Решение по дело №2432/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 189
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20221000502432
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

ДА.ела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 133 от 18.05.2022г. постановено по гр.д. №236/2021г. по описа на
Окръжен съд - Монтана, ГО, е частично уважен иск с правно основА.е чл.432 КЗ вр.чл.52
ЗЗД, като ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ АД е осъдена да заплати на А. А. К. сумата 26 000 лева /
двадесет и шест хиляди лева/ частичен иск от общо дължимите 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат на
ПТП, реализирано на 25.09.2020г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил
„Мерцедес 213 ЦДИ“ ДК № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата 1460 лева направени разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва решението в
неговата осъдителна част - за разликата над 15 000 лв. до 26 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли претенцията в
тази част. Посочва, че според допуснатата и приета СМЕ има само една фрактура на третата
метатарзална кост - вдясно. Продължителността на оздравителния процес, приета в
атакуваното решение, е 2-3 месеца, като до пълно възстановяване може да отнеме до година.
От свидетелските показА.я на св.Н. Г., син на ищцата се установява, че 50 дни след
1
настъпилото ПТП е премахната поставената игла като през този период е можела да отиде
до тоалетна, баня и физиологични нужди с помощта на две патерици. След премахването е
продължила около месец да се придвижва с помощта на една патерица, след което е
започнала да се придвижва без помощни средства като вече е можела да стъпва на крака си.
От приетата по делото СМЕ, в.л. сочи, че следоперативния период е протекъл гладко, без
данни за затягане и настъпили усложнения, изписана е с подобрение. Също така, в
наличната медицинска документация и при проведения от в.л. преглед няма данни за
отпадна неврологична симптоматика, съдови и венозни усложнения. Счита, че присъдената
сума от 26 000 лв. за неимуществени вреди е неоснователно завишена спрямо установената
практика на българските съдилища при аналогични травми - фрактура на метарзална кост.
Още повече, че е заплатил извънсъдебно на ищцата сумата от 3517,40 лв. (три хиляди
петстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ за претърпени от процесното ПТП
болки и страдА.я, които следва да бъдат приспаднати. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна А. А. К. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че са неоснователни възраженията за
завишеност на размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е
обсъдил подробно събрА.те в производството доказателства и правилно е определил размера
на дължимото обезщетение. От приетата по делото СМЕ и от заявеното от вещото лице в
о.с.з. са установени следните факти: счупване с разместване на трета предноходилна кост на
дясното стъпало, вследствие на процесното ПТП; извършени са били две оперативни
интервенции - за поставяне на метални фиксатори и съответно за премахването им;
движенията на десния крак на ищцата са били трайно затруднени за период не по-малък от
2-3 месеца - това е периодът на постепенно и поетапно раздвижване на крайника. Обичайно
възстановителният период протича около година, като през цялото време ищцата може да
получава болкови усещА.я. В областта на травмите е налице белег с постоянен характер.
Посочва, че жалбоподателят е цитирал избирателно част от показА.ята на св.Н. Г. - син на
ищцата, който посочва, че в първите 50 дни майка му е била на легло. Правела минимални
движения с две патерици и с помощта на близките си, колкото да отиде до тоалетна.
Обслужването й е било силно затруднено, имала нужда от постоянна помощ. След тези 50
дни, в рамките на около месец, тя е ходела с една патерица, от страната на счупването. Към
момента на разпита свидетелят посочва, че майка му продължава да има болки, не може да
ходи повече от половин час, трябва да почива. Не може да шофира, защото я боли като
натиска педалите, а и се страхува. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събрА.те доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основА.е чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата А. К. твърди, че на 25.09.2020г., около 14:10 часа, на път III - 133, км 61.000 И. П.
2
П., при управление на микробус „Мерцедес", ДК № ******* виновно нарушил правилата за
движение по пътищата, предизвикал ПТП, при което са й причинени телесни повреди като
пътник в л.а.„Сеат Алхамбра" рег.№ *******. Водачът на автомобил „Мерцедес " предприел
мА.ра ляв завой за навлизане в крайпътен имот, без да се увери, че пътят е свободен, при
което блъснал в предна дясна част, предприелият изпреварване л.а.„Сеат Алхамбра".
Вследствие на описаното ПТП ищцата е получила Фрактура с дислокация на трета
метатарзална кост вдясно. Непосредствено след произшествието е закарана до МБАЛ „Св.Н.
Чудотворец” ЕООД гр.Лом от водач на друг автомобил, преминаващ през мястото на
инцидента. На 28.09.2020г. постъпила на лечение в болницата в гр. Лом. Извършена била
оперативна интервенция на фрактурата на дясното стъпало - кръвна репозиция и фиксация с
К-игла. Поставена била гипсова имобилизация. Движенията й били много огрА.чени и
болезнени. Придвижвала се с две патерици в дома си, с големи усилия. Битовото й
обслужване било силно затруднено. На 18.11.2020г. работодателят й прекратил трудовото й
правоотношение. През ноември 2020г. била отново хоспитализирана и претърпяла нова
операция, при която били отстранени поставените остеосинтезни средства. Продължително
време се придвижвала с помощни средства. Все още не е напълно възстановена, като
провежда рехабилитационни процедури, продължава да изпитва болки в десния крак и
затруднения при ходене. Има оток и огрА.чение на обема на движенията в областта на
травмата. Има видимо изкривяване в областта на дясното ходило, което й създава
неудобство и притеснение. Застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на
19.10.2020г. като е определил обезщетение от 3 500 лева, което е изплатено доброволно.
Претендира сумата 26 000 лв., частичен иск от 40 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законна лихва, считано от 19.10.2020г.
и разноските по делото.
Ответникът ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва предявения иск изцяло като
неоснователен за целия размер на сумата. Оспорва описА.я мехА.зъм на ПТП и твърденията
за изключителна вина на водача на микробуса марка Мерцедес за настъпване на процесното
ПТП. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на л.а. „Сеат Алхамбра - Р. Т. Г.,
тъй не е съобразил поведението си с пътната обстановка като предприел изпреварване на
място и в момент, в който не е имал право, шофирал е с превишена и несъобразена скорост,
поради което не е успял спре своевременно или да заобиколи т. а. марка “Мерцедес”, в
резултат на което е настъпило процесното ПТП. Оспорва твърденията за причинените
телесни увреждА.я по обем, характер и интензитет. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП.
Оспорва акцесорната претенция за лихва относно размера и началния момент по аргумент за
неоснователност на главния иск, както и с твърдения, че ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва. Не се оспорва наличието на валиден договор за
застраховка по отношение микробус Мерцедес. Твърди изплащане на сумата 3517.40 лв.
обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди по заявена от нея претенция за
плащане, която сума напълно покрива претърпените вреди.
3
От фактическа страна се установява, че на 25.09.2020г. ищцата като пътник в л.а.„Сеат
Алхамбра" с рег. № *******, управляван от Р. Г. е претърпяла ПТП, като вина за
настъпването му има водачът на товарен автомобил „Мерцедес", с ДК № ******* И. П. П.,
който предприел мА.ра ляв завой за навлизане в крайпътен имот, без да се увери, че пътят е
свободен, при което блъснал в предна дясна част, предприелият изпреварване л.а.„Сеат
Алхамбра".
От заключението на депозираната на л.172 от делото авто-техническа кспертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от стрА.те, се
установява, че мехА.змът на ПТП е следният: от черен път в лявата страна излиза товарен
автомобил, марка и модел „Мерцедес 213 ЦДИ" с per. № ******* и спира на дясното платно
за движение с включени аварийни светлини. Изключва светлините и завива наляво, за да
навлезе в намиращия се пред него черен път за „кантона". В същото време водача на лекия
автомобил е започнал изпреварване и навлиза в лявото платно за движение. Виждайки
мА.рата, която извършва товарния автомобил, водачът задейства спирачната система, като
оставя спирачни следи от 22,30 м по пътното платно. Следите свършват при удара между
двата автомобила на около 1,3 от края на лявото платно за движение. Скоростта на
движение на лекия автомобилна на база на спирачните следи от 22,30 м по пътното платно е
63,06 км / час. Имайки в предвид, че т.а. е спрял накрая на платното и тръгва от място да
завие наляво, вещото лице приема скорост на движение от 12 км / час. В заключение прави
извод, че техническата причина за настъпване на ПТП, е движението на товарния
автомобил при завИ.е наляво след престоя му на дясното пътно платно при включени
аварийни светлини. Същият започва мА.рата „завой наляво" без подаване на сигнал и
да изчака другите превозни средства да преминат по пътното платно. Единствения
начин водачът на т.а.„Мерцедес 213 ЦДИ" да предотврати ПТП, е да се увери преди мА.рата
- завой наляво по черен път, че на пътното платно няма други превозни средства и няма да
попречи на придвижването им. При така създалата се обстановка водачът на товарния
автомобил няма как да предотврати ПТП то.
Според вещото лице непосредствената причина за настъпване на процесното
произшествие е поведението на водача на т.а., предприел извършване на мА.ра „завой
наляво", без да пропусне движещият се направо л.а.„Сеат Алхамбра".
От заключението на депозираната на л.126 съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от стрА.те, се установява, че
вследствие на ПТП ищцата е получила една средна телесна повреда - счупване с
дислокация на трета метатарзална кост на дясно ходило. Веднага е откарана в болницата в
гр. Лом, като й е направена снимка. Оперирана е на 29.09.2020г. под гръбначно
обезболяване като е извършено открито наместване на фрактурата на ходилната кост с
поставяне на метални фиксатори и последващо обездвижване на крайника. Изписана на
01.01.2020г. с препоръки за движение с две патерици, като лечението й е продължило
вкъщи. Издаден й е болничен лист за 34 дни временна нетрудоспособност. След около 50
дни, на 18.11.2020г., отново постъпва в Ортопедичното отделение по повод оперативно
4
премахване на металните фиксиращи елементи (К-игла), което е извършено същия ден.
Изписана на 21.11.2020г. с указА.я относно двигателен режим. Издаден е болничен лист за
30 дни временна нетрудоспособност. По време на болничните престои на ищцата са
назначавА. антибиотични и обезболяващи медикаментозни терапии. За период от 7 дни, от
12 до 19.04.2021г. е провела в болницата в гр. Лом рехабилитационно и физиолечение, като
е изписана с подобрение. Оздравителният процес от установеното травматично увреждане е
протекъл без усложнения . При прегледа на ищцата вещото лице установява запазена
походка- без патология и без ползване помощни средства. Десният долен крайник е със
запазени, неогрА.чени по обем движения както в тазобедрена така и в глезенна стави. По
предна (вентрална) повърхност на дясно ходило, в основата между 2-ри и 3-ти пръст има
линеен, седефен белег от оперативна интервенция, на нивото на околната незасегната кожа,
с надлъжен на ходилото ход, с дължина 4,5см. Причинената травма на ходилото на десен
долен крайник, счупване с разместване на трета предноходилна кост на дясно стъпало, е
причинила трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не по-малък от
2- 3 месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на крайника, като общият
оздравителен период до пълно възстановяване нормалното движение на крайника е около
една година. Не е изключено появата на болкови усещА.я с различен интензитет и
продължителност при продължително ходене пеша, стоене на крака, дори и с поява на
сезонност.
Ударът в л.а. е бил челно стрА.чен от дясната му страна, където точно е седяла ищцата на
предна дясна седалка. Травматично увреждане е в пряка и директна причинно- следствена
връзка с процесното ПТП и с голяма вероятност може да се твърди, че счупването на 3-та
предноходилната кост вдясно е получено вследствие на силен удар на дясно стъпало от
деформирА. части на автомобила. В представената медицинска документация и от огледа на
лицето няма данни и за увреждА.я, характерни при поставени предпазни колА., но при
мехА.зма на ПТП, деформации на купето в дясната част, вещото лице прави извод, че при
липса на правилно поставен предпазен колан увреждА.ята по тялото на пострадалата биха
били по-тежки и с множествен характер: съчетА., множествени травми с директни и
индиректни тежки увреждА.я, възможно засягане на жизнено важни оргА. и системи, дори и
настъпване на фатален край.
С оглед гореизложеното и при така описА.я мехА.зъм на ПТП настоящата съдебна
инстанция намира за недоказано пълно и главно направеното възражение за
съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан.
По делото са ангажирА. гласни доказателствени средства, а именно показА.ята на св.Н. Р.,
/син на ищцата/, и Р. Г., /фактически съжител и водач на л.а./, преценени при условията на
чл. 172 от ГПК. Въз основа на тях се установява, че ищцата е изпитвала силни болки в
травмирА.я крайник. След изписването й от болницата при първия болничен престой
самостоятелното й движение е било силно огрА.чено, ползвала две патерици, за да отиде до
тоалетната, имала постоянно нужда от чужда помощ за битово си обслужване, особено в
първите 50 дни. Затова се наложило св.Г. да остане в страната и да я обслужва в битов план.
5
По професия той е шофьор на ТИР и пътува в чужбина. След премахване на фиксатора на
костта един месец се придвижвала с една патерица, след което движенията й са
самостоятелни, без помощни средства, но продължава да изпитва дискомфорт в засегнатия
крайник и болки при продължително ходене и стоене права. Страхува се да шофира л.а. и
изпитва болки в крака при натискане на педалите. Освен това останала без работа и си
стояла предимно вкъщи.
Между стрА.те не се спори, че отговорността на водача била застрахована със задължителна
застраховка Гражданска отговорност, както и че след настъпването на ПТП ищцата е
сезирала ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение - връчена покана на
19.10.2020г., като процесуална предпоставка по допустимост на иска, от категорията на
абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. По молба на ищцата
от 01.12.2020г. ответникът е определил и изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 3500 лева.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застраховА.ят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изисквА.ята на чл.380 КЗ. По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в грА.ците на застрахователната сума отговорността
на застраховА.я за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на т.а., предприел извършване на мА.ра „завой
наляво", без да пропусне движещият се направо л.а.„Сеат Алхамбра".
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищцата травматични увреждА.я, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със
значителни болки и страдА.я, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Пострадалата е
заемала предна дясна седалка. При челно-стрА.чен кос удар предпазният колан е по-малко
ефективен и не може да предпази горната част на тялото от движение в стрА.чно
6
направление, като главата и шията са свободни от него. Най вероятно травматичните
увреждА.я са настъпили при контакт на крака с дясна предна врата, където именно е
настъпил удара И ИМА ДЕФОРМАЦИИ ПО КУПЕТО.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 41 години/ към датата на ПТП през 2020г., че според приетото по
делото заключение на назначената СМЕ е причинени само една средна телесна повреда, а
именно - счупване с дислокация на трета метатарзална кост на дясно ходило, че са
проведени две оперативни интервенции - на 29.09.2020г. под гръбначно обезболяване като е
извършено открито наместване на фрактурата на ходилната кост с поставяне на метални
фиксатори и последващо обездвижване на крайника и на 18.11.2020г., по повод оперативно
премахване на металните фиксиращи елементи (К-игла), че следоперативният период е
протекъл гладко, без данни за затягане и настъпили усложнения, че в наличната медицинска
документация и при проведения от в.л. преглед няма данни за отпадна неврологична
симптоматика, съдови и венозни усложнения. Причинената травма на ходилото на десен
долен крайник, счупване с разместване на трета предноходилна кост на дясно стъпало, е
причинила трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не по-малък от
2- 3 месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на крайника, като общият
оздравителен период до пълно възстановяване нормалното движение на крайника е около
една година. Не е изключено появата на болкови усещА.я с различен интензитет и
продължителност при продължително ходене пеша, стоене на крака, дори и с поява на
сезонност.
САС отчита, че не са налице трайни последици за здравословното състояние, а към момента
здравето й е напълно възстановено, усложнения не се очакват. Налице е траен белег на
крака в областта на фрактурата. Затова намира, че обезщетението следва да бъде определено
до 20 000 лв. при отчитане на вече извършеното доброволно плащане от застрахователя,
същото следва да бъде редуцирано до 16 500 лв. ведно със законните лихви, считано от
датата на поканата – 19.10.2020г.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната му част - за разликата над
16 500 лв. до присъдените 26 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, в
случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изисквА.ята пострадалият
е предявил претенцияте си за заплащане още на 19.10.2020г., следователно и предвид отказа
7
на застрахователя, последният е изпаднал в забава, считано от този момент.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 11 000 лв., като жалбата е частично основателна до 9500
лв.
На основА.е чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-ищец
направените по делото разноски, които съгласно списък по чл.80 ГПК на л.28 възлизат общо
на 1720 лв. От тях дължими са само 1485.45 лв. с оглед уважената част от жалбата.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Съгласно списъка по чл.80 ГПК на л.33 те възлизат общо на 1800 лв. платен адв.хонорар.
Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно предвид обжалваемия
интерес. От тях дължими с оглед отхвърлената част от жалбата /1500 лв./ са само 245.45 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основА.е чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените пред първа инстанция разноски, които са в размер на 1040 лева платена
държавна такса, 400 лева депозити за експертизи и 20 лева разноски за свидетел или общо
1460 лева. От тях дължими са само 926.53 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат разноски по компенсация. Общо
направени такива съгласно списък по чл.80 ГПК /л.178/ 2940 лв. Възражението за
прекомерност е неоснователно, тъй като адв.хонорар е 2520 лв. а минималният възлиза на
1572 лв. От тях следва да се присъди сумата от 920.76 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
Воден от горното и на основА.е чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 133 от 18.05.2022г. постановено по гр.д. №236/2021г. по описа на
Окръжен съд - Монтана, ГО, в обжалваната осъдителна част за разликата над 16 500 лв. до
26 000 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.*** № ***,
чрез адв. Б. Б., съдебен адрес: гр. София, ул. „Бистрица", № 9, офис 4; срещу ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , ж.к.
Възраждане ,ул.Света София № 7, ет. 5, иск за заплащане на разликата над 16 500 лв.
/шестнадесет хиляди и петстотин лева/ до 26 000 лв.,/двадесет и шест хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.10.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в тази част и частично
погасен чрез плащане.
8
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.*** № ***, чрез адв. Б. Б., съдебен
адрес: гр. София, ул. „Бистрица", № 9, офис 4; ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , ж.к.
Възраждане ,ул.Света София № 7, ет. 5, сумата от 1485.45 лв. /хиляда четиристотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ направени по делото разноски пред
въззивна инстанция с оглед уважената част от жалбата, както и сумата от 920.76
лв./деветстотин и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ направени разноски за
явяване пред първа инстанция, с оглед отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , ж.к. Възраждане ,ул.Света София № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА А. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.*** № ***, чрез адв. Б. Б., съдебен
адрес: гр. София, ул. „Бистрица", № 9, офис 4; сумата от 245.45 лв./двеста четиридесет и пет
лева и четиридесет и пет стотинки/, направени разноски пред въззивна инстанция с оглед
отхвърлената част от жалбата, както и сумата от 926.53 лв.,/деветстотин двадесет и шест
лева и петдесет и три стотинки/ направени разноски пред първа инстанция, с оглед
уважената част от иска.
В необжалваната осъдителна част до 15 000 лв. решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на стрА.те с
касационна жалба пред ВКС.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9