Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на десети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3493 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.с.н.в.”
ЕАД твърди, че на 03.02.2017г. С.а М. Б. е сключила договор за паричен заем №
2742209 с „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Съгласно договора се излага кредиторът да се е задължил да
предостави на Б. заем в размер на 600 лева, която сума е предоставена на
ответника със сключване на договора. От своя страна Б. се е задължила да върне
заетата й сума, ведно с договорна лихва на 27 седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 24.69 лева. Твърди се, че съгласно клаузите на договора,
ответната страна се е задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави едно от предвидените в договора обезпечения. При
неизпълнение на това задължение е предвидено кредитополучателят да дължи
неустойка, която се начислява еднократно и се дължи като допълнителна сума към
всяка погасителна вноска. Към датата на сезиране на съда дължимата неустойка се
излага да е в размер на 384.21 лева. Твърди се на следващо място, че в договора
е уговорено при забава на плащане на погасителните вноски с повече от 30
календарни дни, кредитополучателят да дължи разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за
всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лева. Твърди, че ответникът дължи
разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 18
лева. Наред с горните суми се излага, че Б. дължи и обезщетение за забавено
плащане на задължението по договора за кредит, като дължимата лихва за забава
начислена върху гладницата за периода от 28.02.2017г. до 28.09.2017г.,
включително, възлиза в размер на 18.39 лева. Излага, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 14.08.2017г., като
ответницата е извършила плащане единствено на сумата от 78.00 лева, с която са
погасени задълженията й за неустойка в размер на 28.62 лева, договорна лихва
9.07 лева и главница в размер на 40.31 лева. Сочи, че с приложение № 1 от 01.05.2017г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) „Изи
Асет
Мениджмънт" АД е цедирало
вземането си към ответника н. „А.з.с.н.в." ЕАД. Тъй като Б.
не е заплатила дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
14785/2017г. срещу ответницата, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение,
както следва: 559.69 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2742209/03.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, 57.56 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 27.02.2017г. до
14.08.2017г., 355.59 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение, начислена за периода от 27.02.2017г. до 14.08.2017г., 18.00 лева, представляваща такса
разходи и 18.39 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.02.2017г. до 28.09.2017г.,
включително. Претендира и присъждане на направените
в хода на настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна С.М.Б.
не депозира отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 8085/03.10.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 9-ти състав, по
ч.гр.д. № 14785/2017г., е разпоредил С.М.Б. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД
сумата от 559.69 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 2742209/03.02.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, като
задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.” ЕАД с приложение № 1/01.05.2017г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 57.56 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 27.02.2017г.
до 14.08.2017г., 359.59 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение, начислена за периода от
27.02.2017г. до 14.08.2017г., 18.00 лева, представляваща такса разходи, 18.39
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.02.2017г. до 29.09.2017г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
приложеното на л. 4-7 от делото заверено от страната копие на договор за
предоставяне на паричен заем № 2742209/03.02.2017г., че
на ответника е предоставен от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД кредит в размер на 600.00 лева. От своя
страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 27 броя седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 24.69 лева, като общата дължима стойност
на плащанията са в размер на 666.63 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен
процент от 40.00%. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 47.19%.
Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 е удостоверено, че заемателят е получил изцяло и в брой заемната сума, като
страните са придали на договора сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора
е, че заемателят се задължава в тридневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора – поръчителство на две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор,
минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителят подписва договор
за поръчителство; или банкова гаранция в размер на 666.63 лева, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
дължи неустойка в размер на 384.21 лева, като неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от вноските се
добавя сума в размер на 14.23 лева. Уговорено в чл. 8 от договора е, че при
забава на плащане на погасителните вноски, заемателят
дължи на заемодателя законната лихва за забава върху забавената сума за всеки
ден забава.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е и справка от системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния
договор за паричен заем, от която се установява, че не 03.02.2017г. от страна
на Б. е постъпило плащане в размер на 78 лева /л. 43/.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., че „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърля
н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1/01.05.2017г., в което под № 733 са посочени трите имена на
ответника, дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от
дълга към 01.05.2017г., възлизащ в размер на 992.58 лева, в това число лихва за
просрочие в размер на 1.74 лева.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 14785/2017г., по описа на
ВРС, 9 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника
С.М.Б. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „Изи Асет Мениджмънт” АД
в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
приложение № 1/01.05.2017г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем № 2742209/03.02.2017г.
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Установи се, че цедираното
вземане, произтича от сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за предоставяне на паричен заем
№ 2742209/03.02.2017г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 600 лева. Съобразно
изричното удостоверяване, извършено от ответника с подписване на договора,
съдът намира за установено изпълнението на задължението на ищеца да предостави
на заемателя заетата сума – чл. 3 от договора.
С оглед така формиряния
извод и при установеност на предоставения
кредитен ресурс, за ответника
е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна
сума и уговорената договорна
лихва на падежните дати по
чл. 2, т. 5 от договора. Съобразно изричното признание на ищеца, което като неизгоден
факт за страната, която го
е направила, следва да бъде
ценено от съда, се установява,
че Б. е извършела плащане
на 03.02.2017г. на сума в размер на 78.00 лева. Не се установи от страна на ответника
да са извършени други плащания по кредита, поради което и с изтичане на
договорен срок за ползване на заетата сума 14.08.2017г., същият дължи
непогасената главница и договорна лихва.
Претенцията на ищеца, наред с главница
и договорна лихва, касае и начислена неустойка. Съгласно чл. 4 от договора, при
неизпълнение задължение на заемателя да осигури
обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или поръчителство), на същия
се начислява неустойка в размер от 384.21 лева, разсрочена на равни части и
платима на съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват
от 24.69 лева на 38.92 лева.
С изготвения доклад по делото съдът е
обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на клаузите на договора. Съгласно
чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 1 от договора
е обективирано изявление, че заемателят
е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е
предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия
паричен заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално
уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно
обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от
неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи
възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена
като санкция доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя – 64 % от заемната сума. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора
се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от договора противоречи
на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
По отношение на претенцията за такса
разходи:
От коментирания договор за паричен
заем и в частност от изявлението в чл. 16, ал. 2 от същия, се установи, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на
сключване на съглашението тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД. Последната предвижда задължение за заемателя да заплати на заемодателя такса от 9.00 лева при
всяко забавяне в плащанията на погасителните вноски с повече от 30 дни, като
общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лева.
Преди да се произнесе относно дължимостта на сумата,
съдът дължи преценка спазено ли е императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В настоящия случай, в клаузата на чл. 8 от договора е предвидено, че при
забава в плащанията заемателят дължи законна лихва за
всеки ден забава. Наред с това задължение заемателят
следва да заплаща и посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните да
са наименовани „такси и разноски”, това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя,
а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на договорно задължение. С определяне на
горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи по-горе,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С
оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Отчитайки извършените от ответника
едно плащане в размер на 78 лева, следва да се приеме, че с него са погасени
изцяло първите три вноски по кредита – главница в общ размер на 60.70 лева
(20.08+20.23+20.39, съобразно справката извлечение от системата на „Изи Асет Менджмънт“
АД) и договорна лихва в общ размер 13.37 лева (4.61+4.46+4.30, съобразно
горната извлечение) и част от четвъртата вноска – договорната лихва в размер на
3.93 лева /съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при липса на уговорено
друго/. При това положение и към датата на прехвърляне на вземанията по
договора, заемодателят е разполагал с неудовлетворено парично вземане в размер
на 539.30 лева, представляваща непогасена главница и договорна лихва за периода
от 27.02.2017г. до 14.08.2017г. в размер на 49.33 лева. Само за тези задължения
цесията е могла да произведе прехвърлително действие.
Изчислен с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“ размерът на законната лихва върху просрочената главница от падежиралите вноски, считано от деня следващ падежа на
съответната вноска, начиная от тази с падеж
06.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2017г.,
включително, възлиза в размер на 18.40 лева.
В заключение съдът намира, че
претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена до
следните размери: 539.30 лева просрочена главница, 49.33 лева – непогасена
договорна лихва за периода от 27.02.2017г. до 14.08.2017г. и 18.39 лева,
обезщетение за забава за периода от 07.03.2017г. до 28.09.2017г., включително.
Претенциите за разликата до предявения размер за главница и договорна лихва
следва да бъдат отхвърлени, както и тези неустойка и такси разходи.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 45.11 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответницата С.Б. следва да бъде осъдена да заплати
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена държавна такса, която съразмерно на
уважената част от исковете възлизат в размер на 135.33 лева. Съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки,
че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 150 лева. От така определеното
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума
от 90.22 лева. Или, общо в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД следва да се присъди сума
от 225.55 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу С.М.Б.,
ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, сумите, както следва: 539.30 лева /петстотин тридесет и
девет лева и тридесет стотинки/,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2742209/03.02.2017г., сключен с „Изи Асет Менидмънт“
АД, като задълженията по него са прехвърлени на ищеца с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., приложение №
1/01.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, 49.33 лева /четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 27.02.2017г. до
14.08.2017г., 18.39 лева /осемнадесет
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.03.2017г.
до 28.09.2017г., включително, за които вземаня
е издадена заповед № 8085/03.10.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д.
№ 14785/2017г., по описа на ВРС, 9 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата
над 539.30 лева до 559.69 лева, претендирана като незаплатена главница; за разликата над 59.33
лева до 57.56 лева, претендиранатка като
договорна лихва, за сумата от 355.59
лева, претендирана като неустойка по чл. 4 от
договора, за сумата от 18.00 лева, претендирана като такса разходи, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 45.11 лева /четиридесет и пет лева и
единадесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 225.55 лева /двеста двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: