РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900065 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК. Решенията на САС и БлОС са
обезсилени от ВКС. Делото е върнато на друг състав на първата инстанция и са
дадени задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. ВКС е
констатирал, че САС и БлОС са разгледали непредявени искове. Той изрично е
посочил кои са предявените такива. Във връзка с тях беше направен нов доклад по
делото.
Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че последният не е носител на ипотечно право поради нищожност на сключения
между него, в качеството на ипотекарен кредитор, и „*****” ЕООД, в качеството
на ипотекарен длъжник, договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на
задълженията на ипотекарния длъжник по сключен с ипотекарния кредитор
договор за банков кредит, като ипотеката е учредена върху поземлен имот,
собственост на ипотекарния длъжник, и правото на строеж върху същия,
включващо правото да се построи жилищна сграда съгласно одобрен
архитектурен проект от 24.11.2006 г., състояща се от обекти, индивидуализирани
в нотариалния акт съгласно проекта, включително процесните 11 апартамента,
подробно описани в исковата молба. Заявени са следните основания за
1
нищожност на сключения договор за учредяване на ипотека: 1/ поради
противоречие със закона, предвид липса на идентичност между собственика на
апартаментите при тяхното възникване и лицето, учредило ипотеката върху
същите; 2/ поради невъзможен предмет, предвид учредяване на ипотека върху
право на строеж, което не съществува към момента на съставянето на ипотечния
акт; 3/ поради невъзможен предмет, предвид неопределеност на частта от
вземането, за чието обезпечаване се ипотекират споменатите апартаменти, и
мястото на последните в механизма на погасяване на вземането; и 4/ поради
нарушаване на добрите нрави. В този смисъл, предявен е отрицателен
установителен иск за несъществуването в полза на ответника на ипотечно право
поради твърдяна на различни основания нищожност на договора. С предявения
иск ищецът цели да бъде установено със сила на присъдено нещо
несъществуването на отричаното от него ипотечно право, обосновавайки правния
си интерес от иска с насоченото срещу имотите му принудително изпълнение.
Изложени са твърдения, че ипотеката е учредена върху терен, собственост на
ипотекарния длъжник, заедно с правото на строеж върху него, включващо правото
да се построи жилищен комплекс с обекти, индивидуализирани съгласно одобрен
архитектурен проект от 24.11.2006 г., включително процесните апартаменти,
грубият строеж на които е приключил след сключване на договора за ипотека и
след учредяване в полза на ищеца на вещно право на строеж върху конкретните
жилищни обекти. Ищецът твърди, че като сключен в нарушение на чл. 167, ал. 3
от ЗЗДог /ипотекиране на недвижим имот, който към момента на възникването му
е бил собственост на лице, различно от лицето, учредило ипотеката/, договорът за
ипотека се явява нищожен. Тези твърдения по същество са свързани с оспорване
на разпростирането на действието на ипотеката върху притежавания от него имот
по смисъла на чл. 173, ал. 1 от ЗЗДог.
Правната квалификация на действително предявената претенция е следната:
досежно соченото противоречие със закона предвид липса на идентичност между
собственика на имота при неговото възникване и лицето, учредило ипотеката
върху същия - чл. 167, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗДог; относно
невъзможния предмет предвид учредяване на ипотека върху право на строеж,
което не съществува към момента на съставянето на ипотечния акт - чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 1 от ЗЗДог; касателно невъзможния предмет предвид
неопределеност на частта от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират
процесните имоти, и мястото на последните в механизма на погасяване на
вземането - чл. 170 вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗЗДог; и досежно
2
нарушаването на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗДог.
Не се ангажираха нови доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че искът, с който е сезиран, е редовен и
допустим, но се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ипотеката е учредена от собственика на земята и обхваща както поземления имот,
така и правото на строеж върху мястото, включително правото да се построи
описаната в договора от 10.10.2007 г. сграда. Неоснователен е развитият в
исковата молба довод, че ипотеката върху сградата е учредена под условие, че
същата ще бъде построена, поради което следва да се приеме, че е възникнала от
момента на акт-образец 14, издаден след придобиване на имотите от ищеца на
31.10.2007 г. Ипотеката е учредена на 10.10.2007 г. и произвежда действие от тази
дата както върху поземления имот, така и върху построеното в него, като от
момента на завършване на строителството, ипотеката върху правото на строеж се
трансформира в ипотека върху сградата, построена в съответствие с
инвестиционния проект. Когато предмет на ипотеката е правото на собственост
върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения във
вид на новопостроените по време на действието й сгради, ако при сключването на
договора е постигнато съгласие същата да има действие и спрямо въпросните
приращения. Тук следва да се отбележи, че между страните по конкретния
ипотечен договор е постигнато съгласие ипотеката да разпростре действието си
върху поземления имот и жилищния комплекс, който ще бъде изграден,
включително и върху всички намиращи се в него самостоятелни обекти. Съдът не
споделя становището на ищеца, че ипотеката е възникнала от изграждането на
сградата, удостоверено с издаването на акт-образец 14. От датата на последното
възниква сградата и се проявява действието на ипотеката върху същата и обектите
в нея, но това не означава, че преди тази дата ипотеката, учредена върху правото
да се построи жилищната сграда съобразно одобрения архитектурен проект, няма
действие върху правото на строеж, придобито от ищеца след учредяването й, но
преди завършването на сградата и възникването й като самостоятелен обект на
собственост. Това е така, защото ипотеката е учредена върху земята и правото на
строеж върху жилищния комплекс. Правото на строеж е елемент от правото на
собственост върху поземления имот. Собственикът на терена разполага с правото
да го застрои с оглед предвижданията на ЗРП и да ипотекира както земята, така и
сградите, които предстои да се изградят върху нея. Така е направено и в
настоящия казус. В този смисъл не е налице първото основание за
недействителност на договора за ипотека, на което се базира претенцията на
3
ищеца - противоречието със закона, предвид липсата на идентичност между
собственика на имота при неговото възникване и учредилото ипотеката лице. В
такава насока е разсъждавал и САС в своето Решение № 103 от 01.01.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 2576/2017 г., ГО, 7 състав, докладвано от председателя
Диана Коледжикова, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 153
от 12.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1330/2018 г., II т. о., ТК, докладвано от съдията
Светла Чорбаджиева, в което предмет на обсъждане е бил същият иск досежно
друг обект в същия жилищен комплекс.
Следва да бъде посочено, че в случая ипотеката е учредена върху поземлен имот,
който е собственост на учредителя й. За застрояването на земята от собственика
няма нужда от специален източник на правото на строеж, каквато теза се развива
от ищеца. Съдът счита, че последната е несъвместима със съдържанието на
правото на суперфиция, което позволява да се застрои чуждо място и да се стане
собственик на построеното. Това напълно съответства на юридическата функция
на правото на строеж - да изключи приращението на собствеността върху
постройката към собствеността върху земята, на която тя е изградена, като
направи възможно придобиването и притежаването на правото на собственост
върху постройката от едно лице, въпреки че земята принадлежи на друго лице.
След като ипотекираният поземлен имот, към момента на сключване на договора
за ипотека, е бил собственост на учредителя на ипотеката, с предмет правото на
собственост върху терена, включващо и правото да се построят и придобият в
собственост и сградите, които ще се изградят по време на действието на договора,
въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение,
не може да се приеме, че ипотечната тежест е наложена върху право на строеж,
което не е съществувало към момента на съставянето на ипотечния акт /така и
Решение № 625 от 01.03.2019 г. на САС по в. гр. д. № 3384/2018 г., ГО, 4 състав,
докладвано от съдията Яна Вълдобрева, постановено по същия иск досежно друг
обект в същия жилищен комплекс/.
Не е налице и третото основание, изтъкнато в исковата молба като причина за
недействителност /нищожност/ на договора за ипотека. Според чл. 167, ал. 2 от
ЗЗДог, в нотариалния акт, с който се сключва договорът за ипотека, следва да се
посочи обезпеченото вземане, като същото се индивидуализира чрез размера на
главницата, падежа и размера на лихвите. Съгласно чл. 170 от ЗЗДог, ипотеката е
недействителна, когато съществува неизвестност на обезпеченото вземане или на
размера на сумата, за която се учредява тя. В разглеждания случай вземането за
посочената в нотариалния акт сума от 3 450 000 евро произхожда от договор за
4
банков кредит № 278 от 09.10.2007 г., като в акта са цитирани уговорените падежи
и лихви. По този начин са удовлетворени изискванията на чл. 167, ал. 2 от ЗЗДог.
Ипотеката е неделимо право, което обременява определен недвижим имот за
обезпечаване на определено вземане до размера на сумата, за която е вписано.
Вписването на сумата, за която се учредява ипотеката, посочва максималния
размер, до който може да се упражни тя, т. е. максималната сума, която
ипотекарният кредитор има право да получи от цената на имота. Всяка част от
вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава
вземането. В случая, от нотариалния акт за учредяване на ипотека се установява,
че същата е учредена като неделима - за обезпечаване на цялото посочено в
договора вземане, като ипотечното право се разпростира върху описания в
ипотечния акт поземлен имот и вещното право на строеж върху него, за всички
самостоятелни обекти, които ще се изградят в сградата при реализация на правото
на строеж по одобрения архитектурен проект, към датата на учредяване на
ипотеката. Неделимостта на ипотеката навежда, че всяка част от вземането е
обезпечена с ипотека и всяка част от ипотекирания имот или вещното право
обезпечава вземането. Задължителното съдържание на договора за ипотека е
уредено императивно в чл. 167, ал. 2 от ЗЗДог и представеният по делото
нотариален акт за сключването му напълно съответства на изискванията на
закона. Не може да се приеме, че има неопределеност на частта от вземането, за
чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти, и мястото на последните в
механизма на погасяване на вземането. Собственикът на терена е един и го
ипотекира заедно с бъдещите приращения за обезпечаване на определена сума -
кредит за извършване на строителството, като няма изискване тази сума да бъде
„разбита“ върху всеки обект в бъдещата сграда. Индивидуализация на сумата за
отделните обекти би била необходима само ако ипотеката не е учредена върху
цялата сграда като приращение на терена /Определение № 333 от 24.04.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3760/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева/.
Не са нарушени и добрите нрави. Съгласно актуалната правна теория -
„Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД“ от Мирослав Димитров, „Сиби“,
София, 2013 г., стр. 220-239 - с термина „добри нрави“ се обозначава група
правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и
закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави
са правила за поведение, които наред и в хармония с правните норми регулират
обществените отношения. Добрите нрави имат неформален характер. Те са
неписани правила за поведение. Добрите нрави са сложен и разнообразен
5
комплекс от правила. Последните не са нещо неизменно. Те са динамична
категория. Паралелно с развитието на обществото се развива и съответно се
изменя съдържанието на добрите нрави. Накърняването на същите е обективно
основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със закона.
Противоречието с добрите нрави е уредено от закона като самостоятелно
основание за нищожност на сделките. Една сделка може да бъде нищожна и само
като противоречаща на добрите нрави. Съдът трябва да прецени степента на
морална укоримост на поведението на участниците в сделката и да определи
тежестта на нарушението на правилата на добрите нрави. Според Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано
от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог, като същото не може да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това ограничение се отнася и
за търговските сделки - аргумент от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗДог/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Правилата на добрите нрави намират приложение в системата на правото
като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и поради това са
правно важими и в отношенията между търговците, без оглед дали сделките са
едностранно или двустранно търговски. Принципът на справедливостта изисква
да се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.
Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се отрече,
въпреки че това право защитава сигурността в оборота, отчитайки търговското
качество на субектите по правоотношенията. Неговите правни норми не могат да
противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за
действителността на сделките. Договарянето в нарушение на добрите нрави е
основание за нищожност и на търговските сделки по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗДог /Решение № 16 от 16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2008 г., II т. о.,
докладчик съдията Мария Славчева/. Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗДог е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
6
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване
- аргументи от чл. 307, чл. 302 и чл. 289 от ТЗ. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените
отношения /Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о.,
докладчик съдията Тотка Калчева/. Правилата на добрите нрави са морална
категория, относима и към поведението на добрия търговец. Правнорегулиращото
действие на неписаните морални норми съществува като общ принцип в правото,
приложим и в отношенията спрямо търговците. За прилагането му не е нужно
изрично препращане /Решение № 1 от 10.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 372/2008 г.,
I т. о., докладчик съдията Любка Илиева/. Законът изисква при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави. Те са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от
хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях
/Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о.,
докладчик съдията Веска Райчева/. Като морални норми, добрите нрави нямат
правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДог обаче на тях се придава и
правно значение, като нарушението им се приравнява по последици наравно с
нарушението на закона. Постигнатата несправедлива договореност, която е в
противоречие с установените в обществото добри нрави, се явява нищожна
/Решение № 620 от 23.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 275/2007 г./. Макар
търговското право да отдава значение на сигурността в оборота пред
ограничаване на възможността за обогатяване на кредитора, в същото време
институтите на този правен отрасъл не могат да противоречат на основни
принципи на правовия ред в страната, свързани с действителността на договорите
и забраната те да противоречат на добрите нрави. Добрите нрави съставляват
морални норми за поведение в обществото, етични възгледи и правила за
поведение, които не се налагат със сила и нямат задължително действие, но се
отнасят към господстващия морал в обществото на съответния етап на развитието
му. Българската правна система възприема идеята за санкциониране на сделките,
сключени в противоречие с добрите нрави, като признаването на тези сделки за
нищожни води до придаване на определено правно значение на етичните
категории /Решение № 561 от 06.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2003 г., ТК,
докладчик съдията Таня Райковска/. Съдът трябва да зачита взаимните интереси
на страните по сделките. За нарушаването на принципа на справедливостта при
7
сключването им той следва да изходи от законодателството, от своето
правосъзнание и от обстоятелствата в конкретния случай /Решение № 173 от
15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК/. В категорията „добри нрави“
попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло /Решение № 288 от
29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III г. о., докладчик съдията Светла
Димитрова, и Решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г., I г.
о., докладчик съдията Бонка Дечева/. При преценката на действителността на
възмездните сделки е необходимо да се съобразява и целта им, както и дали тя е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните /Решение
№ 277 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2014 г., III г. о., докладчик
председателят Симеон Чаначев, и Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 485/2011 г., I г. о., докладчик съдията Бонка Дечева/. Възможността едно лице
да обезпечи изпълнението на свое задължение, като учреди в полза на кредитора
ипотека върху собствен недвижим имот, е предвидена изрично в закона - чл. 149,
ал. 1 от ЗЗДог. В конкретния случай процесният договор за учредяване на ипотека
е сключен в изпълнение на договора за кредит, по силата на който за банката-
кредитор съществува задължение да отпусне уговорената парична сума, а пък
търговското дружество-кредитополучател има насрещните задължения да върне
главницата заедно с уговорената лихва, да използва кредита по предназначение,
да даде на банката необходимите сведения и да представи обезпечение. Не може
да се приеме за накърняване на добрите нрави насочването на изпълнение върху
ипотекираното имущество, тъй като това е целеният, искан и приеман краен
резултат от сделката. По делото не се установиха действия на фирмата и банката, с
които същите, сключвайки договора за учредяване на ипотека, да са нарушили
принципа на добросъвестност в гражданските и търговски отношения, да са
злепоставили интересите на ищеца и да са се договорили в негов ущърб.
Искът подлежи на отхвърляне на всички предявени основания.
На ответната страна се следват направените разноски за адвокат - 3600 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. К., гражданин на Об. к.В. и С. И., роден на *** г. в Л.,
паспорт № ***, издаден на 30.08.2006 г., адрес Бр. хаус **, О. с., У., О., А.,
8
предявен срещу „**“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., район
„**“, пл. „**“ № *, представлявано от Ц. Г. М.и А. Т., за признаване за установено
по отношение на банката, че тя не е носител на ипотечно право върху следните
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 02676.151.63.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 02676.151.63 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., а именно: 1 - самостоятелен обект с
идентификатор 02676.151.63.1.25, който се помещава на първия етаж в сградата, с
адрес на имота: гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А25, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 57,64 кв.
м. и 13,02 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
02676.151.63.1.24, под обекта: 02676.151.63.1.12 и 02676.151.63.1.11, и над обекта:
02676.151.63.1.56; 2 - самостоятелен обект с идентификатор 02676.151.63.1.31,
който се помещава на първия етаж в сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м.
„Шипоцко”, ет. 1, ап. С31, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 32,64 кв. м. и 7,83 кв. м. идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.151.63.1.32 и
02676.151.63.1.30, под обекта: 02676.151.63.1.111, и над обекта: 02676.151.63.1.62
и 02676.151.63.1.61; 3 - самостоятелен обект с идентификатор 02676.151.63.1.38,
който се помещава на първия етаж в сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м.
„Шипоцко”, ет. 1, ап. С38, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 31,78 кв. м. и 7,63 кв. м. идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.151.63.1.39 и
02676.151.63.1.37, под обекта: 02676.151.63.1.113, и над обекта: 02676.151.63,1.65;
4 - самостоятелен обект с идентификатор 02676.151.63,1.66, който се помещава на
първия етаж в сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А66,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой на нивата:
1, с площ от 55,68 кв. м. и 13,36 кв. м. идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 02676.151.63.1.65, под обекта: 02676.151.63.1.42 и 02676.151.63.1.41, и над
обекта: 02676.151.63.1.88; 5 - самостоятелен обект с идентификатор
02676.151.63.1.67, който се помещава на първия етаж в сградата, с адрес на имота:
гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А67, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 56,56 кв. м. и 13,84 кв. м.
9
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.151.63.1.68, под обекта:
02676.151.63.1.43 и 02676.151.63.1.44, и над обекта: 02676.151.63.1.89; 6 -
самостоятелен обект с идентификатор 02676.151.63.1.68, който се помещава на
първия етаж в сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А68,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой на нивата:
1, с площ от 65,29 кв. м. и 15,97 кв. м. идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 02676.151.63.1.67 и 02676.151,63.1.69, под обекта: 02676.151.63.1.44, и над
обекта: 02676.151.63.1.90; 7 - самостоятелен обект с идентификатор
02676.151.63.1.69, който се помещава на първия етаж в сградата, с адрес на имота:
гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А69, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 59,69 кв. м. и 13,76 кв. м.
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.151.63.1.68 и
02676.151.63.1.70, под обекта: 02676.151.63.1.45 и 02676.151.63.1.46, и над обекта:
02676.151.63.1.91; 8 - самостоятелен обект с идентификатор 02676.151.63.1.70,
който се помещава на първия етаж в сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м.
„Шипоцко”, ет. 1, ап. А70, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 55,42 кв. м. и 12,78 кв. м.
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.151.63.1.69, под обекта:
02676.151.63.1.47 и 02676.151.63.1.46, и над обекта: 02676.151.63.1.92; 9 -
самостоятелен обект с идентификатор 02676.151.63.1.99, който се помещава на
първия етаж в сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А99,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой на нивата:
1, с площ от 60,15 кв. м. и 11,85 кв. м. идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 02676.151.63.1.100 и 02676.151.63.1.98, под обекта: 02676.151.63.1.81,
02676.151.63.1.80 и 02676.151.63.1.79, и над обекта: няма; 10 - самостоятелен
обект с идентификатор 02676.151.63.1.102, който се помещава на първия етаж в
сградата, с адрес на имота: гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, aп. А102, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой на нивата: 1,
с площ от 66,47 кв. м. и 14,19 кв. м. идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 02676.151.63.1.103 и 02676.151.63.1.101, под обекта: 02676.151.63.1.86 и
10
02676.151.63.1.85, и над обекта: няма; и 11 - самостоятелен обект с идентификатор
02676.151.63.1.104, който се помещава на първия етаж в сградата, с адрес на
имота: гр. Банско, м. „Шипоцко”, ет. 1, ап. А104, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой на нивата: 1, с площ от 62,61 кв.
м. и 13,11 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
02676.151.63.1.107 и 02676.151.63.1.103, под обекта: 02676.151.63.1.88,
02676.151.63.1.87 и 02676.151.63.1.86, и над обекта: няма, поради
недействителност /нищожност/ на сключения между банката, в качеството на
ипотекарен кредитор, и „*****” ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник, на
10.10.2007 г., договор за учредяване на ипотека, на следните основания: 1 -
противоречие със закона, предвид липса на идентичност между собственика на
въпросните самостоятелни обекти при тяхното възникване и лицето, учредило
ипотеката върху същите, 2 - невъзможен предмет, предвид учредяване на ипотека
върху право на строеж, което не съществува към момента на съставянето на
ипотечния акт, 3 - невъзможен предмет, предвид неопределеност на частта от
вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните самостоятелни
обекти, и мястото на последните в механизма на погасяване на вземането, и 4 -
нарушаване на добрите нрави.
ОСЪЖДА Д. ГР. К., гражданин на Об к. В. и С. И., роден на **г. в Л., паспорт №
**, издаден на 3** г., адрес Бр. ***, О., У., О., А., да заплати на "***“ АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, пл. „***“ № *,
представлявано от Цв. Г. М. и А. Т., направените по настоящото дело разноски за
адвокат - 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева.
На страните, чрез адвокатите /С.С. - гр. София, ул. „Позитано“ № 9, вх. „А“, ет. 4,
оф. 11, и Тодор Ненов - гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 30/, да се връчат
копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от ищеца в
двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна
жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11