Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава М.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 720 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на Д.А.П. се твърди,
че на 15.07.2016 г., около 07.20 часа, на главен път I-9, между гр. Шабла и с. Езерец е настъпило ПТП, при
което микробус „Мерцедес 312 Спринтер” с рег. № *******, управляван от Д. М.Д.,
поради несъобразена скорост самокатастрофира, излизайки от платното за движение
и окончателно спирайки в банкета, обърнал се настрани. Твърди се, че вследствие
на ПТП на ищеца, като пътник в микробуса, са причинени телесни повреди,
изразяващи се в счупване на осма и девета ребрени дъги вдясно. Твърди се, че в
резултат на уврежданията претърпял значителни болки, страдания изключителни
затруднения при ежедневните си движения.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на микробус „Мерцедес”,
да му заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „Д.З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 8 от 25.04.2017 г. на ОС - Добрич,
постановена по нохд 73/2017 г., влязла в сила на 11.05.2017 г. От съдържанието
на същата се установява, че Д. М.Д. е признат за виновен за това, че на 15.07.2016
г., около 07.20 часа, на главен път I-9, между гр. Шабла и с. Езерец, при управление на МПС – микробус „Мерцедес
312Д Спринтер“ с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата,
както следва – чл. 20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на
едно лице – Г.О.Р.и телесни повреди на повече лица, а именно: С.К.И., Д.А.П. и
на О.М.Б..
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че микробус
„Мерцедес Спринтер” с рег. № *******е фабрично оборудван с триточкови предпазни
колани от инерционен тип само за предни седалки и задни десни и леви седалки, а
за средно място е оборудван с колани тип „таз“. Посочено е, че Д.П. се е
намирал на последната седалка, вляво до прозореца.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същото вещото лице е обосновало извод, че ищецът
Д.П. е получил счупване на осмо и девето ребра вдясно по предна подмишнична
линия. Посочено е, че по време на лечението си е търпял болки и страдания, като
първият месец, болките са били с по-голям интензитет, а при нормално протичане
на лечението, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждане
е около 2-3 месеца. Посочено е, че липсват приложени документи за наличието на
трайни последици от получените увреждания като по принцип при нормално
протичане на лечението, без усложнения, не се очакват обективни трайни
последици. Посочено е, че не са описани увреждания, които биха могли да се
приемат за специфични от поставен предпазен колан.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от влязлата в сила присъда на ОС
- Добрич, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на
чл. 300 от ГПК.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и присъдата на наказателния
съд, приета като неоспорена от страните, е обстоятелството, че причина за
настъпване на ПТП-то е поведението на водача на микробус «Мерцедес Спринтер»,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение. При наличните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че не се установяват данни за наличие на
поведение на ищеца, с което същият да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. С оглед изявлението на вещото лице по СМЕ – д-р С. в съдебно
заседание от 23.04.2018 г., че предпазният колан по-скоро би допринесло за
увреда и на други места, настоящият съдебен състав намира заявеното възражение
на ответника за неоснователно.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключението на
СМЕ.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания и създаден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на неговото страдание с оглед понесените от същия
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, справедливо би
било да се присъди сума от 15 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
от 40 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение
N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, а в приложеното пълномощно е
посочено, че процесуалното представителство е осъществено по този ред / стр. 112/,
поради което са изпълнени всички процесуални изисквания на ГПК и следва да бъде
определено такова възнаграждение. Предвид размера на заявените искове и
минималните адвокатски възнаграждения, определени от Наредба 1/2004 г. размерът
на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав намира, че
това е адекватното възнаграждение за процесуално представителство. Пропорционалната
част от тази сума съразмерно уважената част от исковите претенции възлиза на
сума в размер на 648, 75 лв., която следва да се присъди.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете, която възлиза на сумата от 468, 75 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 693, 75 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Д.А.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Н.Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 15.07.2016 г.
на път I-9, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.07.2016 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Н.Д. сумата от 648, 75 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Н.Д. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата 468, 75 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 693, 75 лв. –
дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: