№ 1129
гр. Плевен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря Велислава В. В.
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20254430102332 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от В. В.
Й. ЕГН ********** с адрес в гр.*** и С. П. Й. ЕГН********** с адрес в гр.
*** срещу „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** представлявано от С.К.П. и С.А.Б. иск правно основание
чл.124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат солидарно на ответника следните суми: сумата от 7170.53
лева за главница, редовна лихва в размер на 1652.85 лева за периода 15.06.2011
г. до 07.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 1477.75 лева за периода
15.07.2011 г. до 30.01.2014 г., и законна лихва върху главницата от 31.01.2014 г.
до изплащането на вземането, както и сумата от 206.02 лева деловодни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №503/2014 г.
по описа на PC-Плевен, въз основа на който е било образувано ИД №
20145150400179 по описа на ЧСИ Татяна К., рег.№815, с район на действие
ОС-Плевен, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че с изпълнителен лист от
3.02.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ЧГД №503/2014 г. по описа на ПлРС, ищците са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД следните суми:
сума от 7170.53 лева за главница, редовна лихва в размер на 1652.85 лева за
периода от 15.06.2011 г. до 07.05.2013 г., наказателна лихва в размер на
1477.75 лева за периода 15.07.2011 г. до 30.01.2014 г., и законната лихва върху
главницата от 31.01.2014 г. до изплащането на вземането, както и сумата от
206.02 лева деловодни разноски. Сочи се, че въз основа на изпълнителния
1
лист, е образувано изп.д. №179 по описа за 2014 г. на ЧСИ Татяна К.,
рег.номер 815, с район на действие ПлОС. Излага се, че с молба от 15.10.2018
г. взискателят “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, е уведомил ЧСИ, че с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2016 г. и Договор за
цесия от 01.10.2018 г., вземането по изпълнителния лист, предмет на събиране
по изпълнителното дело е прехвърлено на цесионера „Фронтекс
интеренешънъл“ ЕАД. Твърди се, че с молба от 30.10.2019 г. на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, е поискано извършване на справки за
регистрирани трудови договори и банкови сметки на длъжника, налагане на
запори на вземанията за трудово възнаграждение и на банкови сметки на
длъжника и извършването на опис на движими вещи на длъжника, намиращи
се на поС.ния му и настоящ адрес. Излага се, че на 26.11.2019 г. по
изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение до „Първа
инвестиционна банка АД за налагане на запор на всички вземания на
длъжника С. П. Й., а на 10.12.2019 г. по изпълнителното дело е изпратено
запорно съобщение до „Й. -80“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника С. П. Й.. Сочи се, че последното изпълнително
действие по делото е било извършено на 10.12.2019 г. с изпращането на
запорно съобщение до Началнка на Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен за
налагане на запор върху МПС с рег.№4582АМ и МПС с peг. №5786ВК,
собственост на С. П. Й.. Твърди се, че с постановление от 21.03.2025 г., след
като е установено, че в продължение на две години взискателят „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК *** не е поискал извършване на изпълнителни
действие, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е било
прекратено. Счита се, че процесните вземания са погасени поради изтекъл 5-
годишен давностен срок. Излага се, че съгласно ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК
на ВКС давността се прекъсва с предприемането на конкретни изпълнителни
действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18
ЗЧСИ), като прекъсвали давността - насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на
изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, проучване на имущественото съС.ие, извършване на справки,
набавяне на документи, книжа и др. Сочи се, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Твърди се, че в конкретния случай, с образуването на изпълнително дело
на 10.02.2014 г. до 26.06.2015 г. давността е спряна и не е текла, тъй като е
било налице висящо изпълнително производство. Излага се, че давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
3/80 г. с Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк. д 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Сочи се, че след образуване на изпълнителното дело на 10.02.2014 г.
2
били извършвани изпълнителни действия (наложени са запори върху трудово
възнаграждение от 19.03.2015 г. и банкови сметки от 25.04.2017 г., възбрана на
недвижим имот от 02.01.2018 г.), като последните изпълнителни действия по
делото били извършени на 10.12.2019 г. с налагането на запори на банкови
сметки, трудово възнаграждение и МПС на длъжника С. П. Й.. Твърди се, че в
периода от 10.12.2019 г. до прекратяване на изпълнителното дело нямало
данни за извършвани действия по принудително изпълнение, които да
прекасват давността. Счита се, че давността е започнала да тече от 10.12.2019
г., когато е извършено последното изпълнително действие по делото, като с
оглед Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. погасителната давност била спряла да
тече, но към 17.02.2025 г. същата е изтекла, считано от 10.12.2019 г. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищците
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което
развива съображения. Претендира присъждане на разноски.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Не
оспорва въведените от ищците фактически твърдения относно издаването на
процесния изпълнителен лист, образуването и воденето на изпълнителното
дело. Счита, че предявения срещу него иск за частично недопустим, тъй като
в хода на изпълнителното производство в периода от 15.04.2015 г. до
11.03.2016 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми, в резултат на което
на взискателя е преведена сума в общ размер от 1004. 87 лева, с която били
погасени следните вземания: сума от 156,00 лева — платени от взискателя
такси и разноски на ЧСИ; сума от 206,02 лева — съдебни разноски, присъдени
с ИЛ; сума от 642,85 лева — частично погасена наказателна лихва, в общ
размер от 1 477,75 лева, присъдена с ИЛ. Твърди, че изплатените към
взискателя суми били надлежно отбелязани от съдебният изпълнител върху
гърба на изпълнителния лист. Поради изложеното счита, че за сума в общ
размер от 848,87 лева, с която са погасени в цялост присъдените с
изпълнителния лист съдебни разноски, в размер на 206,02 лева и частично
наказателната лихва - за сумата от 642,85 лева за недопустим. Счита, че
направеното чрез иск възражение за изтекла погасителна давност за
непогасените чрез плащане вземания на ответника, за които е издаден
изпълнителен лист от 03.02.2014г. по ч. гр. д. № 503/2014 г., за основателно,
поради което признава като допустим и основателен иска, в частта, в която
ищците желаят да бъде установено, че за процесните суми (с изключение на
погасените чрез плащане суми, в общ размер от 848.87 лева) е изтекла
предвидената в закона погасителна давност, респективно погасена е
възможността за принудително изпълнение по отношение на тези суми. Моли
съда при постановяване на решението си да вземе предвид, че ответникът не е
дал повод за завеждане на иска, поради което и да не бъде осъждан да заплаща
разноски. Навежда доводи, че както преди образуване на настоящето дело,
така и след завеждането му не е оспорвал изтеклата в полза на ищците
3
погасителна давност, както и не е поискал връщането на оригинала на
изпълнителния титул с цел започването на ново изпълнително производство.
Сочи, че преди началото на настоящото исково производство до ответника не
е достигнало възражение от ищците за изтекла погасителна давност. Излага,
че не отрича наличието на правен интерес за завеждане на настоящия иск, но
счита, че правният интерес не е еквивалент на даването на повод за завеждане
на делото — обстоятелство, което е ясно било разграничено в съдебната
практика, включително и тази на ВКС.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да прекрати производството в частта, в
която се претендира плащане на сумата от 848,87 лева, като недопустимо.
Признава иска в останалата му част. Моли съда да не присъжда разноски на
ищците, тъй като не са дали повод за завеждане на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело
№20148150400179/10.02.2014 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е
образувано по искане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД срещу
ищците по делото, въз основа на издаден изпълнителен лист от 03.02.2014 г.
по ч.г.д. №503/2014 г. по описа на ПлРС, с който на длъжниците е разпоредено
да заплатят солидарно на кредитора процесните суми.
Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършвани
следните изпълнителни дейстия: 1. на 10.02.2014 г. – възложени правомощия
по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ; 2. наложен запор на трудовото възнаграждение на В.
Й. в „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД на 24.03.2015 г., въз основа, на който
по сметката на ЧСИ са изплатени следните суми: на 28.04.2015 г. -76,00 лева;
на 08.06.2015 г – 100,90 лева; 12.06.2015 г- 95,83 лева; на 17.07.2015 г -79,18
лева; на 26.08.2015 г. -64,57 лева; на 28.09.2015 г. -73,61 лева; на 27.10.2015 г. -
92,49 лева; на 25.11.2015 г. -87,27 лева; на 14.12.2015 г-78,67 лева; на
21.01.2016 г. -102,14 лева; на 18.02.2016 г.-81,08 лева и на 21.03.2016 г – 73,13
лева; 3. На 17.08.2016 г. – направено искане от кредитора за насрочване на
дата за опис и оценка на движими вещи на длъжника; 4. на 02.05.2017 г. –
наложен запор върху сметка на длъжника В. Й. в Банка ДСК ЕАД; 5. на
28.04.2017 г. – наложен запор върху сметка на длъжника В. Й. в Банка ОББ
АД; 6. на 08.06.2017 г. – наложен запор върху сметка на длъжника В. Й. в
Банка ЦКБ АД; 7. на 02.01.2018 г. – наложена възбрана върху собствен на С.
Й. недвижим имот, находящ се в град ***; 8. На 24.10.2018 г. – ответникът е
възложил на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ; на 05.12.2019 г. – наложен запор
върху сметката на С. Й. в ПИБ АД.
Установява се от приложеното изпълнително дело, че на 21.03.2025 г.
същото е прекратено на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК, както и, че
4
наложените запори и възбрани са били вдигнати.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск
съдът приема, че е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, доколкото не е
налице висящо изпълнително производство. Същото е прекратено на
21.03.2025 г., поради настъпила перемпция – факт, който не се оспорва от
страните.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск във всяко едно положение на делото.
Съобразно константната практика на ВКС /решение № 127 от 29.10.2010 г.
по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от
20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от
19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от
28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от
22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от
18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О/ правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. Интересът от предявяването на такъв иск следва
да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка
следва да е налице при всяко положение на делото.
Изтъкнатият от ответника довод за частична недопустимост на иска
поради плащане от страна на ищците преди изтичане на давността съдът
намира, че касае основателността на исковата претенция, а не нейната
допустимост.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че процесната сума е
погасена по давност, след издаване на изпълнителния лист по гр.д. №
503/2014 г. по описа на ПлРС.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства се установява, че въз
издадената заповед за изпълнение № по ч.гр.д. №503/2014 г. е издаден
изпълнителен лист, с който ищецът по делото е осъден да заплати на ищеца
цедента на ответника процесните суми.
Установява се, че за събиране на вземането е образувано изпълнително
5
дело №20148150400179/10.02.2014 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, по което са
извършвани следните изпълнителни дейстия: 1. на 10.02.2014 г. – възложени
правомощия по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ; 2. наложен запор на трудовото
възнаграждение на В. Й. в „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД на 24.03.2015
г., въз основа, на който по сметката на ЧСИ са изплатени следните суми: на
28.04.2015 г. -76,00 лева; на 08.06.2015 г – 100,90 лева; 12.06.2015 г- 95,83
лева; на 17.07.2015 г -79,18 лева; на 26.08.2015 г. -64,57 лева; на 28.09.2015 г. -
73,61 лева; на 27.10.2015 г. -92,49 лева; на 25.11.2015 г. -87,27 лева; на
14.12.2015 г-78,67 лева; на 21.01.2016 г. -102,14 лева; на 18.02.2016 г.-81,08
лева и на 21.03.2016 г – 73,13 лева; 3. На 17.08.2016 г. – направено искане от
кредитора за насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи на
длъжника; 4. на 02.05.2017 г. – наложен запор върху сметка на длъжника В. Й.
в Банка ДСК ЕАД; 5. на 28.04.2017 г. – наложен запор върху сметка на
длъжника В. Й. в Банка ОББ АД; 6. на 08.06.2017 г. – наложен запор върху
сметка на длъжника В. Й. в Банка ЦКБ АД; 7. на 02.01.2018 г. – наложена
възбрана върху собствен на С. Й. недвижим имот, находящ се в град ***; 8. На
24.10.2018 г. – ответникът е възложил на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ; на
05.12.2019 г. – наложен запор върху сметката на С. Й. в ПИБ АД.
Видно е от приложеното изпълнително дело, че на 21.03.2025 г. същото
е прекратено на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК, както и, че наложените запори
и възбрани са били вдигнати.
В настоящия случай за погасяване на вземането на длъжника следва да
се приложи петгодишна погасителна давност, считано от датата влизане в
сила на заповедта за изпълнение по гр.д. № 503/2014 г. по описа на ПлРС.
Следователно от 03.02.2014 г. е започнала да тече петгодишна давност, в
рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия
по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
6
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира
да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по ППВС
№ 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 10.02.2014
г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
От друга страна обаче по дело №20148150400179/10.02.2014 г., по описа
на ЧСИ Татяна К. с рег. №815 на КЧСИ с район на действие ПлОС, са
извършвани следните същински изпълнителни действия: : 1. на 10.02.2014 г. –
възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ; 2. наложен запор на
7
трудовото възнаграждение на В. Й. в „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД на
24.03.2015 г., въз основа, на който по сметката на ЧСИ са изплатени следните
суми: на 28.04.2015 г. -76,00 лева; на 08.06.2015 г – 100,90 лева; 12.06.2015 г-
95,83 лева; на 17.07.2015 г -79,18 лева; на 26.08.2015 г. -64,57 лева; на
28.09.2015 г. -73,61 лева; на 27.10.2015 г. -92,49 лева; на 25.11.2015 г. -87,27
лева; на 14.12.2015 г-78,67 лева; на 21.01.2016 г. -102,14 лева; на 18.02.2016 г.-
81,08 лева и на 21.03.2016 г – 73,13 лева; 3. На 17.08.2016 г. – направено
искане от кредитора за насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи
на длъжника; 4. на 02.05.2017 г. – наложен запор върху сметка на длъжника В.
Й. в Банка ДСК ЕАД; 5. на 28.04.2017 г. – наложен запор върху сметка на
длъжника В. Й. в Банка ОББ АД; 6. на 08.06.2017 г. – наложен запор върху
сметка на длъжника В. Й. в Банка ЦКБ АД; 7. на 02.01.2018 г. – наложена
възбрана върху собствен на С. Й. недвижим имот, находящ се в град ***; 8. На
24.10.2018 г. – ответникът е възложил на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ; на
05.12.2019 г. – наложен запор върху сметката на С. Й. в ПИБ АД. Видно е, че
от 05.12.2019 г. не са извършвани същински изпълнителни действия по
образуваното изпълнително дело, поради което и е настъпила перемпция,
респективно изпълнителното производство е прекратено по право, считано на
05.12.2021 г. без да има правно значение обстоятелството дали съдебният
изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема
се, че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие.
Следователно, с изтичане на двугодишния срок от последно извършеното
действие по изпълнението, изпълнителното производство се счита за
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото в рамките на
него, взискателят е бездействал спрямо този длъжник.
От последното валидно изпълнително действие - 05.12.2019 г. започва
да тече нова петгодишна погасителна давност, която към датата на депозиране
на исковата молба е изтекла, като се прибавят и 69 дни съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Съдът като взе предвид направените от ищците плащания преди
погасяване на вземането по давност счита, че иска следва да бъде отхвърлен за
присъдените разноски по изпълнителния лист в размер на 206,02 лева, както и
за мораторна лихва за сумата от 642,85 лева. В останалата част предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1612,28
лева, съобразно уважената част на иска. От ответника своевременно е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът приема за неоснователно, доколкото същото е под минималния
размер, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за адвокатската
8
работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.124 ГПК, че В. В. Й. ЕГН ********** с адрес в гр.*** и С. П.
Й. ЕГН********** с адрес в гр. *** не дължат солидарно на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
представлявано от С.К.П. и С.А.Б., следните суми: : сумата от 7170.53 лева за
главница, редовна лихва в размер на 1652.85 лева за периода 15.06.2011 г. до
07.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 834.90 лева за периода 15.07.2011
г. до 30.01.2014 г., и законна лихва върху главницата от 31.01.2014 г. до
изплащането на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. №503/2014 г. по описа на PC-Плевен, въз основа на който е било
образувано ИД № 20145150400179 по описа на ЧСИ Татяна К., рег.№815, с
район на действие ОС-Плевен, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Й. ЕГН ********** с адрес в гр.*** и
С. П. Й. ЕГН********** с адрес в гр. *** срещу „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано
от С.К.П. и С.А.Б. иск правно основание чл.124 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат солидарно
на ответника следните суми: наказателна лихва в размер на 642.85 лева за
периода 15.07.2011 г. до 30.01.2014 г. и сумата от 206.02 лева деловодни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №503/2014 г.
по описа на PC-Плевен, въз основа на който е било образувано ИД №
20145150400179 по описа на ЧСИ Татяна К., рег.№815, с район на действие
ОС-Плевен, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** представлявано от С.К.П. и С.А.Б. да заплатат на
В. В. Й. ЕГН ********** с адрес в гр.*** и С. П. Й. ЕГН********** с адрес в
гр. ***, сумата от 1612,28 лева, представляващи сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9