Р Е Ш
Е Н И Е № 401
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 20.12.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №622 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод подадени две
въззивни жалби срещу постановеното решение
№77 от 28.06.2019 г. по търг.дело №150/2018 г. на Окръжен съд Хасково.
С обжалваното решение e осъден застрахователят ОЗК – З. АД да
заплати на В.Т.Т. и
на Т.Ж.Т. по 200 000 лв. На основание чл.409 от КЗ, които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания вследствие смъртта на сина им Ж. Т. Ж., настъпила в резултат на ПТП на
24.12.2017г., причинено от В. Д. Г., като
водач на лек автомобил марка А., модел …, с рег.№
…, застрахован
по задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, като са отхвърлени исковете за разликата над 200
000 лв. до претендираните 250 000 лв.,
предявени като частични от общо 300 000 лв., както и претенцията за законна лихва от датата на
деликта - 24.12.2017г. до 03.05.2018 г.
Първата въззивна жалба е от жалбоподателите В.Т.Т. и Т.Ж.Т., които са останали недоволни определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от тях, като обжалват
решението за разликата над
200 000 лв. до претендираните 250 000
лв., предявени като частични от общо 300 000 лв.
Считат, че решението в обжалваните му части е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, и е необосновано.
При определяне размера за застрахователното обезщетение първоинстанционният съд
не се е съобразил с приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, като не е отчел в
пълна степен естеството на прекъснатите
отношения, застрахователните лимити, икономическите условия в страната и
инфлационните процеси. Не е отчел и съдебната практика по сходни случаи.
Молят да се отмени решението в
обжалваните му части, като се уважат
пълните им претенции, ведно с направените разноски. Претендира се и
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът ОЗК – З. АД е подал отговор, в който счита въззивната жалба да неоснователна и моли да
се остави без уважение.
Втората въззивна жалба е от жалбоподателя ОЗК – З. АД, който обжалва решението в
уважителните му части за разликата над по 80 000 лв. до по 200 000
лв.
Счита, че е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, необосновано и несъобразено със събраните доказателства. Не е съгласен с
извода на първоинстанционния съд, че не е налице принос на починалия за настъпването на вредоносния резултат от
процесното събитие. В тази връзка е изложил съображения, че починалият
съзнателно се е изложил на ненужен риск,
като е поверил живота и здравето си в ръцете на лице, което е употребило
значително количество алкохол, както и е пътувал без предпазен колан. Не е
съгласен и с размера на присъденото обезщетение, като е изложил оплаквания, че
е неоснователно завишен.
Моли да се отмени решението в
обжалваната част, като се определи обезщетение в законоустановения размер,
който счита, че е по 80 000 лв. за всеки един от ищците. Претендира
разноски.
Ответниците са подали отговор, в
който считат въззивната жалба за неоснователна и молят да се остави без
уважение.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищците на 16.07.2019
г. и на ответника на 15.07.2019 г. Въззивните жалби срещу решението са подадени съответно на 26.07.2019 г. и на 29.07.2019 г.
по пощата, което е в предвидения от закона двуседмичен срок от връчването на
решението. Ето защо те са
депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, подадена е искова молба от ищците Т. срещу ответното застрахователно дружество,
с която са предявени субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на сина им Ж. Т. Ж., настъпила
в резултат на ПТП на 24.12.2017г., причинено
от В. Д. Г., като
водач на лек автомобил марка А., модел …, с рег.№
…, застрахован
по задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество.
Ищците
твърдят, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. При управление на МПС водачът нарушил
правилата на движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и законови
ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал,
вследствие на което излязъл от пътя и се ударил в бетонен гараж. Вследствие на
удара е причинена смъртта на пътника в автомобила - техния син. По случая е
образувано д.п.№618/2017 по описа на РУП-Х. и пр.пр.№1853/2017 по описа на ОП-Х.
Автомобилът, при управлението на който виновно било причинено ПТП, има сключена застраховка Гражданска отговорност в ЗАД ОЗК-З. АД, което ангажира отговорността
на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП вреди.
Изложили
са съображения за болките и страданията, които е изпитал и продължава да
изпитва всеки от тях от смъртта на детето им, които са съизмерими на сумата от по
250 000 лв. за всеки, като част от
сумата по 300 000 лв.
Ответникът е оспорил исковете. Счита, че претендираните размери за
обезщетение са завишени, че не са доказани описаните болки и страдания на ищците
в исковата молба в твърдения обем. Направил е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Посочва, че починалият се е возил в лекия автомобил без
поставен предпазен колан, което е допринесло в изключително висока степен за фаталния му край, тъй като се е създала
възможност тялото му да се движи свободно из купето на автомобила и по този
начин да бъдат получени значително по-тежки наранявания. Така е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
След разглеждане на исковата молба и
възраженията на ответника първоинстанционният съд е приел, че не е налице
съпричиняване от страна на починалия в резултат на ПТП и е уважил частично
претенциите за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, като е
присъдил по 200 000 лв. за всеки един ищец, частично от по 300 000
лв.
Предмет на въззивното производство е възражението за
съпричиняване, както и размерът на присъденото обезщетение над 80 000 лв.
до 250 000 лв. за всеки един ищец в съответствие с оплакванията, посочени
във въззивните жалби.
Несъмнено установено по делото е, че на 24.12.2017 г. около 01,20
ч. в гр. Х. на ул.М. № … е станало ПТП, с участието на лек автомобил, собственост на водача
В. Д. Г. Щетите по автомобила са тотални. В купето на
автомобила са открити телата на водача, както и на двама пътници Б. Д. С. и Ж. Т. Т., като и тримата са починали на място. Образуваното досъдебно
производство, представляващо
пр. пр. № 1853/2017 г. на ОП – Х. е
приключило с влязло в сила постановление, с което е прекратено наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради смъртта на дееца. Автомобилът е бил застрахован
със задължителна застраховка Гражданска отговорност в ответното застрахователно
дружество.
Установява се, че пред първата инстанция са
изслушани съдебно техническа и съдебно медицинска експертиза за установяване
механизма на ПТП и уврежданията на починалия Ж. Т. Т., както и съдебно психологическа експертиза и са
разпитани свидетели за състоянието на родителите му след ПТП.
От заключението на съдебно техническата
експертиза е видно, че водачът на лекия автомобил не е успял да вземе левия завой, излязъл
вдясно от пътното платно и през десния бордюр, по неравна затревена площ се
ударил в неподвижно препятствие- бетонен гараж. Ударът се състоял от три фази: 1. удар с предна лява част на автомобила в предна лява колона
на гаража, в резултат на което автомобилът се е деформирал надлъжно около 2,1
м. в предна лява част, а бетонният гараж
се отделил от основите и се изместил напред с извъртане посока обратно на часовниковата
стрелка, 2. удар на предна дясна част
на автомобила в дясната стена на гаража, от което последвало нейното
разрушаване и надлъжна деформация на автомобила около 1,5 м. в предна дясна
част, 3. от двата удара е последвал трети – падане на част от покрива на гаража върху автомобила и установяването
му в покой.
Изчислена е скоростта на движения на процесния лек автомобил преди
ПТП, която е била около 144 км/ч., а в момента на удара в
гаража – 139 км/ч., като максималната скорост на движение в пътния участък била до 50 км/ч.
Установено
е, че водачът не е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на пътния инцидент при концентрация на алкохол в
кръвта 1,91 промила и при скорост 144
км/ч., която не е съобразена с
максималната допустима скорост и с конкретната пътна обстановка. Той е
изгубил контрол върху автомобила, не е реагирал, излязъл е от пътното платно и
се е ударил в бетонен гараж, от което е настъпила смъртта на всички в
автомобила.
Към
момента на ПТП Ж. Т. Ж. е стоял на задна
дясна седалка в автомобила и е бил без поставен предпазен колан. При удара
тялото му е политнало рязко напред и напречно на седалката, главата
му се ударила в облегалката на предна
дясна седалка. Получил травма на главата, травма на шията и травма на гръдния
кош със счупване на дясна ключица, които са причина за неизбежната смърт.
При определената скорост на движение на
автомобила и установен механизъм от три
фази на челно-косов удар на предна лява и дясна част на автомобила в неподвижно
препятствие и последвалите от това резки премествания на телата на пътниците
напречно на автомобила, според вещото лице ефективността на предпазния колан е
нищожна. Това се потвърждава от леталния изход на всички пътници без поставени
предпазни колани на предна дясна и задна дясна седалки и на водача, който е бил
с поставен предпазен колан.
За причинно следствената връзка между ПТП и
настъпилата смърт на Ж. Т. Ж. е назначена и съдебно медицинска експертиза. От
констатациите на вещото лице се установява, че смъртта е настъпила в
резултат на съчетана травма - тежка контузия на шийния отдел на главния мозък, тежка контузия на главния мозък, съчетана с няколко локализации на
кръвоизливи, всяка от които може да доведе до летален край, тежка контузия на
белия дроб, придружена с обилно
кръвонасядане на рехавата тъкан, която също
би могла да доведе до летален
край. В резултат на удара тялото на
починалия в разстояние на твърде кратък
времеви интервал е било подложено на няколко директни удара в частите на
автомобила. В този случай шийният отдел
на гръбначния стълб не е защитен от предпазния колан и е подложен на
инерционните сили, внезапния стоп и рикошетното извиване. Вещото лице е посочил
евентуални варианти за наранявания при поставен предпазен колан при наличните
данни за свръх висока скорост, а именно
непредвидими последици на вътрешните органи в предната коремната стена, включително и разкъсвания,
като всяка руптура на черния дроб или слезката може да доведе до летален изход
в рамките на часове. Предпазният колан би могъл да увреди и гръбначния стълб.
Съдът кредитира посочените заключения, като компетентни и изготвени на
база оглед на автомобила и писмените доказателства, в т.ч. медицинска документация.
Същите не са оспорени от страните. Ето защо, следва да се приеме, че механизмът
на ПТП е този, описан от вещото лице в съдебно техническата експертиза, че в
резултат на ПТП е причинена смъртта на Ж. Т. Ж., като е налице фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД. Не се установява при ПТП
починалият пътник да е бил с поставен предпазен колан, но този факт не води до
извод за съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Високата
скорост, с която е управляван лекия автомобил, получените травми, всяка от
които е с последица възможен летален изход, констатацията, че шийният отдел на гръбначният мозък не е
защитен от предпазното действия на
колана, а оттук и гръбначният мозък, са обстоятелства, които изключват
допринасянето на настъпването на вредите по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. В
случая дали пострадалият е бил или не с поставен предпазен колан при настъпване
на ПТП няма значение за настъпване на смъртта. Поради което възражението на
ответника, направено в отговора на исковата молба, се явява недоказано и
неоснователно.
Следва да се пристъпи към преценяване на
размера на нанесената вреда в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, уреждаща възмездяването на неимуществените вреди по
справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При определянето му се отчитат
вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността на
пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към настоящия
момент, работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в
страната, както и се обсъждат всички конкретни
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищците са описали болките и
страданията, които са изпитали и продължават да изпитват в резултат на смъртта
на единственото им дете. Те изпаднали в шок. Животът им се преобърнал. Не
можели да повярват и все още не могат да повярват, че детето им вече не е между
живите. Скръбта им била неописуема и огромна и ще ги съпътства през целия им
живот. Детето им, отгледано от тях с много обич, грижи и внимание, било гордост
и опора за тях. Не минава и ден, без да са на гроба му. Коледа не е вече същият
празник, а най-черния празник. Новината за случилото се им причинила емоционален шок, прераснал в
депресивно състояние. Страдат от безсъние, самоизолирали се, чувстват, че
животът им е изгубил смисъл, мъката им не намалява, а състоянието им се задълбочава.
Всеки ден за тях е ден на изпитание, страдание и безсилие.
За установяване на посочените обстоятелства са
допуснати свидетелски показания, както и е назначена съдебно психологична
експертиза. Разпитани като свидетели на ищците са С. Г., А. Д., З. Ч., Т. С.
От показанията на свидетеля Г., израсъл
заедно с починалия Ж. Ж., се установява, че семейството било нормално семейство с нормални отношения. Обичали се, помагали си, гледали
всичко да е наред. Семейството живеело първоначално в град Х., а последствие в гимназиалните години на Ж. – в град Х. Свидетелят дори живял с Ж. и неговата майка в гр. Х., като бащата бил шофьор на ТИР и пътувал. След като
завършил програмиране в гимназията, Ж. живял
в П. и в С., искал
да се развива и надгражда в програмирането, също да учи и прави нови неща в
музиката. Бил
амбициозен и жаден за живот. След като починал в катастрофата родителите му били
„в изключителен шок“. Баща му говорил „доста
несвързано“ и му
отнело доста време да се освести. Не ходил на работа три
месеца. Майката все още не работи. Единствените разговори с тях са свързани със сина им и събитието. Видимо
било, че още не са го преживели. „Стараят се да преживяват всеки ден, но не им
е лесно.“
От показанията на свидетеля Д., съсед на ищците, се
установява, че синът на ищците в началното училище бил отличник и знаменосец,
после завършил „компютърно програмиране“ в гр. Х, като след това работел в гр.
С във фирма за програмисти. Бил спокойно дете, гордостта и радостта на
семейството си. След станалото се опитал да помогне,
както в първите часове, така и след това.
Т. постоянно излизал на улицата да пуши и той разговарял с него. Непрекъснато
питал защо трябва да живее. В. просто минала на хапчета. Не можели да се върнат
предишните контакти с тях. Те се затворили в себе си.
От показанията на свидетелката Ч, близка на
семейството, се установява, че
отношенията в семейство Т били много добри, че
ищците отглеждали единствения си син с
много любов и се грижели за него. Смъртта на детето им ги съсипала. Вече не са същите хора. Затворили се в себе си и в
своята скръб. В. е на много силни антидепресанти. Не работи. И Т. отказвал да
работи, но започнал да пътува пак. Не са
преживели смъртта на детето си. Смята,
че мъката на ищците се задълбочава.
От показанията свидетелката С, майка на другия загинал пътник в катастрофата и съседка на ищците, се установява, че
починалите Ж. и Б. били
приятели от детството и живеели в гр. С. в една
квартира. Новината за смъртта на момчетата ги е шокирала. Започнали да
контактуват много по-често от преди. В. не
работи, имала психиатричен проблем, за което ѝ се
налагало да ходи на лекар. Т. „не можел да изкаже навън това, което чувства“,
„бил сляп за всичко“, „съвсем изгубил желание да живее“ след смъртта на
единствения си син, като дълго време не упражнявал професията си и не пътувал.
Често ходел у тях и контактувал с нейния съпруг. Давали му съвети да може да приеме събитията и да си стъпи
на краката.
По делото е изготвена и приета съдебно психологична експертиза за състоянието на ищците. Видно от констатациите на вещото лице, те са преживели остра стресова реакция и
душевно разстройство. Соматичната реакция дори година и три месеца след
катастрофата не се е променила, здравословното
състояние и на двамата не се е подобрило. Изразени са и симптомите на посттравматичен стрес в четирите му групи: постоянно преживяване на травматичното
събитие, избягване и притъпяване, хипербудност, негативни мисли и промени в
настроението, който
води до депресия. Вещото лице е изследвало
способността на ищците да се развиват
успешно при големи трудности, т.нар. резилиънс.
Резултатите определят всеки един от двамата ищци, като много ранима личност,
без емоционална регулация и без доминираща ориентация към позитивното бъдеще. Емоционалните реакции са определени от необратимата загуба на единственото
им дете, динамиката на тези реакции е в негативна посока - „няма смисъл да живеем“. Необходимо
е да измине много време, за да се тушира поне частично мъката от смъртта на
сина им. Процесът на оздравяване е
затруднен и от съпътстващи заболявания на ищците, заради които приемат
медикаменти. Вещото лице е и категорично, че състоянието на ищците е
в причинна връзка със смъртта на сина им и промените в психичното им състояние са обусловени само от това.
В с.з. на 18.03.2019 г. вещото лице е пояснило, че ищците са от хората, които преживявайки
неуспех, не могат да мобилизират личността си и да продължат напред. Ищецът все
пак е успял да се мотивира и е започнал работа, тъй като е осъзнал, че за да
просъществува семейството са необходими доходи, докато ищцата не иска да
работи, постоянно стои затворена вкъщи и в себе си. Определя като особено
натоварващ фактор за възстановяването им обстоятелството, че ищците контактуват
най-често с другото семейството, чийто син също е загинал при катастрофата,
като този затворен кръг на общуване активира спомена от трагедията и събужда негативни емоции.
Съдът
намира, че при изграждане на своите изводи във връзка с приложението на чл.52
от ЗЗД следва да има предвид така събраните доказателства – свидетелски
показания и съдебно психологическа експертиза. Свидетелски
показания са непосредствени и непротиворечиви, дават ясна и точна картина на
семейството и взаимоотношенията в него преди ПТП и след това как се е обърнал
животът на ищците. Изготвената
експертиза е компетентна, тъй като вещото лице е провел личен преглед на ищците
и е използвал различни методи на изследване.
От показанията на изслушаните свидетели се
потвърждават изложените обстоятелства в
исковата молба за болките и страданията,
които са изпитани и които продължават да изпитват ищците от загубата на единствения
им син. Те ще ги съпътстват и през целия им живот, тъй като това е най-тежката
загуба. Никога няма да могат да празнуват Коледа. Следва да се отчетат младата възраст
на покойния и обстоятелствата при трагедията, професията му, трудовата
му ангажираност, заниманието му с музика, взаимоотношенията, които е имал с
родителите си и коренната промяна у тях след смъртта му, състоянието им в
резултат на способността им да се развиват успешно при големи трудности, необходимостта от
изминаване на много време, за да се тушира поне частично мъката им от загубата
на единствения им син. Влияние следва да окажат и конкретните икономически условия, както и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. От значение е и
общественото възприемане на справедливостта. Ето защо, преценявайки всички
посочени обстоятелства, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди в конкретния случай
е сумата от по 200 000 лв. за всеки един ищец. До този краен извод е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което неговото решение следва да
бъде потвърдено.
Неоснователни се явяват въззивните жалби
относно размера на обезщетението, тъй като при определянето му са отчетени
естеството на прекъснатите отношения, както и застрахователните лимити,
икономическите условия в т.ч. инфлационните процеси, видно от изложените
мотиви. Същото не е завишено, отговаря на съдебната практика при отчитане на
релевантния момент, към който се преценява – момента на настъпване на ПТП. При
определянето му е отчетено конкретното състояние на всеки един ищец в
съответствие с психическата му устойчивост при използване на различни методи.
Неоснователна се явява и въззивната
жалба на застрахователя в частта и за съпричиняване. Не се установява възражението за съпричиняване, поради
непоставен предпазен колан. В конкретния случай непоставянето на предпазния
колан няма значение за настъпването на смъртта с оглед вида и характера на
установените травми. Възражение за съпричиняване за това, че починалият съзнателно се е изложил на ненужен риск, като е поверил
живота и здравето си в ръцете на лице, което е употребило значително количество
алкохол, не е навеждано
пред първата инстанция, не са събирани и доказателства, поради тази причина.
Със заявяване във въззивната жалба същото е преклудирано и не следва да се
разглежда. Ето защо и поради изложените съображения, решението в обжалваните му
части следва да бъде потвърдено.
По разноските - с оглед резултата по делото
на страните не следва да се присъждат разноски. На основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв. не следва да се определя
адвокатско възнаграждение за пълномощника на жалбоподателите Т., тъй като в настоящото производство насрещната страна не е осъдена за разноски.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №77 от 28.06.2019 г. по търг.дело №150/2018 г.
на Окръжен съд Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.