Решение по дело №974/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от П. Я. Я. [ЕГН] от гр. Плевен, [жк], [адрес], чрез адв. Т. К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу решение № 466/12.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 902/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочва, че решението е необосновано, тъй като съдът не е ценил правилно доказателствата по делото, приел е за релевантни само онези които подкрепят изложената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка и напълно безкритично е възприел същите. Счита, че съдът не е обсъдил и съобразил възраженията му за наличие на противоречие между фактическата и правна формулировка на административно наказателното обвинение, препятстващо правото му на защита. Не споделя изводите на съда за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Посочва, че приложената към административната преписка Декларация по чл. 188 от ЗДвП е единственото доказателство за установяване на извършителя и същото следва да се цени изолирано, тъй като други събрани доказателства относно автора на нарушението няма в производството. Навежда доводи, че сочената разпоредба намира приложение в случаите, когато нарушението е установено /заснето/ с АТС в отсъствието на полицейски органи, какъвто настоящия случай не е. Счита, че по делото са събрани доказателства, които макар и косвено, свидетелстват, че лицето управлявало автомобила, не е Я.. Посочва, че в решението не е обсъдено и възражението досежно мястото на нарушението и възможността да бъдат извършени описаните в акта и НП действия. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а по същество – да бъде отменено НП. Претендира разноски, съобразно представен списък в размер на 900 лева.

В съдебно заседание касаторът – П. Я. Я., не се явява, представлява се от адв. Т. К. – Адвокатска колегия – гр. Плевен, която счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения при преценка на събраните доказателства и при неправилно установена фактическа обстановка по аргументи, изложени в касационната жалба, които поддържа.

В съдебно заседание ответникът по касация – началник сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 22-0938-004633/09.02.2023 г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл.175А, ал.1, пр. 3 от ЗДвП на П. Я. Я. [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, затова че на 09.12.2022 г. около 12:40 часа в гр. Плевен, на ул. „А. С.“ до № 49 с посока на движение към ул. „Г. В. В.“, като водач управлява собственият си лек автомобил „М.“ с peг. № [рег. номер] като използва път за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне на задната част на автомобила в ляво и дясно по посоката му на движение, с което създава опасност за останалите участници в движението. Отказва да предостави документите си на униформен служител на МВР, въпреки че същите са в него. Не носи контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че нарушението е безспорно установено и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

В случая нарушението е безспорно установено, като неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е направил цялостен анализ във връзка с изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Нарушението на водача е безспорно установено, като РС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като правилно е кредитирал показанията на свидетелите О. Т. и С. В., тъй като те излагат безпротиворечиви твърдения, излагат възприетите от тях факти без емоционална или друга ангажираност със случилото се, същите са без родствени, приятелски или каквито и да било връзки с касатора, и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото и правилно РС им е дал вяра.

Свидетелите О. Т. и С. В., към момента на извършване на нарушението, са били на непосредствено близко разстояние от случващото се, лично са възприели случилото се, а в последствие свидетелят Т. е предприел съответните действия за изготвяне на докладна, с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност за възприетото лично от него нарушение на ЗДвП, извършено от П. Я. Я..

Свидетелят Т. е бил на паркинга пред стадион „Белите орли“, като непосредствено е бил свидетел, как касаторът се е движел с висока скорост, въртял е гумите на автомобила и извършва последователни движения със задната част на автомобила в едното и в другото платно.

Свидетелят В. е бил в автомобила си, непосредствено зад автомобила на касатора, като същият потвърждава, че след като автомобилът пред него е доближил Езиковата гимназия, водачът е дал газ и задната част на автомобила е започнала да се движи наляво и надясно.

Правилно РС- Плевен е приел, че по един безспорен и категоричен начин се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, като няма спор, че пътя на който е възприето и извършено нарушението /на улица в населено място/ представлява път, както и че този път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно предназначението на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“. Умишленото и съзнателно опасно шофиране на П. Я. Я., посредством „демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне на задната част на автомобила в ляво и дясно по посоката му на движение“ в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари, и правилно РС Плевен е възприел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП, така както актосъставителят, така и наказващият орган, ясно са описали в АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението.

С оглед горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

 

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 466/12.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 902/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.