№ 15
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601838 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Постъпила е жалба от А.В. А. с срещу Решение № 260306 от
01.10.2020 г. по АНД № 4112/2020 г. на Районен съд Пловдив, с което обв. А.
е признат за виновен в извършване на престъпление по 1л.296, ал.1, пр. 2 вр
чл.26, ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание Глоба в размер на
1000/хиляда/ лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
По делото е постъпило и допълнение към жалбата, в което се излагат
съображения за липса на доказателства за виновно поведение на обв. А.,
както и че липсва конкретика относно времето и мястото на твърдяното от
обвинението нарушение на Заповед за незабавна защита. Жалбоподателят
1
твърди, че няма предписания да бяга или да се отдалечава от дъщеря си и не е
я приближавал, а тя сама, по собствена воля е напуснала жилището на майка
си и се е установила в това, което той обитава със сестра си. Тъжителят
твърди, че е изпълнил своя родителски дълг, спасявайки детето си от
очаквано насилие от страна на майка му и баба му.
Иска се отмяна на първоинстанциионото решение, като обвиняемият
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
жалбоподателят поддържа жалбата си. Твърди, че е разяснил на дъщеря си, че
има заповед за незабавна защита и не е предприемал активни действия по
доближаването ѝ, а тя сама го е приближила и се е качвала в колата му.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
В последната си дума обвиняемият А. иска да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, съгласно
изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
Н. К. К. и обвиняемият А.В.А. имали сключен граждански брак от
23.06.2002 г. С Решение № 536/22.02.2017 г., постановено по гр. дело №
9442/2014 г. по описа на Районен Пловдив, III бр. състав, потвърдено с
решение от 26.10.2017 г. по гр. д. № 1638/2017 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, бракът бил прекратен. Решението за прекратяване на брака влязло в
сила на 15.04.2017 г. С определение № 2626/05.03.2015 г., постановено по
същото гражданско дело, съдът е определил привременни мерки относно
упражняване на родителските права по отношение на родените от брака
малолетните деца - В.А.А. и Г.А.А.. Родителските права били предоставени на
майката, Н. К., като било определено и местоживеенето на децата при нея.
Режимът на лични контакти на бащата А.В.А. с децата, включвал всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10 до 18 часа и всяка
2
втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 17 до 19:30 часа.
Решението на първоинстанционния съд било обжалвано в частта за
вината, режимът за лични контакти, размера и периода на издръжката и
предоставянето на семейното жилище. С Решение № 1271 от 26.10.2017 г. на
Окръжен съд Пловдив, първоинстанционното решение било отменено, като
бил определен нов режим на лични отношения между бащата и децата.
На 05 и 06 май 2018 г. двете деца били при баща си в изпълнение на
установения режим на лични отношения в жилището, което той обитавал към
онзи момент – това на сестра му А. А.а на ул.“***с“ № 15 в гр. П.. Към 18:00
часа следвало децата да се върнат в жилището на майката на адрес „К.“ № 2,
вх.“В“, ет.2. Вечерта на 06.05.2018 г. Г. уведомила майка си, че ще се прибере.
Всъщност въпреки това, което казала на майка си, тя била решила да не се
прибира вкъщи. След като спрял дъжда и минавало 18:30 ч. без дъщеря да
се е върнала, К. започнала да звъни по телефоните на децата, както и на
бившия съпруг –обвиняемия А., но не могла да се свърже с никого, тъй като
или не вдигали или им била прекъсната връзката. По тази причина тя
сигнализирала на тел. 112 и заедно с полицейски патрул и майка посетили
адреса на А.. Звънели на вратата, тропали, но никой не им отворил. На
следващия ден вечерта разбрала от полицейски служител, че децата се
намират в дома на бащата, както и че те не искат да си тръгват от там. К.
решила сама да отиде до жилището на бившия си съпруг, за да говори с него,
да види децата си и да ги забере. Не била допусната до тях и не били
предадени. Обвиняемият през вратата ѝ казал да изчезва и да се маха оттам.
На 08.05.2018 г. К. отишла да вземе Г. от училище, но обвиняемият А.
също бил там да чака детето. Той казал на Г. да тръгва с него и детето се
качило в неговия автомобил.
Всичко това провокирало Н. К. да депозира молба за защита по реда на
ЗЗДН в Районен съд Пловдив срещу бившия съпруг А.В.А.. Това дало
повод за образуване на гр. дело № 7494/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив. С определение от 11.05.2018 г. съдът преценил, че към онзи момент
контактите на А. с Н. К. и Г. А.а представляват опасност за емоционалното им
състояние и изискват мерки за незабавна защита. Издадена била Заповед за
незабавна защита № 89 от 11.05.2018 г. в полза на Н. К. К. и Г.А.А., с която
съдът задължил обвиняемия по настоящото дело – А.А., да се въздържа от
3
извършване на домашно насилие спрямо Н. К. и Г. А.а, забранил на А. да ги
приближава, както и жилището им, което обитават, местоработата и местата
за социални контакти и отдих, които посещават, за срок от 11.05.2018 г. до
издаване на заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН или отказ на съда от
издаване на такава. Същата заповед била връчена на обвиняемия на
16.05.2018 г. от В. С. – полицейски инспектор при Второ РУ при ОД на МВР -
гр. Пловдив.
На 18.05.2018 г. обвиняемият чакал дъщеря си, Г. А.а, около 11:30 ч. да
приключи и излезе от училището си ОУ „*** I“. Взел я със себе си и я
прибрал в дома му на ул.“***с“ № 15. К. веднага подала сигнал във Втори РУ
при ОД на МВР, че той нарушава издадената спрямо нея и дъщеря заповед
за незабавна защита. По повод сигнала били изпратени полицейските
служители Ш. и М.. Те посетили адреса на обвиняемия на ул. “***с“ № 15.
Лично св.М. се уверил, че действително Г. А.а е там с баща си. От
обвиняемия разбрал, че дъщеря му по своя воля е при него. Попитал лично Г.
дали е там по собствено желание, като тя отговорила утвърдително, което
потвърдило думите на А..
На 24.05.2018 г. имало организирано тържество в ОУ „***“, където
учила Г. А.а. К. и нейната майка Г. К. били в двора на училището, за да
наблюдават шествието на учениците през цялата пешеходна главна улица на
града. Вървели заедно с децата до сградата на Централна поща, където децата
били разпуснати. През цялото време на шествието Г. получавала обаждания
по мобилния си телефон, което Н. К. и Г. К. забелязвали. Те изчакали Г. и
трите заедно се отправили към близката спирка. След като стигнали до
спирката в района до Централна поща, до тях се спрял обвиняемият, като
същият шофирал микробус и накарал Г. да се качи при него. Махал с ръка в
знак тя да отиде при него и в крайна сметка тя се качила в автомобила му.
Прибрал я в неговия дом на ул.“***с“ № 15 и не я върнал в дома на Н. К..
На 28.05.2018 г.около обяд Н. К. отишла в ОУ „***“ и изчаквала да
приключат учебните часове на дъщеря . Получила обаждане от майка си Г.
К. че А. е паркирал буса си до училището, от страната на река Марица. Н. К.
се обадила по телефона на Четвърто РУ при ОД на МВР - Пловдив и подала
сигнал. Тя видяла как А. се опитвал да вземе детето през оградата на
училището. Изпратеният патрул, сред които били служителите Й. П. и Й.Й.,
4
установил същото - че А. се опитва да убеди детето да прескочи оградата на
училището, за да се качи в неговия бус. Обвиняемият и Н. К.. били отведени в
сградата на районното управление, за да дадат обяснения по случая, а детето
останало с баба си – Г. К.. Малко по-късно при тях отишла А. А.а, сестра на
обвиняемия, и след скандал взела детето от бабата, като го прибрала на
адреса на бащата - ул.“***с“ № 15.
На 06.06.2018 г. обвиняемият отново бил паркирал буса си до оградата
на училището на Г. А.а, от задната му страна, и я взел с него. Н. К. така и не
успяла да му се противопостави. След което А. прибрал дъщеря си Г. в дома
си на ул. „***с“№ 15.
На 12.06.2018 г. обвиняемият отново взел Г. от училището и я пробрал
в дома си на посочения адрес. Последният бил посетен от полицейски
служители, включително и св.С. Ш., на когото А. отказал да се види с детето
му, под предлог че срещите с полицейски служители я притеснявали, и му
обяснил че тя е отишла при него по собствено желание. През цялото време Г.
А.а желаела да поддържа контакт с баща си и го правила по лично желание.
Гореизложената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел
за установена по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия, дадени пред
съда, както и от гласните доказателства – показанията, дадени на съдебното и
досъдебното производство от свидетелите Н. К., К.Х., К. М., С. Ш., В. С.,
Й.Й., Г. К., Г. А.а, и В. А., както и от приложените по делото писмените
доказателства – определение от 11.05.2018 г. по гр. д. № 7494/2018 г. по описа
на Районен съд Пловдив, I бр.с., ведно със заповед за незабавна защита № 89
от 11.05.2018 г. по същото дело, дневник за получени и предадени сигнали в
ОДЧ на Четвърто РУ към ОД на МВР Пловдив, протокол за предупреждение,
справка НБД Население, Решение № 536/22.02.2017 г. по гр. дело №
9442/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, III бр. състав, Решение от
26.10.2017 г. по гр. д. № 1638/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства
събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.
С оглед така приетата фактическа обстановка, Районният съд е
направил извод, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а
именно, при условията на продължавано престъпление за периода от
5
18.05.2018 г. до 20.06.2018 г., в пет отделни случая, не е изпълнил заповед за
защита срещу домашно насилие – Заповед за незабавна защита от 11.05.2018
г. , издадена по гр. дело №7494/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, в
полза на Н. К. К. и Г. А. А.а, с която е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо двете, до издаване на заповед за защита по чл.14
от ЗЗДН или отказ на съда и с която му е било забранено да приближава Н. К.
К. и Г. А. А.а, както и жилището им, което в момента обитават,
местоработата и местата за социално контакти и отдих, които посещават.
Правилно Районният съд е приел, че от субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. На
16.05.2018 г. А. е бил запознат със съдържанието на издадената заповед за
незабавна защита, бил е наясно от какви действия и спрямо кои лица е
следвало да се въздържа.
Настоящата въззивна инстанция намира заключенията и правните
изводи на Районния съд за правилни и законосъобразни.
От анализа на посочените доказателствени материали по безспорен
начин се установява изложената в обстоятелствената част на постановлението
на Районна прокуратура и възприета от съда фактическа обстановка.
Показанията на всички свидетели са подробни, логични, последователни и
допълващи се, а и съответстват на обясненията на обвиняемия А. в основната
им част, което допринася за изясняване на обстоятелствата по делото.
Твърдението на жалбоподателя за липса на доказателства за
нарушаването на заповедта за незабавна защита е неоснователно.
Противоправното поведение на обвиняемия се установява по безспорен начин
от показанията на разпитаните по делото множество свидетели. Показанията
на бившата съпруга на обвиняемия Н. К. и майка Г. К. могат и следва да се
преценят като такива, дадени от заинтересовани от изхода на делото лица,
доколкото отношенията между бившите съпрузи са изключително обтегнати.
Въпреки това, първостепенният съд е дал вяра на показанията им, тъй като
изложеното от тях се потвърждава от напълно незаинтересовани и
безпристрастни свидетели - полицейските служители К.Х., К. М., С. Ш., Й. П.,
В. С. и Й.Й.. Наред с това, изложеното от свидетелите се подкрепя и от
обясненията на самия подсъдим по основните факти.
Неоснователно е и оплакването на обвиняемия А., че не е бил задържан
6
от органите на полицията, когато те са се отзовавали на сигналите на Н. К.,
следователно не е било налице нарушение за заповедта. С оглед
правомощията си и всяка конкретна ситуация, органите на реда преценяват
дали да задържат или не извършител или предполагаем извършител на
престъпление. Действията, бездействията, правилно или неправилно
изпълнение на служебните задължения на полицейските служители, отзовали
се на сигналите за нарушаване заповед за незабавна защита, не са предмет на
настоящото дело.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на обвиняемия А., че
действията му са били „изпълнение на родителски дълг, като е дал
възможност на детето си да се спаси от очаквано насилие“. Такова поведение
безспорно би било правомерно и необходимо, ако Г. А.а се е намирала в
непосредствена опасност, независимо от характера и източника на
опасността. По делото обаче, няма данни в някой определен момент или
изобщо някога, Г. А.а да е била жертва на насилие от страна някого, особено
на майка си или баба си. Такъв извод не може да се направи и от показанията
на детето. Интересите и добруването на детето са от изключителна важност и
са водещи за съда разглеждащ въпросите за родителските права и режима на
лични контакти. В разглеждания случай, преценката на съда е била, че
интересите на детето ще са съхранени в максимална степен, ако то остане да
живее при майка си, като това обстоятелство не подлежи обсъждане в
настоящото наказателно производство.
Въпреки, че Г. А.а във всеки от инкриминираните случай доброволно
се е качвала в колата на обвиняемия или е оставал в дома му, действията на
последния напълно правилно са определени като активно търсене и
приближаване на лицата, за които това му е било забранено със заповедта за
незабавна защита. Несъстоятелно е обяснението на обвиняемия, че в
заповедта „няма предписание да бяга или да се отдалечава от дъщеря си“.
Обвиняемият не се е срещал с дъщеря си случайно, в който случай
действително не би бил в умишлено нарушение на заповедта, а съзнателно е
отивал и е оставал в близост до училището на дъщеря си, както и в района на
Централна поща, по време на празника на 24 май, звънял и е разговарял по
телефона с нея, с цел тя да се качи в колата му, и всичко това извън времето
определено му от съда за лични контакти. Тези му действия на целенасочено
търсене на контакт със субекта на защита изцяло покриват съставомерното
7
противоправно поведение, визирано в чл.296, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав отчита, че от житейска и човешка гледна
точка е напълно разбираемо едно дете да има нужда и да търси контакт с
родителя си, но при наличието на издадена Заповед за незабавна защита,
обвиняемият е следвало веднага да информира бившата си съпруга –
родителят на когото са възложени родителските грижи. Обвиняемият А. не
само не го е сторил, а се е опитвал и да осуети връщането на детето в дома на
майката, като в един от случаите, на 28.05.2018 г., А. се опитвал да убеди
дъщеря си да прескочи оградата на училището, за да се качи в бус му, а в друг
на 12.06.2018 г., отказал на полицейския служител, посетил дома му, да се
види с детето.
Неоснователно е и възражението на обвиняемия, че чл.296, ал.1, пр.2
от НК се отнася до неизпълнение на заповед за защита, но не и за
неизпълнени на заповед за незабавна защита. Заповед за незабавна защита се
издава в производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие,
когато в молбата се съдържат данни за пряка, непосредствена или
последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице.
Заповедта за незабавна защита има привременен и превантивен
характер и съгласно чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие не
подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита
или на отказа на съда, т.е. има същото съдържание, параметри и същата
възбранителна сила като заповедта за защита.
Правилно Районният съд не е възприел доводите на защитата за
малозначителност на деянието. За бъде прието като такова – непрестъпно,
деянието следва да не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. В разглеждания случай обвиняемият многократно и
съзнателно е нарушил наложената му забрана да приближава Г. А.а. Дори и
след като на 28.05.2018 г., след поредното нарушение на заповедта за защита,
той и бившата му съпруга Н. К. са били отведени в районното управление за
да дадат обяснения, на 06 и на 12 май 2018 г., обвиняемият А. отново
нарушил заповедта, като взел дъщеря си и я завел в дома си. Въпреки че от
деянията му не са установени вредни последици за Г. А.а или Н. К.,
обвиняемият упорито и многократно е демонстрирал незачитане на
установения в Държавата правовия ред и нежелание да се съобразява с
8
решенията на правосъдната система.
Същевременно, първостепенният съд е намерил обвиняемия А. за
невинен в това, на 27.07.2018 г. в гр. П. да не е изпълнил заповед за защита
срещу домашно насилие и да е приближил Г. А. А.а в ОУ “***“ I и да я е
отвел в дома си на ул. “***с“ № 15, поради което на осн. чл.304 от НПК,
обвиняемият е оправдан частично по повдигнатото му в този смисъл
обвинение. Съдът е констатирал, че от доказателствата по делото по никакъв
начин не може да се установява на тази дата обвиняемият изобщо е
приближавал дъщеря си Г. А.а.
Решението на Районният съд е правилно относно частичното
оправдаване на обвиняемия А. за това, на 20.07.2018 г. да не е изпълнил
заповед за защита срещу домашно насилие, като е приближил дъщеря си Г.
А.а в ОУ “***“ I и я прибрал в дома си на ул. “***с“ № 15. Данни за
извършено от обвиняемия в на тази дата противоправно деяние не се
съдържат нито в обясненията на обвиняемия, нито в показанията на
разпитаните свидетели, включително тези на майката на детето Н. К.. При
така установеното и на основание чл.304 от НПК, обвиняемият
законосъобразно е оправдан частично по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
При наличието на материално правните предпоставки, Районният съд
правилно и законосъобразно е приложил императивно заложеното изискване
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание, съобразно чл.78а от НК.
При индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на засягане на
обществените отношения, мотивите на обвиняемия за извършване на
деянието, като е приел, че става въпрос за осъществяване на личен контакт на
родител с дъщеря му, без принуда и със доброволното съгласие на детето,
като и добрите характеристични данни на дееца. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът е взел предвид броя на отделните деяния
в продължаваното престъпление.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорвостта
обстоятелства, настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният
съд правилно е определил наказанието, при превес на смекчаващите
9
отговорността обстоятелства, в минималния предвиден от закона размер на
1000/хиляда/ лева, като е на мнение, че така наложеното наказание е в
съответствие с визираните в чл.36 от НК цели.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260306 от 01.10.2020 г. постановено по
АНД № 4112/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10