Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА М.
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 14852 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 172110 от 22.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 59855/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.30 ЗН от Е.Х.С.-М. срещу Х.Х.С. – за възстановяване на накърнената
й запазена част и намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 5, том IV, нот.
д. № 575/1992 г., с който Й.И.К., починала на 13.02.2002 г., е дарила на Х.Х.С.
следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „Изток“, ул.
„*******“, бл.*******, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура 77 кв. м., при съседи: стълбище, от три страни –
двор и П. и П.П., заедно със зимнично помещение № 9, с квадратура 7, 52 кв. м.,
при съседи: коридор, зимнично помещение на апартамент № 11 на Д. И., двор на В.
С., заедно с 9, 18 % ид. ч. от общите части на сградата, включително
портиерското помещение, която сграда е построена върху държавна земя, върху
която е построен бл.9, който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на самостоятелния обект 68134.801.2055.3.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, който апартамент се
намира в сграда № 3, разположена ва ПИ с идентификатор 68134.801.2055, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно, с посочена по документа площ от 77 кв. м., прилежащи части:
зимнично помещение № 9 с площ от 7, 52 кв. м. и 9, 18 % ид. ч. от общите части
на сградата, включително и портиерското помещение, стар идентификатор – няма,
при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж
68134.801.2055.3.2, под обект – няма, над обекта 68134.801.2055.3.6.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищцата Е.Х.С. – М., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че не
е уважена молбата й за отлагане на делото и е даден ход на делото в нейно отсъствие.
По тази причина е била лишена от възможността да докаже относимите към спора
факти за правния спор – дали Х.Д.С. е приел наследството на Й.И.К. по опис или
не. Без да е дал възможност на ищцата да докаже този факт и без да е дал
изрични указания в съдебно заседание за събиране на допълнителни доказателства,
в първото и единствено съдебно заседание по делото съдът е приел за недоказан
факт, осъществил се в обективната действителност и е постановил обжалваното
съдебно решение. Също така на ищцата не е дадена възможност да ангажира
доказателства дали погасителната давност е прекъсвана и за какъв период от
време. По този начин постановеното съдебно решение не е основано на събрани по
делото доказателства, а на предположения. Моли съда да отмени обжалваното
съдебно решение и да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответницата Х.Х.С., чрез адв. Ц.Р., назначена по реда на
чл.47, ал.6 ГПК да осъществява процесуално представителство на страната, с
който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че делото е разгледано при спазване изискванията на
чл.142 ГПК – съдът се е уверил, че ищцовата страна е редовно призована и е
разгледал делата, по които страните са се явили, едва след което е разгледано
настоящото дело. В насроченото съдебно заседание не се е явила ищцата и нейния
процесуален представител. С представената по делото молба за отлагане на делото
не са представени доказателства, че са обективно възпрепятствани да се явяват в
съдебно заседание. С оглед на това счита, че правилно решаващият съд е дал ход
на делото, приел е представените по делото писмени доказателства и е дал ход на
делото по същество. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.30 ЗН.
Ищцата твърди, че общата на страните наследодателка Й.И.К. е починала на
07.02.2016 г. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том XXXXXI, дело № 8941/26.11.1990 г. В.Ц.Т.е дарила на сина си Ц.К.А.съсобствения
си недвижим имот – апартамент № 173, находящ се в жилищна сграда бл. № *******,
в ж. к. „Чревна звезда“ в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура от 76, 16 кв. м., при съседи:
стълбище, Т.М.Л., М. и Й.Х.и двор, заедно със зимнично помещение при съседи –
коридор, двор Л.Ф.и П.Ц., заедно с 0, 473 % ид. ч. от общите части на сградата.
С извършеното дарение на недвижим имот е нарушена запазената й част от
наследството. Моли съда да постанови решение, с което да възстанови запазената
й част от наследството на общият им наследодател в размер на 1/2 ид. ч.
претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата Х.Х.С., чрез адв. В.И.В., назначен по реда на чл.47,
ал.6 ГПК да я представлява по делото, оспорва предявения иск. Счита, че
исковата молба е недопустима, тъй като описаните в нея лица и имоти нямат общо
със страните по делото. В условията на евентуалност поддържа, че предявеният
иск е неоснователен. Оспорва активната легитимация на ищцата, тъй като ищцата
не е пряк наследник на Й.И.К. и не е носител на материалното право. Наследник
на Й.И.К. е нейният син Х.Д.С.. След
като Й.К.е починала на 13.02.2002 г., същият е имал право да подаде искова
молба за възстановяване на запазена част, което не е сторил. Правото да се иска
възстановяване на запазена част е лично право и същото не може да бъде
упражнено от името и за сметка на други лица. Поддържа, че правото на иск е
лично право, което също не може да бъде упражнено от наследниците, в случай, че
исковата молба не е заведена приживе от процесуално легитимирано лице. С оглед
на това счита, че ищцата не е надлежно легитимирана по предявения иск за
възстановяване на запазена част от наследството на Й.И.К.. Дори да имаше право
на иск, то същият е погасен по давност. Имотът е прехвърлен на Х.С. пред 1992
г., а Й.К.е починала през 2002 г. Общата 5 – годишна давност е изтекла преди
завеждане на делото, което води до недопустимост на предявения иск. В исковата
молба са изложени твърдения за дарение и възстановяване на запазена част по
отношение на недвижим имот, собственост на трети лица. Поддържа, че не са
налице предпоставките на чл.30 ЗН. Приемането на наследството по опис е една от
задължителните предпоставки за уважаване на иска. Счита, че не е изчерпано
останалото имущество на наследодателя, а да е налице възможност за
възстановяване на запазена част чрез намаляване на процесното дарение. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
С молба от 25.09.2017 г. ищцата е уточнила, че Й.К.е
извършила дарение в полза на ответницата с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 5, том IV, дело №
575/21.01.1992 г., на 1-ви нотариус при СРС. Орисан е имотът, предмет на
договора за дарение. Правният интерес от предявяване на иска по чл.30 ЗН срещу
ответницата е за възстановяване на запазената част от наследството на Й.И.К.,
починала на 07.02.2016 г., в полза на ищцата, като размерът на запазената й
част е 1/4 ид. ч. от наследството на Й.И.К..
С молба от
31.01.2018 г. ищцата е индивидуализирана процесния недвижим имот съгласно
актуалния му регулационен статут.
С нотариален акт за дарение на апартамент върху
държавна земя № 112, том XVI, дело №
2928/1978 г., се установява, че Х. С. Д. е дарил на Х.Д.С. следния недвижим имот:
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „Изток“, бл.*******, състоящ се
от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 77 кв. м.,
при съседи: стълбище, от три страни двор и П. и П.П.и, заедно със зимнично
помещение № 9, с квадратура 7, 52 кв. м., при съседи: коридор, зимнично
помещение на апартамент № 11 на Д. И., двор на В. С., заедно с 9, 18 % ид. ч.
от общите части на сградата.
С нотариален акт за продажба на № 132, том XXXXXXXXV, дело 8941/1990 г. от 26.11.1990 г. Х.Д.С. е продал
на своята майка Й.И.К. горепосочения апартамент № 3.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том IV, дело № 575/1992 г. от 21.01.1992 г. Й.И.К. е дарила
на внучката си Х.Х.С. чрез нейната майка и законен представител Й. Х. С.
процесния апартамент № 3.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 253/19.02.2016
г. Й.И.К. е починала на 13.02.2002 г. и е оставила за свои наследници по закон:
Х.Д.С. – син.
Видно от представеното удостоверение за
наследници изх. № 0177/18.02.2016 г. Х.Д.С.
е починал на 07.02.2016 г., като е оставил за свои наследници по закон: Е.Х.С.
– М. и Х.Х.С. – дъщери.
С молба вх. № 5107710/21.06.2019 г. ищцата е отправила
искане към съда да даде ход на делото в нейно отсъствие. Няма забележки към
доклада на делото. Оспорва изцяло твърденията на ответника. Счита, че е в кръга
на наследниците със запазена част от наследството на общия наследодател на
страните. Твърди, че наследството не е приемано по опис и към момента не са
известни други имоти на наследодателя. Поддържа, че не е изтекла погасителната
давност за предявяване на иска за възстановяване на правото на запазена част на
ищцата. Моли съда да допусне разпит на двама свидетели при довеждане.
В проведеното на 24.06.2019 г. съдът е докладвал
молбата на ищцата, приел е представените по делото писмени доказателства, като
е оставил без уважение доказателственото искане на ищцата за допускане събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, тъй като искането не е конкретизирано съобразно чл.156, ал.1 вр. с
ал.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните,
а и от събраните по делото доказателства се установява, че Й.И.К. е притежавала
правото на собственост върху процесния апартамент. Приживе същата се е
разпоредила с него, като го е дарила на внучката си – Х.Х.С..
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗН когато
наследодателят остави низходящи и съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхната
запазена част от наследството, като наследникът с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може
по реда на чл.30, ал.1 ЗН да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част.
В случая жалбоподателката претендира възстановяване на
право на запазена част на нейния наследодател Х.Д.С., тъй като с извършеното от
Й.И.К. дарствено разпореждане в полза на ответницата по делото е нарушено
правото му на запазена част от наследството, останало от нея.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
7/1973 г., т.3, б. „б“, правото на възстановяване на запазена част е
имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците,
включително и на наследника с право на запазена част. Такъв наследник може да
упражни правото на своя наследодател. От друга страна, упражнението му зависи
от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, който може да се
съобрази с волята на наследодателя, извършил разпореждане със своите имоти чрез
завещание или дарение. Поради това не може да се признае на приобретателя на
наследствените права на наследника с право на запазена част, както и на
неговите заветници да искат намаление на завещанието или дарението, което
накърнява запазената част на техния праводател, освен ако последният изрично им е прехвърлил и това право.
Щом искът за възстановяване на запазена част не е упражнен от наследника с
право на запазена част, следва, че той е прехвърлил правата си, без да включи и
правото да се иска възстановяването й.
Ищцата не твърди и съответно не установява, че
праводателят й Х.Д.С. й е прехвърлил изрично правото да иска намаление на
дарението, което накърнява неговата запазена част. С оглед на това същата не се
явява надлежно легитимирана по предявения иск, предмет на делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснато
от решаващия съд процесуално нарушение, поради което делото е останало
непопълнено с относими за спора доказателства, без да са формулирани
доказателствени искания за събиране на тези доказателства във въззивното
производство, на основание чл.266, ал.3 ГПК. За пълнота на изложение следва да
се отбележи, че не са налице сочените от жалбоподателката процесуални нарушения.
Жалбоподателката – ищца в производството пред СРС е депозирала молба на
21.06.2019 г. делото да се гледа в нейно отсъствие. Същата не е сезирала
решаващия съд с искане за отлагане на делото, още повече при условията на
чл.142, ал.2 ГПК. Ето защо, като е съобразил редовната процедура по
призоваването на страните и отправеното искане от ищцата делото да се гледа в
нейно отсъствие, съобразно изискванията на процесуалния закон решаващият съд е
дал ход на делото.
Жалбоподателката релевира оплакване, че не й е дадена
възможност да представи доказателства за прекъсване на давността. С
депозираната на 21.06.2019 г. молба ищцата е оспорва възражението на
ответницата, че искът е погасен по давност. Същата обаче не е заявила твърдения
за прекъсване на давността, както и не е ангажирала пред първата и настоящата
съдебна инстанция за това.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
съгласно цитираното ППВС № 7/1973, т.3, б.“г“, правото да се иска намалението на дарения, когато с тях е накърнена
запазена част на наследника, възниква от откриването на наследството. Елемент
на договора за дарение е приемането на подареното от страна на надарения. От
момента на приемането на дарението последният вече упражнява правата си по
договора. От друга страна, накърнението на запазената част се определя в
момента на откриване на наследството. Поради това от този момент започва
течението на петгодишния давностен срок.
В случая наследството на Й.И.К. е открито на
13.02.2002 г., като в рамките на 5 – годишния давностен срок, който изтича на
13.02.2007 г., нейният наследник по закон, призован да наследява – Х.Д.С., неин
син, не е упражнил правото си на възстановяване на запазена част от
наследството на същата. Ето защо и доколкото наследникът, чиято запазена част е
накърнена с оспореното дарение не е упражнил в рамките на установения давностен
срок правото си на възстановяване на запазена част, както и не е прехвърлил
това свое право в полза на ищцата, предявеният иск се явява неоснователен. С
оглед на това без значение за изхода на спора се явява обстоятелството дали Х.Д.С.
е приел наследството на Й.И.К. по опис или не. Евентуалното спазване на
изискването за приемането на наследството по опис, като материална предпоставка
за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване,
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г.,
ОСГК на ВКС, т.4, не би се отразило върху изхода на делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
предявеният иск е неоснователен.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172110 от 22.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 59855/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.