Определение по дело №379/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 870
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100500379
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            /06.03.2020г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Невин Шакирова

Иванка Дрингова

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 379 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 2330/13.01.2020г. от Н.П.К., ЕГН ********** *** срещу разпореждане от 09.12.2019г. по гр. дело № 298/2019г. на ВРС, VІІ-ми състав, в частта, с която е уважена молбата на Г.А.П. за издаване на изпълнителен лист за сумата от 1560 лв., представляваща издръжка за периода от 10.01.2018г. до 09.01.2019г., ведно със законната лихва от 10.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, дължима от жалбоподателя в полза на детето П. Николаева Петкова.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че с решение по в.гр.д. № 1167/2019на Окръжен съд – Варна е обезсилено частично решение № 1849/02.05.2019г. по гр.д. № 298/2019г. на ВРС, с която въззивникът е осъден да заплати в полза на детето П., чрез неговата майка Г.А.П. сумата от 1560 лв., представляваща издръжка за периода от 10.01.2018г. до 09.01.2019г., на осн. чл.149 СК и е прекратено производството в тази част. Въпреки това, на 09.12.2019г. ВРС е издал изпълнителен лист и за тази сума, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Отправеното искане е за отмяна на разпореждането в обжалваната част.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от Г.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че издаденият изпълнителен лист е въз основа на влязло в сила съдебно решение на ВРС и е съобразен с решението на въззивната инстанция.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 407, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1849/02.05.2019г. по гр.д. № 298/2019г. на ВРС Н.П.К. е осъден да запалаща в полза на детето Н. месечна издръжка в размер на 150 лв., а на детето П. месечна издръжка в размер на 160 лв. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете. Освен това ответникът по делото, сега жалбоподател, е осъден да заплати и на двете деца издръжка за минал период в размер на по 1560 лв. С решение № 1396/27.11.2019г. по в.гр.д. № 1167/2019на Окръжен съд – Варна е обезсилено частично първоинстанционното решение, а именно в частта, с която жалбоподателят е осъден за заплати на детето П. издръжка за минал период в размер на 1560 лв. В останалите части решението е потвърдено от въвзивния състав. От извършеното служебно отбелязване върху първоинстанционното решение е видно, че на 09.12.2019г. е издаден изпълнителен лист № 9384 лв. за сумата от 150 лв. – издръжка, 160 лв. – издръжка и 1560 лв., който е получен от процесуалния представител на майката и законен представител на децата – Г.А.П.. От приложената към частната жалба покана за доброволно изпълнение е видно, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20193110407229 за задължения на Н.П.К., представляващи 310 лв. месечна издръжка и сумата от 1560 лв.

Съобразно разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, постановеното решение на ВРС е потвърдено с решение на ВОС в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на двете си деца и издръжка за минал период в размер на 1560 лв. в полза на детето Н.. Същото е редовно от външна страна и е влязло в законна сила, поради което, в осъдителните му части,  съставлява изпълнително основание по смисъла на чл.404, ал.1, предл. първо от ГПК, а присъдените суми подлежат на принудително изпълнение. Наведеното въззивно оплакване, че е издаден изпълнителен лист и по обезсилената част от решението не се установява от приложените писмени доказателства.

По изложените съображения, като е уважил молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 53830 от 04.12.2019г. по гр.д. № 298/2019г. на ВРС, с което е уважена молбата на Г.П., в качеството на майка и законен представител на децата Н. и П., за издаване на изпълнителен лист за присъдени с първоинстанционното решение суми в полза на цецата и дължими от Н.П.К..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на противното от чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.