№ 11524
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110151774 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 280 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка „Ауди”, модел „А 6“, с рег. № С0 ..., настъпили в
резултат от ПТП на 15.04.2020г., около 19:00 часа, на „Самоковско шосе”. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е внезапно паднал къс на пътното платно, който нанася
материални щети по МПС -то. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на 290 лв., с
включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв., поради което претендира
същата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 27.05.2024г. до
плащането. Претендира разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Заявява, че
ищецът не е представил валидни към датата на сключване на застрахователния
договор, респ. датата на ПТП, Общи условия, което счита, че представлява
недоказване на настъпил застрахователен риск. Оспорва настъпването на вредите по
описания в исковата молба начин, при доводи, че съставеният протокол за ПТП е
непълен, неточен и противоречив. Оспорва отразения в протокола механизъм на ПТП.
Твърди, че не са представени доказателства, че застрахованият водач не е бил под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества към момента на настъпване на
1
застрахователното събитие. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил – чл.20, ал.2 ЗДвП. Моли съда да отхвърли предявения иск.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на обезщетението,
поради съпричиняване на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица №
93001910067781 от 05.09.2019г., както и Анекс № 1 от 11.12.2019г. се установява, че
между собственика на л.а. марка „Ауди”, модел „А 6“, с рег. № С0 ... и ищеца е
сключен договор за имуществено застраховане „Каско“, като е уговорено разсрочено
плащане на дължимата застрахователна премия на четири вноски с посочени в
полицата падежи. От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се
установява, че застрахователната премия по сключената между страните
застрахователна полица е заплатена изцяло от собственика на застрахования
автомобил, предвид на което съдът приема, че към датата на настъпване на процесното
ПТП – 15.04.2020г. между собственика на л.а. марка „Ауди”, модел „А 6“, с рег. № С0
... и Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е съществувало валидно правоотношение
по застраховка „Каско на МПС”. Изводът в последния смисъл не се разколебава от
обстоятелството, че по делото не е представен подписан от застрахования екземпляр
на приложимите към договора общи условия, доколкото същите регламентират
съдържанието на правоотношението, но не учредяват същото.
В подкрепа на извода за наличие на валидно застрахователно правоотношение е
и извънсъдебното поведение на самия застраховател - ищец, доколкото след
уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие на 20.04.2020г. той е
извършил заснемане, оглед и е изготвил опис на вредите по процесния автомобил във
връзка със заведената пред него щета № 2231-1261-20-402388, като е признал и
изплатил застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
щети.
От приетите по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1713862 от
15.04.2020г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред
застрахователя на 20.04.2020г., доклад по щета № 2231-1261-20-402388/1 от
25.04.2020г., опис-заключение по претенция № **********/20.04.2020г. по щета 2231-
1261-20-402388, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С. А. В., се установява, че в срока на застрахователното покритие, на
2
15.04.2020г., около 19:00 часа, на бул. „Самоковско шосе” с посока към с. Пасарел, на
31-ви км., водачът на л.а. марка „Ауди”, модел „А 6“, с рег. № С0 ... преминава през
намиращ се на платното скален къс, който нанася материални щети по МПС-то.
Вследствие на инцидента е увредена задна лява гума и задна лява джанта на
автомобила, което обстоятелство се установява от приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, от преписката по образуваната при ищеца щета, както и
събраните гласни доказателствени средства. Съдът, при преценката си по реда на чл.
172 ГПК, кредитира показанията на свидетеля С. А. В., доколкото същите са резултат
от непосредствени възприятия и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, както и от САТЕ. Настоящата съдебна инстанция намира, че макар
свидетелят да не дава категорични показания за това дали се касае за дупка или скален
къс на пътното платно, механизмът на настъпилия инцидент, както и причинените във
връзка с него вреди по отношение на застрахованото имущество се установяват
еднозначно от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната САТЕ. В
допълнение следва да се посочи, че е логично с оглед изминалия продължителен
период от време, водачът В. да не може да опише в детайли настъпилото ПТП, но
следва да се съобрази, че след предявяване на протокола от процесното ПТП,
свидетелят с категоричност потвърждава, че той носи негов подпис и съобщава, че
именно при това ПТП е увредена гумата на управляваното от него МПС. От горните
показания, както и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на
САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на
л.а. марка „Ауди”, модел „А 6“, с рег. № С0 ... през скален къс, който не е бил
обозначен и сигнализиран. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Ауди”, модел „А 6“, с рег. № С0 ... отговарят на
описания в заявлението за щетата механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили
в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за настъпването на
ПТП от страна на водача на лекия автомобил. В доказателствена тежест въвелия
възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същите. От събраните по делото доказателства съпричиняване не се
установява.
По изложените съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП и
щети по застрахованото МПС е необезопасен и необозначен скален къс на пътното
платно на пътя в района на бул. „Самоковско шосе” с посока към с. Пасарел, на 31-ви
км. За претърпените щети застрахователят-ищец е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на 280 лв. на 28.04.2020г., което се
установява от заключението на ССчЕ.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл
Постановление №9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява
3
дейностите по поддържането му, включително да означи съответното препятствие с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности
и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл.49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети. Съгласно заключението по
изслушаната САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
изчислена на база пазарни цени към датата на произшествието е в размер на 302,45 лв.
Посочената от вещото лице стойност е по-голяма от изплатеното от застрахователя
обезщетение от 280,00 лв., предвид на което правото на регрес на ищеца е възникнало
за по-малката от двете суми, т.е. за сумата в размер на 280 лв., към която следва да се
прибавят и сторените ликвидационни разноски (10,00 лв.), поради което искът е
изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът в размер на 890 лв., представляващи заплатена държавна такса, депозити
за САТЕ и за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл.78, ал. 8 ГПК. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 31398/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, в размер
на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК,
че Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, ДЪЛЖИ на ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ, чл. 49 ЗЗД сумата от 290 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Ауди”, модел „А
6“, с рег. № С0 ..., настъпили в резултат от ПТП на 15.04.2020г., около 19:00 часа, на
бул. „Самоковско шосе” с посока към с Пасарел, 31-ви км., ведно със законната лихва
от 27.05.2024г. до погасяването.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура”,
БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата
890,00 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 75,00
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 31398/2024г. по
описа на СРС, 81 състав.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5