Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15843/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Ф.Б., с която е предявен срещу С.С.К. иск с правно основание чл.119, ал.1 КМЧП, вр. чл.50, вр. чл.52 от Договор
между Народна република България и Съюза на съветските социалистически
републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела за
признаване и допускане до изпълнение на влязло в сила решение от 22.08.2017 г. на
Ленинския районен съд в гр. И., Руската федерация, по дело №2-9/17, с което ответникът
е осъден да заплати на молителя сумите: 13380 евро неоснователно обогатяване,
83,99 евро лихви за периода 11.06.2015 г. – 16.06.2015 г., и разноски – 25364 руб. за нотариална заверка и превод на документи и 49774 руб. за държавна такса.
Ищецът
твърди, че решението е влязло в сила по подлежи на изпълнение, като вземанията
произтичат от прекратяване на агентски договор, сключен между страните, в който
е уговорена между страните подсъдност на споровете, възникнали между страните,
на съответния руски съд и в съответстващото законодателство на Руската
Федерация. Твърди, че са налице предпоставките за признаване и допускане до изпълнение
на процесното решение, като същото не е изпълнено и за същото вземане между
страните няма други висящи производства.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че не са му връчвани книжа по делото, по което е
постановено процесното решение, като му е връчен препис от искова молба,
подадена от ищеца, но по дело под друг номер, както и че не е уведомен за
решението. Оспорва международната подведомственост на съдилищата в Руската
федерация. Позовава се на допуснати процесуални нарушения – направил е искане за
правна помощ, която му е отказана, без да е уведомен и не му е дадена
възможност да защити интересите си съобразно законодателството на Руската
федерация. Излага и съображения по съществото на спора, разрешен с процесното
съдебно решение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.119, ал.1 КМЧП, вр. чл.50, вр.
чл.52 от Договор между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела:
Установява
се от решение от 22.08.2017 г. на Ленинския районен съд в гр. И., Руската
федерация, по дело №2-9/17, че ответникът С.С.К. е
осъден да заплати на ищеца С.Ф.Б. сумите: 13380 евро неоснователно обогатяване,
83,99 евро лихви за периода 11.06.2015 г. – 16.06.2015 г., и разноски – 25364 руб. за нотариална заверка и превод на документи и 49774 руб. за държавна такса. Решението е заверено от съда, който
го е постановил. Представени са и удостоверения, заверени от съдия от Ленинския
районен съд в гр. И., че решението е влязло в законна сила на 24.11.2017 г., че
същото не е било изпълнено, както и че ответникът К. е бил уведомен
своевременно и по дължимия начинза времто и мястото за разглеждане на делото, както и че му е
връчено копие от исковата молба (л.6-11).
Съгласно
действащия между Република България и Руската федерация Договор между Народна
република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела, договарящите страни взаимно
признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и
влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански дела от
имуществен характер, постановени по правоотношения, възникнали след влизане в
сила на договора (чл.47 от Договора). Към молбата за допускане на изпълнението
се прилагат заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло
в сила и подлежи на изпълнение, документ за връчване своевременно и по
надлежния ред поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на
неговия пълномощник и заверен превод от молбата и документите (чл.49 от
Договора). По производството за признаване и допускане изпълнението на
решението се прилага законодателството на тази договаряща страна, на
територията на която се извършват тези действия (чл.50, т.1 от Договора).
Съгласно чл.52, б. „а“ – „в“ от Договора признаване и изпълнение на решението пречка
за признаване и допускане до изпълнение на решение е едно от следните: а) ако
ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият
пълномощник не е бил своевременно и по надлежния ред призован в съда или пък
поради това, че призоваването е било извършено само чрез публично обявление или
по начин, отклоняващ се от този договор; б) ако съдебното решение се намира в
противоречие с предшестващото решение, влязло в сила и произнесено по дело
между същите страни, за същия предмет и на същото основание, от съда на
договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено
решението; в) ако съгласно този договор делото попада под изключителната
компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято
територия решението трябва да бъде признато и изпълнено.
Съгласно
чл.3 КМЧП разпоредбите на кодекс не засягат уредбата на частноправните
отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг
международен акт в сила за Република България или в друг закон. От тук следва,
че преценката относно условията за признаване и допускане изпълнение на
чуждестранното решение – това на съд на Руската федерация, следва да бъдат
преценявани с оглед разпоредбите на двустранния договор като разпоредбите на КМЧП следва да се прилагат
субсидиарно относно неуредените със договора въпроси – в този смисъл Решение
№ 101 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 919/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
По делото са
представени всички изискуеми съгласно чл.49 от Договора за правна помощ
документи, заверени по съответния ред, а именно: заверен от съда препис от
решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение,
документ, установяващ своевременно и по надлежния ред призоваване на ответника,
включително връчване на препис от исковата молба, като за образуване на
настоящото производство съдът е сезиран със заверен превод на молбата и на
посочените по-горе документи. Процесното решение, постановено от Ленинския
районен съд в гр. И. е по гражданско дело от имуществен характер – относно
вземане за връщане на даденото по развален договор за поръчка между физически
лица и е постановено по правоотношение, възникнало след влизане в сила на двустранния
договор за правна помощ, поради което и съгласно чл.47 подлежи на екзекватура
по установения от Договора ред.
Установява
се от представените удостоверения, издадени от Ленинския районен съд в гр. И.,
както и от присъединеното дело №123/2017 г. на РС – Самоков, че ответникът е
бил своевременно уведомен за делото, като му е връчен препис от исковата молба.
Неоснователни са възраженията на ответника, че са му връчени книжа по друго
гражданско дело, а не това, подлежащо на екзекватура. Видно от делото на РС –
Самоков, преписа от исковата молба, връчена на ответника е тази, по която е
постановено съдебното решение – относно страни и вземания, идентични по
основание и размер. Видно от делото на РС – Самоков, ответникът е представил
молба с възражения, която е представил в съдебното заседание, по време на
връчване на книжата, която молба е била изпратена от РС – Самоков до Ленинския
районен съд в гр. И. и която е съобразена от руския съд при постановяване на
процесното решение, доколкото направените в молбата възражения са обсъдени от
съда в мотивите, изложени към решението. Ето защо настоящият състав приема, че
ответникът е редовно уведомен за делото и е участвал в производството, като е
изложил съображения по спора, които са били обсъдени от руския съд при
постановяване на решението (виж мотивите, изложени на стр.7 от решението).
По делото не
се твърди, а и не се доказва между същите страни да е налице друго дело, висящо
или разрешено с влязло в сила решение, което да е в противоречие с решението,
чиято екзекватура се иска.
Установява
се още, че руският съд е бил компетентен да разреши спора, предмет на делото.
Видно от решението, вземанията, предмет на делото, произтичат от прекратяване
на граждански договор (договор за поръчка, озаглавен „Агентски договор“),
сключен между страните на 17.12.2014 г. (л.91 и сл.). С чл.7.1 и чл.9.2 от
договора страните са постигнали съгласие всички спорове, произтичащи от
договора, да се разрешават в съответствие с действащото законодателство в
Руската федерация от съответния руски съд по местоположението на принципала (възложителя по договора – С.Ф.Б.). Доколкото
предмет на исковете са имуществени права, произтичащи от прекратяване на граждански
договор и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища,
няма пречка по писмено споразумение между страните разглеждането му да бъде
възложено на чуждестранен съд (чл.23, ал.1 КМЧП). Ето защо уговорките между
страните в чл.7.2 от процесния агентски договор представляват валидно
споразумение по смисъла на чл.23, ал.1 КМЧП, по силата на което е учредена
компетентност на руския съд да разгледа и реши спора, предмет на решението.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките на чл.47 и сл.
от Договора между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела, поради което молбата на ищеца за признаване и допускане до изпълнение на влязло
в сила решение от 22.08.2017 г. на Ленинския районен съд в гр. И., Руската
федерация, по дело №2-9/17, се явява основателна.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че решението противоречи на българския обществен
ред. Както бе посочено по-горе, предмет на спора, разрешен от руския съд, е
вземане за връщане на даденото по прекратен договор. Признатото с решението имуществено
право не противоречи на обществения ред, като възникването на такова вземане е
и признато и от българското законодателство.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че договорната подсъдност не може да учреди
компетентност на руския съд да разгледа спора, тъй като се претендира вземане,
основано на прекратяване на договора, с който е уговорена подсъдността.
Процесното вземане, макар и извъндоговорно по своето правно основание,
произтича от прекратяване на договора между страните и спорът относно
възникването му следва да се квалифицира като спор между страните по договора и
се подчинява на уговорената между страните договорна подсъдност. Клаузата за договорната подсъдност, макар и акцесорна, представлява самостоятелно съглашение и няма пречка действието й
да продължава и след прекратяване на договора, ако по волята на страните урежда
и отношенията, възникващи по повод прекратяването на договора – спорове по
повод прекратяването на договора. Доколкото съгласно текста на клаузата,
договорната подсъдност се отнася до „всички спорове и разногласия, които могат
да възникнат между страните“, няма основания да се приеме, че волята на
договарящите е била насочена към учредяване на договорна подсъдност само за
споровете им по време на действие на договора. Ето защо, доколкото процесният
спор засяга страните по договора и произтича от прекратяването му, съдът
приема, компетентността на руския съд е валидно учредена от договора между
страните.
Неоснователни
са възраженията на ответника за процесуални нарушения, допуснати от руския съд,
свързани с неуведомяването му за делото и непредоставяне на поискана безплатна
правна помощ. От документите, приложени към делото за съдебната поръчка,
изпълнена от РС – Самоков, се установява, че исковата молба, по която е постановено
процесното решение, е била връчена на ответника. Различната номерация на делото
след преминаването му в друга календарна година, не може да обоснове извод, че
ответникът не е бил призован. За валидното уведомяване и връчване на препис от
исковата молба съдът съди от съдържанието на връчените книжа, а не от посочения
номер на делото. Непредоставянето на правна помощ не представлява процесуално
нарушение, нито води до пречка за провеждане на екзекватура – задължителна
адвокатска защита на страна по гражданско дело не е предвидена в българското
законодателство, нито условие за такава е установено като предпоставка за
признаване и допускане до изпълнение на съдебно решение съгласно правилата в
чл.47 и сл. от двустранния договор за правна помощ.
Съображенията
на ответника по съществото на спора – относно възникване на вземането,
установено със съдебното решение, не могат да бъдат обсъждани, тъй като са
извън предмета на настоящото дело, в което съдът изследва единствено налице ли
са предпоставките за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранното
решение.
По
изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и решението от
22.08.2017 г. на Ленинския районен съд в гр. И., Руската федерация, следва да
бъде признато и допуснато до изпълнение.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ДО ИЗПЪЛНЕНИЕ на територията на
Република България на влязло в сила решение от 22.08.2017 г. на Ленинския
районен съд в гр. И., Руската федерация, по дело №2-9/17, с което С.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, е осъден да заплати на С.Ф.Б.,
адрес: Руска федерация, гр. И., жилищен микрорайон *******, сумите: 13380 евро неоснователно
обогатяване, 83,99 евро лихви за периода 11.06.2015 г. – 16.06.2015 г., и
разноски – 25364 руб. за нотариална заверка и превод
на документи и 49774 руб. за държавна такса, по иска
с правно основание чл.119, ал.1 КМЧП, вр. чл.50, вр. чл.52 от Договор между Народна република България и
Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански,
семейни и наказателни дела, предявен от С.Ф.Б., адрес: Руска федерация, гр. И.,
жилищен микрорайон *********, срещу С.С.К., ЕГН:**********,
адрес: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: