Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Добрич, 19.02.2020година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен
съд, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при
участието на секретаря Калинка Михайлова, сложи за разглеждане гр. дело № 3810
по описа на съда за 2018год., докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 34 от ЗС. Пред районен съд Добрич е депозирана искова молба от
К.П.И. с ЕГН ********** ***, с която срещу С.П.Н. ЕГН **********, е предявен
иск за делба на недвижими имоти, находящи се в град Добрич, както следва:
-АПАРТАМЕНТ №5, находящ
се в ***, състоящ се от три стаи,
столова, кухненски бокс, сервизни помещения със застроена площ 103,64 кв.м.,
ведно с прилежащи избено помещение №6 с площ 15,97 кв.м. и №15 с площ от 2,76
кв.м., таванско помещение №4 с площ от 17,69 кв.м. и с 12,894 % идеални части
от общите части на сградата, както и 12 894 % идеални части от правото на
строеж върху държавно дворно място съгласно нотариален акт №86, т.Пс, нот. дело
843/07 май 1990 година на районния съдия при Районен съд Толбухин,
представялващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор №*****по
КК на гр.Добрич;
-ГАРАЖ, намиращ се в обект кадастрален
идентификатор №***по скица и схема от СЛГКК гр.Добрич;
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
Страните притежават по 1/6 /една
шеста/ идеална част от описания апартамент по наследяване от своя баща П.„ к. И.,***,
починал на ***
С нотариален акт №148, том.42,
нот. дело 11812/1997 г. на Нотариус при Добричкия районен съд, майката на
страните - Ж.Г.И, б.ж. на гр.Добрич, починала на ***. сключила договор за
покупко-продажба с ответника С.П.Н. за продажба на идеалните си части
притежавани в съсобствения имот.
Договора за продажба сключен
между ответника С.П.Н. и Ж.Г.И, обективиран в нот. акт №48, т.42, нот. дело
11812/97 год. на PC е нищожен, поради
наличието на следните пороци:
-
Не е индивидуализиран премета на сделката, каква идеална част е
продадена.
-
В договора изрично не е записана волята на купувача - не е посочено каква
идеална част е закупил от продавачката, заплатил ли е цена за продадения имот и
каква цена, не е посочен начина на плащане.От договора не се установява за
какъв вид сделка са се договорили страните - за продажба или за дарение. В
нотариалният акт е посочено на ред 18 /осемнадесет/ че е извършена сделка
Дарение т.е. договора страда от липса съвпадащи волеизлеяния на страните и от
неуточнен предмет и цена.
-
Нотариалният акт е подписан от лице, което към момента на извършване на
нотариалното удостоверяване и на нотариалните действия не е имало право да ги
извърши, тъй като не е заемало длъжността Нотариус.
При горните твърдения и доводи, ищецът настоява съдът да допусне делба
при равни квоти в делбените имоти.
С протоколно определение от 18.03.2019г.
допълнително конституиран е необходим другар съпругата на ответника- Е.Й.Н..
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Н. депозира отговор на исковата молба.
РЕЛЕВАНТНИ
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА:
-С нотариален акт № 148, том
42, нот. дело № 11812/97 от 23.12.1997 год. майката на страните прехвърлила на
ответника 4/6 ид.части. Процесния имот е придобит през 1990 год., по време на
брака между родителите на страните. Бракът е прекратен със смъртта на баща им П.„
к. И., настъпила на 15.07.1995 год. След неговата смърт майката на страните
притежавала 4/6 идеални части, а страните по спора по 1/6 ид.част. Въз основа
на горното С.П.Н. настоява делба да се извърши при квоти - 5/6 ид. части от
процесния имот за него , а за ищеца К. П.И. - 1/6 ид. части от имота.
-Оспорват се възраженията на ищцовата
страна за нищожност на сделката,
обективирана в нотариален акт № 148, том 42, нот. дело № 11812/97 от
23.12.1997год. като се сочи:
1.че липсата на индивидуализация на предмета на сделката не е
основание за нищожност по смисъла на чл.
26, ал. 2 ЗЗД.
2. че в договора изрично е записана волята на купувача относно какво
закупува и за каква цена, налице е пълно съвпадане на волеизявлениета на двете
страни по акта -договор за покупко-продажба.
3. действително в договора на ред 18 е посочено ,че нотариуса
се уверил, че дарителя е собственик на имота, но това е техническа грешка,
която не води до опорочаване волята на страните, изразена в самия нотариален
акт. В същият недвусмислено е посочено, че Ж.Г.И продава на С.П.Н. собствените
си идеални части от следния недвижим имот и че С.П.Н. купува описания имот при
посочените условия.
4. Сделката е оформена от оправомощено за тези нотариални
действия длъжностно лице. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения по
гр.д. № 341/2003 год. и гр.д. № 4234/2014 год. на II Г.О. правомощията на
районните съдии, относно нотариалната дейност са обусловени от липсата на
назначен щатен нотариус в същия съдебен район, при условията на чл. 158,ал.2 ЗСВ /редакция ДВ бр. **/94г., отм./
-В условията на
евентуалност на възраженията си относно действителността на придобивната
сделка, ответникът въвежда възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност върху придобитите от майка му 4/6 ид.части в период от извършване на
сделката през 1997година до подаване на исковата молба. За този период
ответникът владял имота спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано.
Участвал в разходите за имота съразмерно на общо притежаваните части -5/6
идеални части. Владението ответникът противопоставил на всички, включително на
своята майка до 23.12.2002 год., когато прехвърлителката е била жива и не е предприела никакви действия срещу
владението на ответника.
По отношение на искането за делба на гараж, намиращ се в обект № ***357.2,
се сочи, че за същия не са представени документи за собственост, схема и дан
оценка. Имота не е идентифициран с нужните параметри, описание и т.н. Не е ясно
въз основа на какво ищеца твърди, възникване на съсобственост.
В дадения срок по чл.131 от ГПК ответникът Е.Н. депозира
отговор, с който изцяло повтаря възраженията на своя съпруг.
В първото съдебно заседание ищцовата страна излага твърдения, че
процесния гараж е изграден въз основа на отстъпеното право на строеж за ЖСК „***”.
Приживе наследодателя П.„ И. построил гаража, владял го и след смъртта му го
придобили неговите синове.
По реда на чл.143 от ГПК ищецът оспорва направеното с
отговора на ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност
върху прехвърлените от Ж.И., като сочи, че брат му след 1974година и до момента
трайно живее в ***, посещавал е РБългария неколкократно. От своя страна К.И. не
знаел за разпоредителната сделка и спокойно и необезпокоявано владял ½
ид.част от процесния апартамент от 2005г. до момента. Едва през лятото на
2019година Стоян Н. заявил правата си в имота позовавайки се на
прехвърлителната сделка и поискал продажбата на имота.
В писмен отговор от 21.01.2019г. С.Н. оспорва възражението на ищеца, че
придобил по давност ½ от процесния имот. Посочва конкретни факти на
престой в РБългрия, настаняване в процесния апратамент, наличие на ключ. Отрича
К.И. да му е заявявал намерение за своене над половината имот до лятото на
2019година. Към отговора са представени две заповеди за разрешен отпуск, но и
двете датират от период преди 2005г., от който начален момент се твърди
давностно владение от К.И..
С изрична молба от 21.11.2019г. двамата ответници, представлявани от
надлежно упълномощения си адвокат настояват процесния гараж като наследствен да
се подели при равни квоти между съделителите К.И. и С.Н..
При така изложената фактическа обстановка,
подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни
изводи:
С нот.акт№ 86, томІІс/1990г. на
нотариус при РС Толбухин П.„ к. И. е признат за собственик на апартамент№5, находящ се в ***, с площ от
103,64кв.м., ведно с избено помещение и
таванско помещение№4, придобит чрез включване в ЖСК «***».
Видно от удостоверение за
наследници№ 6238/05.09.2018г., П.„ к. И. починал на ***. и оставил наследници Ж.Г.И,
съпруга, и двама низходящи- страните по делото.
С нотариален акт № 148, том 42,
нот. дело № 11812/97 от 23.12.1997 год. майката на страните прехвърлила с
наименован договор за продажба на недвижим имот на ответника С.П.Н. собствените
си идеални части от процесния апартамент. В последния пасаж на договора е вписано
изявлението на нотариуса «След като се убедих, че дарителят е собственик на
имота, предмет на сделката и че са изпълнени особените изисквания на закона,
съставих този нотариален акт.» Сделката е извършена от Т.М., нотариус в
Добрички районен съд.
Видно от писмо
до ответника, издадено от РС Добрич, кьм 23.12.1997 год. функциите на
нотариус са сс изпълнявали от всички районно съдии със заповед № 98а от
11.08.1997г. на Председателя на Окръжен съд Добрич. Заповедта е издадена на
основание Окръжно №РД-02-08-52/08.08.1997г.
на заместник –министъа на правосъдието и правната евроинтеграция.
По делото са представени
удостоверения за адресна регистрация на община Добрич, видно от които ищецът К.И.
е адресно регистриран на адреса на процесното жилище от 11.07.2006г., а от
м.февруари 2018г. в жилището е регистриран и неговия син.
Съгласно Удостоверение за сключен
граждански брак, ответниците са сключили граждански брак на 25.01.1980г. в Руската
федерация.
По делото е приложена Заповед№
98а/11.07.1997г., с която на основание Окръжно №РД-02-08-52/08.08.1997г. на заместник –министъа на правосъдието и
правната евроинтеграция, председателя на ОС Добрич възлага на всички районни
съдии да изпълняват функциите на нотариус за неопределено време, от
12.08.1997г.
Въз основа на отправено искане до
Община Добрич, по делото е предоставено като доказателство разрешение за
строеж№ 120/20.06.19988г., с което на ЖСК»***», по у »№** е разрешено
построяването на 8бр. Масивни гаражи с обща площ от 132кв.м. Съгласно схема на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Добрич /л.131/, процесния гараж е
отразен в КК като втори по ред от дясно наляво и с идентификатор ******.
С писмо изх.№
11-03-952/04.11.2019г. от Община Добрич се предоставят данъчните декларации,
подадени за делбените имоти. На 31.03.1998г. К.И. е подал декларация като
декларира за себе си 1/6 ид.части от жилището
и за брат си 5/6 ид.ч.
С.Н. е подал декларация на
31.03.1998г. като декларира за себе си 5/6 ид.части и за К.И. 1/6 ид.ч.
Съгласно справка на МВР изх.№
357000-8812/06.12.2019г., регистрираните влизания на С.Н. в РБългария са на
25.07.2012г. и 13.12.2018г.
На листи 197-205 от делото са
представени приходни квитанции за заплатени местни данъци от С.Н. до 2012г.
По искане на всяка от страните по
делото са допуснати и приети гласни доказателства относно факти и
обстоятелства, формиращи изводи за упражнено владение върху процесното жилище. От
ищцовата страна са водени свидетелите М.А.П., П.К И.. Ответната страна представя
гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Я.Г.С., К. И.В.и И.Н.Д.
СвидетелятП., без родство
със страните по делото, учредител в кооперация в гр.Добрич, на ул.*** ** и
живее там. Жилищния блок се строил от 1970г. до 1974г. Много по-късно се
изградили и гаражите зад блока, някъде около 1988-1989г. Гаражите всеки сам си
ги строил, на практика нямало общо строителство, но били изградени въз основа
на разрешение от Общината. Гаражът на П.„ и Ж.е седми гараж от началото на
блока, а от дясно наляво е втори. Гаражите се построиха някъде около прехода
1989-1990 година.П.„ и Ж.си ползвали безпроблемно гаража, държали дърва,
натурии, зимнини, а в някакъв период и го отдавали под наем.
СвидетелятП. знае, че С.Н.
живее в ***, има семейство там. През годините свидетелят знае за 3-4 посещения
на Н. в процесното жилище. Последния, предимно през лятото идвал и оставал за около
3-4-5 дни. До 2018г. година братята били в добри отношения. След това С. заявил
намерение да продава неговата част и отношенията се влошили. К.И. имал
претенции, че поддържал много години целия апартамент, а С.Н. нищо не е правил.
К.И. от 2005 година живеел
постоянно в апартамента заедно с жена си, а в момента имота се ползва и от сина
му и съпругата му.К.И. не е споделял пред свидетеля относно собствеността на
апратамента, нито е ставал свидетел на разговори между братята за това. Едва
през 2018г., като дошъл С.К. споменал, че майка му е прехвърлила на брат му
нейната част, без да му каже.
Свидетелят П.И. е син на ищеца К.П.И..
Сочи, че от началото на 2005г. семейството му живее в жилището. Чичо му С. бил
в имота през 2012година за няколко дни и през 2018година, за около една
седмица. Идвал на гости за три, четири дни, максимум за една седмица и то с
прекъсвания, нямал ключ. При последното
посещение чичо му заявил права над по-голям дял и желанието си да продава
имота. Дотогава К.И. знаел, че притежава половината от жилището.
Приживе П.„ и Ж.ползвали гаража,
който бил затворен, всички съседи знаели, че това е техния гараж. Слагали
натурии, буркани.
СвидетелкатаС. е първа
братовчедка на страните по делото. Познава добре семйството. Някъде между
1978-1980 година С. заминал за Съюза. П.„ и Ж.обсъждали със свидетелката и
сестра и намеренията си за покупка на имоти. Между 1980-1982 година свидтелката
ги придружила в ДСК, за да изтеглят кредит. Преди това продали един апартамент
на **. С получените суми се целяла покупка на апратамент в *** за К.. П.„ отишъл
лично да занесе парите, след което действително бил закупен апартамент в ***.
Поради влошено здравословно
състояние на Ж.се налагало свидетелката и сестра и около година да я подпомагат
в ежедневните грижи и домакинството. Тъй като съпругата на К. в този период не
работела, през м.февруари 2005г. дошла да се грижи за П.. Последната починала
през м.август 2005г. През пролетта на 2006г. семейството на К. се настанило в
жилището в гр.Добрич.
Приживе Ж.споделила
на свидетелката, че има намерение да прехвърли дела си от
процесното жилище на С., тъй като К. вече бил компенсиран с жилище. Едва, когато съпругата на К. ***,
Ж.узнала, че те са продали апартамента в *** и се разтревожила. От Ж.свидтелката
останала с впечатлението, че К. знае, че С. притежава по-голям дял.
През 2018г., в началото на юли, С.
дошъл с дъщеря си и внучката си и поискали да отидат в апартамента, но не
можаха да отидат в първите дни. Отседнали в някаква братовчедка, но след
седмица все пак се настанили в жилището. Споделили, че условията са много лоши,
апартамента бил неподдържан. Въпреки всичко стояли 3 седмици. Тогава С. е
говорил с К., предложи му да му плати
частта. Свидетелката посетила апартамента през 2018г. със С. и представител на брокерска
фирма, и установила, че нищо не е правено като ремонт и подобрение по този
апартамент след смъртта на П.„ и П..
СвидетелкатаС. си спомня, че С.
се върнал в България през м.ноември на 1997г. Тогава той решил да прави някаква
изолация отвън на апартамента. Стоял в имота до май-юни 1998г.
Освен това С. си идвал през
2012г. и 2018г. През 2018г. свидтелката придружила С. в данъчната служба.
Наложило се да заплати данъка за целия имот за последните три години, преди
това данъка бил платен от К.. След това С. платил и в енергото тока, който бил
консумиран от брат му.
Свидетелят В.е без родство със
страните по делото, работил заедно със С.Н.
в Съюза до 1992г. През годините С. се връщал в РБългария, отсядал в процесното
жилище. Приживе свидтелят не е чувал за проблеми между Ж.и С. относно
собствеността на апратамента. Ж.му продала частите си и след това помежду им
спорове за собственост не се водили. Миналата година С. споделил на свидтеля,
че брат му живее в апратамента и притежава част от него. Споделил за проблеми
относно продажбата на жилището.
Свидетелят Д. е без родство със
страните по делото, съсед на страните . От 1974г. живее на ул.*** **, в същия
вход. Познава дядо П.„ и баба П.. Последните ползвали жилището си и гаража, в
който поставяли натурии и домакински неща. К. се настанил в имота след смъртта
на майка си.
Свидетелят Д. работи като
таксиметров шофьор и превозил Ж.и С. до нотариуса за сделката с апартамента.
През социализма С. си идвал
по-често. Имал ключ за апартамента. Едва при последното си идване споделил на
свидетеля, че не могат да се разберат с брат си. Преди това отношенията между
братята били добри. През предходното си пребиваване С. закупил бойлер на К.. С.
бил съгласен, че брат му е в имота.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.
34 ал. от ЗС, всеки от съсобствениците може да иска делба на общата вещ. В производството по този иск
страните следва да установят, че в патримониума им е възникнало вещното право
на собственост, при което да се реализира правото им да го разделят.
По делото е представен нотариален
акт, издаден по реда на чл.35 ал.2 от ЗЖСК. Видно от вписванията в акта по реда
на чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК е изготвяна окончателна стойност на имота, като имота
не е придобит със заемни средства. Страните не спорят, че към момента на издаване
на нот.акт№ 86, томІІс/1990г. П.„ И. и Ж.И. са били в брак. Принципно, ако
фактическият състав на съответния придобивен способ се е осъществил по време на
брака и при действието на СК от 1985г отм. , презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985 г.
намира приложение- презюмира се до доказване на противното, че за придобиването
на имота двамата съпрузи имат съвместен принос и поради това този имот е
съпружеска имуществена общност между тях. Придобиването на имота в конкретния
случай е чрез включване в жилищно строителна кооперация. Този придобивен метод
е регламентиран чрез разпоредбите на Закона за ЖСК, които се явяват специални
по отношение общата уредба. В случая нотариалния акт е издаден само в полза на П.„
И.. Членствените права в ЖСК, които се трансформират впоследствие при издаване
на нотариален акт в право на собственост върху получените от член-кооператора
при разпределението обекти, са част от личното имущество на съпруга-кооператор,
т.е. съпругът-кооператор при снабдяването си с нотариален акт дори и по време
на брака става индивидуален собственик на обектите. Доколкото
другият съпруг-некооператор е допринесъл за придобиване на имуществените права,
произтичащи от членствените правоотношения, същият може да се суброгира в тях, но
не автоматично по силата на презумпцията за съвместен принос, а чрез
предявяване на искове по чл. 29 от СК от 1985
г.(отм.), сега чл. 30, ал.1 от СК/нов- в сила от
01.10.2009 г./, и по чл. 15 от ЗЖСК, когато все
още нотариален акт по чл. 35 от ЗЖСК не е
издаден в полза на съпруга-кооператор и членственото му правоотношение не се е
трансформирало в право на собственост върху отреден обект, в производството по
които на съпруга-некооператор може да се присъди част от жилищно-спестовния
влог или от вноските в касата на ЖСК съобразно приноса му и на тази база съдът
да реши кой от двамата съпрузи да продължи членството, респ. чрез иск по чл. 29 от СК от 1985 г.
(отм.), съответстващ на чл. 30, ал.1 от СК/в сила от
01.10.2009 г./, за присъждане на част от жилищно-спестовния влог или от
вноските в касата на ЖСК на името на бившия съпруг-кооператор при хипотеза на
вече издаден по реда на чл. 35 от ЗЖСК нотариален
акт в полза на съпруга-член на ЖСК, като съдът при уважаване на иска по чл. 29 от СК (отм.), чл. 30, ал.1 от СК/нов/ в този
случай признава в полза на ищеца и правото му на собственост върху съответната
идеална част от придобитото от другия съпруг жилище, съответстваща на
припадащата му се част от вноските в ЖСК или влога. По настоящото дело нито се твърди,
нито има данни Ж.И. да е провеждала защита на своите права по горния ред. На
същата не е призната част от вноските в ЖСК, не и е отредено тя да продължи
сама или наред със съпруга си членственото правоотношение, въз основа на което
да се е снабдила тя сама или съвместно със съпруга си с нотариален акт по чл. 35 от ЗЖСК,
не й е признато право на собственост върху процесните имоти въз основа на
признато нейно участие във вноските в касата на ЖСК при наличие на издаден в
полза на съпруга и нотариален акт. Поради изложеното процесния апартамент не е
станал съпружеска имуществена общност. След смъртта на П.„ И., с оглед осъществената
наследствена трансмисия правото на собственост върху имота преминава по
правилото на чл.9 от Закона за наследството в патримониума на съпругата му Ж.И.
и двамата низходящи- синове при равни
права от по 1/3 идеална част.
С разпоредителната сделка извършена с нотариален акт № 148, том 42, нот.
дело № 11812/97 от 23.12.1997г. Ж.И. е имала възможност да прехвърли само
правата, които притежава в имота. Възраженията на ищеца К.И. за
недействителност на прехвърлителната сделка са неоснователни. Премета на
сделката е индивидуализиран, доколкото от текста на акта /л.93/ може да се
заключи, че продавачката продава именно правата си в наследствения имот по ул.***”.
В приложенията за извършване на акта е посочен именно акта за собственост на
наследодателя от 1990година. Това, че не е посочена самата цифра на идеалната
част не опорочава сделката, доколкото последната е определяема съгласно
императивните правила на наследственото законодателство.
Освен това, в трети абзац на текста на нотариалния акт е вписан текст, че
купувача купува описания недвижим имот
при посочените условия. Т.е налице е насрещно волеизявление от купувача за
съгласие за извършване на разпореждането при посочените от продавача условия.
Не е необходимо цялостно повтаряне на вече описаните условия. Неотбелязването
дали цената за имота е заплатена и начина на плащане не е от кръга
обстоятелства, обосноваващи действителността на продажбената сделка, а въпрос
от облигационен характер между страните по сделката. Достатъчно е посочването
на цена като задължителен елемент на сделката.
Относно вида на сделката:
Нотариалният акт е озаглавен като такъв за продажба на имот. Налице е
изявление, че Ж.И. продава имота на купувача. Вписано е и изрично изявление на
купувача, че купува описаната недвижимост. Посочено на ред 18 /осемнадесет/ изявление
на нотариуса, че дарителят е собственик на имота е техническа грешка и не
опорочава постигнатото съгласие на страните за сключване на продажбената сделка.
Възражението на ответната страна,
че процесната продажбена сделка не е извършена от компетентно в нотариалното
производство лице представлява възражение за нищожност на нотариалното
удостоверяване, което опорочава формата на сделката и води до нейната нищожност
по смисъла на чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД.
Законът
изчерпателно урежда кръга на органите и лицата, които могат да
упражняват нотариални функции (арг. чл. 2, ал. 1 и 3 ЗННД във вр. чл. 81 ЗННД),
както и видовете нотариални производства, съобразно кръга от юридически
факти, които могат да бъдат предмет на нотариално удостоверяване чл. 569, т. 1
– 8 ГПК. Изчерпателното изброяване на органите и лицата, натоварени с
упражняването на нотариални функции, и законоустановеност на фактите, които
могат да бъдат предмет на нотариални удостоверявания, са въведени с
оглед сигурността на гражданския оборот. Именно затова и нормите
регламентиращи нотариалните производства са императивни като е посочена и
последователността на действията на лицата, осъществяващи нотариални функции в
нотариалните производства.
В настоящия случай се оспорва наличието на нотариална компетентност на Т.М.
към датата на сключване на договора за продажба – 23.12.1997г. Не е спорно
между страните, че към горната дата Т.М. е заемал длъжността районен съдия при Добричкия
районен съд.
Към момента на извършване на процесната сделка е
влязъл в сила Закона за нотариусите и нотариалната дейност- ЗННД /в сила от
06.01.1997г./, който преурежда нотариалната дейност в страната вън от съда и
осъществявана от частни субекти. Според §3 от ПР на ЗННД заварените от закона лица, изпълняващи нотариални
функции в районните съдилища,продължават да ги осъществяват по стария ред
най-късно до 01.10.1998г. Това е един
преходен период на въвеждане на новото законодателство. Според §27 от ЗР на
ЗННД изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който
притежава всички правомощия да организира нотариалната работа в рамките на
преходния период и да въведе новите правила. Именно в рамките на тази компетентност
министърът на правосъдието е издал Окръжно №РД-02-08-52/08.08.1997 г.,с което е
констатирано сериозно затруднение в работата на нотариалните служби при
районните съдилища поради въвеждане в действие на новия ЗННД; приемането на
нови нотариални такси, мотивиращо гражданите да прехвърлят масово имоти; съдебна
ваканция; липса на добра организация в нотариалните служби с оглед нуждите на
момента. С цитираното Окръжно е разпоредено да се подобри горната организация
на работа, като на председателите на окръжните съдилища е делегирано да
възложат на районни съдии да изпълняват нотариални функции, както и да
предложат на министъра съдии-изпълнители, на които да се възложат такива
функции. Със Заповед № 98а/11.07.1997г., на основание Окръжно
№РД-02-08-52/08.08.1997г., председателят на ОС Добрич възлага на всички районни
съдии да изпълняват функциите на нотариус за неопределено време, от
12.08.1997г. Това е действие по делегация в изпълнение на функциите на
министъра на правосъдието.- Освен това, с цитираното Окръжно зам.министърът на
правосъдието не е нарушил разпоредбите на ЗСВ /отм./,налагайки въпреки
наличието на нотариуси при районните съдилища нотариални функции да се
изпълняват същевременно и от районни съдии и съдебни изпълнители, защото
дадените от него указания и делегирането на правомощия по възлагане на
нотариални дейности в тежест на председателите на окръжните съдилища са в
рамките на предоставената му от §27 от ЗР на ЗННД компетентност да осъществи
цялостната организация по въвеждане в действие на новия закон.
При горните правни доводи се налага извода, че
процесният договор за продажба е извършен от лице с надлежна нотариална
компетентност и не е нищожен поради опорочена форма на нотариалното
удостоверяване. Договорът е валиден и е породил транслативен ефект в полза на ответника С.Н.
до размер на притежаваната от продавача 1/3идеална част. Доколкото
разпореждането е възмездно и осъществено през времетране брака на С.Н. с Е.Н.,
и на основание разпоредбата на чл.19 от СК от 1985г./отм/, върху тази идеална
част е възникнала съпружеска имуществена
общност.
При горния правен анализ, се налага извода, че въз основа на осъществено
наследствено правоприемство и разпоредителната сделка, С.Н. и К.И. се
легитимират като собственици на по 1/3 ид част от жилището по наследство, а 1/3
ид.част от него е в съпружеска имуществена общност между С. и Е. Николови.
На преценка следва да се постави
въпроса осъществил ли е давностно владение някой от братята съобразно твърденията
им, ищеца К.И. до ½ част от апартамента, а ответникът С.Н. - до 5/6ид.части
от него.
Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
На първо
място съдът счита, че представените по делото две имотни декларации, изхождащи
от всеки от братята и съвпадащи по твърдения относно притежанието на идеални
части, безспорно потвърждават извод, че към момента на подаването им -
31.03.1998г., двамата са знаели и отчели разпоредителната сделка на майка им,
като са вписали квотите, които са изчислили вследствие разпореждането - 5/6ид.ч
за С.Н. и 1/6ид.ч. за К.И.. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че към този момент С.Н. искал да прави изолация на имота, което
говори за неговите собственически намерения. Освен това, свидетелите еднопосочно сочат, че до 2018година двамата братя нямали
никакви пререкания. С.Н. бил съгласен брат му да ползва жилището, но при макар
и редките си завръщания в РБългария отсядал за по няколко дни в имота. По време на посещението си през
2012година закупил бойлер за жилището. От цялостния анализ на гласните
доказателства, обаче не може да се направи категоричен извод двамата братя да
са обсъждали преди това частите помежду си, като всеки от тях да е заявил на
другия точната цифра на съвладение, каквато се претендира да е придобита по
давност. Едва през 2018година, когато Санко Н. поискал
продажбата на имота, заявил права над 5/6ид.части, а от своя страна К.И. се противопоставил
като се стигнало и до физическо стълкновение.
Следва да се посочи, че неправилното
отразяване на идеалните части в данъчната декларация не може да доведе до извод
за отпочнато владение на С.Н. за 5/6 части, доколкото декларирането на имота и
заплащане на данъците за него не е елемент на самото владение като фактическо
действие.
При така събрания доказателствен материал настоящия
състав не може да обоснове категоричен извод по отношение на страните някой от
тях да е съвладял твърдените идеални части като е демонстрирал и отблъснал
владението на другия. В този смисъл възраженията за придобиване на идеални части по давност са
неоснователни и не са довели до промяна на квотите в съсобствеността,
възникнали след наследствено правоприемство и възмездна разпоредителна сделка.
С оглед горното делбата на процесния апратамент следва да се допусне при квоти
1/3ид.част за С.Н., 1/3 ид.част за К.И. и 1/3ид.част в съпружеска имуществена
общност за С.Н. и Е.Н..
По отношение делбата на процесния гараж: В исковата молба и в допълнителните
изявления на ищеца по реда на чл.143 от ГПК се твърди, че съсобствеността по
отношение на гаража е възникнала по наследство от родителите на страните, които
построили гаража въз основа на отстъпено право на строеж. С изрична молба от
21.11.2019г. двамата ответници, представлявани от надлежно упълномощения си
адвокат настояват процесния гараж като наследствен да се подели при равни квоти
между съделителите К.И. и С.Н..
От събраните по делото доказателства се
установи, че жилищната кооперация на ЖСК „***” е построена въз основа на
отстъпено право на строеж върху държавно дворно място със Заповед
№6/10.04.1972г. на Председателя на ОНС
гр.Толбухин/данните вписани в нот.акт№ 86, том ІІс/1990г/. За гаража е
приложено разрешение за построяване на осем броя масивни гаражи, което касае
законността на построяване на обектите. От свидетелските показания се
установява, че тези гаражи били построени еднолично от отделните собственици в
годините на „прехода” -1988-1989година, след което П.„ и Ж.И. владяли и своили
този гараж. Доколкото двете страни по делото не спорят по между си относно
наследствения произход на имота и квотите си в него, делбата на този обект
следва да се допусне между С.Н. и К.И. при равни права. Следва да се отбележи,
че провеждането на настоящото производство не обвързва трети страни, които
евентуално биха имали претенции по отношение на този имот, доколкото по делото
липсва представен от общината договор за
учредяване право на строеж за гаражи.
Водим от
горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните
недвижими имоти:
-АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в ***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****по КК на гр.Добрич, състоящ се от три стаи,
столова, кухненски бокс, сервизни помещения със застроена площ 103,64 кв.м.,
ведно с прилежащи избено помещение №6 с площ 15,97 кв.м. и №15 с площ от 2,76
кв.м., таванско помещение №4 с площ от 17,69 кв.м. и с 12,894 % идеални части
от общите части на сградата, както и 12 894 % идеални части от правото на
строеж върху държавно дворно място съгласно нотариален акт №86, т.Пс, нот. дело
843/07 май 1990 година на районния съдия при Районен съд Толбухин, между
съделители при квоти: К.П.И. с ЕГН ********** -1/3 ид.ч, С.П.Н. ЕГН **********-1/3ид.ч.,
С.П.Н. ЕГН ********** и Е.Й.Н., родена на ***г***, гражданин на Руската
федерация, 1/3 ид.ч в режим на съпружеска имуществена общност;
-ГАРАЖ, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор №****** по схема от СЛГКК гр.Добрич№ 15-125046/13.02.2019г., находящ се в ***3"
№**, ведно със съответното правото на строеж върху държавно дворно място с пл.№
3357 по ЗРП на гр.Добрич, между съделители с квоти: К.П.И. с ЕГН ********** -1/2
ид.ч. и С.П.Н. ЕГН **********-1/2ид.ч.;
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.