РЕШЕНИЕ
№ 21263
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110116902 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иска молба от ................ ЕООД срещу „...................”
АД, с който е предявен иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 12335,66 лв., представляваща заплатено от превозвача обезщетение за
вреди от настъпило на 09.11.2017 г. застрахователно събитие при международен превоз на
товари, отговорността за обезщетяването на които е била обезпечена от ответника по силата
на сключена с ищеца застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“,
обективирана в застрахователна полица № ......./26.09.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 31.03.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба е посочено, че между страните е сключен застрахователен договор №
......./26.09.2017 г. „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, като на 09.11.2017 г. е
настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в частична повреда на товара. След
завеждане на щета пред съда в гр. ............, увреденото лице „.............. претендирал от ищеца
обезщетение, ведно с лихви и разноски, като на 10.08.2021 г. ................ ЕООД е получил
покана за доброволно изпълнение по ИД № 20218240401176 по описа на ЧСИ К П с
приложен изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на увреденото лице
1408 евро главница, годишна лихва в размер на 9,2% над основния лихвен процент на ЕЦБ
върху сумата от 311,82 евро, както част от главницата в размер на 1408,11 евро, считано от
12.12.2017 г., годишна лихва в размер на 9,2% над основния лихвен процент на ЕЦБ върху
сумата от 1096,29 евро, както част от главницата в размер на 1408,11 евро, считано от
24.03.2018г., разноски пред Районен съд гр. ... в размер на 1494 евро и 673,10 евро, разноски
пред Окръжен съд-П в размер на 1023 лв., 994 лв. разноски по изпълнителното дело и
2404,44 такса тарифа ЧСИ. Поддържа, че е погасил задължението по образуваното
изпълнително дело и е предявил претенция пред ответника на 30.03.2018 г., който на
07.12.2022 г. се е произнесъл с отказ да заплати същата. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът e подал отговор на исковата молба, като е оспорвил
исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че между страните е сключен
1
процесният застрахователен договор, но действието на същия е прекратено поради
невнасяне на вноски от премията. Оспорва настъпването на застрахователното събитие,
както и осъществяването на превоза от ищеца. Сочи, че не следва да бъде обвързан от
образуваното изпълнителното дело въз основа на удостоверение за европейско изпълнително
основание, доколкото не е участвал в съдебното производство и не дължи лихви и разноски.
Сочи още, че във водените производства пред съда в гр. ... не се съдържат данни,
обвързващи застрахователя, като са включени и разходи, извън предмета на застраховката-
за гориво, и такива, касаещи друга щета. Според ответника ищецът не е положил усилия да
се освободи от отговорност. Счита, че осъщественото от ищеца плащане не е на правоимащ.
Поддържа, че настъпилото събитие е изключено от покрития риск, както и че вредите са
недоказани. Оспорва да му е отправяна претенция на 30.08.2018 г. от ищеца, а е налице само
уведомление. Заявява, че ищецът не е изпълнил изискванията по т. 31, т. 32 и т. 34 от
Общите условия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, както и на 1-
годишния срок по чл. 32 от Конвенция за договора за международен превоз на стоки. При
тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 435 КЗ в тежест на
ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“, по време на действието на което е
настъпило застрахователно събитие; сключен договор за превоз; настъпването на твърдяното
застрахователно събитие, в причинна връзка с което са причинени вреди наличието на
покрит застрахователен риск, че застрахованият е удовлетворил увреденото лице в рамките
на лимита на отговорността, както и действителната стойност на вредите. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил процесното вземане, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 26.09.2017 г. между страните е сключена застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“, обективирана в застрахователна полица №........ Видно от
последната, в обхвата на застраховката влизат международни превози на територията на
Европа за периода на застрахователното покритие - от 27.09.2017 г. до 26.09.2018 г., за ---, с
рег. № ........... Застрахователната премия е уговорено да бъде заплатена разсрочено на 4 бр.
вноски, всяка в размер на 127,50 лв., с падежи- 26.09.2017 г., 27.12.2017 г., 27.03.2018 г. и
27.06.2018 г. Съгласно съдържанието на полицата застрахователното покритие започва да
тече след заплащане на първата вноска от застрахователната премия, като при неплащане на
която и да е от разсрочените премийни вноски договорът се прекратява, считано от 00:00
часа на 16-тия ден, следващ датата на падежа на дължимата вноска. Между страните не се
спори, че за първото тримесечие ищецът е внесъл премийната вноска, във връзка което има
и издадено от ответника удостоверение за наличие на застраховка за периода от 27.09.2017 г.
до 27.12.2017 г., в който период се е и осъществило процесното събитие. С оглед изложеното
съдът счита, че към датата на твърдяното застрахователно събитие е налице валидна
застраховка, покриваща отговорността на превозвача.
Сключената застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е
разновидност на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиситите,
тъй като в застрахователната полица изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се
изразява в „отговорността на застрахования в качеството на превозвач“, а в чл. 3 от Общите
Условия е предвидено, че се покрива отговорността на превозвача за вреди при изпълнение
на задължения по договор за международен автомобилен превоз на стоки съгласно
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки / СМR/. Това
означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на
договорна отговорност за превозвача за вредите, причинени от неизпълнение на негово
задължение по договор за международен автомобилен превоз. Ето защо за отношенията
2
между страните по процесния застрахователен договор следва да се прилагат правилата на
чл. 429 - чл. 435 КЗ. В този смисъл са решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т. д. N 2415/14 г. на ВКС, Т. К., II
Т. О, в което е прието, че „договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач,
с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на
стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му
дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. В
случая неприложима е нормата на чл. 419 КЗ, защото предмет на поета от ответника
застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в
качеството на превозвач за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за
автомобилен превоз на стоки.
През действие на застрахователното правоотношение е възникнало правоотношение
между ищеца и третото лице по договор за международен автомобилен превоз на стоки, по
което ищецът в качеството на превозвач е поел задължението да извърши превоз на стоки от
Г= до А=. От приложената по делото международна товарителница №983246 г., се
установява, че товарът е предаден на „= за транспортиране от Г= до А=, като превозът се
извършва с влекач с рег. № .......... и ремарке с рег. №............., с водач- С С. За последното
лице е приложен като писмено доказателство трудов договор № 4 от 26.09.2017 г., видно от
който към датата на процесното събитие се е намирал в трудово правоотношение с ищеца,
изпълнявайки длъжността „Шофьор на товарен автомобил“. Предвид това наведените от
ответника възражения, че не са налице доказателства превозът да е осъществен от ищеца с
автомобила, по отношение на който е сключена застраховката, са неоснователни. Видно от
приложените доказателства по делото на ищеца е превъзложено изпълнението на превоза с
начален адрес Г==-НТГ Лоджистикс, и краен адрес Н=д., като при получаване на стоките е
установено, че в един от палетите е имало повредени кутии. Шофьорът е отказал да
натовари повреденото пале/кутия, като това обстоятелство е отбелязано в товарителницата.
Вместо 936 опаковки конфитюр „Грандеса“ 45%, сортирани, са били приети 819, тоест от 29
натоварени за превоз палета са били приети като изрядни 28, което обстоятелство също е
отразено в товарителницата при получаване на товара.
Горепосочените обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания на О М,
бивш служител на ищеца, от които се установява, че на ищцовото дружество е било
възложено да изпълни процесния превоз. При разтоварването на стоките от получателя „е
било констатирано, че е имало паднали и счупени стъклени буркани, които при предаването
им за транспортиране са били наредени в пале и в малки кашончета, опаковани със стреч
фолио, като не са били вързани с колан. Ето защо съдът приема, че отговорността на ищеца
в качеството на превозвач за вредите от неизпълнение на задължението по процесния
договор за международен автомобилен превоз попада в обхвата на поетата от ответника
застрахователна закрила.
Ответникът е навел възражения, че са налице факти, които изключват отговорността за
превозвача, както и че ищецът е платил неоснователно, доколкото стоката е пътувала с
недостатъчна опакова и/ или такава, неподходяща за транспортиране.
Както бе установено по делото, в процесната международна товарителница е
отбелязано, че част от превозените буркани са били предадени на получателя във В с
повредена опаковка и нарушена цялост на съдържанието. Самият ищец твърди, че
процесният товар е бил опакован, натоварен, подреден и закрепен от изпращача на товара
/== в ==на автомобила на ищеца превозвач. Превозът е извършен по начина, по който
стоката е била натоварена и закрепена от изпращача без превозвач да направи възражения и
да вземе допълнителни обезопасителни мерки по отношение на товара. От свидетелските
показания на О М, която е бивш служител при ищцовото дружество се установи фактът, че
превозваната стока- буркани, е била наредена в „пале, малки кашончета и отгоре със стреч
фолио опаковани“, като не са били вързани с колан. От това следва, че причината за
настъпване на вредата е недоброто укрепване на стоките, защото не са използвани
укрепителни колани, при наличието на които не би се стигнало до увреждане. При тези
3
факти съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл. 17, т. 4, б. „в“ Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което е налице основание за
освобождаване на превозвача от отговорност. Неточното изпълнение на задължението за
превоз е факт, който е основание по чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на стоки за пораждане на договорна отговорност за превозвача. Това е така, защото
поради липсата на укрепителни колани стоките не са натоварени и подредени по подходящ
начин, нито са били закрепени от изпращача, а това фактическо обстоятелство е причина за
настъпване на вредата. След като превозвачът на основание чл. 17, т. 4 б. „в“ Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки е освободен от отговорност, следва
да се приеме, че и застрахователят не носи отговорност, защото неговата отговорност е
функционално обусловена и произтича от отговорността на превозвача.
Действително по делото се установява, че за ангажиране отговорността на ищеца е
образувано и проведено гр.д. № GZ 2C 1378/19z пред Районен съд- гр. ...- Република ==, по
което е постановено неприсъствено решение № 2c 1378/19z. Въз основа на посоченото
решение „.............. се е снабдило с удостоверение за европейско изпълнително основание от
05.03.2021 г. по реда на глава II от Регламент (ЕО) №05/2004 на Европейския парламент и
Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни
вземания и на основание разпореждане на ОС – П ищецът е осъден да заплати на „..............
сумата 1408,11 евро- главница, годишна лихва в размер на 9,2 % над основния лихвен
процент на ЕЦБ върху сумата от 311,82 евро като част от главницата 1408,11 евро, считано
от 12.12.2017 г. до окончателното плащане, годишна лихва в размер на 9,2 % над основния
лихвен процент на ЕЦБ върху сумата от 1096,29 евро като част от главницата 1408,11 евро,
считано от 14.03.2018 г. до окончателното плащане, и разноски пред РС- гр. ............, в размер
на 1494,40 евро и 673,10 евро., за събирането на които е образувано ИД № 20218240401176
по описа на ЧСИ К П, рег. № 824, район на действие- ОС- П, като сумите били събрани
заедно с таските и разноските по изпълнителното производство. Установява се обаче и не се
оспорва от ищеца, че не е изпълнил задължението си по чл. 32 от Общите условия на
ответното дружество да го уведоми и привлече като трето лице- помагач по образуваното
съдебно производство, поради което наведените от ответника възражения за зле воден
процес и че не е обвързан от постановеното срещу ищеца решение, доколкото не е бил
привлечен като подпомагащо лице в производството са основателни.
Отделно от горното следва да се посочи, че според клаузата на т. 9.4 от Общите
Условия към застрахователния договор застраховката не покрива отговорността на
превозвача при повреда, причинена на товарите, когато произлиза от пакетиране,
натоварване, подреждане или т.н. на стоката от изпращача.
Съобразявайки всичко гореизложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответната страна, която претендира
такива за юрисконсултско възнаграждение, което определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лева следва да й се присъди в
цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ................ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. срещу „...................” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
** с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 12335,66
лв., представляваща заплатено от превозвача обезщетение за вреди от настъпило на
09.11.2017 г. застрахователно събитие при международен превоз на товари, отговорността за
обезщетяването на които е била обезпечена от ответника по силата на сключена с ищеца
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, обективирана в
4
застрахователна полица №......./26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 31.03.2023 г., до окончателното плащане като неоснователен.
ОСЪЖДА ................ ЕООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.**да
заплати на „...................” АД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. * на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5