в 21:40
ч. на 18.09.2018 г. Ето защо претендира от ответН.а и сумата в размер на 84,49 лв.,
представляваща цена за използването на лек автомобил с рег. № ***** по договор №
R0007802-3 два допълнителни дни, за която сума била издадена фактура № ********** от
18.09.2018 г.
Излага, че съгласно чл. 2, б. „м“ от договора, наемателят бил изцяло отговорен и за
наложените административни глоби и/или други имуществени административни санкции,
наложени във връзка с ползването на автомобила, като във всеки отделен случай дължал
заплащането им в пълен размер, ведно с допълнителна такса в размер на 20 евро без ДДС.
Сочи, че във връзка ползването на наемния автомобил по договор № R0007802-3 на ответН.а
била наложена глоба в размер на 35 лв. с електронен фиш серия К 2125855, както и глоба в
размер на 210 лв. с електронен фиш серия К 2108636. Твърди, че посочените суми били
заплатени от ищеца, поради което на основание чл. 2, б. „м“ от договора претендира
връщането им от ответН.а. Претендира още и сумата в размер на 78,23 лева, представляваща
сбора от две такси по чл. 2, б. „м“. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на
ответН.а да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира и разноски по производството.
ОтветН.ът – Н. Щ., чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни. Сочи, че доколкото местоживеенето на ответН.а не било
в Република Б, то българският съд не притежавал международна компетентност за
разглеждане на делото, поради което моли за прекратяване на същото. По същество релевира
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Твърди, че процесният автомобил
с рег. № ***** не бил собственост на ищеца, поради което и за него не възН.вало
задължение за заплащане на наложените глоби, с оглед на което не възН.вало и такова
задължение за наемателя. Оспорва Общите условия на ищеца валидно да обвързват
ответН.а. Оспорва да е налице повреда по автомобил рег. № *****, както и изминатите
километри от страна на ответН.а, като в тази връзка оспорва подписа на ответН.а в приемо-
предавателен протокол от 19.05.2018 г. Оспорва представените по делото договори за наем,
както и издадените фактури във връзка със същите. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
2
1. По допустимостта на производството.
Във връзка с възраженията на назначения особен представител на ответН.а, за липсата на
надлежна пасивна процесуална легитимация у същия, като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на производството по настоящото дело, с твърденията, че
страна по договорното правоотношение с ищеца е юридическо лице, съдът намира, че
същите са неоснователни. В хода на производството се твърди, както и са събирани
доказателства в тази насока, представени от особения представител, че страна по
материалното правоотношение с ищеца е не ответН.ът Н. Щ., а „Р Н“, като ответН.ът е
действал като упълномощен представител на дружество. От извършените от назначеното
вещо лице справки, се установява, че дружество „Р Н“, е регистрирано в Г, като същото е
действащо такова, с номер по ДДС: *****. От приетите по делото доказателства се
установява, че всички фактури за дължимите по договора за наем суми са издавани на Н.
Щ., а всички задължения по договора са осчетоводявани за сметка на последния като
физическо лице. По делото са налице и доказателства /издадени ПКО/ за заплащани суми по
договора, като разходо-оправдателните документи отново са издавани на лицето Н. Щ., при
това без да са налице, каквито и да било пояснения/означения, че същият действа не в лично
качество, а като представител на твърдяното като страна по правоотношението, юридическо
лице - „Р Н“. В допълнение, следва да се посочи и обстоятелството, че ако действително
страна по правоотношението е юридическо лице - „Р Н“, регистрирано извън РБ /в Г/, то във
фактурите издавани от ищеца, не е следвало да се посочва и да фигурира начислено ДДС,
както поясни и вещото лице в изслушването му в о.с.з., а видно е от приетите и приложени
като писмени доказателства, фактури, че за дължимите суми по тях, ДДС е начислявано.
Съдът не приема за основателни и твърденията на назначения особен представител на
ответН.а, в т.ч и представените и приети писмени доказателства, че страна по
правоотношението с ищеца е дружеството „Р Н“ ЕООД, вписано в ТР, чийто управител и
едноличен собствеН. на капитала е посочен Н. Щ., образец от подписа на когото се
представи по делото. Такъв правен субект не е посочен Н.ъде в събраните по делото
писмени доказателства - заверени копия от договор за наем на МПС, фактури и пр.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в резултат на осъщественото тълкуване на
вложената от страните по процесното правоотношение, обща воля, се формира извода, че
страна по материалното правоотношение по договор за наем на автомобил № R0007802 от
17.04.2018 г., а оттам и пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените
искови претенции, е Н. Щ., в качеството му на физическо лице, а не посоченото дружество Р
Н“.
2. По съществото на правния спор.
2.1. От фактическа страна.
От представения по делото договор за наем на автомобил № R0007802 от 17.04.2018 г. се
установява, че е сключен договор за наем на автомобил при следните параметри: автомобил
„Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190 и километри при връщане на
автомобила – 25 738. Автомобилът е взет от клиента в 11:00 ч. на 17.04.2018 г. и е бил
върнат в 21:40 ч. на 18.09.2018 г. Посочена е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500
3
км. Посочена е обща наемна цена в договора в размер на 2 224 евро, начислено му е гориво
в размер на 21,60 евро, такса за тас в размер на 25 евро, при което общата сума за плащане в
лева възлиза на 5 329,09.
Представен е ваучер за заместващ в автомобил от 19.05.2017 г., с който автомобил „Форд
Фиеста“, с рег. № ***** е бил заместен с друг „Форд Фиеста“, с рег. № *****. Посочена е
дата на предаване – 19.05.2018 г., а за наемател е посочен Н. Щ..
Представен е договор за наем на автомобил № R0007802-1 от 17.05.2018 г., с предмет наем
на автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190. Автомобилът е
взет от клиента в 11:00 ч. на 17.05.2018 г. и е бил върнат в 11:00 ч. на 17.06.2018 г. Посочена
е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 км. Посочена е обща наемна цена в договора
в размер на 420 евро, при което общата сума за плащане възлиза на 504 евро или 985,74 лева
с ДДС. ОтветН.ът Н. Щ. е подписал договора.
Представен е договор за наем на автомобил № R0007802-2 от 17.06.2018 г., с предмет наем
на автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190. Автомобилът е
взет от клиента в 11:00 ч. на 17.06.2018 г. и е бил върнат в 11:00 ч. на 17.07.2018 г. Посочена
е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 км. Посочена е обща наемна цена в договора
в размер на 420 евро, при което общата сума за плащане възлиза на 504 евро или 985,74 лева
с ДДС. ОтветН.ът Н. Щ. е подписал договора.
Представен е договор за наем на автомобил № R0007802-3 от 17.07.2018 г., с предмет наем
на автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190. Автомобилът е
взет от клиента в 11:00 ч. на 17.07.2018 г. и е бил върнат в 11:00 ч. на 17.08.2018 г. Посочена
е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 км. Посочена е обща наемна цена в договора
в размер на 420 евро, при което общата сума за плащане възлиза на 504 евро или 985,74 лева
с включен ДДС. ОтветН.ът Н. Щ. е подписал договора.
Представена е фактура № **********/18.07.2018 г., издадена от ищцовото дружество на
името на Н. Щ., на стойност 985,74 лв., по поръчка № R0007802-2/18.07.2018 г. за наем на
автомобил „Фиеста“, рег. № ***** за месец с 2500 км. Представена е и фактура №
**********/18.09.2018 г. по поръчка № R0007802-3/18.08.2018 г.на стойност 1 301,65 лв. за
допълнително гориво, такса щета и наем на автомобил „Фиеста“, рег. № ***** за месец с
8000 км., както и фактура № **********/18.09.2018 г. по поръчка № R0007802-3/18.08.2018
г. на стойност 84,49 лв. за два допълнителни дни.
Представени са още два броя електронни фишове за налагане на глоба, съответно от
25.05.2018 г. и от 29.05.2018 г., за извършени нарушения с лек автомобил „Форд Фиеста“, с
рег. № *****, ведно с два броя платежни нареждания от 20.09.2018 г. и 10.10.2018 г. за
заплащане на глобите в размер на 35 лв. и 210 лв. от ищцовото дружесто, както и два броя
уведомления до Н. Щ. за дължимите плащания по посочените фишове.
Представен е приемо-предавателен протокол по договор 7802/VRVMP00011/19.05.2018 г. за
автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с посочени километри при наемане и връщане на
автомобила, като в графа „забележки“ е отбелязано, че при връщане на автомобила липсва
един брой тас, както и приемо-предавателен протокол по договор № 7802/17.04.2018 г. за
автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****. И в двата протокола за наемател е посочено
4
лицето Н. Щ..
Представени са и Общи условия за наем на автомобил на ищцовото дружество.
Представана е справка от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние към 11.09.2024 г. на „Р Н“
ЕООД, видно от която едноличен собствеН. на капитала и управител на дружеството е
лицето Н. Щ..
Представена е и справка от 12.09.2024 г. за потвърждение на номер по ДДС от сайта на
Европейската комисия, видно от която номер по ДДС ***** е валиден, като са посочени
имената Н. Щ. и „Р Н“.
Представени са приходен касов ордер от 27.06.2018 г. за заплащане на сумата от 485,74 лв. –
наем по договор R 7802-1, платена от Н. Щ..
Представени са доказателства за собствеността на наемните автомобили.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание
чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена, се установява, че неплатените
задължения за исковия период по договор за наем № R0007802, възлизат на сумата в общ
размер на 2 236,27 лв., като за същия период от ответН.а са извършени плащания в размер
на 1050 лв., като за част от извършените плащания е издаван ПКО на името на Н. Щ..
На ответН.а са били начислени и следните допълнителни суми: в размер на 84,49 лв. с ДДС
за допълнителните два дни, в които автомобилът е бил задържан от наемателя, сума в размер
на 58,67 лв. с ДДС за изгубен тас, 50,70 лв. с ДДС, представляваща стойност за липсващи
12л. гориво при ед. цена от 2,16 евро, 245 лв. – наложени глоби и сумата от 78,23 лв. -
допълнителна такса за наложените глоби на наемателя.
От заключението на вещото лице се установява още, че посочените данни в договора
установяват номер на банкова сметка, от която са извършени част от плащанията към „М П“
ЕООД, постъпили на 28.06.2018г. и 17.08.2018г., като няма информация дали тази сметка е
лична на Н. Щ. или фирмена на „Р Н“. В поясненията си при изслушване на заключението в
о.с.з. вещото лице уточнява, че всички задължения по договора за наем, са осчетоводявани
от ищеца на ответН.а Н. Щ. в качеството му на физическо лице.
Вещото лице посочва, че доколкото исковата молба е заведена от ищеца на 17.11.2021г., то
тригодишната погасителна давност е настъпила за задълженията, начислени преди
17.11.2018г. Договорът за наем № R0007802 е бил прекратен на 18.09.2018г. (с връщането на
автомобила), т.е. всички задължения са начислени преди 18.09.2018г. и съответно са
погасени по давност.
Експертът извършил проверка на електронния портал на Европейската комисия VIES, при
която установил, че дружеството „Р Н“ е регистрирано в Г и има валиден номер по ДДС:
*****.
2.2.При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 228 ЗЗД за заплащане на наемна цена в тежест на ищеца
е да докаже валидно възН.нало наемно правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което е задължението на ответН.а за заплащане на наемна цена, свързана с
ползването на вещта в претендирания размер, както и че ответН.ът е ползвал наетия
5
автомобил в исковия период. В тежест на ответН.а и при доказване на горните факти е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга - плащане на дължимите суми в срок.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже пълно
и главно валиден договор за наем на превозно средство, че е изпълнил задълженията си по
сключения договор, че са били уговорени валидни клаузи за неустойки в случай на
неизпълнение на посочените задължения от ответН.а, както и размера на претендираните
неустоечни вземания. В тежест на ответН.а и при доказване на горните факти е да докаже
погасяване на задължението.
Съдът намира за неоснователни оспорванията на ответната страна, касаещи представените и
приети от ищцовата страна, писмени доказателства. Оригиналите на същите са представени
в о.с.з. с участието на назначения особен представител, като е установена идентичността им
с представените по делото заверени преписи. Възраженията на ответната страна, свързани с
твърденията за наличие на добавки, зачерквания и пр. в представените по делото заверени
копия от екземплярите на договора за наем, не се доказаха от оспорващата страна. В о.с.з.
процесуалният представител на ищеца обясни причината, поради която екземплярите на
договора за наем за няколко на брой, със съответни номера. По отношение на възраженията,
свързани с доказателственото значение на приетите фактури, съдът намира, че същите се
явяват неоснователни, като приема че същите са изготвени по реда и при условията на ЗСч.
От представените по делото доказателства, съдът намира, че е доказано наличието на
облигационни отношения между страните в настоящото производство по договор за наем на
автомобил. Установява се, че ищцовото дружество е предоставило автомобил за ползване в
периода 17.04.2018г. до 17.09.2018г. За сумите по договора, представляващи дължимо
възнаграждение за ползването на наетия автомобил, са издадени фактури, като по делото са
налице доказателства, а и това обстоятелство не се оспорва изрично от ищеца, че ответН.ът е
заплащал суми по договора, което представлява и извънсъдебно признание за съществуване
на облигационно правоотношение между страните, в т.ч. за дължимостта на
възнаграждението по същия.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че са
налице предпоставките за начисляване в тежест на ответН.а, допълнителни суми по
конкретно посочените в исковата молба, клаузи от договора, а именно сумата в размер на
84,49 лв. с ДДС за допълнителните два дни, в които автомобилът е бил задържан от
наемателя, сума в размер на 58,67 лв. с ДДС за изгубен тас, 50,70 лв. с ДДС, представляваща
стойност за липсващи 12л. гориво при ед. цена от 2,16 евро, 245 лв. – наложени глоби и
сумата от 78,23 лв. - допълнителна такса за наложените глоби на наемателя.
Доколкото исковата молба е заведена от ищеца на 17.11.2021г., то тригодишната погасителна
давност, с която се погасяват вземанията, предмет на настоящото производство, е настъпила,
тъй като същите са начислени преди 17.11.2018г., а договора за наем № R0007802 е бил
прекратен на 18.09.2018г. (с връщането на автомобила), т.е. всички вземания са начислени
преди 18.09.2018г. и съответно са погасени по давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искови претенции се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
6
3. По разноските:
При този изход на спора единствено ответН.ът има право на разноски, доколкото обаче не се
претендират такива от негова страна, то не се следва и присъждането им.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „М П“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, срещу Н. Щ., роден на ***** г., гражданин на Ф Р Г притежаващ
лична карта № ***, с адрес: Ф Р Г град *****, искове с правно основание чл. 228 и чл. 92
ЗЗД за осъждане на ответН.а да заплати на ищеца следните суми: 485,74 лв. с ДДС,
представляваща наемна цена по договор № R0007802-2 от 17.04.2018 г. за периода от
18.06.2018 г. до 18.07.2018 г., за която е издадена фактура № ********** от 18.07.2018 г.;
сумата от 1301,65 лева с ДДС по фактура № ********** от 18.09.2018 г., издадена по
договор № R0007802-3, от които сумата от 42,25 лв., представляваща цена на констатирана
липса на гориво и дължима на основание чл. 2, б. „д“ от договора, сумата от 48,90 лв.,
представляваща такса щета на лек автомобил с рег. № *****, констатирана с приемо-
предавателен протокол от 19.05.2018 г. и дължима на основание чл. 2, б. „д“ от договора,
993,56 лв., представляваща наемната цена по договор № R0007802-3 за периода от
18.08.2018 г. до 18.09.2018 г.; сумата в размер на 84,49 лв., представляваща цена за
използването на лек автомобил с рег. № ***** по договор № R0007802-3 два допълнителни
дни, за която сума била издадена фактура № ********** от 18.09.2018 г.; глоба в размер на
35 лв. с електронен фиш серия К 2125855, както и глоба в размер на 210 лв. с електронен
фиш серия К 2108636; сумата в размер на 78,23 лева, представляваща сбора от две такси по
чл. 2, б. „м“, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, поради настъпила погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7