№ 161
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220201370 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ж. И. К. от гр. Ч. срещу наказателно постановление
№ ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира
разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на ... г., около ... часа в село Ч., ул.
„...“ в посока центъра на селото, е управлявал товарен автомобил „М.“ с рег. №
..., като пред № 20 навлиза частично в съседната пътна лента за насрещно
движение, за да избегне клони на крайпътно дърво, като не пропуска
насрещно движещ се лек автомобил – Ф.П. с рег. № ..., управляван от Н. Т. С.
от гр. П., който се отклонява в дясно и се блъска в стоманобетонен стълб.
Настъпва ПТП с материални щети. На място пристигнал автопатрул при
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил и
свидетелят Т. Б.. Като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП,
Б. му съставил АУАН, в който няма отбелязали възражения от жалбоподателя,
след като му е предявен и връчен. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и процесното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан актосъставителят Б., който
заяви, че камионът, управляван от жалбоподателя, е бил навлязъл по-малко от
един метър в насрещното платно за движение, като имало достатъчно
разстояние за разминаването на двете МПС, но водачът на лекия автомобил Н.
С. бил със сериозни здравословни проблеми, като едва движил краката си и
очевидно не бил успял да реагира адекватно. Не е имало удар между двете
МПС. Б. заяви, че тези проблеми на С. не били вследствие на самото ПТП, а
по принцип. С. не можел самостоятелно да движи добре краката си – излязъл
от автомобила си, като ги повдигал с ръце. Самият му автомобил не бил
специален и не бил пригоден за управление от хора с подобни здравословни
проблеми.
В хода на делото бяха събрани писмени доказателства, че водачът на лек
автомобил – Ф.П. с рег. № ... - Н. Т. С. страда от множествена склероза, не
може да ползва стълби и да прави дълги преходи. Поради тази причина и С. не
бе разпитан като свидетел по делото.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя Т. Б. и свидетеля А. К., както и писмените такива. Съдът
2
кредитира показанията на свидетелите. Те са ясни и взаимно се допълват.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и
осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми
относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП
следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, както и
обстоятелства по неговото извършване. В случая липсват изложение на
редица обстоятелства по извършеното нарушение. На първо място в АУАН и
НП е посочено, че жалбоподателят навлязъл частично в съседната пътна лента
за насрещно движение. Не е посочено обаче каква е била широчината на пътя,
какви са били широчините на пътните ленти, съответно колко точно като
разстояние е навлязъл жалбоподателят в съседната лента. Самият полицейски
служител – актосъставителят Б. в съдебно заседание заяви, че жалбоподателят
е бил навлязъл по-малко от един метър в насрещното платно за движение,
като имало достатъчно разстояние за разминаването на двете МПС, макар и
пътят да е бил сравнително тесен в този участък. Полицейските служители
въобще не са изследвали на място тези въпроси - каква е била широчината на
пътя, какви са били широчините на пътните ленти, съответно колко точно е
навлязъл жалбоподателят в съседната лента. В съдебно заседание Б. заяви
също, че не е имало хоризонтална маркировка на пътното платно, поради
което и преценката им е била „на око“. В тази връзка въобще липсва подробно
описание в АУАН и НП на широчината на пътя и платната му за движение.
На следващо място чл.25, ал.1 ЗДвП изисква от водачите преди да
започнат маневрата, да се убедят, че няма да създадат опасност за
3
участниците в движението, които минават покрай тях, и да извършат
маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В конкретния случай липсват изложени обстоятелства какво е било
положение на лекия автомобил – Ф.П. с рег. № ..., управляван от Н. Т. С. от гр.
П. и неговата скорост на движение при предприемането на маневрата от
жалбоподателя, за да се прецени дали така предприетата от него маневра е
създала опасност за другия водач.
Видно е, че АНО е издал НП само въз основа на съставения АУАН, без
никакви други доказателства, а самият АУАН е съставен пък по
предположения на актосъставителя. На фона на това в съдебно заседание
актосъставителят директно заяви (в противовес на издадения от самия него
АУАН), че вина за настъпилото ПТП има не жалбоподателят, а именно другия
водач Н. С., който бил в тежко здравословно състояние и едва се движил,
поради което според полицейския служител Б. не трябвало въобще да
управлява автомобил.
На следващо място в НП е посочено, че е настъпило ПТП с материални
щети, но последните по никакъв начин не са индивидуализирани – нито е
посочено какви точно са материалните щети, нито къде са нанесени - по пътя,
по стълба, в който се е блъснал другия водач, по неговия автомобил и т.н. Така
посочените съществени процесуални нарушения са сами по себе си
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, в каквато насока е
трайната и безпротиворечива съдебна практика.
Също така обаче НП е незаконосъобразно, защото по същество
нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за редица
съставомерни обстоятелства по нарушението. Актосъставителят и
впоследствие АНО твърдят, че причина за настъпването на ПТП е, че
жалбоподателят навлязъл частично в съседната пътна лента за насрещно
движение. Не е посочено каква е била широчината на пътя, какви са били
широчините на пътните ленти, съответно колко точно като разстояние е
навлязъл жалбоподателят в съседната лента. При липса на доказателства в
тази насока е видно, че актосъставителят и АНО свободно боравят с
предположенията и ангажират отговорността на жалбоподателя само на база
тях. Полицейските служители са отчели някаква свършена работа, без реално
4
да изследват причините за настъпилото ПТП, като са игнорирали както редица
съставомерни обстоятелства - широчината на пътя, какви са били широчините
на пътните ленти, колко широко е МПС Ф.П., съответно колко точно като
разстояние е навлязъл жалбоподателят в съседната лента, дали е създал по
този начин опасност за другия водач, какво е било неговото положение и
скорост на движение (на другия водач), така и категорично установени от тях
самите обстоятелства, които могат също да бъдат причина за настъпилото
ПТП, касаещи здравословното състояние на другия водач Н. С.. Тъй като се
касае за настъпило ПТП при разминаване на две насрещно движещи се МПС,
то полицейските служители не са изследвали и редица други важни
обстоятелства, посочени в чл.44, ал.1 и ал.2 ЗДвП, като например дали
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства (конкретно
жалбоподателят) са осигурили достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства и дали ако разминаването не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие (каквото може да са
надвисналите клони на дърво) или стеснение на платното за движение,
водачът, чиято пътна лента е заета (в случая жалбоподателят), е намалил
скоростта си или е спрял, както например твърди свидетелят А. К., за да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, поради което
именно и само неадекватната реакция на другия водач С. с оглед неговото
здравословно състояние е станала причина за настъпилото ПТП.
Това поставя съвсем резонния въпрос дали именно някои от посочени
обстоятелства или всички, взети вкупом, не са причина за настъпилото ПТП.
Полицейските служители не са изследвали въобще тези съставомерни
обстоятелства, видно от заявеното от актосъставителя в съдебно заседание.
Така, ако се впуснем в теориите на вероятностите, може да стигнем да
всякакви изводи за причините за настъпилото ПТП, различни от твърдяното
частично навлизане в съседната пътна лента за насрещно движение, но това не
означава в никакъв случай, че ще сме стигнали до обективната истина.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и недоказаност.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
5
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., като са представени и доказателства за
заплащането му. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати сумата от
800 лв. на жалбоподателя. Тази сума не следва да се намалява с оглед
проведените две съдебни заседания по делото, активната позиция на
процесуалния представител на жалбоподателя с ангажирането на
доказателства, изготвянето не само на жалба, но и на писмено становище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ...
г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с
което на Ж. И. К. от гр. Ч. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Ж. И. К. с ЕГН
**********, адрес: гр. Ч., ул. „Д.“ № 44 сторените по делото разноски в
размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6