О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
421 / 05.04. Година
2018 гр. С.З.СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.04.
2018
година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Диана И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 325 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото
е образувано по искова молба, подадена от служебния синдик на „П.Х.” АД /в
производство по несъстоятелност/ гр.С.З. против „П.Х.” АД /в производство по
несъстоятелност/, „Е.Б.” ЕАД, гр. Б. и "П.Т." ЕАД, гр. Б. с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.6 от ТЗ и чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл. 648 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на
19.03.2014г. пред ОС С.З.е предявена молба с вх.№3465 с правно основание чл.
625 от ТЗ от „Н.К.З.” ЕООД срещу „П.Х.” АД за откриване производство по
несъстоятелност на ответното дружество. По така депозираната молба е образувано
т.д.№83/2014г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
С решение № 314 от
25.10.2016г. по търг. дело№ 83/2014г. ОС С.З.е открито производство по
несъстоятелност „П.Х.” АД, като за начална дата на неплатежоспособността е
опредЕ. 31.12.2011г.
В периода преди подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът „П.Х.” АД
бил извършил разпоредителни сделки с имущество, част от масата на
несъстоятелността, с което е увредил интересите на всички останали негови
кредитори, намалявайки имуществото си.
С оглед на това, счита,
че са налице предпоставките за прогласяване с влязло в сила решение на
относителната недействителност на поредицата сделки и действия, довели до
намаляване на масата на несъстоятелността.
Ищецът твърди, че на
12.11.2013г. между “П.Х.” АД и „Е.Б.” ЕАД е сключен Договор за реален залог
върху налични акции.
Съгласно договора, “П.Х.”
АД е учредило в полза на кредитора ,,Е.Б.” ЕАД залог върху собствените си 119
750 броя налични поименни акции от капитала на „Т.Ф.С.” ЕАД с ЕИК: ***. За
предоставеното обезпечение, „П.Х.” АД е подписало заложно джиро в полза на „Е.Б.”
ЕАД върху алонж към Временно удостоверение №4, материализиращо акциите.
Така учреденият залог
служи за обезпечение на задълженията на „П.Х.” АД към „Е.Б.” ЕАД по Договор за
депозит от 08.06.2004г.
Страните били
предвидили, че при неизпълнение на задължението на "П.Х.” АД по Договор за
депозит от 08.06.2004г., кредиторът ще има право да се удовлетвори до размера
на вземането, като продаде без съдебна намеса заложените акции и се удовлетвори
от цената им, съгласно чл. 311 от ТЗ.
На 22.01.2014г. между „Е.Б.”
ЕАД и Инвестиционен посредник „Б.К.” АД бил сключен Договор за покупко-
продажба на акции. Съгласно договора, заложният кредитор и продавач „Е.Б.” ЕАД
се е задължил да продаде на купувача Инвестиционен посредник „Б.К.” АД
заложените акции за обща цена в размер от 11 500 000 лева. На същата дата „Е.Б.”
ЕАД е джиросало на ИП „Б.К.” АД Временно удостоверение № 4, което материализира
заложните акции.
На 05.02.2014г. между
Инвестиционния посредник „Б.К.” АД и „П.Т.” ЕООД бил сключен Договор за
покупко-продажба на същите 119 750 броя акции от капитала на „Т.Ф.С.” ЕАД на „П.Т.”
ЕООД /преобразувано в "П.Т." ЕАД, ЕИК: *********/ за сумата от 11 500
000 лева. На 05.02.2014г. временно удостоверение № 4, което материализира
заложните акции, било джиросано от Инвестиционен посредник „Б.К.” АД на „П.Т.”
ЕООД /преобразувано в "П.Т." ЕАД/.
Ищецът счита, че са налице
предпоставките на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ по отношение на Договора за реален
залог от 12.11.2013г., сключен между длъжника „П.Х.” АД и „Е.Б.” ЕАД, както и
по отношение на заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от „П.Х.” АД в полза на
„Е.Б.” ЕАД.
Според ищеца, договорът
за реален залог от 12.11.2013г. и заложно джиро от 12.11.2013г. представляват учредено
обезпечение за необезпечено до тогава от длъжника вземане срещу него. Договорът
и заложното джиро били подписани четири месеца преди предявяване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „П.Х.” АД. С учредяване на
тези обезпечения се стигало до
предпочитателно удовлетворяване на вземането на кредитора от цената на
заложената вещ, с което се увреждали интересите на другите кредитори на
длъжника.
Ищецът е предявил при условията
на евентуалност иск по чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ по отношение на сключеният между длъжника „П.Х.” АД и „Е.Б.”
ЕАД Договор за реален залог от 12.11.2013г., както и по отношение издаденото от
„П.Х.” АД в полза на „Е.Б.” ЕАД заложно джиро от 12.11.2013г.
Съгласно разп. на чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е
свързано с длъжника лице, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата
по чл. 625 от ТЗ.
Ищецът твърди, че
посочените сделки увреждат кредиторите на несъстоятелността. Аргументите за
настъпилото увреждането на кредиторите се извеждат от следните обстоятелства:
1/намаляването на масата на несъстоятелността с имуществено право на длъжника
на значителна стойност; 2/ имуществено право на длъжника било обременено с
тежест; 3/ продажната цена, на която се твърди да са продадени акциите, не е
реално заплатена; 4/ извършени са симулативни плащания при продажбата на
акциите по реда на чл. 311 от ТЗ: 4/ опредЕ.та продажна цена е занижена; 5/
липсва намаляване на задълженията на длъжника след твърдяната продажба на
акциите; 6/ кредиторите са затруднени да получат удовлетворение от процесиите
акции, тъй като те били извадени от масата на несъстоятелността.
Чрез сключените сделки
от длъжника, заложените акции преминали към трето лице, свързано с длъжника по
смисъла на §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. От справка от
Търговския регистър, се установявало, че двете дружества са под контрола на
едно и също лице. М.С.е акционер, притежаващ 100 % от капитала на „Е.Б.” ЕАД.
Същият е и едноличен собственик на капитала на „П.Т.” ЕАД.
Сделките са извършени
четири месеца преди предявяване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „П.Х.” АД.
Ищецът е предявил при
условията на евентуалност и иск по чл. 647, ал.1, т. 2 от ТЗ за обявяване за недействителни
на сключеният между длъжника „П.Х.” АД и „Е.Б.” ЕАД Договор за реален залог от
12.11.2013г., както и издаденото от „П.Х.” АД в полза на „Е.Б.” ЕАД заложно
джиро от 12.11.2013г.
Договорът за реален
залог от 12.11.2013г. и Заложното джиро от 12.11.2013г. представлявали
безвъзмездна за длъжника сделка, като за длъжника са възникнали само
задължения. Договорът и заложното джиро са извършени в законоустановения
двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „П.Х.” АД. Ищецът твърди, че с тези сделки се увреждат
кредиторите на несъстоятелността, тъй като длъжникът е сключил сделка, с която
е поел само задължения, без да е придобил права от нея.
Ищецът е предявил при
условията на евентуалност и иск по чл. 647, ал. 2, т. 3 от ТЗ за обявяване за
недействителни на сключеният между длъжника „П.Х.” АД и „Е.Б.” ЕАД Договор за
реален залог от 12.11.2013г., както и издаденото от „П.Х.” АД в полза на „Е.Б.”
ЕАД заложно джиро от 12.11.2013г.
С извършените от
длъжника сделки „П.Х.” АД е предоставил на заложния кредитор правото да се
удовлетвори от цената на продадените акции по реда на чл. 311 от ТЗ. Чрез
предоставеното в полза на „Е.Б.” ЕАД право сам да продаде заложената ценна
книга без съдебна намеса, длъжникът е погасил изискуемо парично задължение към
кредитора. Договорът и заложното джиро са извършени в законоустановения 6-
месечен срок преди подаване на молба за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „П.Х.” АД. Според ищеца, с тези сделки се увреждали
интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник, тъй като с извършеното плащане е удовлетворен предпочитателно само един
кредитор и това имуществено право е извадено от масата на несъстоятелността.
Ищецът е предявил при
условията на евентуалност и иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключеният
между длъжника „П.Х.” АД и „Е.Б.” ЕАД Договор за реален залог от 12.11.2013г.,
както и издаденото от „П.Х.” АД в полза на „Е.Б.” ЕАД заложно джиро от
12.11.2013г.
Според ищеца, с
извършените от длъжника сделки, „П.Х.” АД е предоставил имуществено право върху
119 750 броя акции от капитала на „Т.Ф.С.” ЕАД на много по-ниска от реалната
стойност на заложените акции. Реалната стойност на акциите на „Т.Ф.С.” ЕАД,
които „П.Х.” АД е заложило за вземането си, е много по-висока от тяхната
номинална стойност. Видно от справка в имотния регистър по партидата на
дружеството, същото е собственик на редица недвижими имоти, находящи се в
градовете: К., В., Т., Д., П., П., Н.З., Б., С., Б., Е.. Стойността на така
описаните земи и сгради е над продажната цена на акциите, а именно над 11 500
000 лева. Договорът и заложното джиро били извършени в законоустановения двугодишен срок
преди подаване на молбата за откриване
производство по несъстоятелност спрямо „П.Х.” АД.
Според ищеца, недействителността
на договора за реален залог на ценни книжа, както и на заложното джиро водело до пълната липса на правни последици на Договора
за покупко-продажба на акции от 22.01.2014г., сключен между „Е.Б.” ЕООД и
Инвестиционен посредник „Б.К.” АД и джиро за прехвърляне от 22.01.2014г., на Договор
за покупко-продажба на акции от 05.02.2014г., сключен между Инвестиционен
посредник „Б.К.” АД и „П.Т.” ЕАД, както и на джиро за прехвърляне от
05.02.2014г. Ищецът счита, че тези два договора, както и извършените джира, не
са довели до преминаване на правото на собственост върху акциите от „П.Х.” АД
към „П.Т.” ЕАД, тъй като лицето, легитимирало се като заложен кредитор,
всъщност не е разполагало с правото да ги продаде, за да се удовлетвори.
Ищецът твърди, че са налице
предпоставките на чл. 648 от ТЗ във вр. с чл. 55 от ЗЗД по отношение предмета
на атакуваните сделки.
Ищецът предявява и осъдителен иск срещу последния приобретател на
акциите „П.Т.” ЕАД за връщане в масата на несъстоятелността на предмета на
поредицата от сделки, а именно - 119750 броя акции от капитала на „Т.Ф.С.” ЕАД.
Ищецът излага доводи във
връзка с допустимостта и основателността на предявените искове. Посочва, че пасивно
легитимирани по искове по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ са длъжникът по
несъстоятелността и третото лице, с което длъжникът е договарял, като в
хипотезата на договор за залог и последващи разпоредителни сделки пасивно
легитимирани освен длъжникът в несъстоятелност, са също и третите лица, с които
заложният кредитор е договарял. В този смисъл Решение №187/19.03.2010г. по
т.д.№135/2009г., ВКС, ТК, II ТО.
По отношение на
твърденията си за свързаност между длъжника „П.Х.“ АД и приобретателя на
акциите „П.Т.” ЕАД, ищецът се позовава на справка от Търговския регистър, от
която било видно, че двете дружества са под контрола на едно и също лице -М.С..
Същият бил акционер, притежаващ 47,5 % от капитала на „П.Х.“ АД, както и едноличен собственик на капитала на „П.Т.”
ЕАД.
По отношение на
твърденията си за свързаност между заложния кредитор „Е.Б.” ЕАД и приобретателя
на акциите „П.Т.” ЕАД, ищецът се позовава на справка от Търговския регистър, от
която било видно, че двете дружества са под контрола на едно и също лице - М.С..
Същият бил акционер, притежаващ 100 % от
капитала на „Е.Б.” ЕАД, както и едноличен
собственик на капитала на „П.Т.” ЕАД. Това обстоятелство било заявено за
вписване в Търговския регистър, като е представен договор за продажба на акции,
с който М.С.е придобил същите. Вписването на това обстоятелство било спряно,
поради наличието на висящо исково производство в тази връзка.
Моли съда да прогласи като недействителни Договор за реален залог
от 12.11.2013г., сключен между длъжника „П.Х.” АД и ответника „Е.Б.” ЕАД, както
и заложно джиро от 12.11.2013г„ издадено от „П.Х.” АД в полза на „Е.Б.” ЕАД, на
някое от следните основания:
-на основание чл. 646,
ал.2, т.2 от ТЗ предвид това, че сделките представляват залог, учреден върху
имуществено право от масата на несъстоятелността,
-на основание чл. 647,
ал. 1, т. 6 от ТЗ предвид това, че сделките увреждат кредиторите и страна по
тях е свързано с длъжника лице,
-на основание чл.647,
ал. 1, т. 2 от ТЗ предвид това, че сделките са безвъзмездни,
- на основание чл. 646,
ал.2, т.3 от ТЗ предвид това, че сделките представляват погасяване на изискуемо
парично задължение на длъжника,
- на основание чл. 647,
ал.1, т.3 от ТЗ предвид това, представляват сделки с имуществено право от
масата на несъстоятелността, при които даденото значително надхвърля по
стойност полученото.
Моли съда на основание
чл. 648 от ТЗ във вр. с чл. 55 от ЗЗД да осъди „П.Т.” ЕАД да върне в масата на
несъстоятелността собствеността върху 119 750 броя акции от капитала на „Т.Ф.С.”
ЕАД с ЕИК: ***.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД, град
Б. е депозирал писмен отговор на исковата молба, като е заявил, че производството
по делото следва да бъде спряно, тъй като ответникът „П.Х.“ АД няма надлежно
представителство към датата на депозиране на отговора. Физическото лице Д.Е.,
който бил единствен законен представител на “П.Х.” АД е починал и дружеството
нямало възможност да организира своята защита и процесуално представителство.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД счита
предявените искове за недопустими, като предявени в нарушение на чл. 127, ал.1,
т.З ГПК и извън преклузивните срокове по чл.646, ал.2 ТЗ.
Делото било образувано с
разпореждане от 26.11.2017 г. на основание постъпили по пощата неподписани
екземпляри от искова молба, поради което счита, че е налице хипотезата на
чл.129, ал.З ГПК и исковата молба следва да се върне на ищеца.
Отделно от това,
подписването на исковата молба извън срока за предявяване на иска формално
представлявало извършване на процесуални действия след изтичане на преклузивния
за това срок, поради което исковата молба се явява просрочена.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД счита
предявените искове за неоснователни.
Същите били от
категорията на така наречените преферентни искове, които са насочени към
промяна на специалните правила за разпределение на имуществото на длъжника
между всички негови кредитори. В тази връзка, провеждането на производство по
такива искове следва да бъде насочено по отношение на имущество, което се
намира в масата на несъстоятелността към момента на завеждането им. Пряката последица
от уважаване на исковете следвало да бъде промяна в привилегиите на отделните
кредитори и защита на интересите на хирографарните такива.
В конкретния случай,
исковете на служебния синдик били насочени към обезпечителна сделка, чиято
отмяна нямало да доведе до попълване на масата на несъстоятелността, нито до
промяна в привилегиите на отделните кредитори. Това е така, защото
имуществените права, върху които е учреден залога, не били собственост на
длъжника и за тяхното приобщаване към масата следвало да се водят съвсем
различни от предявените искове.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД счита,
че по отношение на иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ следва да се
има предвид, че чрез него може да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сделка, която ги уврежда, по която страна е
свързано с длъжника лице, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ. Свързаност била
налице при отношенията, изрично изброени в § 1 от Допълнителните разпоредби на
ТЗ. В конкретния случай липсвала такава свързаност, предвид собственика на
дружеството ответника„П.Т.“ ЕАД, посочен в приложеното към исковата молба
извлечение от Търговския регистър и структурата на капитала на „П.Х.“ АД. Останалите две предпоставки били сделката да
уврежда кредиторите на несъстоятелността и да е извършена в двугодишен срок
преди подаване на молбата. Необходимо било в резултат от сделката да е налице реално увреждане
на кредиторите. Такова щяло да е налице, ако търговецът намалява активите си
чрез разпореждане със собствено имущество в полза на свързано лице, увеличава
задълженията си, а възможността на кредиторите да се удовлетворят от масата на
несъстоятелността е намаляла. Според ответника, не е налице законова презумпция
за увреждане поради отношението на свързаност, нито разместване на
доказателствената тежест - съответно според общите правила за разпределяне на
тежестта на доказване и принципа на чл.
154 ГПК.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД
счита, че за да е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността е
необходимо масата на несъстоятелността да е реално накърнена. Накърняване на
масата на несъстоятелността би имало, ако активите на длъжника са намалени или
пасивите са му се увеличили. В резултат от тези действия възможността на
кредиторите да се удовлетворят от имуществото в масата на несъстоятелността
следвало да е намаляла. Увреждане по смисъла на чл.647, ал. 1, т. 6 ТЗ имало и ако
длъжникът е обременил имуществото си. Обременителните действия, които увреждат
кредиторите се свеждали единствено до обезпеченията за чужд дълг, защото то
създавало привилегия в полза на лице, което е извън кръга на кредиторите на
несъстоятелността и по този начин ги увреждало. Следователно, в системата на
отменителните искове по ТЗ, вещните и лични обезпечения за чужд дълг, визирани
в чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ имали увреждащ масата на несъстоятелността
характер и в това се изразявала тяхната противоправност. Обратно, вещните
обезпечения за предходен дълг били елемент от фактическия състав на
преферентните искове.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД
счита, че не е налице и хипотезата на чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, доколкото обезпечителната
сделка била сключена за обезпечение на предходен дълг, поради което и нямало
безвъзмездност на действията от страна на длъжника. Същото се отнасяло и за иска,
предявен в условия на евентуалност и основан на разпоредбата на чл.646, ал.2,
т.З ТЗ, тъй като с оспорената обезпечителна сделка не се погасявали задължения
на длъжника, а се създавали привилегии за определени кредитори.
Ответникът счита, че не
е налице и твърдяното в условията на евентуалност наличие на хипотезата на чл.647,
ал.1, т.З ТЗ, доколкото в резултат на обезпечителната сделка по отношение на
длъжника не е настъпило разместване на блага, за да може да се преценява
тяхната стойност, съответно еквивалентност.
Според ответника, в
хипотезата на предявените искове и съобразно цитираното в исковата молба
Решение № 187/19.03.2010 г.по т.д.№135/2009 година, ВКС, ТК, II търговско
отделение, задължителни другари се явяват страните по сделките, по които
заложният кредитор е договарял с трети лица. В конкретната хипотеза, акциите били
продадени на основание оспорения залог на търговското дружество "Б.К.",
а не на „П.Т.“ ЕАД, поради последното не
било пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове.
Според ответника „П.Т.“
ЕАД, той не се явявал трето лице по
смисъла на чл.648 ТЗ, тъй като не е получавал никакви активи на длъжника,
респективно последният не е получавал каквото и да от него.
Ответникът „П.Т.“ ЕАД
счита, че евентуалното уважаване на
предявените искове в цялост ще доведе до увеличаване на задлъжнялостта на „П.Х.“
АД с размера на задължението му към “Е.Б.“ ЕАД, докато материалният актив,
който би се върнал в масата на несъстоятелността бил с неясна стойност.
Неоснователно било и
твърдението относно последиците от отменителния иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ,
касаещи последващи сделки. Евентуалната недействителност на заложния договор не
можела автоматично да доведе до отпадане на последиците от два договора за
покупко-продажба, доколкото същите са между други страни и с различен предмет. Неоснователна
била и претенцията по чл. 55 ЗЗД, доколкото предявените искове нямали и не можели
да имат отменителен ефект по отношение на последващи придобивни сделки.
Оспорва всички предявени
искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Ответникът „Е.Б.” ЕАД е
депозирал писмен отговор на исковата молба, като е заявил, че производството по
делото следва да бъде спряно, тъй като ответникът „П.Х.“ АД няма надлежно
представителство към датата на депозиране на отговора, като аргументите му са
идентични с тези на отв. „П.Т.“ ЕАД.
Ответникът „Е.Б.” ЕАД счита
предявените искове за недопустими, като предявени в нарушение на чл. 127, ал.1,
т.З ГПК и извън преклузивните срокове по чл.646, ал.2 ТЗ, като излага отново
идентични аргументи на тези, изложени от отв. „П.Т.“ ЕАД.
Ответникът „Е.Б.” ЕАД
счита предявените искове за неоснователни, като излага подробни съображения,
идентични с тези на отв. „П.Т.“ ЕАД. Моли съда да ги отхвърли като
неоснователни.
С определение
№185/08.02.2018г., съдът по настоящото дело е заличил като ищец по делото бившия синдик на„П.Х.”АД /в несъстоятелност/ С.С.Г. и е конституирал като ищец по делото
назначения служебен синдик на „П.Х.“ АД
(в несъстоятелност) И.В.В..
В срока за допълнителна
искова молба е постъпило становище от синдика – И.В.В., с която същият изразява
становище, че не поддържа депозираната от предходния синдик искова молба, като
я намира за процесуално недопустима и неоснователна, като излага подробни съображения
за това.
Синдикът излага
фактическите обстоятелства, свързани с предявените искове. Твърди, че на
08.06.2004 г. между “П.Х." АД и “Е.Б.“ ЕАД е бил сключен Договор за
депозит от 08.06.2004 г., последващо изменян със споразумения и анекси, по
силата на който към 12.11.2013 г. задължението на “П.Х.” АД към “Е.Б.” ЕАД е
възлизало на 40 543 317.90 лв.
За обезпечаване на
задължението по валутното отношение, длъжникът „П.Х.” АД е учредил залог върху
притежаваните от него 119 750 бр. налични обикновени акции от капитала на
“Т.Ф.С." ЕАД, чрез учредяване на заложно джиро от 12.11.2013 г. (алонж)
върху притежаваното от него временно удостоверение и е сключил Договор за
реален залог върху наличните акции от 12.11.20.13 г.
Съгласно договореното в
чл. 9 от този договор, в случай на неизпълнение на задължение по валутното
отношение - договора за депозит, заложният кредитор имал право при условията на
чл. 311, ал. 1 от ТЗ да се удовлетвори до размера на вземанията си, включително
главница, лихви и разноски, като сам продаде без съдебна намеса заложените
акции. Този договор бил с нотариално
удостоверена дата с peг. № 4084, извършено от Христина Ангелина, Нотариус с
район на действие - PC Мездра с per. № 614 на НК.
С договор за покупко -
продажба на акции от 22.01.2014 г. на основание чл. 311 от ТЗ, въз основа на
сключения договор за залог, след неизпълнение от страна на “П.Х.” АД на
задължение по валутното отношение, заложният кредитор е продал на
Инвестиционния посредник “Б.К.” АД 119
750 налични обикновени акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД за сума в размер на 11500
000 лв., опредЕ. съгласно пазарна оценка, изготвена през м. 12 2013 г. от
"Я.И." ООД, с което е удовлетворил частично вземането си към “П.Х.” АД.
С договор за покупко -
продажба на акции от 05.02.2014 г. Инвестиционният посредник “Б.К." АД е
продал на “П.Т.“ ЕАД закупените от “Е.Б.”
ЕАД 119 750 налични обикновени акции от капитала на “Т.Ф.С.“ АД при същата
продажна цена на акциите в размер на 11500000 лв. и допълнително договорено
комисионно възнаграждение в размер на 80000 лв.
Според синдика, активно
легитимиран да предяви исковете с правно основание чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл.
647 от ТЗ е синдикът, а при негово бездействие - кредитор в производството по несъстоятелност.
Надлежната пасивна процесуална легитимация на ответниците, като израз на диспозитивното
начало в съдебния процес, произтича от посоченото в исковата молба, че същите
са извършили действия и сделки, с които се облагодетелстват определени
кредитори, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена на
основание чл. 646, ал. 2 от ТЗ (преферентен) и чл. 647 от ТЗ (иск основан на
накърняване масата на несъстоятелността). Ответници по установителните искове
по чл. 646 и по отменителните искове по чл. 647 са длъжникът и третото лице, с
което той е договарял, като в този
смисъл е Определение № 193 от 17.07.2006
г. по ч.т.д. № 132/ 2006 г., 1 ТО на ВКС. С цитираното определение е потвърдено
обжалваното определение, с което САС е прекратил производството по предявени
искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради недопустимост, тъй
като са предявени срещу страна, която не е пасивно легитимирана. В този смисъл
е и цитираното с исковата молба Решение №187/ 19.03.2010 г. по т.д. № 135/
2009, ВКС, ТК II ТО.
Според синдика, в
настоящия случай, синдикът е предявил
искове по чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ срещу длъжника - “П.Х.” АД /в
неплатежоепобност/ и третото лице, с което е договарял "Е.Б.” ЕАД. Предвид
факта, че третият ответник “П.Т.” ЕАД не е договарял, нито с длъжника, нито сьс
заложния кредитор, производството по предявените искове с правно основание чл.
646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ по отношение на третия ответник - “П.Т.” ЕАД
следва да бъде прекратено, тъй като исковете са предявени срещу лице, което не
е пасивно легитимирано да участва в производството.
Според синдика, тълкуването
и прилагането на правния режим на уредената в ТЗ относителна недействителност
изхожда от принципа на правната сигурност, изискващ стабилност на правните
сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Поради
тази причина специалната недействителност е ограничена само по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, синдика и длъжника, арг. 649, ал. 5 от ТЗ.
Последиците от уважаването на иск по чл. 646, ал, 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ
ползват само кредиторите на несъстоятелността, като по отношение на всички
трети лица, различни от кредиторите на несъстоятелността, сделката е
действителна и поражда целеното с нея правно действие.
Поради това, изложеното
от синдика С.Г. в исковата молба, че „относителната недействителност на
договора за залог води след себе си пълна липса на правни последици“ било неправилно. На първо място, разпоредбата на
чл. 649 от ТЗ изрично определяла субективните предели на прогласената
недействителност - длъжника, синдика и всички кредитори. По отношение на всички
останали трети лица, атакуваната сделка била действителна. Следвало да се има
предвид и изричната разпоредба на чл. 647, ал. 3 от ТЗ и на чл. 646, ал. 7 от ТЗ, съгласно които правата, които добросъвестни лица са придобили възмездно
преди вписването на исковата молба не са засегнати от съдебното решение, с
което исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ се уважават.
В този смисъл, евентуално
уважаване на иска, предявен от синдика ще има действие /сила на пресъдено нещо/
само и единствено по отношение на синдика, длъжника и кредиторите на "П.Х."
АД /в неплатежоспособност/, именно в това им качество. По отношение на „П.Т.“
ЕАД, заложната сделка следвало да бъде валидна и действителна.
Според синдика В., в настоящия
случай не е налице правен интерес от
завеждане на отменителните искове по отношение на “П.Х.” АД /в
неплатежоспособност/ и “Е.Б.” ЕАД, тъй като заведени, макар и при условията на
евентуалност, исковете целели по отношение на кредиторите на дружеството в
производството по несъстоятелност и лицето, с което длъжникът е договарял - “Е.Б.”
ЕАД, 119 500 акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД да се считат за собственост на “П.Х.”
АД /в неплатежоепобноет/, респ. да подлежат на осребряване от синдика или да се
имат предвид при евентуално оздравяване на предприятието. За да се постигне
резултатът от евентуално уважените искове, силата на пресъдено нещо следвало да
се простира и по отношение на лицето, за което се твърди, че е приобретател на
акциите.
Според синдика В., след
атакуваната сделка са сключени поредица от прехвърлителни сделки, като съгласно
изложеното, акциите на „Т.Ф.С.“ ЕАД се притежават от „П.Т.” ЕАД по силата на
Договор за покупко - продажба от 05.02.2014г.
с ИП “Б.К.” АД. Инвестиционният посредник, от своя страна, е придобил акциите
по силата на друг за Договор за покупко - продажба от 22.01.2014г. Според
синдика В., за да е налице обвързващо “П.Т.“ ЕАД произнасяне, то посочените два
договора също следва да бъдат релевирани като предмет на делото.
С решение по чл. 646,
ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ се обявяват за неправомерни по обективни критерии
действия и сделки, но само и единствено неправомерно извършени от длъжника, при
това само и единствено за нуждите на производството. /арг. Решение № 58 от
07.08.2015 г. по т.д. № 1388/2014 г., I ТО на ВКС/.
Правомощията на заложния кредитор да продаде имуществото на заложния длъжник,
произтичат от договора за реален залог. Когато договорът за реален залог е
действителен, т.е. не е нищожен по смисъла на чл. 646, ал. 1 от ТЗ и не е
обявен за недействителен по смисъла на чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник, заложният кредитор е упражнил
валидно и съществуващо свое право и е продал от свое име и за сметка на
длъжника заложените акции. Поради това, разпоредителните сделки, извършени от
заложния кредитор по реда на чл.311 от ТЗ, въз основа на действителен договор
за особен залог, не могат да бъдат предмет на отменителен иск по чл. 646, ал. 2
от ТЗ и чл.647 от ТЗ, /арг. Решение № 187/19.03.2010 г. по т.д. № 135/ 2009 г.на
ВКС/.
Според синдика В., единственият
ред, по който може да се атакуват прехвърлителните сделки - първият и вторият
договор за покупко- продажба е чрез предявяване на въведения от законодателя
през 2014 г. иск по чл. 135 от ЗЗД, при условията на чл. 649 от ТЗ.
Съгл. разп. на чл. 649,
ал. 1 от ТЗ иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност,
по който да се постанови решение обвързващо кредиторите, длъжника и синдика,
може да се предяви от синдика, а при негово бездействие и от всеки кредитор, в
преклузивен едногодишен срок от откриване на производството. В този смисъл,
спазването на преклузивния срок е абсолютна процесуална предпоставка. В настоящия
случай, според синдика, срокът е изтекъл на 25.10.2017 г. този пропуск не може да се санира.
Според синдика, релевирането
на сделките в предмета на настоящото дело, както и конституирането на “П.Т.” ЕАД и ИП “Б.К.“ АД
като задължителни другари, в настоящия процес е недопустимо, поради наличие на
преклузия- арг, Решение № 187/
19.03.2010 г. по т.д. .№135/ 2009 г., ТК II. ТО на ВКС.
На следващо място,
предявен от синдика иск по чл. 135 от ЗЗД, но не по реда на чл. 649 от ТЗ, също
би бил недопустим поради липса на активна процесуална легитимация. По Павловия
иск активно легитимиран е само кредитор, съгласно изричното посочване на чл.
135 ЗЗД. Според синдика, нормата не може да се тълкува разширително с оглед
нуждите на производството по несъстоятелност, а и такова тълкуване не намира
опора в самия търговски закон. Решение N535 от 27.07.2005 г. по т. д. № 13/2005
г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия/.
Искът по чл. 55 от ЗЗД
във вр. чл. 648 от ТЗ е обусловен от успешно проведен иск за попълване масата
на несъстоятелност. Уважаването на иск за прогласяване недействителността е
абсолютна и задължителна предпоставка за завеждането на иска за връщане на
имущество в масата на несъстоятелността. Въпреки въведената с чл. 649, ал. 2 от ТЗ възможност синдикът да предяви и обусловените осъдителни искове, кумулативно
с исковете по ал. 1 на същия член, недопустимостта на обуславящия иск, влече си
след себе н недопустимост на обусловения.
Същевременно, не е
налице и пасивна легитимация на лицето, срещу което се предявява иска. Третото
лице, срещу което е предявен иска, не е договорило с длъжника и не му е
престирано при липса на основание или при отпаднало основание, поради
причината, че третото лице не е страна по процесния заложен договор.
Синдикът В. излага
съображения и във връзка с нецелесъобразността на исковата молба, предявена от
синдика С.Г..
Постъпил е отговор на
становището на синдика В. от ответника „Е.Б.“ ЕАД.
Споделя изразеното от
синдика В. становище за недопустимост на предявените искове. Счита, че съдът следва да провери изложените твърдения
на страните при двойната размяна на книжата и да се произнесе преди даване ход
и разглеждане на делото по същество, като разгледа делото и се произнесе в
закрито заседание по реда на чл.374 ГПК.
Напълно споделя
становището на ищцовата страна, както и доводите за недопустимост на
предявените искове. Счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено на основанията, изложени в становището. Поддържа изразеното становище
и в отговора на първоначалната искова молба.
Постъпил е отговор на
становището на синдика В. от ответника „П.Х.”АД /в несъстоятелност/ чрез двамата
членове на СД Ц.И.Д. и А.А.М.. Ответникът също споделя изразеното от синдика
становище за недопустимост на предявените искове. Счита, че съдът следва да вземе
предвид становищата на страните при двойната размяна на книжата и да се
произнесе преди даване ход и разглеждане на делото по същество, като разгледа
делото и се произнесе в закрито заседание по реда на чл.374 ГПК.
Напълно споделя
становището на ищцовата страна, както и доводите за недопустимост на предявените
искове. Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено на
основанията, изложени в становището. Поддържа изразеното становище и в отговора
на първоначалната искова молба.
Постъпил е отговор на
становището на синдика В. от ответника „П.Т.” ЕАД. Ответникът също споделя
изразеното от синдика становище за недопустимост на предявените искове. Счита,
че съдът следва да вземе предвид становищата на страните при двойната размяна
на книжата и да се произнесе преди даване ход и разглеждане на делото по
същество, като разгледа делото и се произнесе в закрито заседание по реда на
чл.374 ГПК.
Споделя становището на
ищцовата страна, както и доводите за недопустимост на предявените искове.
Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено на основанията,
изложени в становището. Поддържа изразеното становище и в отговора на
първоначалната искова молба.
Съдът обсъди доводите и
становищата на страните, при което намери
за установено следното:
С исковата молба са
предявени обективно и субективно съединени искове в условията на евентуалност с
правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ТЗ, чл. 647,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от ТЗ за прогласяване недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “П.Х.” АД /в несъстоятелност/ на сключения
между длъжника “П.Х.” АД и ответника “Е.Б.” АД Договор за реален залог от
12.11.2013 г., както и на заложно джиро от 12.11.2013 г. , издадено от “П.Х.”
АД върху притежаваното от него временно удостоверение в полза на “Е.Б.” АД. С исковата молба е предявен и обективно съединен осъдителен иск на основание
чл. 55 от ЗЗД, във вр. с чл. 648 от ТЗ за връщане на заложените акции от “П.Т.” ЕАД в масата на несъстоятелността.
Съдът приема, че в
настоящия случай, синдикът на различни основания атакува учредения залог на 119
750 налични обикновени поименни акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД, извършен чрез
двустранна сделка – Договор за реален залог на акции с достоверна дата от
12.11.2013 г., с изрично уговорено право за извънсъдебно удовлетворяване по
реда на чл. 311 от ТЗ и едностранна сделка – заложно джиро, поставено на алонж
към Временно удостоверение № 4. С цел попълване масата на несъстоятелността,
като последица от евентуалното уважаване на иска за прогласяване относителната
недействителност на залога, предявява и иск срещу “П.Т.” ЕАД за връщане в
масата на несъстоятелността собствеността върху 119 750 налични обикновени поименни
акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД.
Съдът като взе предвид
изложените в исковата молба, отговорите на ответниците, становището на синдика В.
и допълнителните отговори на ответниците, ведно с представените по делото доказателства,
приема, че ответникът “П.Т.” ЕАД не е страна по заложния договор и същевременно
не е договарял и с кредитора “Е.Б.” ЕАД.
Видно от данните по
делото – договор за реален залог върху налични акции от 12.11.2013г., “П.Х.” АД в качеството
на залогодател е учредил залог върху 119 750 налични обикновени поименни акции
от капитала на “Т.Ф.С.” АД с номинална стойност 100лв. всяка , в полза на
кредитора “Е.Б.” ЕАД. Залогът е учреден за обезпечаване на всички задължения на
залогодателя, възникнали от Договор за депозит от 08.06.2004г. и всички
последващи анекси и допълнителни споразумения към него, които към подписването
на този договор възлизат на 40 543 317.90лв. Залогът е учреден с
предаване на ценните книги на кредитора“Е.Б.” ЕАД в деня на подписване на
договора за залог.
С Договор за покупко –
продажба на акции от 22.01.2014 г., сключен между “Е.Б.” ЕАД и ИП “Б.К.” АД
заложният кредитор“Е.Б.” ЕАД е продал на купувача ИП “Б.К.” АД 119 750 налични
обикновени поименни акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД с номинална стойност
100лв. всяка за обща цена 11 500 000лв. или 93.03 лв за акция.
С Договор за покупко –
продажба на акции от 05.02.2014 г., сключен между ИП “Б.К.” АД и “П.Т.” ЕАД,
продавачът ИП “Б.К.” АД е продал на купувача“П.Т.” ЕАД 119 750 налични
обикновени поименни акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД с номинална стойност
100лв. всяка за обща цена 11 500 000лв. или 93.03 лв за акция.
Или в случая, процесните
акции са придобити от “П.Т.” ЕАД, като последица от сключени две последователни
възмездни, транслативни сделки, следващи атакувания залог, а именно Договор за
покупко – продажба на акции от 22.01.2014 г., сключен между “Е.Б.” ЕАД и ИП “Б.К.”
АД и Договор за покупко – продажба на акции от 05.02.2014 г., сключен между ИП
“Б.К.” АД и “П.Т.” ЕАД.
Активно легитимиран да
предяви исковете с правно основание чл.646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ е
синдикът, а при негово бездействие- кредитор в производството по
несъстоятелност /арг. разп. на чл.649, ал.1 ТЗ/. Надлежната пасивна процесуална
легитимация на ответниците, като израз на диспозитивното начало в съдебния
процес, произтича от посоченото в исковата молба, че същите са извършили
действия и сделки, с които се облагодетелстват определени кредитори, чиято
относителна недействителност се иска да бъде прогласена на основание чл. 646,
ал. 2 от ТЗ (преферентен) и чл. 647 от ТЗ (иск основан на накърняване масата на
несъстоятелността). Ответници по установителните искове по чл. 646 ТЗ и по
отменителните искове по чл. 647 ТЗ са длъжникът и третото лице, с което той е
договарял. В посочения смисъл е Определение № 193 от 17.07.2006 г. по ч.т.д. №
132/ 2006 г., I ТО на ВКС. С цитираното определение е потвърдено обжалваното
определение, с което САС е прекратил производството по предявени искове за
попълване на масата на несъстоятелността, поради недопустимост, тъй като са
предявени срещу страна, която не е пасивно легитимирана да участвува в производството.
В настоящия случай,
синдикът е предявил искове по чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647, от ТЗ срещу
длъжника - “П.Х.” АД /в неплатежоспобност/ и третото лице, с което е договарял,
а именно “Е.Б.” ЕАД. Видно от данните по делото, ответникът “П.Т.” ЕАД не е
договарял нито с длъжника, нито със заложния кредитор. С оглед на това, съдът счита, че производството по предявените искове с правно
основание чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ по отношение на този ответник
следва да бъде прекратено, тъй като исковете са предявени срещу лице, което не
е пасивно легитимирано да участва в производството по тези искове.
Тълкуването и
прилагането на правния режим на уредената в ТЗ относителната действителност
изхожда от принципа на правната сигурност, изискващ стабилност на правните
сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Поради
тази причина специалната недействителност е ограничена само по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, синдика и длъжника, арг. 649, ал. 5 от ТЗ.
Последиците от уважаването на иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ
ползват само кредиторите на несъстоятелността, като по отношение на всички
трети лица, различни от кредиторите на несъстоятелността, сделката е
действителна и поражда целеното с нея правно действие.
В този смисъл, съдът
счита, че евентуално уважаване на иска, предявен от синдика ще има отношение и
ще разпростре сила на пресъдено нещо само и единствено по отношение на синдика,
длъжника и кредиторите на “П.Х.” АД /в несъстоятелност/, именно в това им
качество. Следователно по отношение на “П.Т.” ЕАД, включително и по отношение
на праводателя му ИП “Б.К.” АД дори и прогласена за относително недействителна
спрямо кредиторите на “П.Х.” АД /в неплатежоспособност/, заложната сделката ще
бъде валидна и действителна.
С оглед на гореизложените
съображения, съдът счита, че
производството по предявените искове с правно основание чл. 646, ал. 2
от ТЗ и чл. 647 от ТЗ по отношение на “П.Т.” ЕАД следва да бъде прекратено, тъй
като исковете са предявени срещу лице, което не е пасивно легитимирано да
участва в производството по тези искове.
Съдът счита, че в случая,
не е налице правен интерес и от предявяването на исковете по чл. 646, ал.2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ срещу “П.Х.” АД /в несъстоятелност/ и “Е.Б.” ЕАД, поради
което исковете се явяват и недопустими.
За да се постигне целения
от синдика резултат спрямо кредиторите на несъстоятелността, а именно процесните
119 500 акции от капитала на “Т.Ф.С.” АД да се считат за собственост на “П.Х.”
АД /в несъстоятелност /, респ. да подлежат на осребряване от синдика или
евентуално да послужат за оздравяване на предприятието, то силата на пресъдено
нещо следва да се простира и до лицето, за което се твърди, че е приобретател
на акциите.
В процесния случай,
както е посочено и в исковата молба, а и се установява от данните по делото,
акциите са собственост от “П.Т.” ЕАД по силата на Договор за покупко – продажба
от 05.02.2014 г. от ИП “Б.К.” АД. Инвестиционният посредник, от своя страна, е
придобил акциите по силата на друг Договор за покупко – продажба от 22.01.2014
г. от “Е.Б.” ЕАД. Следователно, за да е
налице обвързващо “П.Т.” ЕАД произнасяне, то посочените два договора също
следва да бъдат релевирани като предмет на делото. В случая са налице поредица от валидно
сключени правни сделки, които до момента на постановяването на влязло в сила
решение по отношение на тяхната действителност спрямо кредиторите на
несъстоятелността, са действителни и пораждат търсените от страните правни
последици.
Законодателят, чрез
съставите на чл. 646, ал. 2 от ТЗ обявява за неправомерни по обективни критерии
действия и сделки, но само и единствено неправомерно извършени от длъжника и
само и единствено за нуждите на несъстоятелността. /арг. Решение № 58 от
07.08.2015 г. по т.д. № 1388/ 2014 г., I ТО на ВКС/.
Правомощията на заложния кредитор да продаде имуществото на заложния длъжник,
произтичат от договора за реален залог. Когато договорът за реален залог е действителен,
т.е. не е нищожен по смисъла на чл. 646, ал. 1 от ТЗ и не е обявен за
недействителен по смисъла на чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ по отношение
на кредиторите на несъстоятелния длъжник, заложният кредитор е упражнил свое
право и е продал от свое име и за сметка на длъжника заложените акции. В този
случай разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор по реда на чл.
311 от ТЗ, въз основа на действителен договор за особен залог, не могат да
бъдат предмет на отменителен иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ. /В
този см. Решение №187/ 19.03.2010 г. по т.д. № 135/ 2009 г. на ВКС/.
С оглед на
гореизложеното, атакуването на прехвърлителни сделки – договорът за покупко –
продажба, сключени между “Е.Б.” ЕАД и ИП “Б.К.” АД и договорът за покупко –
продажба, сключен между ИП “Б.К.” АД и “П.Т.”
ЕАД, може да се извърши единствено с предявяване на въведения от законодателя
през 2014 г. иск по чл. 135 от ЗЗД, при
условията на чл. 649 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, иск
по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви
синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в
едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. С оглед на посочената разп., за да
упражни правото си синдикът да предяви исковете за прогласяване относителната
недействителност на двата договора за покупко – продажба / договорът за покупко –
продажба, сключен между “Е.Б.” ЕАД и ИП “Б.К.” АД и договорът за покупко –
продажба, сключен между ИП “Б.К.” АД и “П.Т.”
ЕАД/, като абсолютна процесуална предпоставка, следва да се извърши в
законоустановения едногодишен преклузивен срок, изтекъл на 25.10.2017 г.
Настоящият съдебен
състав приема, че правото за предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с
чл. 649 от ТЗ по отношение на двата договора за покупко - продажба по принцип е
погасено поради изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което и
“П.Т.” ЕАД и ИП “Б.К.” АД не могат да бъдат конституирани като задължителни
другари по такъв иск./арг. Решение №187/ 19.03.2010 г. по т.д. № 135/ 2009 г.,
ТК II, ТО на ВКС.
Съдът намира за
основателни доводите на синдика В., свързани с предявен от синдика иск по чл. 135 от ЗЗД.
Такъв иск, не предявен по реда на чл.649 от ТЗ би бил недопустим, поради липса
на активна процесуална легитимация. По Павловия иск активно легитимиран е само
кредитор, съгласно изричното посочване на чл. 135 ЗЗД. Нормата не следва да се
тълкува разширително с оглед нуждите на производството по несъстоятелност, а и
такова тълкуване не намира опора в самия ТЗ .
По отношение на
предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, във вр. с чл. 648, от ТЗ, съдът счита, че
следва да се придържа към константната
практика на ВКС, формирана при постановяване на съдебни решения по реда на
чл.290 от ГПК, съгласно която, синдикът в самостоятелно процесуално качество не
е легитимиран да води искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 648 от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по сделка,
отменена по реда на чл. 646, ал. 1 от ТЗ и на още по силно основание, обявена
за недействителна по реда на чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ. Съгласно решение
№ 114/ 03.08.2009 г. по т.д. № 644/ 2008 г., ТК, II TO на ВКС субективното
право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката от чийто
патримониум е излязла сумата/ актива, подлежащ на връщане.
Съдът счита, че при така
конституираните в настоящото производство страни не е допустимо съединяване на
отменителен иск и осъдителен иск за връщане на имуществото в масата на
несъстоятелността. Налице е недопустимо съединяване на качества на една и съща
страна – неплатежоспособното дружество “П.Х.” АД като ответник по иска с правно
основание чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ и като ищец по иска за връщане
на актива в масата на несъстоятелността.
Съдът приема, че в
случая не е налице и пасивна легитимация
на лицето, срещу което се предявява иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. Третото лице,
срещу което следва да бъде насочен иска, е лицето, с което длъжникът е договарял
и лицето, което е получило даденото при липса или отпаднало основание по силата обявения за
недействителен договор.
Съдът намира, че искът
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 648 от ТЗ е недопустим и поради това, че предявяването
му e предпоставено и обусловено от успешно провеждане на иск по чл. 646 от ТЗ
или чл. 647 от ТЗ. Предвид прекратяването на производството по предявените
обективно кумулативно съединени искове в условията на евентуалност, насочени
към попълване на масата на несъстоятелността, поради недопустимост, налице е и
липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването и на иск по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 648 от ТЗ.
Водим от всички изложени
по-горе съображения, съдът намира, че следва да прекрати производството по
делото, поради недопустимост на предявените искове.
Водим от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№325/17г.
по описа на Старозагорския ОС поради недопустимост на предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
съобщението до страните пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: