Определение по дело №462/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.284, ал.1 и чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 - 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на Н. Г. П., чрез пълномощника – адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, представлявана от директора, чрез която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, считано от 16.09.2022г. до 23.03.2024г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното им изплащане, вследствие изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Ловеч, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, наличието на мухъл и влага, липса на постоянен достъп до течаща студена и топла вода и санитарен възел, зимата е студено, а лятото топло и задушно; наличие на гризачи в спалните помещения и столовата, наличие на дървеници в килиите; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване, вследствие на което са му причинени неимуществени вреди, болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея на същата норма за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 131 от ГПК съдът следва да изпрати препис от исковата молба на посочения в исковата молба ответник, който в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, относно нейната допустимост и основателност.

В исковата молба са направени доказателствени искания – за разпит на свидетели и изискване на писмени доказателства.

На основание чл. 146 от ГПК вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото, както и да даде указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.06.2024 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните – ищец: Н. Г. П. – Затвора – гр. Пазарджик, адв. С., ответник: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от директора и Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба, ведно с допълнението към нея на ответника.

УКАЗВА на ответника, че има право да подаде писмен отговор в едномесечен срок, който задължително трябва да съдържа: 1. Посочване на съда и номера на делото; 2. името и адреса на ответника, както и неговия законен представител или пълномощни, ако има такива; 3. Становище по допустимостта и основателността на иска: 4. Становище по обстоятелствата, на които се основава иска; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на лицето, което подава отговора. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Към отговора на исковата молба се представят пълномощно, когато отговора се подава от пълномощник и препис от отговора и приложенията към него за ищеца.

УКАЗВА на ответника, че ако в едномесечен срок от получаване на съобщението не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражение, не посочи доказателства, не представи писмените доказателства, изброени по-горе, или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чл. 146 ГПК вр. чл. 140, ал. 3 ГПК проекта за доклад по делото по иска с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 203-207 АПК чрез връчване на преписи от настоящото определение:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
А. претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10000 лева, считано от 16.09.2022г. до 23.03.2024г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното им изплащане, вследствие изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Ловеч, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, наличието на мухъл и влага, липса на постоянен достъп до течаща студена и топла вода и санитарен възел, зимата е студено, а лятото топло и задушно; наличие на гризачи в спалните помещения и столовата, наличие на дървеници в килиите; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване, вследствие на което са му причинени неимуществени вреди, болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност.

2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца – чл.284 и сл. от ЗИНЗС, вр. чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 203-207 от АПК.
3. липсват права и обстоятелства, които се признават;
4. няма спорни обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 154, ал. 1 ГПК на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в съответствие с чл. 3 ЕКПЧ и чл. 3 ЗИНЗС, както и, че на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

УКАЗВА на ответника да представи справка, от която да е видно в процесния период в кои килийни помещения е бил настаняван ищеца, с каква нетна площ са били те, с какво обзавеждане и оборудване, с колко лица е бил настанен, имал ли е достъп до санитарен възел, течаща топла и студена вода, лишените от свобода сушат ли дрехите в килиите; спазвана ли е диета, ако да – каква и въз основа на какви обстоятелства; протоколи от извършените дератизации, дезинсекции и др. в процесния период.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели – Т. П. К. и А. Т. К. – Затвора – гр. Ловеч, които да се призоват за съдебното заседание.

УКАЗВА на страните, че всички доказателства, с които разполагат следва да се представят в първото по делото заседание. В противен случай носят отговорността по чл. 92а ГПК, вр.чл.144 от АПК - страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба.

СЪДЪТ, на основание чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, ведно с призовките, на основание чл.138, ал.3 от АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.