В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Частно гражданско I инстанция дело |
Производството е по глава тридесет и седма “ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО” от ГПК.Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителя „Е. Е.” О., с адрес на управление: Г.Р..., бул.”Т...” № ..., Ч. пълномощник Т... П. Б. иска издаването на заповед за изпълнение на вземане против С. В. В., с ЕГН *, от Г., У. № 8, В., .4, А. основано на парично вземане в размер на 1 320.53лв. и законна лихва от 16.07.2009г. до изплащане на вземането, представляващо обезщетение по чл.220 КТ, неустойка по трудов договор № 3352/03.07.2008г., с молба да се издаде заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Към заявлението са приложени трудов договор № 3352/03.07.2008г., молба за освобождаване от работа и заповед за прекратяване на трудов договор № 335/25.08.2008г. Съдът намира, че искането по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е неоснователно, по следните съображения: Предявеното вземане по чл. 410 от ГПК със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да съдържа изложенията на обстоятелствата, на които се основава вземането на заявителят по аргумент на чл. 410, ал.2 във връзка с чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК. Предявеното вземане следва да бъде надлежно индивидуализирано по страни, съдържание и фактите, които го пораждат, включително онези извеждащи изискуемостта му. До принудително изпълнение се допускат само съдебно установени и безспорни вземания. Заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, във връзка с чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК. В заявлението не са вписани точните обстоятелства, на които се основава същото. Посочена е само сумата 1320.53 лева и е отбелязано, че е за обезщетение по чл.220 от КТ и неустойка по трудов договор. Не е посочен изрично трудовия договор, не са посочени поотделно размерите на обезщетението по чл.220 от КТ и неустойката. Не е посочена сумата, върху която се претендира законната лихва. Приложените към заявлението писмени документи, цитирани по- горе не заместват задължението на заявителят да индивидуализира вземането си в подаденото заявление. Заявителят не е индивидуализирал в заявлението какво е съдържанието на предявеното вземане 1320.53 лева, а поради липсата на индивидуализация на това вземане, съдът е длъжен да постанови разпореждане, с което да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение. Всичко гореизложено обоснована извода, че ще следва да се отхвърли искането на „Е. Е.” О., с адрес на управление: Г.Р..., бул.”Т...” № ..., Ч. пълномощник Т. П. Б. обективирано в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. В. В., с ЕГН *, от Г., У. № 8, В., .4, А., основано на парично вземане в размер на 1320.53 лева и законна лихва от 16.07.2009г. до изплащане на вземането, представляващо обезщетение по чл.220 КТ, неустойка по трудов договор, да се издаде заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Водим от горното, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р А З П О Р Е Д И: ОТХВЪРЛЯ искането на „Е. Е.” О., с адрес на управление: Г.Р..., бул.”Т...” № ..., Ч. пълномощник Т. П. Б., обективирано в заповед за изпълнение на вземане против С. В. В., с ЕГН *, от Г., У. № 8, В., .4, ...., основано на парично вземане в размер на 1320.53 лева и законна лихва от 16.07.2009г. до изплащане на вземането, представляващообезщетение по чл.220 КТ, неустойка по трудов договор, с молба да се издаде заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Смолянски окръжен съд в едноседмичен срок, считано от връчване на препис. Препис от разпореждането да се връчи на заявителя. СЪДИЯ: |