Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,16.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9 ти състав, в публично съдебно заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова,като разгледа докладваното от съдията гр.д №3415/2020 г.по описа на СГС,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищците твърдят в ИМ, че по повод водено срещу втория
от тях тримата наказателно производство ответникът поискал от съда, който е
наложил обезпечителни мерки (запори върху автомобили, дружествени дялове и
банкови сметки на 29.09.2010 г.)върху тяхно имущество на стойност 190 770 лв.
Неоснователно воденото, в продължителен период от време, наказателно производство
завършило с оправдателна Присъда № 1217/20.03.2014 г. по НОХД № 1248/2005 г. на
ОС- Благоевград, довело до раздяла между първия и втория ищец и здравословни
проблеми на третия- майката на подсъдимия. Незаконосъобразно внесеното в съда
искане за допускане обезпечение на бъдещи искове и наложените обезпечителни
мерки в продължение на 5 години (прекратени с Разпореждане на ДСИ на 04.12.2015
г.) причинили на ищците стрес, депресии, уронване доброто име сред близки и
познати, страх от последиците на отнемане имуществото и влошаване социалните
контакти. Медийните публикации попречили за професионалната реализация на
ищцата Т.Д., като публична личност (депутат) и засягане името ѝ и
професионалното ѝ развитие, като адвокат. Сочат,че с оглед дългия период
на наложените запори били в невъзможност
да ползват запорираните средства и активи. По повод
продължителността на неоснователно наложените обезпечителни мерки претендират
обезщетение за неимуществени вреди в посочените размери за всеки от ищците ведно
със законната лихва от 20.03.2014 г. (датата на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът оспорва допустимостта исковете
поради давност и липса на възможност Комисията да отговаря за действия по
отменен закон. Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че липсват
елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност. Сочи, че актовете за налагане на обезпечителни мерки са наложени
от съд.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
С Обезпечителна заповед от 29.09.2010
г. издадена по гр. дело № С-30/ 2010 год. на СГС, ВО, 2-ри „Б“ с/в, на
основание чл.390 ГПК вр.с чл.22 ЗОПДИППД е допуснато
обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД на Комисията за установяване на
имущество придобито от престъпна дейност срещу Ц.Л.Д., Т.Г. Я.-Д. - съпругата
му и Г.Ц.Д.- майка му, чрез налагане на обезпечителни мерки. Вследствие на това
са наложени запори от ДСИ Н.М.по образуваното изп.
дело № 20101110420683. В същата Заповед е определен срок за предевяване
на иска от 1 месец, считано от датата на влизане в сила на осъдителната
присъда по ДП № 549/2005 г. по описа на ОСлО при ОП
–гр.Благоевград и НП № 1248/2005 г. по описа на ОП-Благоевград.
С определение №186/29.11.2010 г.
по гр. дело № СП 177/2010 г. на САС, ГО,1-ви
с/в,определението на СГС е потвърдено, в частта с която е допуснато обезпе- чение на бъдещите искове
на стойност 190 770 лева,чрез: запор
върху 500 дружествени дяла от капитала на „Д. ЕКС- 90“ ЕООД - притежавани от Ц.Л.Д.,
запор на 100 дружествени дяла от
капитала на „Л.К.- ЦД“ ЕООД - притежавани от Ц.Л.Д., запор на автомобил м. Мерцедес модел 190Е, peг.
№ **** АМ- собственост на Ц. и Т.Д., запор
върху притежаваните от Г.Ц.Д. 6 дружествени дяла от капитала на„Сън форс“ЕООД
и запор върху наличните суми по
всички банкови сметки на името на Ц.Л.Д. и Т.Г. Я. - Д., в лицензираните банки
в Р.България до размера на сумата от 190 770 лева.
С Присъда №1217/20.03.2014г.по
НОХД №138/2008г.на ОС-Благоевград, ищецът Ц.Л.Д. е признат за невиновен иоправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата е влязла
в законна сила на 20.12.2014 г.
С определение от 08.04.2015
г. по описа на СГС, ГО, II, „Б“
в.състав се отменя допуснатото по реда
на ЗОПДОППД(отм.) обезпечение в полза на Комисията срещу ищците и обезсилва издадената обезпечителна заповед. Видно от удостоверение изх. № 48927/03.12.2020 г. на ДСИ при СРС по изп.дело № 20683/2010 г., по искане на ищците с постановени
разпореждания на ДСИ от 04.09.2015 г.
и от 10.09.2015г. са вдигнати наложените
им запори, като делото е прекратено с
разпореждане на ДСИ, влязло в сила на 04.12.2015 г.
От показанията на свидетелката Д.е
видно, че наложените запори се отразили тежко върху личния, обществения и
професионалния живот на ищцата Т.Д.,
заедно били народни представители в 39 и 40 НС. Обвинението срещу съпруга на ищцата
през 2005 г. и наказателното производство в ОС-Благоевград е било коментирано
от депутатите и в професионалните среди, тъй като преди да стане депутат ищцата
е била действащ адвокат. След приключването на втория мандат ищцата искала да
се върне на работа като адвокат и подготвила кантора, но с налагането на
запорите и медийното им отразяване през 2010 г. прекратила адвокатската си
дейност, поради неудобство и притеснение от клиентите, след като по медии и
вестници били отразени наложените й обезпечения от КПКОМПИ. Сочи за настъпила
промяна в поведението на ищцата, била притеснена, изолирала се от колеги и
приятели, изпитвала срам и неудобство. Била без работа до 2012 г. и когато
отново започнали да се виждат й споделила за проблемите със сина, който
изпитвал също стрес и неудобство. Също така сочи и за финансовите проблеми на
ищцата с оглед липсата на яснота в доходите на семейството с оглед запорираните сметки Според свидетелката информацията за
наложените запори с първоначалните суми е излязла от ответника и научавайки от ищцата, че част от
запорите били отменени личното й мнение е че следвало да има изявление в тази
насока от ответника, а такава информация не била отразена никъде в медиите.
Въпреки прекратеното наказателно дело срещу ищеца сочи че ответника не е предприел действия за
отмяна на процесните обезпечителни мерки.
От показанията на свидетеля К.,
подсъдим и оправдан по същото обвинение се установи, че както на ищеца така и
на него били наложени запори върху
банкови сметки и фирмени дялове, които
продължили 5,6 години. Знае и за наложените запори на банкови сметки и на
останалите ищци. Ищецът се притеснявал не
само за свободата си, макар да знаел че няма извършено престъпление но и за своето
имущество и за имуществото и това на съпругата и на майка си поради факта че
запорите са били наложени за неговото дело не само на него но и на останалите
ищци. Блокираните банкови сметки оказали
съществено влияние за ликвидирането на бизнеса на ищеца и на психиката му,
защото не е могъл да се разплаща на партньори, доставчици, съкратил служители
поради липса средства за заплати и осигуровки. Наложените запори от ответника 5
години след обвинението, отново довели до медийни публикации и отдръпнали и
останалите търговци от чужбина с които ищецът
дотогава работил.Сочи също така, че и третата ищца-майката на Ц., буквално
се „щашнала“ когато разбрала за блокираното й
имущество.
Свидетелят Д.посочи, че като
кардиолог е наблюдавал сърдечните проблеми на третата ищца, която независимо възрастта
си е правила екскурзии в страната и чужбина, установява влошаване
здравословното й състояние през 2010 г. във връзка с проблемите около
наложените запори, била разстроена, споделила му, че ставало въпрос според нея
за много пари. Прочел и медийни
публикации за запорите на семейството което добре познава.
Медицинската документация по
делото, сочи, че ищцата Г.Д. е с хипертонично сърце и застойна
сърдечна недостатъчност с давност. По повод придружаващото й заболяване
–артериална хипертония е посещавала Спешно отделение през 2012 г.съгласно
приложения лист за преглед,които установяват твърдените здравословни проблеми и
корекцията на лечението.
По делото са приложени статии със
заглавия: “С решение на комисията Кушлев запорираха 2 млн.лева на бившата царска депутатка“;
„Проверяват откъде са парите на Т.Д. и съпруга й“; „Случаят Д.“ от в“24 часа“ и
в.“168 часа“и 2 бр. електронни медиийни публикации
със заглавия: „ Запорираха 2 млн.лева на бившата
депутатка Д.“.
От приложената справка от КПКОНПИ (оригиналът
приложен по гр.д. № 10780/2019 г.) се установява хронологически, че срещу
първия ищец е била образувана проверка по преписка № 81/12.03.2010 г.
във вр. с уведомление по чл. 21,ал.1 ЗОПДИППД от
ОП-Благоевград за образувано и водено срещу него ДП и НП от ОП-Благоевград. С Решение
№ 390/24.09.2010 г. срещу Ц.Д. е образувано производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, а с Решение № 405/24.09.2010 г. в СГС е било внесено
мотивирано искане за налагане
обезпечителни мерки с обща стойност 1 954 773 лв.върху
имуществото на тримата ищци, допуснато с
Определение №24/28.09.2010 г. по гр.д. № С-30/2010 г. на СГС,ВО,ІІ Б с-в
потвърдено частично с Определение № 186/29.11.2010 г. по гр.д. № СП 177/2010 г.
на САС, ГО,1-ви с-в. С Решение №
122/16.04.2015 г. е прекратено производството срещу Ц.Д. за установяване
имущество,придобито от престъпна дейност предвид влязлата в сила оправдателна
присъда на ОС-Благоевград.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Възражението на ответника за недопустимост на иска
съдът счита за неоснователно поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2а ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по
повод изпълнение на правомощията или службата им. Отговорността на държавата е
пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към
което принадлежи съответното длъжностното лице, също така и обективна т. е.
носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
С оглед обстоятелството, че
допуснатото обезпечение е от 29.11.2010г. , а осъдителната
присъда е влязла в сила на 20.12.2014 г. съдът счита, че отговорността
за вреди от неправомерната правозащитна
дейност на КУИППД по ЗОПДИППД (отм) е по чл.1 ЗОДОВ. Затова приема, че предявените искове в настоящето производство са с правна
квалификация чл.2а, вр. с чл.1 ЗОДОВ, вр. с чл. 32 ЗОПДИППД (отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 32 ЗОПДИППД (отм) за
вреди причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с
този закон държавата носи отговорност и по реда на ЗОДОВ. Тази отговорност на
държавата не е само за крайната правозащитна дейност на КУИППД по ЗОПДИППД (отм)
но и за подготвящата я административна дейност на същия орган. Тя се реализира
съгласно чл.7 КРБ чрез предявяване искове срещу съответните органи, от чиито
незаконосъобразни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В
производството по ЗОДОВ тези органи участват в качеството на процесуални субституенти на държавата, която е и носителят на правата и
задълженията на деликтното правоотношение. В този
случай и съгласно чл.2а ЗОДОВ държавата чрез КПКОМПИ като специализиран
държавен орган отговаря по реда на чл.1 ЗОДОВ и за причинените при действието
на ЗОПДИППД (отм) вреди, по силата на предвиденото в
него изрично препращане.
За да се ангажира отговорността на
държавата, трябва да бъдат доказани кумулативното наличие на следните
предпоставки- претърпени от ищеца вреди, незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи и служители при ответника в производството по ЗОПДИППД (отм), а понастоящем действащия ЗПКОНПИ, както и причинна връзка между
предприетите действия от служители на ответника - Комисията по сега действащия
закон и вредните последици.
В случая твърденията на ищците са за
претърпени неимуществени вреди вследствие наложените им обезпечителни мерки в
проведената административна фаза на производството за установяване имущество придобито от
престъпна дейност на Ц.Д.. Не е спорно, че КУИППД е започнала производство за установяване на
имущество придобито от престъпна дейност (Р-390/24.09.2010) срещу втория ищец. Не
е спорно, че КУИППД е внесла (Р-405/24.09.2010 г.) в СГС мотивирано искане за
налагане обезпечителни мерки върху имущество на тримата ищци с обща стойност
1 954 773 лв. и съдът ги е допуснал и дал 1 месечен срок на КУИППД за предявяването на иска, считано от
датата на влизане в сила осъдителната присъда по ДП 549/2005 г. на ОСлО при ОП-Благоевград и НП № 1248/2005 г. по описа на
ОП-Благоевград срещу Ц.Д..
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че действията му са били в условия на обвързваща
компетентност с оглед подаденото уведомление от прокуратурата. Безспорно
началото на проверката се предпоставя от уведомлението на прокуратурата за
образуваното производство срещу този ищец, но обвързаността на Комисията се
изчерпва единствено с акта на започване на проверка. Всички останали последващи действия на КУИППД са самостоятелни и в нейните
правомощия е да извърши адекватен и съобразен с фактите и доказателствата
анализ на имущественото състояние на лицето и свързаните с него правни субекти.
Комисията е длъжна не само да извърши проверка на имуществото на лицето и
свързаните с него субекти, правното основание
за придобиването им, стойността и трансформациите им, доходите на проверяваните лица и съответно разходите им, но
и да провери и всички други обстоятелства от значение за изясняване произхода на имуществото и
начина на придобиването му, и да събере относими
доказателства които да установят връзка с посоченото обвинение и да прецени
дали да поиска налагане обезпечителни мерки.
Съгласно ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
проведеното наказателно производство и в случая извършената срещу ищците
проверка като действие по служба на длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм) и внасянето на искането за налагане на обезпечителни
мерки ще е винаги незаконосъобразно, след като ищеца Ц.Л.Д. с Присъда №1217 по НОХД №138/2008г. на БлОС е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения.Това налага извода, че от страна на
ответника не е била осъществена законосъобразна преценка на установените в хода
на административната проверка факти и обстоятелства относно наличието на
имущество, придобито в резултат на престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД (отм.),
нито такава е извършена при сезирането на съда с искането за налагане на
посочените по горе обезпечителни мерки При това положение незаконосъобразни са били
действията на Комисията по внасяне на мотивирано искане в съда, въпреки липсата
на изискуемите от закона предпоставки, както и налагането на обезпечителни
мерки в поддържане на пет години,
независимо че не са събрани несъмнени доказателства, установяващи престъпния
произход на средствата, с които е придобито имуществото на ответниците.
Влязлата в сила присъда на 20.12.2014 г. установява със СПН, че Ц.Л.Д. няма придобито имущество,в резултат на осъществена престъпна
дейност. Ответникът не сочи кога е уведомен за влязлата в сила присъда, а и по
делото липсват данни кога тя е доведена до знанието му. С молба вх.№ 722/15.03.2015 г.(л.23) ищецът Ц.Д. прилагайки
препис от влязлата в сила присъда прави искане Комисията да прекрати образуваното пред нея производство
въз основа на които са допуснатите обезпечения. По искане на ищците с Определение
от 08.04.2015 г. по гр.д. 3131/2015
г. на СГС е отменено допуснатото обезпечение и обезсилена издадената Обезпечителна
заповед за процесните обезпечителни мерки. Ответникът,
обаче взема решение едва на 16.04.2015 г.
за прекратяване производството за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу Ц.Л.Д. *** да подаде молба по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатите
обезпечителни мерки. Видно от удостоверението на ДСИ(л.114) наложените запори
по сметките и дружествените дялове на ищците са вдигнати в периода 10.09.2015 – 24.09.2015 г. а изп.дело срещу тях е прекратено с влязло в сила
разпореждане на ДСИ на 04.12.2015
г. Ето защо съдът приема,че отмяната на неоснователно наложените спрямо
ищците обезпечителни мерки се забавя с близо една година, което се явява
неоснователно и съставлява самостоятелно незаконосъобразно действие по смисъла
на чл. 2а ЗОДОВ.
С оглед изложеното съдът намира, че
е налице първата предпоставка на фактическия състав за ангажиране деликтната отговорност.
От представените писмени
доказателства и показанията на свидетелите съдът установи, че всеки от тримата ищци
е претърпял неимуществени вреди, в резултат на образуваното производство за
установяване имущество, придобито от престъпна дейност и внесеното искане за допускане на обезпечение. Налице е причинна връзка между вредите и действията на
ответната Комисия. Целта на обезпечението е да се осигури, че изпълнението на бъдещото съдебно решение няма да бъде осуетено или затруднено. Обезпечителната
защита е привременна, бърза и внезапна и представлява изненада за ответника, което
предполага, че искането за налагане обезпечителни мерки, не трябва да се
разгласява публично. Наложените обезпечителни мерки спрямо свързаните лица:
съпругата и майката на обвинения ищеца от една страна са предизвикали страх и
притеснения дали Ц.Д. ще бъде осъден и от друга –негативни преживявания свързани със стрес и
безпокойство, че ще изгубят имуществото си и по този начин да допринесат за
психическо разстройство.Поради изложеното съдът счита, че са налице и
останалите предпоставки поради което намира исковете за основателни.
С Р № 166/18.10.2016г. по гр.д. №
1642/2016г., ІІІ ГО, ГК на ВКС е даден отговор по въпроса, касаещ
начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД (отм.), съобразно
релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обстоятелства
и следва да се приложат общите постановки в т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК
При определяне на размера на
обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ,с оглед правилото на чл.52 ЗЗД следва да се съобразят, продължителността и интензитета
на проведеното производство, конкретен начин на засягане на честта и доброто
име на проверяваното лице и на третите лица в обществено и социално положение,
отражение на производството върху здравето им (физическо и психическо),
засягане на взаимоотношенията в семейството и всички специфични обстоятелства,
произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.). От
една страна обаче причинените от
ответника неимуществени вреди не могат да се сравняват като интензитет с
неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство, а от друга
страна налагането на обезпечителните мерки не се разгласява публично и не е
окончателен акт на отнемане на имуществото.
По
иска за неимуществени вреди от Т. Я.- Д. съдът отчете, че обвинението
спрямо съпруга ѝ и наложените й във връзка с това обвинение обезпечителни
мерки се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честа и достойнството й, върху възможностите ѝ за
професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на
професионалист. При определени професии (магистрати, адвокати, военни и др.)
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на
законите, са изключително завишени. За ищцата като народен представител и адвокат незаконното
обвинение спрямо съпруга ѝ и наложените обезпечения по късно са имали
по-силно негативно отражение върху неимуществената ѝ сфера. Не без
значение е и факта, че наложените й запори са били и медийно отразени. Поради изложеното, съдът определя справедлив размер
на обезщетение от 20 000 лева, като
за разликата над 20 000 до 30 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за претърпените от Ц.Д. неимуществени вреди съдът
съобрази настъпилите отрицателни последици във личностно, финансово, емоционално и психическо отношение.
Притеснявал се за свободата и имуществото си, макар да знаел че няма извършено
престъпление. Наложените запори също оказали негативно влияние върху бизнеса,
прекратил фирмената си дейност. Поради медийно огласените запорирани
суми Банките спрели кредитирането му, тъй като вече не е бил надежден клиент. С
оглед изложеното съдът определя сумата 12 000 лева като справедлив
еквивалент за обезщетение, като за
разликата над 12 000 до 20 000 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за неимуществените вреди на Г.Д. съдът намира, че интензитетът
на отрицателните емоции на ищцата е довел и до влошаване здравословното й
състояние, в подкрепа на което са показанията на свид.
Д.. Приложените медицински документи обаче не установяват, че здравословните й проблеми
са изцяло в причинно - следствена връзка с действията на
ответника. С оглед всички доказателства по делото съдът приема, че действително
преживения от ищцата Г.Д. стрес и притеснения за сина ѝ и съпругата му и
с оглед наложените на всички обезпечителни
мерки са оказали влияние на здравословното ѝ състояние, особено с оглед
на възрастта ѝ. Ето защо счита че тези вреди следва да бъдат репарирани
със сумата 5 000 лева, като за разликата
над 5 000 до 10 000 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
При определяне на размера на обезщетенията на
ищците съдът взе предвид и поведението на ответника, който в 1 месечния срок от
влизане в сила оправдателната присъда или до 21.01.2015 г. не е взел решение както
за прекратяване образуваното пред него производство, така и за депозиране искане
до съда за отмяна наложените обезпечителни
мерки, които са вдигнати от ДСИ по искане на ищците близо 9 месеци по късно, а
изпълнителното дело е прекратено близо 1 година след оправдателната присъда.
С оглед основателността на главните искове основателна
е и акцесорната
претенция за лихвата, която следва да се присъди считано от 20.12.2014 г. датата на влизане в сила
оправдателната присъда.
По разноските:
При този изход на спора,право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл.
10,ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца внесената ДТ и адвок. възнаграждение
съразмерно уважената част от иска. Втория ищец е направил разходи за адвокат в
размер на 1 130 лв, от които съобразно уважената
част от иска следва да му се присъди сумата 678 лв,
останалите са представлявани по реда
на чл. 38 ал.1 ЗА. Ищците са внесли 30 лв. ДТ (всеки по 10) по делото, които
следва да се заплатят. На първата и третата по 10 лева, а на втория 688
лева ( 10 + 678).
На адвокат Д.Л. с оглед цената на исковете на
първата и третата ищца й се следва адв.
възнаграждение: 1 130 лв. за първата ищца и 830 лв. за третата ищца и с оглед осъщественото безплатно представителство и
размера на уважения иск следва да й се присъди: за първата ищца - 753,33 лв. ( 20 000/ 30 000 х 1 130) и за
третата - съобразно уважената част от иска - 415 лв. (5 000/10 000 х 830)
или общо сумата 1 168,33 лева
Ответникът
претендира юриск. възнаграждение, което на основание
чл. 78 ал.8 ГПК съдът определя на 200
лева, които ищците да заплатят.
По изложените съображения съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА КПКОНПИ - гр. София, пл. „*****, да заплати на Т.Г. Я.-Д., ЕГН
********** ***, сумата от 20 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по
отношение имуществото й в периода 2010–2015 г. по допуснато обезпечение на
бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД(отм) на Комисията за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност, съгласно
Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г. по гр.д. № С-30/ 2010 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014
г., до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски – 10 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 20 000 лева до предявения размер - 30 000 лева
ОСЪЖДА КПКОНПИ -гр. София, пл. „*****, да заплати на Ц.Л.Д., ЕГН **********
***, сумата от 12 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки
по отношение имуществото му в периода 2010–2015 г.по допуснато обезпечение на
бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД(отм на Комисията за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност, съгласно Обезпечителна
заповед от 29.09.2010 г. по гр. дело № С-30/2010 год. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
20.12.2014 г., до окончателното й изплащане и направените по делото разноски - 688 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 12 000 лева до предявения размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА КПКОНПИ -гр. София, пл. „*****, да заплати на Г.Ц.Д., ЕГН ********** ***,
сумата от 5 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
имуществото й в периода 2010 – 2015 г. по
допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД(отм)
на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност,
съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г. по гр. дело № С-30/2010 год. на
СГС, ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2014 г., до окончателното й и направените по делото разноски -
10 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лева до предявения размер
от 10 000 лева.
ОСЪЖДА КПКОНПИ - гр. София, ул. „*****, да заплати на адвокат Д.Л. с адрес ***, на основание чл. 38 ЗА адвокатски
възнаграждения в размер на 1 168,33
лева.
ОСЪЖДА Т.Г. Я. - Д., ЕГН **********, Ц.Л.Д., ЕГН **********
и Г.Ц.Д., ЕГН ********** да заплатят на КПКОНПИ на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
200 лева юриск.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: