Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 340 Година 2016, 03.08 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .……….……...…….. граждански състав ………………………
На осми юли …….....……………...............……
Година две хиляди и шестнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар
………………………. Ж.К.…….......…………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........…… ........………………………
като разгледа
докладваното от ….……...…… Радостина Калиманова……………
търговско дело
номер ………… 542…… по описа за ……. 2013 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл.135 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Атика-Р5***
и адрес ***, представлявано от Тодор Георгиев Иванов против „Нотекитен“ЕООД със
седалище град Бургас и адрес ***, офис №9, а след вписана промяна в хода на
делото ул.„Македония“№61-63, офис 1, представлявано от Хосе М. Кампруби
Маригот и „Инмобилиария Map Негро“ООД със седалище град Бургас и
адрес ***, офис №9, а след вписана промяна в хода на делото
ул.„Македония“№61-63, офис 1, представлявано от Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин за обявяване недействителността по отношение на ищеца на инкорпорираната в
нотариален акт №***, том X, peг.
№9991, дело №1915/2013 година на нотариус с район на действие Районен съд -
Несебър, с peг. №208 в НК, вписан в Служба по вписванията - Несебър под акт №****, том 18, дело №3430 от 02.08.2013 година и в Служба по вписванията -
Царево под акт №***, том 5, peг.
№1392, № от описна книга 479/08.08.2013 година сделка за замяна, сключена между
ответниците по делото-търговски
дружества, по силата на която „Инмобилиария Map Негро“ООД е придобило от
„Нотекитен“ЕООД правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
№44094.2.931 и правото на строеж върху самостоятелни обекти, проектирани за
изграждане върху същия поземлен имот, описани подробно в съставения за същата нотариален
акт и съответно е прехвърлило от своя страна на „Нотекитен“ЕООД правото на
собственост върху поземлен имот в землището на село Гильовци /Гюльовца/ с
идентификатор №18469.26.94, с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: нива; с площ от 3 894 кв.м., четвърта категория,
находящ се в местността „Пясъка“ на посочена в същия стойност от 10230 евро и
срещу доплащане на сумата от 400000 евро. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд прецени представените
по делото доказателства поотделно и в тяхнота съвкупност, исканията и доводите
на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при
наличието на фактически състав с установени от законодателя елементи.
Необходимо е преди всичко наличието на вземане - само това лице, което е кредитор
на длъжника разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД. Необходимо е
самото вземане да е действително, да не е погасено по давност и да не е
прекратено, без да съществува необходимост да е ликвидно и изискуемо. Това
вземане на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието,
чието обявяване за недействително се иска, съобразно разпоредбата на чл.135
ал.3 от ЗЗД, като в тази връзка следва да се отбележи, че състоянието на
длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в който кредиторът е
придобил вземането си, поради това, че той разчита на общото обезпечение, което
имуществото на длъжника съставлява при възникване на неговото право. Възможна е
и е уредена от законодателя и хипотеза, при която вземането на кредитора е
възникнало след извършване на действието от вида на посоченото по-горе, но
тогава то се явява недействително само, ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Вторият елемент от
фактическият състав е извършването на действие, което уврежда кредитора.
Действието може да бъде всякакъв гражданскоправен акт, като същевременно е
необходимо да е действително и да уврежда кредитора, за да може да бъде
отменено. Такова увреждане е налице в случаите, при които се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, както и
тогава, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му
намалява. Тежестта за доказване на факта на притежанието на вземане, момента на
неговото възникване, така и увреждащия характера на действието, т.е. на първите
две предпоставки е върху кредитора, съобразно чл.154 ал.1 от ГПК. Третата
предпоставка за възникване правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни действията на длъжника има субективен характер и е сложена в
зависимост от това дали действието е безвъзмездно или възмездно. В първия
случай правото възниква щом длъжникът е знаел за увреждането. Във втория случай
преобразуващото право изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял
да са знаели за увреждането, като в тази връзка е въведена и една оборима
презумпция, а именно, че знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В конкретния случай се установява от събраните и
представени по делото доказателства, че на 11.10.2006 година между
„Атика-Р5“ООД като изпълнител и „Хокоплот“ЕООД като възложител е сключен
договор за проучване и проектиране, по силата на който първото се е задължило
да извърши проучване и проектиране на застроително решение и да изработи идеен
и технически инвестиционен проект за хотелски комплекс в посоченото от второто
УПИ ІІ-2133, в местността „Карагач“, землището на село Лозенец с обща площ от
8704 кв.м., сегашен поземлен имот с идентификатор №44094.2.931 срещу определено
в същия възнаграждение. По силата на сключено на 30.07.2007 между
„Хокоплот“ЕООД, „Атика-Р5“ООД и „Нотекитен“ ЕООД споразумение, „Нотекитен“ЕООД
е заместило „Хокоплот“ЕООД в отношенията му с„Атика-Р5“ООД, произтичащи от
договора от 11.10.2006 година. Със споразумение от 26.01.2010 година задълженията
на „Нотекитен“ЕООД към ищеца са преструктурани по посочения там начин.
Дължимата в резултат на това преструктуриране сума „Нотекитен“ЕООД се е задължило
да погаси като за сумата от 147357 лева учреди в полза на „Атика-Р5“ООД право
на строеж върху апартаменти №№ 63 и 64 и изгради същите в поземления имот до
степен на завършеност и в срок съгласно същото споразумение, а сумата от
204101.87 лева да заплати еднократно в срок до 30.09.2011 година. С последващо споразумение
от 27.06.2011 година, сключено между същите тези две дружества задълженията на първия
ответник към ищеца отново са преструктурирани по посочения в същото начин.
Съгласно нотариален акт за продажба на право на строеж върху недвижим имот №38,
том III, рег.№2750, дело №384/28.06.2011 година на нотариус с район на действие
Районен съд - Царево, „Нотекитен“ЕООД е учредило в полза на „Атика-Р5“ООД право
на строеж върху обектите, при условията и срещу цената съгласно споразумението
от 27.06.2011 година и е потвърдило задължението си за построяване на същите и
въвеждането им в експлоатация.
Решението по иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД не се ползва със сила на пресъдено нещо относно
вземането на кредитора, като действително съществуващо, ликвидно и изискуемо и
няма самостоятелна изпълнителна сила за принудителното му удовлетворяване.
Последното, при оспорване на длъжника, се реализира чрез самостоятелен
осъдителен иск, който може да бъде съединен с иска по чл.135 от ЗЗД или
предявен самостоятелно. В последния случай за съда, сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД не съществува основание да спре производството до разрешаване със сила на
пресъдено нещо на спора относно кредиторовото вземане - като действително съществуващо,
изискуемо и ликвидно, тъй като и за решаването на спора по иска с правно
основание чл.135 от ЗЗД тази сила на пресъдено нещо няма преюдициално значение.
Ако би възникнала преди произнасянето на съда, с влязло в сила съдебно решение,
последният следва да я зачете, като последващ факт, рефлектиращ върху активната
материалноправна легитимация на ищеца - кредитор, идентично на оборването й от
ответника, с доказателства в самото производство по чл.135 от ЗЗД. В
производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за
съществуването на вземането и доказателства, формално материализиращи основание
на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на
кредитора - ищец, без последният да е задължен пълно и главно да доказва материалноправната
си легитимация на кредитор. Сама по себе си тя не е условие за установяване
предпоставките и постановяване решение по иска по чл.135 от ЗЗД, а отричането й
в отделно производство не конфронтира с последиците на предходно уважен иск по
чл.135 от ЗЗД. Целта на този иск е да обяви за относително недействителна, само
по отношение на кредитора, увреждащата го сделка на длъжника с третото лице.
Същата, обаче, продължава да съществува като действителна между сключилите я
страни. Ако качеството „кредитор“ бъде последващо отречено,
непротивопоставимостта загубва правните си последици. Те не могат да бъдат
реализирани спрямо имуществото - обект на атакуваната сделка - единствено на
основание влязлото в сила решение по чл.135 от ЗЗД, без изпълнителната сила на
осъдително решение срещу длъжника. Поради това, възникването на дълга и
отношенията на страните във връзка с него, могат да се установяват с всички
доказателствени средства /така и в решение
по гражд. дело №167/11 година на ВКС, ІV г.о., решение №552 от
15.07.2010 година по гражд. дело №171/2009 година, ІV г.о./. Както бе посочено
по-горе, ищецът твърди, че „Нотекитен“ЕООД е негов длъжник по сключен договор
за проучване и проектиране, по който той е извършил възложената му работа, но
възложителят е останал задължен към него за част от уговореното възнаграждение.
Както бе посочено по-горе, фактът на сключване на този договор е установен по
делото от събрания доказателствен материал, а и не е спорен. След извършените
частични погашения първият ответник е останал задължен към ищеца със сумата от
230000 лева. По делото липсват представени доказателства това останало
задължение да е било погасено чрез плащане, поради което качеството на кредитор
на ищеца да бъде отречено. При това положение и с оглед събраните, обсъдени
по-горе доказателства и тяхната доказателствена сила следва безспорният извод,
че качеството на длъжник на първия ответник по отношение на ищеца е безспорно
установено. Не на последно по важност място и с оглед направените от ответната страна
възражения следва да се посочи, че в производството по иска по чл.135 от ЗЗД
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези
отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Необходимо е
също така да се посочи с оглед на всичко изтъкнато по-горе, че е правно
ирелевантно твърдението на втория ответник, че ищецът не е предприел действия
по събиране на вземането си, включително чрез предявяване на иск в тази насока,
като като по този начин по лишава от възможността да противопостави
възраженията си против същото по горните доводи, но най-вече предвид това, че
нито се твърди, нито се установява той да има качеството на длъжник на ищеца,
за да може изобщо да прави такива възражения.
Вторият посочен по-горе елемент от фактическия състав на
приложимата правна норма е извършването на действие, което да уврежда
кредитора. В конкретния случай извършеното действие е замяна, по силата на
която едното дружество е придобило един недвижим имот, а е предоставило на
второто друг свой недвижим имот и е доплатило определена сума пари.
Както бе посочено по-горе, необходимо е това действие да
води до увреждане интересите на ищцовата страна в качеството и на кредитор. От
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая е налице увреждане
от вида на посоченото по-горе. Безспорно е, че с извършената замяна се намалява ликвиден
актив от имуществото на длъжника „Нотекитен“ЕООД. Съдът намира, че конкретният
акт на замяна намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора
на длъжника с оглед придобитото от него по тази сделка и по-специално недвижим
имот на стойност 10230 лева и 400000 евро. Факт е, че при това действие значителната
част от придобитото от длъжника е един финансов актив, спрямо който
принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и
недвижими вещи, респективно би могло да стане невъзможно. Възприетите от
съдебната практика и теория разрешения относно увреждането на кредитора по
предявен отменителен иск по чл.135 от ЗЗД са в смисъл, че получената като цена
за продадената вещ сума не би могла да служи за удовлетворение на кредитора,
предвид това, че в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат
на които получената такава от продажбата да не е налице, поради което и в този
случай е налице затруднение в тази насока.
В тази връзка
следва да се отбележи, че увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое
имущество или имуществото му намалява. Обедняването на длъжника може да се
състои както в намаляване на неговия актив, така и в увеличаване на неговия
пасив. Кредиторът може да иска да бъде обявено за недействително всяко такова
действие, включително и такова, което би затруднило неговото осъществяване,
след като има посоченото по-горе качество. Това е така, тъй като длъжниковото
имущество му служи като общо обезпечение за вземането; всяко действие на
длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е
увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за
последния възниква правото да иска отмяната му /така и в решение №38 от
24.07.2012 година на ВКС по гражданско дело №1348/2010 година, IV г. о.,
решение №149 от 12.11.2013 година по търг. дело №422/2012 година, І т.о./.
Именно по тези доводи и съображения напълно неоснователно
е поддържаното от ответника твърдение в обратния смисъл, а именно, че
процесната възмездна прехвърлителна сделка не уврежда ищеца. В тази
връзка на първо място следва да се посочи, че кредиторът не може да бъде
ограничаван в начина на удовлетворяване на притезанието си, което следва както
от посочения по-горе обезпечителен характер на цялото имущество на длъжника,
така и поради това, че приложимата правна норма не въвежда такива ограничения.
С извършването на атакуваното действие имуществото на длъжника, служещо за
обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие го
уврежда, като е абсолютно без значение дали вземането му е обезпечено с друго
имущество /така и в решение №407 от 29.12.2014 година на ВКС по гражд. дело №2301/2014 година/. Възражението, че длъжникът
разполага и с друго имущество, извън отчужденото, не е основание да се приеме,
че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на
длъжника, който не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудително
изпълнение /така и в определение №250 от 17.03.2016 година на ВКС по търг. дело
№1932/2015 година, I т.о./. В този смисъл
и по горните доводи абсолютно ирелевантни са двата въведени от втория ответник
довода за липса на увреждане, тъй като стойността на процесната сделка далеч
надхвърля вземането на ищеца, а и освен това реално получените по същата тази
сделка парични средства не само не затрудняват, но и го улесняват. Извършеният
акт безспорно е действие, с което длъжникът на ищеца намалява актива си и
неговото наличие е достатъчно по горните доводи да открие възможността на
кредитора да упражни правото си да иска отмяната му.
По изложените съображения, съдът намира, че в настоящото
производство е установено наличието на първия и втория елемент от фактическия
състав на правото на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията на длъжника. Тъй като в случая, както бе посочено
по-горе, атакуваната сделка е възмездна, то за да е основателна претенцията,
следва да е налице и знание на длъжника и лицето, с което той е договарял или
това е вторият ответник. По делото не е спорно, че към датата на сключване на
процесния договор между ищеца и първия ответник негов управител е лицето Хосе М.
Кампруби Маригот. Последният е бил вписан като такъв на 22.03.2013 година, а
преди това и до тази дата управител на същия е бил Карлос Луис Лоренцо Сан
Мартин. Съобразно издадения от търговския регистър на Майорка документ с номер
3003, едноличен собственик на капитала на „Нотекитен“ЕООД е „Инвест плус
булгара“ООД. Това дружество е било учредено от търговско дружество „Каладроге“,
Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин, Марта Кампруби Пол, Жосеп Кампруби Пол и
Консуело Рамон Пикерас, като негов управител за неопределен период от време е
Хосе М. Кампруби Маригот. Пак според в записа в него, не е възможно
удостоверяването понастоящем на съдружниците, тъй като прехвърлянето на
дружествени дялове се извършва извън търговския регистър и е независимо от
него, следователно това обстоятелство не подлежи на публично удостоверяване от
регистъра. Пак към същия този момент, видно от протокола за проведеното на
24.07.2013 година Общо събрание на това търговско дружество, негови съдружници
са същите физически и юридическо лице, като междувременно на последното е променено
наименованието, а именно от „Каладроге“ на „Груп Хомак Майорка“ООД, управлявано
от Хосе М. Кампруби Маригот. Вторият ответник е със съдружници, пак към
посочения по-горе момент, две юридически лица, а именно дружествата „Инверсионес Пенултимо проекто“ООД и „Беленус инверсионес“ООД,
като управител на първото от тях е Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин, а управител на второто е
Марта Фернандес Ломпарт. В първото дружество, а именно „Инверсионес Пенултимо проекто“ООД съдружници са „Груп Хомак Майорка“ООД,
представлявано от Хосе М. Кампруби Маригот и „Хестионплус Балеар“ООД,
представлявано от Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин. Негов управител, а именно на
втория ответник, е Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин. Двете дружества към датата
на депозиране на исковата молба са имали един и същ адрес,***, офис №9. Впоследствие, включително на една и съща дата за тях във водения
търговски регистър е била вписана промяна досежно адреса на управление, като и
за двете дружества същият е променен на ул.“Македония“№61-63, офис 1. Всичко
изложено по-горе се установява от доказателствения материал по делото и
по-специално от находящите се измежду образуваното нотариално дело книжа,
препис от което е бил изискан и съответно постъпил по делото, както и от
справка в общодостъпния електронен търговски регистър, воден от Агенция по
вписванията.
При това положение
съдът намира, че е доказана и последната посочена по-горе предпоставка на
приложимата правна норма. Следва в тази насока да се посочи, че е напълно
достатъчно в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има
кредитори и че действието ги уврежда. С подписването на договора за проучване и
проектиране и последващите споразумения към него първият ответник чрез
представляващия го към този момент Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин е бил
абсолютно наясно, че към датата на извършване на процесната замяна за него по
силата на същия е съществувало задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение за извършената работа. Конкретното действие по извършване на
замяната е осъществено само дни след като планираната да бъде осъществена между
същите тези две дружества-ответници по делото сделка по покупко-продажба на
недвижимия имот, съставляващ престацията на първия ответник по замяната е била
осуетена от липсата на съгласие от страна на ищеца за нея, което съгласие е
било изискано от нотариуса, пред който същата е била сложена за изповядване. Следва
да се приеме, че знание е налице и спрямо втория ответник. Както към момента на
сключване на договора за проучване и проектиране, така и към този на сключване
на процесния договор между двете дружества-ответници по делото, при
съобразяване на всичко изложено по-горе относно участниците в тях и техните
представители е очевидно, че между тях е налице абсолютна свързаност по смисъла
на §1 от ДР на Търговския закон, които именно обстоятелства означават знание за
увреждането и у двете /така и в решение от 23.03.2007 година на ВКС по търг. дело
№1017/2006 година, ІІ т.о., решение №18 от 04.02.2015 година на ВКС по гражд
дело №3396/2014 година, ІV г.о., решение №61 от 01.03.2016 година на ВКС по
гражд. дело №4578/2015 година, ІV г.о./. Налице е почти пълно препокриване на
персоналния субстрат на юридическите лица-техни съдружници, на техните
управители и законни представители; същите не само към разглеждания момент, а и
още преди това имат един и същ адрес на управление, а също и предмет на
дейност. Факт е също така, че управителят на втория ответник е вписан като такъв
на 16.04.2008 година; от 15.04.2008 година е бил вписан като управител и на
първия ответник и бил такъв до 22.03.2013 година, само няколко месеца преди
сключването на процесната замяна. Това безспорно следва да се разглежда като
свидетелство за това, че той е бил наясно с основните обстоятелства от
дейността на първия ответник, включително и породените и съществуващи отношения
по договора за проучване и проектиране. За всичко изложено по-горе свидетелства
и факта, че при сключване на сделките, а и в другите аспекти на дейността си
представляващите двете дружества са се доверявали на едно и също лице - видно
от записа в нотариалния акт за атакуваната продажба, управителят на първия
ответник при нейното изповядване при нотариуса е бил представляван от Б.Т.Н..
При сключване на сделката по придобиване от страна на втория ответник на този
недвижим имот, който представлява част от неговата престация по договора за
замяна и който е придобит от него само четири дни преди сключването на
последния от настоящия му пълномощник по делото неговият управител е бил
представляван от същото това лице Б.Т.Н.. Тези факти, преценени като
последователно наслагване във времето /осуетена продажба, невъзможност да се
извърши нова сделка от нотариус с район на действие Царевския районен съд поради
депозираните възражения на ищеца до действащите такива в този район,
обосноваване компетентност на нотариус с друг район на действие с цел избягване
евентуална недействителност на нотариалното действие/ дават основание да се
заключи, че именно намерението за увреждане може да обясни защо се е стигнало
до процесната замяна, при която при липса на каквато и да е икономическа логика
първият ответник е получил като част от дължимата му престация земеделска земя,
с начин на ползване като нива. Всичко това, разгледано в неговата съвкупност,
свидетелства за това, че юридическите лица знаят за увреждането, тъй като за
това знаят лицата от състава на техните органи /така и в решение №13 от
19.02.2015 година на ВКС по гражд. дело №4606/2014 година, IV г. о./.
При това положение и при съобразяване на всичко изложено
по-горе се налага извода, че в настоящото производство са налице изискуемите от закона предпоставки за
възникване правото на кредитора - ищец да обяви за недействителен
спрямо него увреждащия го акт на длъжника.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока
искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени и съдебно-деловодни разноски. На същата следва да бъде присъдена
сумата от 2814.18 лева, в която се включва дължимата и внесена за разглеждане
на исковете държавна такса /2677.94 лева/, използвана част от възложените в
нейна тежест депозити за вещи лица и свидетели /116.24 лева, като за останалата
част в размер на 283.76 лева до общо внесените има направено искане от нейния
пълномощник за връщането и/, държавната такса за издаване на съдебни
удостоверения /20 лева/. Възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат
не следва да се присъжда, тъй като няма данни такова да е уговорено, още
по-малко платено, а приложимата норма на ГПК изисква, за да бъдат възложени в
тежест на другата страна, разноските да се реално направени.
Мотивиран от горното и на основание чл.135 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна спрямо „Атика-Р5*** и
адрес ***, представлявано от Тодор Георгиев Иванов сключената между
„Нотекитен“ЕООД със седалище град Бургас и адрес ***, офис №9, а след вписана
промяна в хода на делото ул.„Македония“№61-63, офис 1, представлявано от Хосе М. Кампруби
Маригот и „Инмобилиария Map Негро“ООД със седалище град Бургас и
адрес ***, офис №9, а след вписана промяна в хода на делото
ул.„Македония“№61-63, офис 1, представлявано от Карлос Луис Лоренцо Сан Мартин сделка за замяна, инкорпорирана в нотариален акт №139, том X, peг. №9991,
дело № 1915/2013 година на нотариус с район на действие Районен съд - Несебър,
с peг. №208 в НК, вписан в Служба по вписванията - Несебър под акт №183, том
18, дело №3430 от 02.08.2013 година и в Служба по вписванията - Царево под акт
№79, том 5, peг. №1392, № от описна книга 479/08.08.2013 година, по силата на която
„Инмобилиария Map Негро“ООД е придобило от „Нотекитен“ЕООД правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор №44094.2.931 и правото на
строеж върху самостоятелни обекти, проектирани за изграждане върху същия
поземлен имот, описани подробно в съставения за същата нотариален акт и
съответно е прехвърлило от своя страна на „Нотекитен“ЕООД правото на
собственост върху поземлен имот в землището на село Гильовци /Гюльовца/ с
идентификатор №18469.26.94, с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: нива; с площ от 3894 кв.м., четвърта категория,
находящ се в местността „Пясъка“ на посочена в същия стойност от 10230 евро и
срещу доплащане на сумата от 400000 евро.
ОСЪЖДА „Нотекитен“ЕООД със седалище град Бургас и адрес ***,
офис №9, а след вписана промяна в хода на делото ул.„Македония“№61-63, офис 1,
представлявано от Хосе М. Кампруби Маригот и „Инмобилиария
Map Негро“ООД със седалище град Бургас и адрес ***, офис №9, а след вписана
промяна в хода на делото ул.„Македония“№61-63, офис 1, представлявано от Карлос Луис
Лоренцо Сан Мартин да заплатят на „Атика-Р5*** и адрес ***, представлявано от Тодор Георгиев Иванов сумата от 2814.18
/две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осемнадесет стотинки/ лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на „Атика-Р5*** и адрес ***, представлявано от Тодор
Георгиев Иванов в съответствие с разпоредбата на чл.115 ал.2 от ЗС, че
следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впише настоящото
положително съдебно решение по представен препис от
него, както и че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: