Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 10 юли 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.06.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 4678 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите
от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.Г.Й.с ЕИК
*********, с адрес гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 10, ет. 4, офис 403 е предявил
срещу И.М.П. с ЕГН ********** ***.
С определение от съдебно заседание, проведено на 13.06.2019
г. е допусната промяна в проекта за доклад по делото в смисъл, че искът следва
да се счита предявен от физическото лице В.Г.Й.с ЕГН ********** и адрес ***.
В същата се твърди, че
ответникът е имал качеството взискател по изпълнително дело № 15/2012 г. по
описа на ЧСИ В.Й., образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2012 г.
по гр. дело № 2737/2011 г. на Врачански районен съд, издаден в полза на
ответника за вземане на последния по трудово правоотношение. С молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят И.П. поискал да бъде проучено
имущественото състояние на длъжника, да бъде наложена възбрана върху
притежаваните от последния недвижими имоти и да бъде наложена възбрана върху
движимите вещи, банкови сметки и акции на длъжника. С разпореждане от
25.01.2012 г. на ЧСИ В.Й. било разпоредено да се извърши цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника. По изпълнително дело № 15/2012 г. ЧСИ В.Й.
извършил множество изпълнителни действия: проучване на имущественото състояние
на длъжника „РТ Транс” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с.
Л., община Враца, ул. „******чрез изискване на информация и справки от ТД на
НАП, офис Враца, Агенция по вписванията-Имотен регистър, ОД на МВР (Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи) гр. Враца, ПП-КАТ (Пътна полиция-КАТ)
към ОД на МВР гр. Враца, отдел „МДТ” (Местни данъци и такси) към Община Враца,
ОСЗГ (Общинска служба по земеделие и гори) гр. Враца, изпращане на уведомление
за започнато принудително изпълнение срещу длъжника „РТ Транс” ЕООД, изпращане
до кмета на с. Л. две призовки-уведомления с изх. № 7824/21.08.2012 г. и изх. №
7940/24.08.2012 г. за връчване на длъжника, налагане на запор на банковите
сметки на длъжника, открити в „Интернешънъл асет банк” АД, изпращане на
съобщение до длъжника за наложен запор на банкови сметки, изпращане на общо 28
бр. запорни съобщения до всички банки в Република България, с които е наложен
запор на банковите сметки на длъжника, открити в съответните банки, изпращане
на общо 4 бр. запорни съобщения, с които е наложен запор върху 4 бр. ППС,
собственост на длъжника, изпращане на писмо с изх. № 5037/03.06.2013 г. до
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, с което е постановена забрана за
напускане на страната на товарен автомобил и полуремаркета – собственост на
длъжника, опит за извършване на опис на движими вещи (протокол от 19.01.2016
г.), изпращане на запитване чрез Министерство на правосъдието на Република
България до Министерство на правосъдието на Кралство Испания за открити банкови
сметки и вложени ценности в банкови касети и трезори на длъжника. С
постановление от 19.01.2018 г. на ЧСИ В.Й. производството по изпълнително дело
№ 15/2012 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
липса на поискани от взискателя изпълнителни действия за период от две години.
За извършените процесуални действия по изпълнителното дело ЧСИ В.Й. е съставил
сметка за дълга № 53454/19.03.2018 г., в която са подробно описани по основания
и размери процесните такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Ответникът е е уведомен, че
на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК дължи посочените в исковата молба такси
и разноски, но не ги е заплатил на ищеца.
Искането към съда е да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
1 101,50 лв. – главница за такси и разноски, начислени на основание Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) по
изпълнително дело № 15/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й. и подробно описани в сметка
за дълга № 53454/19.03.2018 г., ведно със законната лихва от 23.07.2018 г., за
която е издадена заповед № 2024 от 25.07.2018 г. за изпълнение на парично
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3259/2018 г. по описа на
Врачански районен съд. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 23.07.2018 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело
№ 3259/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 25.07.2018 г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Ответникът И.М.П., чрез особения си представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. Ц.М., е подал писмен
отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен поради следните съображения: по изпълнително дело № 15/2012 г. по
описа на ЧСИ В.Й. ответникът не дължи такси и разноски за воденето на същото по
силата на чл. 359 от КТ, тъй като вземането му е по трудов спор; изпълнителното
производство е прекратено след влизане в сила на изменението на чл. 81 от ЗЧСИ,
като след изменението разпоредбата следва да се прилага при прекратяване на
изпълнителното дело на което и да е от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1
от ГПК, алтернативно следва да се приложи общата разпоредба на чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК и на ответника да не се начисляват такси и разноски за водене на
изпълнителното дело. В заповедното производство-ч. гр. дело № 3259/2018 г. на
Врачанския районен съд ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК,
с което е оспорил дължимостта на вземането, без да наведе конкретни
правопогасителни и правоизключващи договори.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа
страна:
Като доказателства по делото са присъединени изпълнително
дело № 15/2012 г. в заверен от ищеца препис, решение № 1078 от 18.10.2011 г. и
решение № 22.12.2011 г., постановени по гр. дело № 2737/2011 г. на Врачански
районен съд.
Изпълнително дело № 15/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й. е
образувано по молба на взискателя И.М.П. с
ЕГН ********** *** срещу длъжника „РТ Транс” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление с. Л., община Враца, ул. ******, въз основа на изпълнителен
лист от 20.01.2012 г., издаден по гр. дело № 2737/2011 г. на Врачански
районен съд. В молбата е поискано да се извърши проучване на имущественото
състояние на длъжника, да се наложи възбрана върху притежаваните от него
недвижими имоти, да се наложи запор върху притежаваните от него движими вещи,
банкови сметки и акции, както и е извършено на основание чл. 18 от ЗЧСИ
възлагане на ЧСИ да извърши всички действия по събиране на дължимата сума.
По горепосоченото изпълнително дело ЧСИ В.Й. е извършил редица
действия.
Установява се от извършеното отбелязване от служител на ЧСИ
В.Й. (л. 42 от делото), че
поканата за доброволно изпълнение с изх. № 2264/26.01.2012 г. е приложена към
изпълнителното дело като редовно връчена по телефона, на основание чл. 42, ал.
3 от ГПК, считано от 01.02.2012 г.
Изискана е информация от Общинска служба по земеделие и
гори гр. Враца, Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр.
Велико Търново, офис Враца, система „ИКАР”, отдел „Пътна полиция-КАТ” към ОД на
МВР гр. Враца и отдел „Местни данъци и такси” към Община Враца.
От предоставената от горепосочените институции информация
се установява, че дружеството длъжник „РТ Транс” ЕООД не притежава недвижими
имоти, декларирано движимо имущество, има изискуеми неплатени публични
задължения към държавния бюджет, има разкрити банкови сметки в „Интернешънъл
асет банк” АД и притежава следните пътни превозни средства: полуремарке с рег.
№ ****товарен автомобил с рег. № ****, полуремарке с рег. № ****и влекач с рег.
№ ****
Изготвени са справки от Агенция по вписванията гр. Враца и
НБД „Население” за Л.А.М.с ЕГН ********** – управител на „РТ Транс” ЕООД, в
която са посочени притежаваните от същата недвижими имоти и родствените й
връзки.
Изпратени са 28 бр. запорни съобщения до всички лицензирани
банки в Република България, като от получените отговори се установява, че
дружеството длъжник „РТ Транс” ЕООД има разкрити банкови сметки единствено в
„Интершешънъл асет банк” АД.
Наложен е запор на следните пътни превозни средства:
полуремарке с рег. № ****товарен автомобил с рег. № ****, полуремарке с рег. №
ВР 7325 ЕА. Извършен е и неуспешен опит за опис на същото движимо имущество
(протокол от 19.01.2016 г., приложен на л. 174 от делото).
С постановление от 19.01.2018 г. (л. 179) ЧСИ е прекратил
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради липса на искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия за
срок от две години. Постановлението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ЧСИ В.Й. е изпратил до взискателя И.П. съобщение с изх. №
3148/19.03.2018 г. по описа на ЧСИ, съдържащо постановление за определяне на
дължимите разноски по изпълнителното дело. Постановлението е обжалвано от
взискателя, като с влязло в сила определение № 379 от 31.05.2018 г. по в. гр.
дело № 285/2018 г. на Врачанския окръжен съд е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима жалбата срещу това постановление на взискателя И.П..
Представени са и доказателства за регистрацията на ЧСИ В.Й.
по ЗДДС.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По възражението на особения представител на ответника, че
предвид характера на вземането по изпълнителния лист (трудови възнаграждения)
ответникът във всички случаи не дължи разноски по изпълнителното производство:
Възражението е неоснователно.
Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е
предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител.
Таксите, които се събират от държавния и от частния съдебен
изпълнител са уредени в различни нормативни актове – съответно в Тарифата
на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Таксите, които
се заплащат имат различно предназначение. Таксите, които се събират от
държавния съдебен изпълнител, тъй като последният е орган, натоварен от
държавата да извършва действия по принудително изпълнение, съставляват по
съществото си държавни такси, докато частният съдебен изпълнител е физическо лице,
на което държавата е възложила една публична дейност – дейността по
принудително изпълнение и платимата на частния съдебен изпълнител такса
представлява възнаграждение за положения от него труд. Именно поради това разпоредбата
на чл. 83, ал. 1 от ГПК е неприложима по отношение на вземанията, предявени за
събиране пред частен съдебен изпълнител.
По отношение на доказаността на иска по основание:
С мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по
тълк. дело № 3/2015 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, е прието, че по
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й
не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази
отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във
връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. Длъжникът не може да носи
отговорност и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни
способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му
към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е.
не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на
взискателя. В този случай изпълнителният способ няма да бъде реализиран поради
обективни причини, стоящи извън поведението на длъжника. При липсата на
поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на
изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на
отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му
бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с
нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в
тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Взискателят
може да избегне извършването на тези разноски, ако извърши предварително
проучване на имуществото на длъжника по чл. 431 ГПК
и чл. 18 ЗЧСИ,
като пропускът това да бъде направено не може да се вмени във вина на длъжника.
С оглед на горното, изпращането на запорно съобщение до банката представлява
действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато
уведомление по чл. 508 ГПК,
че длъжникът не разполага със сметка в банката.
При съобразяване на разясненията, дадени с горепосоченото
тълкувателно решение, съдът намира предявения иск за частично основателен.
Съдът е сезиран с иск за признаване на съществуване на
вземане на ЧСИ В.Й. срещу ответника И.П. за такси и разноски по конкретно
изпълнително дело, поради което при решаване на спора съдът следва да извърши
преценка и доколко при възлагането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ съдебният
изпълнител се е придържал към извършването на действия, които са били във
връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на
вземането. Това е така, тъй като възлагането поражда не само допълнителни
правомощия за ЧСИ (да извършва действия по изпълнението от името на и за сметка
на взискателя), но и придружаващата тези правомощия отговорност за извършването
не само на законосъобразни, но и целесъобразни действия, които реално допринасят
за събиране на вземането.
От материалите по приложеното в заверен препис изпълнително
дело № 15/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й. се установява, че на същия се дължат от
взискателя И.П. следните суми за доказано извършени изпълнителни действия:
сумата 24,00 лв. с ДДС, представляваща такса за образуване на изпълнително дело
по т. 1 от ТТРЗЧСИ (Тарифата), сумата 60,00 лв. с ДДС, представляваща такса по
т. 2 от Тарифата за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и
за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ, сумата 18,00 лв. с ДДС,
представляваща такса по т. 9 от Тарифата за налагане на запор на банкови сметки
в „Интернешънъл асет банк” АД, сумата 12,00 лв. с ДДС, представляваща такса по
т. 4 от Тарифата за изпращане по пощата на длъжника „РТ Транс” ЕООД на
съобщение за налагане на запор на банковите му сметки в същата банка, сумата
24,00 лв., представляваща такса по т. 5 от Тарифата за връчване от служител на
ЧСИ на КАТ-Враца на съобщение за платени разноски, сумата 72,00 лв.,
представляваща такса по т. 9 от Тарифата за налагане на запор на 4 бр.
пътно-превозни средства, сумата 12,00 лв., представляваща такса по т. 4 от
Тарифата за изпращане по пощата на длъжника „РТ Транс” ЕООД на съобщение за налагане
на запор на негови пътно-превозни средства, сумата 12,00 лв., представляваща
такса по т. 4 от Тарифата за изплащане по пощата на съобщение на длъжника да се
яви в кантората, сумата 36,00 лв., представляваща такса по т. 12 от Тарифата за
изготвяне на сметка за размера на дълга, сумата 48,00 лв., представляваща такса
по т. 5 от Тарифата за връчване от служител на ЧСИ на взискател и длъжник на
съобщение за насрочен опис на движими вещи и сумата 48,00 лв., представляваща
такса по т. 5 от Тарифата за връчване от служител на ЧСИ на взискател и длъжник
на съобщение за прекратяване на изпълнителното дело, или общо сумата 366,00 лв.
с ДДС.
Останалите претендирани такси не са дължими от ответника И.П.
поради следното:
Не е дължима такса за поканата за доброволно изпълнение с
изх. № 2264/26.01.2012 г., която е приложена към изпълнителното дело като
редовно връчена по телефона, на основание чл. 42, ал. 3 от ГПК, тъй като това
действие е незаконосъобразно от процесуална гледна точка. Съгласно задължителната
съдебна практика по чл. 290 от ГПК, например решение № 407 от 23.12.2011 г. на
Върховния касационен съд по гр. дело № 1138/2010 г., IV г. о.: Искова молба и
приложения не могат да бъдат връчени по телефон. Връчването по телефон, уредено
в чл. 44, ал. 2 ГПК е допустимо в
изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а
страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо
съдопроизводствено действие – насрочено съдебно заседание, извършване на
изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне
на депозити и такси. Връчването по телефон обаче е способ за връчване на
съобщения, но не и на книжа. По телефон не може да бъде извършено връчване на
съдебни книжа (изявления на друга страна по делото, съдебни актове или други
книжа, които се прилагат към съобщението), тъй като устното възпроизвеждане на
съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата, още
по-малко на книжа, съставляващи подлежащи на обжалване актове или заповед за
изпълнение, от които съдът следва да връчи на страната препис - чл. 7, ал. 2 ГПК. Тъй като разпоредбите за
връчването се намират в Общата част на ГПК, горепосочената норма е приложима
както в исковото, така и в изпълнителното производство.
Начислената сума 12,00 лв. за две справки за адреса на
длъжника в Търговския регистър се отнася за справки, които не са били
необходими за събиране на вземането, тъй като съдържанието на Търговския
регистър е публично и не е имало пречка да бъде извършена справка за седалището
и адреса на управление на дружеството длъжник „РТ Транс” ЕООД в интернет
страницата на Търговския регистър.
Начислената сума 24,00 лв. за връчване на съобщение до ТД
на НАП не е във връзка със събиране на вземането, за което е образувано
изпълнителното производство, а във връзка със събиране на публичните задължение
на дружеството длъжник към държавния бюджет, а самото изпращане на съобщението
е в изпълнение на задълженията на ЧСИ по ДОПК и не зависи от волята нито на
взискателя, нито на длъжника.
Разноските за КАТ-Враца и Община Враца няма данни да са
направени от ЧСИ, за да подлежат на възстановяване на същия от взискателя.
Относно дължимите на КАТ-Враца такси по делото (л. 44) се съдържат данни, че са
внесени от взискателя И.П..
Начислената сума 84,00 лв. за пощенски разноски не е
дължима от И.П., тъй като основанието за начисляването й е т. 31 от Тарифата, в
която е посочено, че същите са дължими само при наличието на документ по Закона
за счетоводството (разходооправдателен документ),
съдържащ размера им, а такива документи по делото не бяха представени от ищеца.
Начислената сума 504,00 лв. за налагане на запор на банкови
сметки в 28 банки също не е дължима. След възлагането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ
съдебният изпълнител е извършил предварително проучване на имуществото на
длъжника по чл. 431 от ГПК.
От материалите по делото (справка на ТД на НАП на л. 23 от делото) се
установява, че дружеството длъжник е имало банкови сметки единствено в
„Интернешънъл асет банк” АД, а в останалите банки не е имало открити банкови
сметки с титуляр дружеството длъжник. При това положение изпращането на запорни съобщения до останалите
банки в страната, различни от „Интернешънъл асет банк” АД, е нецелесъобразно
действие, което не е било необходимо за принудителното реализиране на вземането
и не е допринесло са събирането на същото.
Справките от Агенцията по вписванията и от НБД „Население”
за Л.А.М.не пораждат задължение за разноски за И.П., тъй като са извършени не
за дружеството-длъжник, а за неговия управител и в този смисъл няма как да
допринесат за събиране на вземането.
Следва също да се приеме, че И.П. не дължи разноски и за
съобщения до Гранична полиция и до Министерство на правосъдието. Това е така,
тъй като искането да бъде наложена забрана за напускане на страната на превозни
средства на длъжника не е възприето от Гранична полиция поради несъответствие с
действащата нормативна уредба, а писмото до Министерството на правосъдието не е
допринесло за събирането на вземането поради обстоятелството, че съгласно
нормативната уредба нито българското, нито испанското Министерство на
правосъдието разполагат с информация за банковите сметки на длъжника.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски, съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от иска.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски,
както следва: сумата 175,00 лв.-разноски за държавна такса и внесен адвокатски
хонорар по ч. гр. дело № 3259/2018 г., както и сумата 475,00 лв.-разноски за
държавна такса, депозит за особен представител и внесен адвокатски хонорар по
гр. дело № 4678/2018 г.
По съразмерност на ищеца се дължат разноски, както следва: сумата
58,15 лв.-разноски за държавна такса и внесен адвокатски хонорар по ч. гр. дело
№ 3259/2018 г., както и сумата 157,83 лв.-разноски за държавна такса, депозит
за особен представител и внесен адвокатски хонорар по гр. дело № 4678/2018 г.
Ответникът не е
претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива,
поради което съдът не му присъжда разноски.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че И.М.П. с ЕГН ********** *** дължи на В.Г.Й.с ЕГН ********** и
адрес *** сумата 366,00 лева с ДДС –
главница за такси и разноски, посочени в
сметка за дълга № 53454/19.03.2018 г. по изпълнително дело № 15/2012 г. по
описа на ЧСИ В.Й. с рег. № 721 в КЧСИ, в това число: сумата 24,00 лв. с
ДДС, представляваща такса за образуване на изпълнително дело по т. 1 от
ТТРЗЧСИ, сумата 60,00 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ за
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и за определяне на
начина на изпълнение от ЧСИ, сумата 18,00 лв. с ДДС, представляваща такса по т.
9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор на банкови сметки в „Интернешънъл асет банк”
АД, сумата 12,00 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за
изпращане по пощата на длъжника „РТ Транс” ЕООД на съобщение за налагане на запор
на банковите му сметки в същата банка, сумата 24,00 лв., представляваща такса
по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване от служител на ЧСИ на КАТ-Враца на съобщение за
платени разноски, сумата 72,00 лв., представляваща такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
налагане на запор на 4 бр. пътно-превозни средства, сумата 12,00 лв.,
представляваща такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на длъжника „РТ
Транс” ЕООД на съобщение за налагане на запор на негови пътно-превозни
средства, сумата 12,00 лв., представляваща такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за
изплащане по пощата на съобщение на длъжника да се яви в кантората, сумата
36,00 лв., представляваща такса по т. 12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за
размера на дълга, сумата 48,00 лв., представляваща такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за
връчване от служител на ЧСИ на взискател и длъжник на съобщение за насрочен
опис на движими вещи и сумата 48,00 лв., представляваща такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ за връчване от служител на ЧСИ на взискател и длъжник на съобщение за
прекратяване на изпълнителното дело, ведно
със законната лихва от 23.07.2018 г., за която е издадена заповед № 2024 от
25.07.2018 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3259/2018 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК като
неоснователен и недоказан за
разликата от уважения размер 366,00 лв. до пълния предявен размер от
1 101,50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.М.П. с ЕГН ********** *** да заплати
на В.Г.Й.с ЕГН ********** и адрес *** сумата 58,15 лева-разноски за държавна такса и внесен адвокатски хонорар
по ч. гр. дело № 3259/2018 г., както и сумата 157,83 лева-разноски за държавна такса, депозит за особен
представител и внесен адвокатски хонорар по гр. дело № 4678/2018 г., съразмерно
на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: