Решение по дело №700/2021 на Административен съд - Стара Загора

        

            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 128

         29.03.2022 г., гр. Стара Загора

         В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:   

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №700 по описа на съда за 2021 г.           

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.                                      

 Образувано е по жалба на Община Павел баня, представлявана от Кмет на община Павел баня, против Решение №1040-23-90 от 16.11.2021 г. на Директор на ТП на НОИ-Стара Загора, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадена от Община Павел баня жалба срещу разпореждане №РЖ-5-23-01016226 от 08.10.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора. С оспореното разпореждане е указано на Община Павел баня да внесе сумата по ревизионен акт за начет №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г. в общ размер от 1985.74 лв., от които 1886.49 лв. главница и 99.25 лв. лихва.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правил, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при провеждане на ревизионното производство, приключило с издаването на РА №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г. били допуснати процесуални нарушения, довели до значително ограничаване правата на ревизирания субект, а от там и възможността му да организира ефективна защита. В тази връзка се посочва, че контролните органи на ТП на НОИ – Стара Загора не предоставили възможност на Община Павел баня да се запознае с всички събрани в производството доказателства. Сочи се също, че при провеждане на ревизията не били спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от приложимата за случая „Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт“. Твърди се, че при издаване на РА и допълнително изготвеното към него мотивирано заключение, контролните органи не събрали и обсъдили в цялост всички относими за случая факти и обстоятелства.

По съществото на спора, жалбоподателят възразява срещу формирания краен извод за наличието на законовоопределените предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 110, ал. 1 от КСО, като твърди, че не била налице пряка причинна връзка между действията на Община Павел баня, в качеството й на осигурител на И. А. И.ов и твърдяната за причинена в следствие на тях щета на фондовете на ДОО, произтичаща от неправилно извършен осигурителен разход, чрез изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето. В жалбата се навеждат доводи, че независимо от представените от осигурителя данни, съдържащи се в удостоверения – приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, при извършване на преценка относно правото на парично обезщетения за временна неработоспособност на лицето, компетентният административен орган следвало да съобрази наличната при него информация за прекратеното, считано от 03.12.2020 г. трудово правоотношение на И.ов, съдържаща се според жалбоподателя в подадените от него за съответните месеци Декларации обр. №1 – „Данни за осигуреното лице“. В този смисъл, неправилното отразяване на осигурителния статус на лицето в подадените удостоверения – приложение №9 се явявало очевидна техническа грешка, която можело да бъде своевременно констатирана от осигурителния орган и съответно след надлежно уведомяване от негова страна – коригирана от осигурителя. Отразените в случая от Община Павел баня данни не обвързвали осигурителния орган, който на основание чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО следвало да извърши преценка досежно осигурителните права на лицата въз основа на всички предвидени в разпоредбата източници, измежду които данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, тези съдържащи се в издадените болнични листове и в регистър „Трудови“ договори. Навеждат се и доводи, че неизпълнението на задължението за срочно и коректно представяне на данните в удостоверения – приложение №9, влечало след себе си ангажирането на административно-наказателна отговорност, като установените от контролните органи факти и обстоятелства не се субсумирали в хипотезата от правната норма на чл. 110, ал. 1 от КСО. С оглед така изложените съображения се претендира изцяло незаконосъобразност на разпореждане №РЖ-5-23-01016226 от 08.10.2021 г. и на потвърждаващото го решение №1040-23-90 от 16.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Стара Загора, чиято отмяна се иска от съда.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят - Община Павел баня, чрез законния си представител, редовно и своевременно призован се представлява от адвокат Х.П. от Адвокатска колегия – Хасково, която поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, като се представлява от процесуален представител – старши юрисконсулт Т. И., която прави искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. Заявява се, че в действителност осигурителят не бил изпълнил нормативно вмененото му задължение да декларира всяко нововъзникнало обстоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, като отделно от това поддържа, че с оглед срока за подаване на Декларация обр. №1, като основен източник на относимата осигурителна информация, законодателят въздигнал удостоверение – приложение №9. В тази връзка, подадените чрез него неверни данни, довели до неправомерно разходване на средства от ДОО, което респективно представлявало и нанесената по смисъла на чл. 110, ал. 1 от КСО щета на осигурителната система.

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със заповед №ЗР-5-23-00977862 от 12.08.2021 г. на упълномощеното за Ръководител на ТП на НОИ-Стара Загора длъжностно лице на основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от „Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт“ /Инструкцията/ било възложено на старши инспектор по осигуряването – Д. Ц. М. да извърши частична ревизия по разходите на ДОО на Община Павел баня, БУЛСТАТ 00817931. Разпоредено било, ревизията да се извърши в срок от 20 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта, като бил определен и съответен ревизиран период – от 03.12.2020 г. до 22.04.2021 г. Заповед №ЗР-5-23-00977862 от 12.08.2021 г. била връчена на М. М. К. в качеството й на Заместник-Кмет на Община Павел баня, на 17.09.2021 г.

            Резултатите от проведеното ревизионно производство били обективирани в РА №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г., неразделна част, от който по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкцията бил и представения по делото анализ към РА. С РА били установени неправомерно изплатени по вина на осигурителя Община Павел баня, парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 1886.49 лв., както и начислените към тази сума лихви от 99,25 лв., като било указано задължението на ревизирания субект за внасяне на общата сума по РА в размер на 1985,74 лв.  Към РА била приложена справка с детайлно отразяване на всяко едно от неправомерно изплатените парични обезщетения, свързани с конкретно издадени и представени за И. А. И.ов болнични листове, като били описани съответните суми, датата от която се начислявала законна лихва, т. е. датата на която било изплатено всяко обезщетение, както и нарушените, според контролните органи разпоредби. РА бил връчен на М. М. К. в качеството й на Заместник-Кмет на Община Павел баня и заведен в деловодната система на осигурителя под рег. индекс: РД-20-1085 от 17.09.2021 г.

              Видно от анализа към РА, в хода на провелото се производство, контролните органи  установили конкретни факти и обстоятелства, на база на които бил формиран извод за неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове за И. А. И.ов, за периода от 02.01.2021 г. до 22.04.2021 г. включително. Констатирано било, че лицето имало сключен срочен трудов договор с Община Павел баня, който бил прекратен със заповед на Кмета на общината, считано от 03.12.2021 г. Съобразно представения по делото болничен лист №Е20198776500 /първичен/ било видно, че И.ов бил във временна неработоспособност, поради общо заболяване, считано от 18.11.2020 г. С придружително писмо вх. №Р14-23-000-00-********** от 02.12.2020 г. осигурителят представил удостоверение – приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО към болничен лист №Е20201577738 /продължение/ с период на неработоспособността от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г. В удостоверението било отбелязано, че лицето било осигурено за съответния социален риск към деня на настъпване на неработоспособността по срочно правоотношение до 02.12.2020 г. и през периода на болничния лист право на парично обезщетение било налице за 22 работни дни.  С придружително писмо от 14.01.2021 г. отново била представена информация за И.ов, за следващ се болничен лист №Е20203378668 с период на неработоспособността от 24.12.2020 г. до 22.01.2021 г. /продължение/. Осигурителят отново удостоверил, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето било осигурено по срочно правоотношение до 02.12.2020 г., като съответно били посочени и дните с право на парично обезщетение в т. ч. и тези след 02.01.2021 г. В хода на ревизията било констатирано, че в т. 7 от визираното удостоверение не било декларирано от осигурителя, че правоотношението на лицето е прекратено, считано от 03.12.2020 г. С придружителни писма от 01.02.2021 г., 01.03.2021 г. и 02.04.2021 г. били представени от Община Павел баня последващи удостоверениа – приложение №9 съответно към болнични листове - Е20203378834 с период от 23.01.2021 г. до 21.02.2021 г., Е2021022992 с период от 22.02.2021 г. до 23.03.2021 г и Е20210230272 с период от 24.03.2021 г. до 22.04.2021 г. Във всички тях отново било посочено, че И. И.ов бил в кръга на осигурените лица към момента на настъпване на временната неработоспособност по срочно трудово правоотношение до 02.12.2020 г., отбелязани били всички дни за периода на неработоспособността, за които било налице право на парично обезщетение, като в нито едно от тях не било отразено, че трудовото правоотношение на лицето било прекратено, считано от 03.12.2020 г.  В хода на извършваната ревизия било установено, че по всички изброени по-горе болнични листове била извършена преценка и изплатено парично обезщетение с конкретен размер. По нататък в анализа било отбелязано, че вземайки се предвид датата, на която било прекратено трудовото правоотношение на лицето и съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от КСО И.ов имал право на парично обезщетение до 01.01.2021 г. включително, т. е. единствено по представения болничен лист №Е20203378668 с период на неработоспособността от 24.12.2020 г. до 22.01.2021 г. и то само за дните преди 02.01.2021 г. Изложен бил кратък анализ на относимата нормативна уредба, свързана с редът за представяне на осигурителна информация от осигурителите, респективно начинът и източниците, касаещи процеса по отпускане и изплащане на паричните обезщетения. В заключение било отбелязано, че поради виновното поведение на Община Павел баня, изразяващо се в не деклариране в съответните удостоверения-приложения №9 /т. 7 и т. 9 от всяко едно/ на обстоятелствата, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 03.12.2020 г. и че след 01.01.2021 г. не били налице дни с право на обезщетение, неоправдано били извършени осигурителни плащания по болнични листове №Е20203378668, Е20203378834, Е2021022992 и Е20210230272 в общ размер от 1886.49 лв.

              С оглед установеното в хода на ревизията на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя били дадени задължителни предписания с №ЗД-1-23-01004066 от 17.09.2021 г., като с тях било указано да се подадат нови удостоверения – приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО с код корекция към всеки болничен лист, за който неправомерно било изплатено парично обезщетение, като съобразно констатираното от контролните органи следвало да се представи коректна информация, както по отношение факта на прекратяване на трудовото правоотношение /т. 7/, така и по отношение на дните с право на обезщетение /т. 9/. Предписанията били връчени о на 17.09.2021 г., отново на Заместник-кмета на общината.

             Във връзка с така изготвения и връчен РА, на основание чл. 110, ал. 2 от КСО, осигурителят Община Павел баня депозирал възражение срещу установения начет и изложените в негова подкрепа доводи. Чрез подробно изложени съображения, които в голяма степен се препокриват от тези, съдържащи се в понастоящем разглежданата пред съда жалба, оспорил изцяло изводите на контролните органи.

              С мотивирано заключение изх. №1054-23-2#1 от 08.10.2021 г. на старши инспектор по осигуряването – Д. Ц. М. бил потвърден изцяло ревизионен акт за начет №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г., като по същество били изложени изцяло идентични на съдържащите се в анализа към акта правни и фактически съображения. По делото не се представят доказателства за връчване на заключението, като по твърдения на жалбоподателя това било сторено на 20.10.2021 г.

               С разпореждане №РЖ-5-23-01016226 от 08.10.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО било разпоредено внасянето на сумата по РА №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г. в общ размер от 1985.74 лв., от които 1886.49 лв. главница и 99.25 лв. лихва. Разпореждането било връчено на 18.10.2021 г. и обжалвано пред директора на ТП на НОИ- Стара Загора.

                За да потвърди оспореното разпореждане, Директорът на ТП на  НОИ – Стара Загора възприел и възпроизвел, правните и фактически съображения на контролните органи, провели ревизионното производство. Подробно била представена относимата нормативна уредба, уреждаща правата и задълженията на осигурителите относно представянето на осигурителна информация, свързана с отпускането и изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, като било наблегнато върху вмененото задължение при констатиране на прекратено правоотношение да бъде подадено ново удостоверение-приложение №9 към съответния болничен лист с данни относно промяната в обстоятелствата – чл. 10 от НПОПДОО – действия, които не били своевременно извършени от Община Павел баня в предвидения по чл. 13 от същата наредба срок. По-нататък в решението било посочено, че в конкретният случай, осигурителят представил невярна информация в т. 7 от удостоверенията, които от своя страна имали характер на частен удостоверителен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Развити били съображения относно наличието на предпоставките за реализиране на предвидената в чл. 110, ал. 1 от КСО отговорност, като в този смисъл се приело, че била  налице пряка причинна връзка между поведението на осигурителя и причинените на ДОО имуществени вреди, изразяващи се в неправомерното изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност по представените за И.ов болнични листове. В заключение, решаващият орган изцяло потвърдил оспореното по административен ред разпореждане за събиране на сумата по РА. Решението било връчено на адресата си на 19.11.2021 г., а жалбата в съда постъпила на 26.11.2021 г.

              Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, както и допълнително представената от страна на ТД на НАП, гр. Пловдив, ИРМ-Офис, Стара Загора „Справка за приети и отхвърлени уведомления“ по чл. 62, ал. 5 от КТ. По делото са приобщени и доказателства, относно компетентността на административния орган – издател на оспореното решение.

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

По допустимостта: оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Липсват други предпоставки по см. на чл.159 от АПК.

             Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.     

             Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 2, т. 2, б. „в” от КСО административен орган – Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в хипотезата на изрично заместване, от упълномощеното, съгласно заповед №1016-40-169 от 05.02.2019 г. на Управителя на НОИ, гр. София длъжностно лице – З. С. К. на длъжност – началник на отдел „Административен“ при ТП на НОИ-Стара Загора. В тази връзка по делото се представя и Заповед №30500 от 08.11.2021 г. на Управител на НОИ, гр. София, с която на Д. В. Щ. – Директор на ТП на НОИ-Стара Загора е разрешено ползването на платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 5 работни дни, считано от 16.11.2021 г. до 22.11.2021 г., която заповед съдържа данни за обективната невъзможност на лицето, титуляр на правомощията, да ги изпълнява в конкретния период, през който е издадено понастоящем оспорваното решение.   

             Ето защо се следва извод за валидността на процесния акт.

             Решение №1040-23-90 от 16.11.2021 г. е постановено в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактически и правни основания за своето издаване. С решението е осъществен административен контрол за законосъобразност и правилност на разпореждане №РЖ-5-23-01016226 от 08.10.2021 г.  на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО за събиране на сумата по издаден РА  за начет с №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г.  

             Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в развилото се по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, пред Директора на ТП на НОИ-Стара Загора контролно-отменително производство, така и в проведеното по реда на чл. 110 и сл. от КСО, от контролните органи на ТП на НОИ-Стара Загора, специално контролно-ревизионно производство. Доводи в тази насока не се навеждат и от жалбоподателя.

              Ревизионният акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените интереси на ревизираното лице, а изпълнява функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени щети по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. С оглед посочените обстоятелства, РА не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На основание чл. 117, ал. 2, т. 2, б. "в" от КСО обжалването на издадения акт по чл. 110, ал. 3 от КСО се извършва по указания ред от чл. 117 и чл. 118 от КСО. Контролът за законосъобразност върху констатациите в РА се осъществява в производството по оспорване на издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение за събиране на сумите по акта. В действителност, провеждането на ревизионно производство при спазване на изискванията на Инструкцията се явява предпоставка за защита интересите на ревизираните лица и за изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за материалната законосъобразност на крайния акт - разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО.

            В случая, изхождайки от доказателствата по делото, заповедта за извършване на частична финансова ревизия на Община Павел баня, както и самият РА се удостоверява да са връчени на ревизирания субект на една и съща дата – 17.09.2021 г., като в РА изрично има отбелязване, че съгласно чл. 110, ал. 2 от КСО, възражения по направените в него констатации могат да бъдат направени в 7-дневен срок от връчването му. Фактът, че ревизионният материал е връчен на датата, на която е връчена и самата заповед за извършване на ревизията, не следва да се приема, че води до опорочаване на проведеното производство, доколкото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Инструкцията се сочи максималният срок, в който следва да завърши ревизионното производство, считано от връчването на заповедта, като законодателят не установява минимален такъв. РА в този случай е можел да бъде изготвен и предоставен в по-кратки срокове, тъй като в случая става въпрос за установяване на неправомерно изплатени парични обезщетения, констатациите, по отношение на които изцяло са формирани на база данните, съдържащи се в ползваните, както и поддържани от НОИ информационни регистри. Именно наличната при НОИ информация, съдържа конкретни доказателства в подкрепа на правните и фактически установявания на контролните органи, а именно: подадените от осигурителя удостоверения-приложения №9, данните от представените за лицето болнични листове, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица, отразяващи съдържанието на подадените от осигурителя Декларации обр. №1, данните от регистър Трудови договори, както и данните за размера, правното основание и датите, на които са отпускани и изплащани паричните обезщетения за временна неработоспособност.

             Във връзка с горното, неоснователни са явяват доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на отделни разпоредби от приложимата в случая „Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт“. Описаните в жалбата формални нарушения /чл. 18, ал. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 3, 4 и 5/ не са ограничавали в значителна степен възможността на ревизирания субект да разбира констатациите на контролния орган, поради което не следва да се възприемат за представляващи съществено нарушение на административно-производствените правила, още повече, че с оглед вида и същността на ревизията, която се е извършвала в случая, не е необходимо и оправдано наличието на всички изброени от законодателя приложения, доколкото тяхното съставяне се предпоставя от спецификата на конкретното производство, т. е. за всеки отделен случай, съобразно нуждите за провеждане на пълно и главно доказване на определени факти и обстоятелства. По делото от страна на ответника се представят документи, обективиращи ползваните за целите на ревизията данни, копия на др. относими оригинални документи /трудов договор и заповед за неговото прекратяване/, както и заверено копие на декларация за банкови сметки. Жалбоподателят е имал възможност да реализира правото си на защита, да прави съответните възражения в хода на производството по обжалването на акта по административен и по съдебен ред, каквито действия той очевидно и своевременно предприема и то изразявайки недвусмислен своето разбиране в какво точно се състоят съображенията на органа. В приложения към РА анализ детайлно се излагат всички фактически и правни съображения, служещи за формиране на крайния извод на контролния орган, като подобни съображения се съдържат и в издаденото по повод възражението срещу РА Мотивирано заключение. Нарушението на административно-производствените правила се явява съществено тогава, когато недопускането му ще води до издаване на краен акт със съдържание, различно от процесния, а обсъжданият по делото случай не се явява такъв.

 

             Основният административно-правен спор по делото се свежда до това, дали са налице предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 110, ал. 1 от КСО спрямо осигурителя Община Павел баня от гледна точка на факта на подадена от него осигурителна информация за И. А. И.ов и в този смисъл дали изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето се явяват неправомерно изплатени такива, по вина на осигурителя, за да приева, че така последният ощетява финансово осигурителната система.

              Упражняването на трудова дейност е основната предпоставка за възникване на правото за парично обезщетение за временна нетрудоспособност, съобразно чл. 40, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.  Нормата на чл. 42, ал. 1 от КСО гласи, че паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност, като съгласно ал. 3, когато временната неработоспособност настъпи преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите.

            Съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е НПОПДОО. Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация.

            За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение №9 с данни относно правото на парично обезщетение – чл. 8 от НПОПДОО  Преценката на правото на парично обезщетение се извършва от административния орган на база данните, съдържащи се в източници на информация по чл. 54 от КСО, като тези представени в коментираното приложение №9 към болничните листове са с особена значимост, предвид това, че изхождат от самите осигурители, на които законът вменява задължението да предоставят актуална информация за осигурителния статус на осигуряваните при тях лица. В раздел I, т. 1 от удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето има статус на осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, а в т. 2, дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. В т. 9 се посочват от осигурителя дните през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи т. е. дните, за които следва да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност, поради факта, че лицето тогава не е било работоспособно. В т. 7 от документа се посочва дали правоотношението, респективно осигуряването на лицето, е прекратено.

             В конкретният случай пред съда се установява съществено разминаване. В хода на ревизионното производство се установява, че данните, подадени в удостоверенията-приложение №9 не съответстват на обективната действителност. Безспорен факт е, че И.ов е бил по срочно трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 03.12.2021 г. безспорен факт е и че това лице е в установена по надлежния ред от органи на медицинската експертиза продължителна временна неработоспособност, чиято начална дата предхожда датата, на прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно се явява и обстоятелството, че по всички болнични листове, представени за И. И.ов има изчислено и изплатено от НОИ парично обезщетение.

            В случая обаче и съобразно правилото в чл. 42, ал. 3 от КСО, това лице има право на парично обезщетение само до 01.01.2021 г. включително, т. е. единствено по представен болничен лист с №Е20203378668 и то не за целия негов период, а само от 24.12.2020 г. до 01.01.2021 г. По делото не се спори, а напротив – потвърждава се и от жалбоподателя, че в представената от него осигурителна информация към всички болнични листове няма отбелязване, че И.ов е с прекратено на 03.12.2020 г, трудово правоотношение, респективно прекратено осигуряване, и че след 01.01.2021 г. за него не са налице дни с право на парично обезщетение. Ето защо следва да се прима, че самият осигурител заявява, че в действителност подава невярна информация, но отрича умисъла в своите действия, като сочи, че това се дължи на допусната грешка.

            Нещо повече, оспорващият дори претендира, че провеждането на производството по отпускане на обезщетенията от страна на административния орган е резултат на  извършена погрешна преценка на самия орган, тъй като длъжностните лица при него  имат на разположение достатъчно информация за релевантните обстоятелства, които да водят до извод, че не следва да се отпуска и изплаща обезщетение за временна неработоспособност за И.ов за дните след 01.01.2021 г.

             По аргумент на чл. 9, ал. 1 и 2 от АПК, административните органи, овластени от специалния - КСО, провеждат административните производства по отпускане и изплащане на паричните обезщетения и помощи от фондовете на ДОО, ръководейки се изцяло от принципа на служебно начало, като преди да издадат съответния административен акт, те следва да съберат всички необходими доказателства, като така  обезпечават изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 и чл. 36 от АПК/. Тези си действия те следва да извършват в сроковете, определени от закона и ръководейки се от принципа за бързина и процесуална икономия. В случая, производството по отпускане и изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност се инициира от осигуреното лице, чрез представянето на болничен лист пред работодателя му, като последният впоследствие има задължението да изпрати в НОИ документа, чрез прилагането му със съответното удостоверение-приложение №9 с описаната по-горе осигурителна информация. Започването на производството се опосредява и от конкретни действия на органите на медицинската експертиза, които от своя страна въвеждат в поддържания от НОИ регистър издадените от тях болнични листове. Така, при наличие както на осигурителната, така и на медицинската информация, компетентният административен орган може и следва да извършва преценка относно правото на обезщетение, съответно да изплаща конкретния му размер. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност се извършват въз основа на данните, съдържащи се в източниците по чл. 54к от КСО. Имено тези данни се явяват а и доказателствата, които административният орган следва да събира и анализира, за да обосновава извод, дали са осъществени конкретни факти и обстоятелства, чиито наличие обуславя приложението на конкретна норма от материалния закон. Поради това информацията, съдържаща се в подадените удостоверения – приложение №9 е от значение за решаващия административен орган, тъй като именно там  се съдържат основни данни относно правото на получаване на парично обезщетение от едно осигурено лице – наличието на валидно осигуряване за съответен социален риск и дните, през които настъпилият социален риск следва да бъде покрИ. със средства от фондовете на ДОО. Некоректно подадени данни с тези удостоверения водят и до формиране на невярна преценка у административния орган, а това обуславя и неправомерност на изплатените върху тези некоректни /неверни/ данни парични обезщетения.

              Доколкото жалбоподателят излага доводи в насока, че административният орган все пак разполага с достатъчно информация, за прекратеното трудово правоотношение на И.ов, визирайки данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а от там претендира, че органите на НОИ сами не били извършили съпоставка на всички налични при тях данни и поради това сами не изяснили всички релевантни обстоятелства, следва да се отбележи, че Съдът не ги намира за основателни, като се мотивира така: съгласно чл. 12, ал. 1 от НПОПДОО срокът за представяне на приложение №9 с данни относно правото на парично обезщетение e до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице  представя документите за изплащане на обезщетението на осигурителя. Съгласно чл. 39, ал. 1 от същата наредба обезщетенията се изплащат в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения №9 -11. Същевременно и съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ следва да се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В този смисъл и съобразно доказателствата по делото се вижда, че в случая, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месеците декември, януари, февруари, март и април на 2021 г. стават достъпни за административния орган едва след датата на подаване на осигурителната информация от страна на Община Павел баня, като съответно в нормативно определения срок за изплащане на обезщетенията, тези данни не са били видни за решаващите органи.

            Нещо повече, безспорен е и фактът, че осигурителят /настоящ жалбоподател/ не  е предприел никакви действия и не се е възползвал от предвидената да него възможност в чл. 10, във връзка с чл. 13 от НПОПДОО да се подаде коригираща информация по отношение всяко едно от подадените удостоверения към болничните листове за И.ов, след прекратяване на срочното трудово правоотношение и изтичането на срока по чл. 42, ал. 3 от КСО. Това бездействие на осигурителя Община Павел баня, е повече от ясна индиция, че въпреки ясното съзнаване на факта на прекратено трудово правоотношение на г-н И.ов, считано от 03.12.2020 г., задълженото лице продължава да не удостоверява по надлежен и законово определен начин това обстоятелство пред органите на НОИ, а именно то е от съществено значение за правилното и законосъобразно разрешаване на въпросна за наличието/липсата на право на парични обезщетения за временна неработоспособност за периодите след 01.01.2021 г.

               В случая контролните органи на ТП на НОИ-Стара Загора изцяло съобразно закона осъществяват последващ контрол по разходването на средствата от ДОО, като принципно този контрол се осъществява именно за проверка на вече осъществили се факти и обстоятелства. В тази връзка и съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи имат правото да проверяват всички физически и юридически лица, за дейността възложена на НОИ. Имуществената отговорност по чл. 110. ал. 1, т. 1 от КСО се явява  гражданскоправна, обективна /безвиновна/ и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е удостоверяване наличието на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и представения в случая удостоверителен документ с невярно съдържание. Отговорността се състои във възстановяване на неправомерно заплатеното обезщетение. Изплащането на парични обезщетения на И. А. И.ов за периода от 02.01.2021 г. до 22.04.2021 г. е ставало, въпреки че лицето фактически няма право на тези плащания, а осигурителят е представял удостоверенията по приложение №9, съдържащи данни за наличие на осигурително правна връзка, т.е. за действащи за конкретните периоди от време осигурителни права, за това и от ДОО са изплащани и конкретните суми, съгласно приложената към РА справка. Налице е едно недължимо плащане от страна на НОИ, като именно то води и до реално намаляване на имуществото на ДОО, тъй като осигурителният орган извършва неправомерно разходи от изплатени обезщетения за временна неработоспособност, от което за него произлизат съотв. вреди, като правилно тази отговорност се реализира по начина, по който се е процедирало, а именно въз основа на ревизионен акт за начет, издаден на осигурителя.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за съставянето на РА от контролните органи на НОИ достатъчно се явява установяването на неправилно извършени осигурителни разходи – в случая в размер от 1886.49 лв., на нанесена щета на ДОО и връзката между тях. Установяването на тези факти и обстоятелства се явяват законово изискуемите предпоставки за съставянето на РА. Несъмнено е налице пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и поведението на осигурителя, който подава удостоверенията за изплащане на обезщетения по болнични листове №Е20203378668, Е20203378834, Е2021022992 и Е20210230272 с отразена невярна информация в тях. С оглед наличието на всички предпоставки по чл. 110. ал. 1, т. 1 от КСО, Съдът счита, че имуществената отговорност на осигурителя Община Павел баня правилно и законосъобразно се ангажира със съставянето на РА и издаване на разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по РА, представляващи в същността си неправомерно изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност, ведно с начислената към всяко едно от тях лихва, считано от датата на изплащането им. В този смисъл са и мотивите на ответника в неговото решение, което се явява предмет на съдебния контрол.

Ето защо, Съдът намира, че Решение №1040-23-90 от 16.11.2021 г. на Директор ТП на НОИ – Стара Загора, с което се потвърждава Разпореждане №РЖ-5-23-01016226 от 08.10.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, се явява законосъобразно, постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Подадената от Община Павел баня жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

От ответника се претендира в представени преди приключване на съдебното дирене писмени бележки заплащане на разноски, в частност на възнаграждение за юрисконсулт. Съдът намира за същото да допустимо и основателно за размера от 100 лева, на осн. чл.24 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.143, ал.3 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Павел баня, против Решение №1040-23-90 от 16.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от Община Павел баня жалба срещу Разпореждане №РЖ-5-23-01016226 от 08.10.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора за събиране на сумата по ревизионен акт за начет №РА-5-23-01003980 от 17.09.2021 г. в общ размер от 1985.74 лв., от които 1886.49 лв. главница и 99.25 лв. лихва.

            ОСЪЖДА Община Павел баня, представлявана от Кмет на Община Павел баня, ЕИК 00817931 да заплати на НОИ възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му на страните.

 

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: