ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255 29.06.2020г.,
гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание
на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №287 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274-
чл. 278 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№4435/26.02.2020г.
от „Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“О.П.“ №260,
представлявано от Изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник
Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“*** и персонално адв.Х.И. срещу Разпореждане от
29.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№250/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
Твърди се в същата, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно. В този смисъл се
визира, че не се приемат изводите на първоинстанционния съд да отхвърли
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за неоснователно
и следва да бъде отхвърлено изцяло, поради това, че с представените по делото
доказателства не се обосновава надлежно уведомяване на длъжника на упражненото
право на Банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Сочи се, че е изпълнена в цялост
процедурата по връчване, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК. Съответно
изпълнено е изискването на чл.18 от ТР №4/2013, на ОСГТК на ВКС, като
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението на М.Г.В.
и Л.Н.В. към кредитора е извършено в
момент предхождащ момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което настъпването на предсрочната изискуемост е обективно
от фактическа страна.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е да бъде отменено Разпореждане от 29.01.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№250/2020г. по описа на РС- Пазарджик, като се постанови
издаването на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника М.Г.В. и Л.Н.В. за посочените в
заявлението суми.
Моли се за присъждане на направените разноски за държавна
такса.
Пазарджишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид
данните по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството пред
РС- Пазарджик е образувано по реда на чл.417 от ГПК, във връзка с подадено
заявление от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район В., ул.„О.П.“ №260, представлявано от Д.Б.Ш.
и М.И.В.- прокурист чрез адвокатско дружество „Ч.П. и И.“, представлявано от ада.Х.И. от САК, със съдебен адрес:***, против
длъжниците М.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, бол.Пазарджик, ул.„Четиридесета“
№5 и Л.Н.В., с адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора, съответно сумата
в размер на 10574,17лв.- главница от
банков кредит, сумата в размер на 589,66лв.-
възнаградителна лихва, считано от 06.03.2019г. до 11.11.2019г.,
сумата в размер на 516,88лв.- мораторна
лихва, считано от 06.03.2019г. до 21.01.2020г., сумата в размер на
232,00лв.- заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и сторените
съдебно- деловодни разноски включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от
Нотариална покана с рег.№3086, том І, №146 на Нотариус В.Г., с рег.№612, с
район на действие РС- Пазарджик и Нотариална покана с рег.№3084, том І, №144 на
Нотариус В.Г., с рег.№612 и район на действие РС- Пазарджик се установява, че
те са изпратени на посочения в Договорът за потребителски кредит от
06.02.2018г. постоянен адрес ***. От протоколът изготвен към всяка една от
поканите е отразено, че служител в нотариалната кантора е посещавал адресите по
различно време от деня, като адресата не е открит на адрека. Визирано е, че по
данни на двама съседи, М.Г.В. и Л.Н.В. не живеят вече на адреса. Отразено е, е
че след извършена справка в НБДН за адресата на нотариалната покана е
установено, че посочения в поканата адрес съвпада с постоянния и настоящия
адрес на В..
От Справка за
местоработата на адресатите в ТД на НАП изискана от районния съд се установява,
че за лицата М.Г.В. и Л.Н.В. няма данни за регистриран трудов договор, т.е. към
датата на проверката не са осъществявали дейност, подлежаща на вписване в
нарочния регистър, воден от Национална агенция по приходите, съгласно чл.62,
ал.3 от КТ.
С обжалваното Разпореждане №1132 от 29.01.2020г.,
първоинстанционният съд е оставил без уважение, като неоснователно заявлението по
чл.417 от ГПК.
В тази връзка е приел, че при твърдения за изискуемост на
вземането, обусловена от получана до длъжника покана, в тежест на заявителя е
да установи твърдения от него факт, а именно достигане на изявление с такова
съдържание до адресатите. Прието е, че нормата на чл.418, ал.3 от ГПК изисква
настъпването на това обстоятелство да бъде удостоверено с официален или
изходящ от длъжника документ. След като не е установено настъпването на
изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и солидарно отговорния
длъжник, то не може да се приеме, че вземането подлежи на изпълнение спрямо
длъжниците. Ето защо не може да се приеме, че приложеният документ- извлечение
от счетоводните книги установява подлежащо на изпълнение вземане.
В тази насока е
прието, че след като вземанията на заявителя не са изискуеми, което по аргумент
на чл. 418 ал. 2 от ГПК е условие за незабавно изпълнение, заявлението за
издаване на незабавна заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде
оставено без уважение.
При тези
данни, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да не сподели
изцяло изводите на първата инстанция, тъй като действително се установява
наличие на нередовност при връчването на нотариалните покани.
Няма основание в случая настоящата инстанция да не приеме
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика обективирана с Решение №84 от
05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №217 от
12.05.2015г. по т.д.№62/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о. и Решение №29/28.06.2018г. по
дело №1738/2017г. на ВКС, Іт.о., съгласно които е прието, че уведомяването чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за връчване на изявлението на
банката за обяваване на предсрочна изискуемост на кредита, като съгласно правилото
на чл.50 от ЗННД, при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно
от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл.37- чл. 58 ГПК.
Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението / след три
посещения в рамките на един месец/, връчителят е длъжен да залепи уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия,
следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението
и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в
уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато
лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата
са връчени съгласно чл.47, ал.5 от ГПК.
Ето защо
разпоредбата на чл.47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална
покана съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗННД.
На практика е
налице нередовно връчване по реда на чл.47 от ГПК поради това, че не е
установено от отразеното и в двете нотариални покани, че адресатите по тях са
търсени на адреса им за период по- дълъг от един месец. Подобно изискване не е
разписано в закона, но съдебната практика го е въвела като практически критерии
на който следва да отговоря търсенето на адресата, за да са налице предпоставки
за залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. При положение, че са налице
данни, че адресата живее на посочения адрес, то връчителят е длъжен да посети
адреса не по- малко от три пъти в различно време на денонощието, в ключително и
в обичайното време на пребиваване на адреса /привечер или в почивни дни/, като
опитите за търсене сследва да продължат повече от месец. Само при изпълнение на
тези изисквания може да с е приеме, че адресата и търсен пълноценно и се
изключва възможността лицето да живее на адреса, но да не е намерено за връчване
ан съобщението. В този смисъл е и Решение №160/30.10.2017г. на ВКС по
гр.д.№1549/2017г. на ІІІг.о.
В случая, в
разписката за връчване на нотариалните покани и до давамата адресати е
отразено, че те са търсени само на две дати, а именно на 05.11.2019г, когато е
посочено, че не е открит адресата, нито лице по смисъла на чл.46 от ГПК, който
да получи поканата със задължение да я предаде. Съответно на втората дата-
11.11.2019г. е налице отразяване, че съсед на същите е заявил, че те са в
чужбина, като няма информация за него
Тези данни
очевидно дават основание и на настоящата инстанция да приеме, че не са спазени
установените от съдебната практика критерии и не е налице редовно връчване на
процесните две нотариални покани по реда на чл.47 от ГПК.
Последващото
събиране на доказателства от районния съд касаещи справки от НАП и такива от
НБД население не санират тези пропуски.
След като
изявлението за предспрочна изискуемост не е изпратено, респ. връчено на
адрестатите му- В., то не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата
ппредсрочна изискуемост на задължението по представиения със сзаявлението п
очл.417 от ГПК договор за потребителски кредит и съответно не са налице
предвидените в закона основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на процесните суми. Този извод напълно кореспондира с възприетото в т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по тълк.дело №4/2013г. по описа на ОСГТК на
ВКС.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на районния съд, жалбата като неоснователна следва да се
уважи, а обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1132/29.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№250/2020г.
по описа на РС- Пазарджик, с която е оставено без уважение заявление от „Ю.Б.“ АД, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В.-
прокурист чрез адвокатско дружество „Ч.П. и И.“, против длъжниците М.Г.В. и Л.Н.В.,
да заплатят солидарно на кредитора, съответно сумата в размер на
10574,17лв.- главница от банков кредит,
сумата в размер на 589,66лв.-
възнаградителна лихва, считано от 06.03.2019г. до 11.11.2019г.,
сумата в размер на 516,88лв.- мораторна
лихва, считано от 06.03.2019г. до 21.01.2020г., сумата в размер на
232,00лв.- заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и сторените съдебно- деловодни разноски, включващи,
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.