Решение по дело №2434/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2811
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20231100102434
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2811
гр. С., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100102434 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - С. Д. К., в исковата си молба и уточнение на същата от 13.07.2023г.,
00
твърди че на 20.10.2022г. около 18:ч. пострадала в резултат на ПТП.
Била пътник в тролейбус марка „Шкода”, модел 27TR SOLARIS, с инв. № 1621,
управляван от Х. С. Б.. Тролейбусът се движел по бул. „Академик И. Евстатиев Гешов” с
посока на движение от ул. „Св. Георги Софийски” към бул. „България”. Преди
кръстовището с ул. „Урвич” се приготвила да слиза, когато изведнъж водачът спрял рязко.
Тя паднала.
В резултат получила счупване на прешлен L2. От счупването на прешлена се
ограничила подвижността в долните крайници. Налице бил лумбовертебрален болков
синдром и ниско степенна ляво конвексна асиметрия с пунктум максимум на ниво Л2-ЛЗ,
както и значимо стесняване вертебралния канал и имало начално циркумферентно
раздуване на диска на ниво Л4-Л5.
Била извършена операцията на 26.10.2022г. Била поставена стабилизираща
металика Л1-Л2-ЛЗ и полиаксиални транспедикуларни вита (Armada), както и два надлъжни
конектора. Били фиксирани с 6 инера. Възстановил се максималният обем на височината на
Л2.
Търпяла изключително интензивни болки и страдания, както и досега.
ГО на собственика на овтобуса била сключена с ответния застраховател - „ОЗК - З.”
АД.
По тази причина моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
1
- сумата от 50 000 лева, обезщетение за болки и страдания (по щета с № 0411-195-
0022-2022), ведно със законната лихва; и
- сумата от 220 лева, мораторна лихва за периода от считано от 08.02.2022г. до
27.02.2023г.
Претендира и разноски.
Ответникът - „ОЗК - З.” АД, оспорва иска:
- претенцията била прекомерна;
- нямало данни за вина на водача;
- навежда възражения за съпричиняване;
- оспорва механизма за ПТП; и
- оспорва претенцията за лихви.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника.
Ищцата е пострадала при ПТП, като за това е съставен протокол - констативен
протокол от 29.12.2022г., в който е посочено, че ищецът е пострадал в ситуацията, описана в
исковата молба. В него е отбелязано „при спиране по неизяснени причини“.
Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има
интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС №
24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС,
ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
В постановлението на СРП за прекратяване от 11.05.2023г. се сочи, че водачът на
тролейбуса е разпитан като свидетел. Той бил предприел внезапно спиране без видими
причини.

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. А.-З., К. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като той е съпруг на ищцата) и Б. (показанията му
са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е бил водач на тролейбуса). От
показанията им се установява, че:
-св. А.-З.: Пострадала в ПТП от 22.10.2022г., тъй като и тя била пътник в същия
тролей. Именно тя подала сигнала до спешна помощ. На спирка „Мадара“ при спиране на
тролея млад човек връхлетял с колело върху една от слизащите жени, която била бременна.
Тя му направила забележка. Шофьорът спрял на светофара, както и момчето с колелото.
Шофьорът му обърнал внимание, че така не бИ. да се прави. Последвала саморазправа с
2
въпросният младеж. Младият човек нападнал шофьора през малкото прозорче и след
разправия избягал с колелото. После се качил се на спирката на Военна болница и започнал
да обижда шофьора и да се заяжда. Стигнали на спирката срещу болница „Св. И. Рилски“ на
бул. „Гешов“ срещу ул. „Урвич“ и този човек продължавал да се разправя с шофьора.
Ватманът набил много рязко спирачки, явно за да предотврати друг удар, точно преди
спирката на тролеите. Свидетелката паднала, както и другата жена. Последната си ударила
гръбнака на седалката.
-св. К.: Когато видял съпругата си след инцидента, тя била приседнала на земята и
викала от болка. Линейка я закарала в „Пирогов“. Имало оперативна намеса – сложили ù
едни железа в гръбнака, винтове и планки, за да се заздрави счупеният прешлен. В
болницата била 20 дни. След изписването тя се движела само с проходилка и с помощта на
свидетеля. Била много трудно подвижна близо месец. Съпругът ù я придружавал до
тоалетната и до баня. Тя не се възстановила напълно. След 45 дни тръгнала на
физиотерапии. През този период приемала обезболяващи медикаменти – паратрамол - два
пъти по 15 дни.
-св. Б.: през м. октомври 2022г. имало ПТП, в което пострада гражданка, возеща се в
управлявания от него тролейбус. Две спирки преди това имал инцидент. Слизайки от трета
врата една жена, била съборена от минаващ велосипедист. Между тях възникнал конфликт.
В момента, в който той минал покрай тролея, свидетелят му направил забележка, че от
другата страна има чисто нова вело-алея и защо не я ползва, но той го нападнал. Той бил
отвън до тролея, а прозорецът бил отворен. Две спирки по-късно този младеж го чакал на
спирката без велосипеда и се качил. Опитал се да влезе при него в кабината, но не успял,
защото вратата била заключена. Непосредствено преди спирката „Център по хигиена“ той
посегнал през прозорчето на шофьорската врата, през което се продават билети. Свидетелят
се стреснал за момент – да не го прободе с нещо и натиснал спирачката („не за да спра, а
само за момент“) и тогава станал инцидентът с ищцата. Свидетелят не видял как е паднала.
В този момент не гледал в огледалото към пътниците, а гледал нападателя, който бил
отдясно на него и се опитвал да влезе в кабината. След работа пуснал жалба до полицията,
имало и двама свидетели, които даже били направили снимки на момчето, което било със
специфични татуировки по лицето и по ръцете. Не последвало нищо.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Допълнителна мотИ.ция в тази насока
е изложена в „от правна страна“.
Депозирани са СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях се установява, че:
1. СМЕ: Вследствие на пътно-транспортния инцидент от 20.10.2022г. С. Д. К. е
получила следните травматични увреждания:
Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от:
- многофрагментно взривно счупване на тялото на Л2 (втори) поясен прешлен
вентрално и за сметка на краниалната субдискална ламела с проследима линия на счупване
3
от краниалната до дискалната субдискална ламела; и
- счупване на дъгата на прешлена вдясно.
Проминиране на тялото дорзално към вертебралния (гръбначно- мозъчния) канал със
значимото му стесняване.
Това е затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от тридесет дни.
Втори поясен прешлен (Л2) е разположен в зоната на гръдно-поясното съчленение
Тн10-Л2 (десети гръден-втори поясен прешлени). Тази зона е биомеханично преходна.
Между подвижния поясен отдел и относително неогъваемия гръден, между кифозата на
гръдния отдел и лордозата на поясния. Тези особености имат за последица податливост към
травми в гръдно-поясния преход. Най-честия механизъм на травма са: пътно-транспортни
произшествие, падане, трудови травми.
След произшествието на 20.10.2022г. С. Д. К. с екип на център за спешна медицинска
помощ е била транспортирана до спешно отделение на УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов” След
проведени образни изследвания и консултации с различни специалисти е приета в
травматологично отделение на болницата поради съмнение за счупване на таза. След
образно изследване-компютърна томография на поясни прешлени и консултация с
неврохирург е преведена в клиниката по неврохирургия. При постъпване съобщила, че
паднала в автобус, оплаквала се от силни болки в кръста. От неврологичния статус - без
менингеапен синдром, болково ограничена подвижност в долните крайници, лумбо-
вертебрален болков синдром. В клиниката е проведено комплексно болнично лечение
състоящо се от: режим на легло, активно неврологично проследяване, медикаменти.
Многофрагментото, взривно счупване на тялото и дъгата вдясно на втори поясен прешлен с
проминиране и значимо стесняване на гръбначно-мозъчния канал е нестабилно и е
проведено оперативно лечение. Главни (основни) цели на лечението при гръбначно-
мозъчните травми са предпазване и ограничаване на неврологичната увреда както също и
възстановяване на спиналната стабилност.
Целите на оперативното лечение са:
- възстановяване на спиналната стабилност;
- възстановяване на спиналната функция;
- запазване и подобряване на неврологичната функция;
- предпазване на гръбначния мозък от допълнителни (вторични) увреди;
- облекчаване на болковия синдром; и
- ранна мобилизация на пациента.
След предоперативна подготовка и консултации с интернист и анестезиолог на
26.10.2022г. е оперирана-транспедикуларна двустранна метална стабилизация на нИ. Л1-Л2-
ЛЗ (Агтаба). Постигната е добра стабилност и е възстановена в максимална степен
височината на втори поясен прешлен (Л2). Последвал гладък следоперативен период.
Медикаментозното лечение е включвало: влИ.ия на водно-солеви разтвори, антибиотик,
4
обезболяващи препарати. Изписана е на 02.11.2022г, с подобрение, в съзнание, с намалял
болков синдром, спокойна оперативна рана, конците да се свалят на 07.11.2022г. Дадено
лечение за дома и препоръки за хигиенно-диетичен режим.
Счупванията в гръдно-поясния преход създават клинични проблеми по следните
причини:
- увредените сегменти са на свързването между ригидния гръден и добре подвижния,
флексибилен поясен отдел;
- невралните елементи са под риск включващи: крайната част на гръбначния мозък
(conus medullaris) и цялата конска опашка (cauda equina);
- остатъчна деформация в тази зона се понася лошо и механичния дисбаланс е
предпоставка за поява на болки и компрометиране на конструкцията.
Транспедикуларната фиксация стана един от най-широко използваните методи в
модерната спинална хирургия. Това се дължи отчасти на механичните свойства на
педикуларните винтове осигуряващи най-здравата фиксация в най-голям брой от
ситуациите. Тази методика е съществен, неотменим компонент от ригидната вътрешна
фиксация, която позволява ранна мобилизация на пациентите без външна ортеза.
Транспедикуларната фиксация осигурява триколонна фиксация при нестабилните счупвания
и ограничава дължината на фузията в поясния отдел.
Оперативното лечение в процесния случай е наложително поради настъпилата
спинална нестабилност от счупването. Тялото на прешлена носи тежестта и е основния
елемент за стабилността на гръбначния стълб. Неговата структура намалява стреса на
ставите, повишава поглъщането на енергия и дава възможност на тялото да понася и устоява
на големи механични натоварвания. Здравината на телата на прешлените намалява с около
12% на декада. Костта е много силно повлияна със загуба на костна маса до 50% от 20 до 80
годишна възраст, влияещо се от пол, хормонални промени, анатомично място.
Гръбначната нестабилност се определя като невъзможност на гръбначния стълб при
физиологични условия да поддържа взаимоотношенията между прешлените по такъв начин,
че да не се получи увреда на гръбначния мозък или неговите коренчета, нито развитие на
инвалидизираща деформация или болков синдром поради структурни промени.
Понастоящем в неврохиругичната практика е възприета триколонната концепция за
стабилността на гръбначния стълб развита от F. Denis:
- предната колона включва: Предната половина на прешленното тяло, предния
надлъжен лигамент и предната половина на междупрешленния диск;
- средната колона: задната половина на прешленното тяло и междупрешленния диск
и задния надлъжен лигамент;
- задната колона: дъгата на прешлена, крачетата на дъгата (pediculus arci vertebrae),
ставните израстъци със ставната капсула, бодлестия израстък (proc.spinosus) жълтия
лигамент (lig.flavum), интерспиналния лигамент (lig.interspinale) и супраспиналния лигамент
(lig.supraspinale).
5
Според тази концепция гръбнакът е нестабилен когато са засегнати от травмата двете
или трите колони. Когато са засегнати две съседни колони, нестабилността се определя от
средната колона.
С оглед възрастта на С. Д. К. и данните за остеопороза въпреки провежданото
лечение на заболяването е препоръчително металната стабилизация да не се премахне. От
травмата са изминали вече една година и шест месеца. Чрез транспедикуларната
стабилизация е възстановена спиналната стабилност, нервните коренчета (cauda equina) са
предпазени от компресия и не е допуснато поява на отпадна неврологична симптоматика.
При травмата е настъпила контузия на мускулатурата с микроскопични разкъсвания с
образуване на малки хематоми. След оздравяването им остават сраствания, които
предизвикват болки. При оперативното лечение също се наранява мускулатурата при
достъпа до телата на прешлените. Получените сраствания предизвикват скъсяване на
мускулатурата, която е динамичен стабилизатор в гръбначния стълб. Промените в нея водят
до по-бърза умора при правостоене и продължително седене. За поддържане тонуса на
тръбната мускулатура се препоръчват физикални процедури и болнеосанаториално лечение
двукратно в годината.
С. Д. К. е търпяла болки и страдания най-интензивни непосредствено след инцидента
през периода на болнично лечение, в дните след операцията, при превръзките и свалянето на
конците от оперативната рана. Тя е имала болки и при провеждане на физиотерапията. По
данни от последния преглед съобщи за болеви усещания в областта на поясния отдел при
правостоене и по-дълго седене. За тези оплаквания е необходимо превеждане на физикални
процедури за поддържане и подобряване тонуса на параспиналната мускулатура наранена от
инцидента.
Травматичния инцидент при С. Д. К. е настъпил на терена на предшестваща
остеопороза при провеждане на лечение за заболяването. Остеопорозата се определя от
Световната здравна организация обективно като скала от Т точки по-малко от <2,5. Най-
често остеопоротичните счупвания се изявяват като компресивни с въвличане на предната
част на прешленните тела. Появата на тези счупвания зависи от тежестта на заболяването.
При силно изразена остеопороза причина за счупване може да бъде проста като силно
кихане или вдигане на обикновен предмет или натоварване причинено от мускулна
контракция. До 30% от компресионните счупвания се случват докато пациентите са в
леглото. В случаите на средно иразена остеопороза по-голяма сила или травма е необходима
за да причини счупване като спъване или опит за повдигане на тежък предмет.
Остеопорозата е предпоставка за счупвания в гръбначния стълб най-често в долния
гръден отдел и по-рядко в поясния. Остеопоротичните счупвания обхващат обикновено
предната част на прешленните тела-компресионни е клиновидно снишаване на тази част на
тялото. В процесния случай вследствие на директния удар в гръбнака е реализирана
многофрагментна взривна фрактура е проминиране на част от тялото цорзално към
гръбначно-мозъчния канал със значителното му стесняване.
2. СТЕ: Произшествието е настъпило в гр. С. на бул. „И. Евстатиев Гешов“ в района
6
00
на кръстовището с ул. „Урвич“, на 20.10.2022г. около 18.ч.
От анализа на свидетелските показания може да се направи извод, че пострадалата
към момента на настъпването е била права. Точното разположение в тролейбуса от
приложените по делото материали не може да се определи.
При спиране на ППС водачът трябва осъществява маневрата плавно за да може да се
намали до минимум инерционна сила, която се появява в този момент и телата на пътниците
политат напред.
При плавно спиране с леко и постепенно натискане на спирачния педал, превозното
средство ще намали скоростта си постепенно и по-бавно с малко ускорение и инерционната
сила в този случай не би достигнала до стойности, които да накарат телата рязко да полетят
напред.
Предвид посоката на движение на същия от ул. „Г. Софийски“ към бул. „България“ и
извършения ляв завой от ул. „Г. Софийски“ за навлизане на платното за движение на бул.
“Академик И. Евстатиев Гешов“, скоростта на тролея в района на произшествието е била от
порядъка на 25-30 км/ч.
Водачът на тролея е водел разговор (карал се е) с пътник, което е довело до
отвличане на вниманието му и е последвало рязко натискане на спирачката с цел
предотвратяване на удар с друг ППС или пешеходец.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
По разбирането на решаващия орган няма съпричиняване. Ищцата (тъй като друго
не се установява), се е изправила, което е нормално, при приближаване на спирката, за да
слезе. Тролейбусът се е движел бавно. Без значение дали е имала остеопороза, ударът е бил
пряк и с или без заболяването (съобразно извода на в.л. – СМЕ), е щяло да последва
счупване.
Искът обаче е неоснователен, тъй като водачът не е нарушил правилата за движение.
7
Ако не бе разпитан първият свидетел, съдът би приел, че историята с велосипедиста е
само защитна версия на последния свидетел (и по-точно лъжесвидетелстване). Тази
фактология не присъства нито в констативния протокол, нито в постановлението на СРП.
Първият свидетел обаче е обективен, а показанията му съвпадат с тези на водача, като
ситуацията е била специфична. За съжаление е от страна на служителя на КАТ, а след това и
на прокуратурата е проявено формално отношение, като използваният терминът е много
мек.
Според свидетелите (най-вече първата от тях). Велосипедист е предизвикал
първоначално инцидент с бременна жена. На пътното платно, по което се е движел
тролейбусът, е имало и лента за движение за велосипедисти. Нормално е ватманът, в тази
ситуация, да обърне внимание. Притеснителна би била евентуалната липсата на реакция.
Фактическата обстановка, изложена от първия и третия свидетел, е следната: мъжът с
колелото е изпреварил тролейбуса. Вече без велосипед, той се качва в превозното средство.
След като то потегля, е влязъл в разпра с водача и накрая, малко преди да се достигне до
спирката, където е станал инцидентът, се е опитал да влезе в кабинката на третия свидетел, а
когато е установил, че не може, е проврял ръка през прозорчето за билети. Човекът е бил
много агресивен, като дори елементарните норми за поведение в обществото, не са го
възпирали (арг. в тази насока е спречкването му с бременна жена). Шофьорът инстинктивно
е реагирал, натискайки спирачката. Дори първият свидетел е приел, че спирането цели да
избегне друг инцидент. Делинквентът в случая е мъжът, която се е опитал да достигне до
шофьора. Той е провокирал реакцията на последния.
Именно, за да не се случват подобни инциденти, водачите на градския транспорт не
трябва да се разсейват докато превозното средство не спре. Съответно има и подобни табели
в автобуси/тролейбуси и т.н. Провокиран е оправдан страх (и то по време на движение на
тролейбуса), в следствие от изявена странна агресивност, която би застрашила и дори
здравето или живота и на самият деец на хулиганската проява (чл. 325, ал. 2, in fine от НК).
Поведението на органите на реда, още повече, при данни относно личността на извършителя
(особени татуировки по лицето) отново е неадекватно. Както бе посочено, тази липса на
активност би могла да доведе и до констатация на този съд за престъпно поведение от
страна на третия свидетел.
Становището за обратното на процесуалния представител на ищеца, изложено в хода
по същество, не може да бъде споделено. Водачът не е имал личен конфликт и реагирал е
през цялото време адекватно. Всичко друго би било поредната илюстрация на бездушие,
незаинтересованост и липса и на гражданска позиция (забележката относно бременната
жена). Третият свидетел не е предполагал (а и не е бил длъжен да го стори), че ще бъде
въвлечен с скандал по време на движение на тролейбуса, а още повече да спре превозното
средство (между спирките), за да се саморазправи с нападателя си (ако в това се изразява
доводът на ищцовата страна).
Всичко изложено вероятно е известно на самата ищцата, а от там и на нейния
процесуален представител.
8
Ситуацията до голяма степен може да се оприличи до спасителна маневра, за да се
избегне сблъсък с друг автомобил, провокирана от последния. Вината за последиците се би
била на втория водач, виновен за инцидента (докарване до абсурд - deductio ad absurdum).

само за пълнота трябва да се посочи и следното:
С измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. – т.е. преди около 14г.) в ал. 3
на чл. 146 се създаде ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на
предоставената от съда възможност за становище и ангажиране на доказателства страните
не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото
и преди това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за
ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото
съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на
задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на
доказателствената тежест.
Доводът за обратното е сторен в молба от 09.11.2023г.
по разноските:
На ответника се дължат разноски – 6 440 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. К., ЕГН **********, гр. С., ул. „****” № ****,
съд.адр.: гр. С., бул. "****, тел: ****; ****, чрез адв. С. К. Н., e-mail:
***********@*****.***, срещу „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. ****, съд.адр.: гр. С.,
бел. ****, чрез адв. Т., e-mail: *********@***.**, иск с пр.осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, за заплащане на следното:
- сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, обезщетение за болки и страдания (по
щета с № 0411-195-0022-2022), ведно със законната лихва; и
- сумата от 220 (двеста и двадесет) лева, мораторна лихва за периода от 08.02.2022г.
до 27.02.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, С. Д. К., ЕГН **********, гр. С., ул.
9
„****” № ****, съд.адр.: гр. С., бул. "****, тел: ****; ****, чрез адв. С. К. Н., e-mail:
***********@*****.***, да заплати „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. ****, съд.адр.: гр.
С., бел. ****, чрез адв. Т., e-mail: *********@***.**, сумата от 6 440 (шест хиляди
четиристотин и четиридесет) лева, сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10