Р Е Ш
Е Н И Е
№169 30.05.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На четиринадесети май 2019
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Павлина Г.,
като разгледа докладваното от съдията докладчик МИНЧЕВ гражданско
дело № 7 по описа за 2019
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Е.Г.С., чрез адв. П.К.
против Д.Д.Д. с която сочи, че на 02.02.2018 г. била
на гости в дома на баба си в ***. Била болна и по тази причина приемала
лекарства. Баба й също пиела лекарства за кръвно налягане заради претърпян
инсулт. Ищцата по грешка заедно със своите лекарства изпила и тези на баба си.
След около 20 минути почувствала замаяност и дискомфорт в стомаха. Повикала
такси, за да отиде до Бърза помощ. Видяла, че има много хора, които чакат в
коридора на спешния център и решила да излезе да почака на чист въздух навън.
Там имало лекар, на когото обяснила ситуацията и състоянието си. Той измерил
кръвното й налягане и пулса. Установил, че кръвното й е ниско и я посъветвал да
изчака за преглед. Чакала повече от половин час, като през това време започнало
все повече да й прилошава. Усещала слабост и изтръпналост в крайниците. Видяла,
че близо до нея стоят трима мъже, които си говорят. Потърсила помощ от тях като
им разказала какво се е случило. Единият от тях, облечен в работно облекло, се
представил като Д.Д., проявил особен интерес към състоянието й и изразил
готовност да окаже помощ. Продиктувал й телефонния си номер, тя го записала и
го набрала от своя телефон. Казал й да го последва до отделение, в което той
щял да й помогне. Завел я до помещение на долния етаж, което тя оприличила на
съблекалня. В него имало легло, на което той й казал да легне, след което
веднага започнал да я съблича. Вдигнал роклята й до шията и започнал да опипва
гърдите й и други части от тялото й като непрекъснато иронично я питал дали я
боли. До този момент тя мислила, че това е част от прегледа, но той издърпал
бельото й до коленете. Разбрал, че е в цикъл, но казал, че това изобщо не го
притеснява, след което започнал да я опипва по гениталиите, като продължавал да
пита дали я боли. В момента, в който започнал да диша тежко и проникнал с пръст
във влагалището й, тя осъзнала, че случващото се не представлява медицински
преглед. Опитала се да се изправи, но той не й позволил. Повтаряла му да спре и
направила няколко опита да го отблъсне, но той всеки път я хващал за раменете и
я натискал обратно към леглото. Опитал се да я целуне по устата, тя извъртяла
главата си, но той я обърнал с ръка към себе си. Няколко пъти понечила да го
отблъсне и да се отскубне от него, но той бил много по-силен от пея. Ищцата
изпаднала в паника, чудила се какво да направи, за да предотврати всичко, което
можело да се случи. Затова решила да го излъже, че ще повърне, за да я пусне да
отиде до тоалетната. В помещението обаче имало тоалетна и той я завел там.
Докато била вътре телефонът й започнал да звъни. Поискала да излезе, за да
отиде в тоалетната на горния етаж, но той не я пуснал. Хванал я с ръце и
притиснал тялото й до своето, при което тя усетила, че е получил ерекция. Казал
й, че трябва да остане там, той щял да й помогне, след което пак се опитал да я
целуне. Телефонът й продължил да звъни и тогава тя излъгала ответника, че има
уговорка с баба си да й се обади, когато е пред спешния център. Тогава той се
стъписал и тя успяла да се отскубне от него и да избяга на горния етаж. Влязла
в спешното отделение и се опитала да разкаже какво се е случило, но не намерила
съдействие от никого. Само една от лекарките се съгласила да я изслуша. Ищцата
била изключително уплашена и в паниката си разказала всичко на висок глас.
Няколко човека покрай нея, които я чули, казали, че на този човек това не му е
за първи път и че никога няма да се оправи. След това веднага се качила на
такси, което я закарало до дома й, но решила да не се прибира веднага понеже
била разстроена и много уплашена. Обадила се на майка си, тя й казала, че се
намира в парка пред Първо РУ. Срещнали се там и ищцата й разказала всичко.
Майката взела телефона на ищцата и набрала Д.Д., за да му поиска обяснение за
случилото се. Той не отрекъл нищо от стореното, като дори казал, че щял да
оправи нещата като даде 1000лв., за да не ходи Е. в полицията. Веднага след
това двете с майка й отишли в районното управление. През следващите дни той се
обаждал неколкократно. Убеждавал ги, че искал да помогне и щял да плати, за да
не се разчува за станалото. На 06.02.2018 г. Д.Д. се обадил отново и поискал да
се срещнат. Видели се до бензиностанция „Петрол" в района на парка до
„Баня Пиперка". Ищцата отишла заедно с майка се и брат си, които по време
на разговора им стояли от страни. Д. я поканил на кафе, държал се изключително
любезно. Казал, че в спешното се е припознал в своя съседка, която имала същите
ботуши като на Е. и затова можело поведението му да е изглеждало малко странно.
Казал, че носи пари в себе си и ще й ги даде, за да не казва на никого за
случилото се, тъй като му оставало още малко време докато се пенсионира.
Извадил от джоба си сгънати банкноти, които по негови думи били 500 лв. Е.С. ги
взела и ги прибрала в джоба си. Той поискал да подпише документ, че ги е взела
от него, за да е сигурен, че тя няма да отиде в полицията и да разкаже всичко.
Тя отказала и си тръгнала, след което с майка й отишли във Второ РУ и предали
банкнотите на разследващия полицай. По случая било образувано ДП. С влязла в
сила Присъда ответникът бил признат за виновен в това, че на 02.02.2018г. в ***извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно по отношение на ищцата,
като я опипвал с ръце по тялото, гърдите и гениталиите, проникнал с пръст във
влагалището й, опитал се да я целуне по устата и притискал тялото й към себе
си, чрез употреба на сила, поради което му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 8 месеца, като изпълнението на така определеното
наказание било отложено за срок от 4 години. В резултат на извършеното
противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на деликтвента Д.Д.
ищцата претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди. След извършеното
спрямо нея инкриминирано деяние настъпила остра стресова реакция, както и
сексуално отвращение. Непосредствено след случилото се тя изпаднала в състояние
на пълна апатия. Нямала апетит, не се хранила, била нервна, напрегната, пушела
много повече от обикновено. Многократно се сещала за това, което е преживяла на
02.02.2018 г. Страдала от безсъние, като често имала кошмари на подобна
тематика. Чувствала се застрашена във всеки един момент. Твърди, че и към
днешна дата има натрапчиви мисли за травматичното изживяване, като си припомня
всеки детайл и отново преживява всичко. Освен това изпитва вина, че е отишла да
потърси медицинска помощ сама. Преживяната травма се е отразила на ищцата не
само емоционално, но и психически, тъй като извършеното спрямо нея престъпление
е засегнало както нейната телесна и полова неприкосновеност, така и честта и
достойнството й. След случилото се тя станала изключително недоверчива, мнителна
и уплашена. Сочи, че е едва 19-годишна,
а няма желание да излиза и да общува с приятели. Към момента на инкриминираното
деяние имала приятел. След това обаче започнали да се появяват проблеми в
общуването между тях. Тя отказвала да има каквито и да е интимни отношения с
него, защото това събуждало лоши спомени от преживения в спешното отделение
стрес. Заради невъзможността да ги преодолее започнали да се карат постоянно. Изпитва
страх от мъжете и към днешна дата. Няма желание да поддържа интимни отношения и
ги избягва. Самата мисъл за такъв контакт предизвиква у нея страх и тревожност.
Заради непрекъснатия стрес, в който живее, често припознава ответника в други
мъже и това провокира силни негативни чувства, чувства се напрегната,
неспокойна и уплашена. Освен това избягва и района на Спешния център, където се
е случило всичко. Предвид характера на посочените по-горе претърпени болки и
страдания, тяхната продължителност, както и младата възраст на ищцата счита, че
справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
извършеното спрямо нея престъпление се явява такова в размер на сумата от 35 000
лв. която сума ответника следва да бъде осъден да й заплати,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.02.2018 г., до
окончателно изплащане на сумата.
Ответникът Д.Д.Д., взема становище, че предявения иск е допустим, но
претенцията на ищцата е прекалено завишена по размер, неоснователна и
незаконосъобразна. Инцидента станал на 02.02 миналата година в СЦ, където Д. бил
мед. специалист. Пострадалата е отишла неколкократно да й обърнат внимание и в
този момент кабинета бил зает с два смъртни случая и това е било причина да
чака отвън. Тя седнала в коридора и Д. бил на работа и завързал разговор с нея.
Пострадалата била заведена до линейка, където доктор е констатирал отклонение в
кръвното налягане. Д. установил специфично разширение на очите и по този повод
я отвел в малко по-прилично мед. заведение. Точно там станала “белята”, когато
доктора е направил бегъл мед. преглед. Казал й да влезне в тоалетната и да
направи опит да повърне. Момичето било без бельо, без сутиен, босо, само с едни
прашки. Твърди, че няма блудствени действия. Контакта между С. и Д. продължил само
6 мин. и 30 сек. Ищцата поискала 1000 лв. за да спре с всички работи. Твърди,
че настоящия случай е много различен от класическото блудство и че целите на
ищцата с оглед предявения размер на обезщетението са изцяло комерсиални, а
подобно осребряване на преживения от нея стрес не бива да се толерира от съда.
Сочи, че ищцата е много млад човек, не е пострадала сериозно и без затруднение
ще преодолее във времето неприятните преживявания от извършеното спрямо нея
престъпление, поради което справедливия размер на обезщетението е 3 000 лв. и
до този размер иска се явява основателен. Претендира за разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено
между страните по делото е, че с Присъда №
174/18.12.2018 г. по НОХД № 2186/2018 г. на РС – Ст.Загора, ответникът Д.Д.Д. е признат за виновен в това, че на
02.02.2018 г. в ***извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно по отношение на Е.Г.С., като я опипвал
с ръце по тялото, гърдите и гениталиите, проникнал с пръст във влагалището й,
опитал се да я целуне по устата и притискал тялото й към себе си, чрез употреба
на сила, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 НК, вр. 373, ал. 2 11ПК,
вр. с чл. 58а, вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години и 8 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
така определеното на Д.Д.Д. наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода е отложено за срок от 4 години.
Видно от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на разпитаните свидетели, се установи следното: Свидетелката С.С.С.установява, че познава Е. още от малка, от дете. Знае за
инцидента. Тъй като свидетелката е фармацевт ищцата дошла да си купи
лекарствата от аптеката. Тогава я видяла за последно преди инцидента. Сочи, че потърсила помощ в БП и доктора се е опитал
да я изнасили. Преди инцидента ищцата била усмихнато момиче, постоянно излизала
навън, срещала се с хора, с приятелки. Излизала постоянно. Имала приятел, като след
инцидента, сложила край на връзката. Затворила се в себе си, спряла да излиза. Преди
винаги ходела много стилно облечена, а след инцидента ходи с анцуг и по начин,
никой да не може да я разпознае. Тъжна е. Виждала я като е в тях, че е плакала. След инцидента не я е виждала
с приятел. Свидетелства, че не иска изобщо да говори за мъже, нито иска да се
вижда с мъже. Не влиза в профила си в социалната мрежа. Не иска повече да ходи на
лекар. Ако нещо я заболи или се разболее директно звъни по телефона на
свидетелката или отива до аптеката, или изпраща майка си. Твърди, че причината
за да не търси лекарска помощ е тази, че има страхова невроза от лекар и се плаши
при думата лекар.
От заключението на
назначената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че ищцата страда
от психично
заболяване: Разстройство в адаптацията с други преобладаващи симптоми Код по МКБ -10: Р43.28 /. Освидетелстваната Е.С., с оглед нейното физическо и психическо
състояние, е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, относно извършеното спрямо нея деяние и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на извършване на деянието ищцата е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея. Налице са клинични данни за преживян стрес от Е.С. и във връзка с това са настъпили промени в психичното й състояние. Поведението й като цяло е дезадаптивно. Налице са медицински данни за настъпило състояние на страх към инкриминирания
момент. Не са налице медицински данни за уплаха или смущение у Е.С. към момента на извършеното спрямо нея деяние на 02.02.2018 г.. Към датата на изготвяне на експертното заключение, освидетелстваната Е.С. се намира в състояние на психически дискомфорт, изразяващ се в невъзможност за постигане на предишното си пълноценно функциониране; редуцирани грижи за външния вид и хигиена, нарушена социализация и комуникации; ограничаване и промяна в интересите, хобитата и увлеченията.
С оглед така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, а съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
същото неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно разпределената
от съда доказателствена тежест не се нуждае от доказване факта на извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като за тези обстоятелства с влязла
в сила присъда, ответникът е признат за виновен за това, че на 02.02.2018 г. в ***извършил
блудство по отношение на ищцата.
Според трайната съдебна практика размерът на иска зависи
винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се
установяват, като се вземат предвид характера на деянието, степента на
увреждане и други. Въз основа на ангажираните доказателства следва да се приеме
за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и
страдания, които вреди са получени
като пряка и непосредствена последица от престъплението, т.е. налице е и пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.45 ЗЗД се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. В случая, за
да определи размера на дължимото обезщетение,
съдът взе предвид следните обстоятелства: От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага единствено
възможният фактически и правен извод, че ищцата е претърпяла изключителен
стрес, негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания от претърпените
болки, като травматичното изживяване продължава и понастоящем. Съдът намира за доказани конкретни вреди, като накърняване
неприкосновеността на личността й, появилата се промяна в поведението и
тревожност, чувство за вина, страх и срам от случилото се, затваряне в себе си,
нежелание да излиза от дома си и да общува с приятели и познати, нежеланието да говори за мъже изобщо, нито да иска да се вижда с мъже,
старах от лекари и болници. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката С.С.С.,
която познава ищцата от дете, тъй като те са
обективни, безпристрастни, последователни и отговарят на установената по делото
фактическа обстановка. Също така показанията на този свидетел се подкрепят и от
заключението на назначената съдебно – психиатрична експертиза, в където вещите
лица сочат, че Е.С. се намира в състояние на психически дискомфорт, изразяващ се в невъзможност за постигане на предишното си пълноценно функциониране; редуцирани грижи за външния вид и хигиена, нарушена социализация и комуникации; ограничаване и промяна в интересите, хобитата и увлеченията. Поведението й като цяло е дезадаптивно.
При
определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и установените от вещите
лица обстоятелства, а именно, че това което е преживяла ищцата
на 02.02.2018 г. е много тежка травма за нея. Ищцата към
момента на деянието е била на 19 години. Към датата на изследването
ищцата не се е възстановила от нанесената й от ответника травма. Преди
инцидента няма данни за адаптивни разстройства. Не са констатирани данни ищцата
да е страдала от някакви проблеми преди това. Напротив - живяла е адаптивно,
готвила се е за матури, посещавала е училище, имала е широки интереси.
Посещавала е йога, срещала се е активно с приятели, имала е широк кръг от
социални контакти. Преживяла е силен страх към момента на извършеното от ищеца
блудство. Уплаха и смущение не е преживяла, защото се мобилизирала и започнала
да се съпротивлява, да търси варианти да се спаси, от страха, че може да бъде
изнасилена, защото става дума за проникване с пръсти в интимните й части.
Не е без значение факта, че ответникът е медицински работник, който към датата на инцидента е бил на 60 г., на който пациентите гласуват доверие, а деянието е извършено именно в лечебно
заведение. Деянието е извършено от
ответника с пряк умисъл, същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е искал настъпването на обществено-опасните последици, като мобилизацията на
ищцата да се спаси е попречила на извършителя да стане “по - голяма беля”.
С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на
цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото
съдът счита, че предявения иск за неимуществените вреди за претърпените от ищцата
болки и страдания от нанесените й травми следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 35 000 лева.
С оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликтвента дължи законната лихва върху приетото за дължимо
обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради
изложеното, следва да бъде осъден ответника по делото да заплати на ищеца
сумата 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва
върху тях от деня на увреждането – 02.02.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд - ***дължимата държавната такса по делото в
размер на 1 400 лева и сумата 609 лв. – възнаграждение за вещи лица, а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА, следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К. сума в размер на 4 800 лева, адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на Е.Г.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К.,*** сумата от 35 000
лева /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от извършено спрямо ищцата на 02.02.2018 г. блудство
от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
02.02.2018 г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Стара
Загора сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
дължимата държавна такса и сумата 609 лв. /шестстотин и девет лева/ –
възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати адв. П.К.,*** сумата от 4 800 лева /четири
хиляди и осемстотин лева/, адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд-
гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : …………………………