Решение по дело №2501/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,13.03.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на тринадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2501 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.          Подадена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“**************“ №*-*, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат Н.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** против К.Т.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 18.05.2010г. в гр.Пазарджик бил сключен Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайKAPT /РайКАРТ+Dir.bg №0702130115772530 между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в качеството му на Кредитор и К.Т.А., с ЕГН **********, в качеството й на Картодържател. Твърди, че по силата на този договор „Райфайзенбанк (България)" ЕАД открива разплащателна сметка в български лева и издава национална кредитна карта РайКАРТ /РайКАРТ+Dir.bg с Персонален Идентификационен Номер на името на Картодържателя, на база Искане за издаване на кредитна карта, съгласно вътрешните правила на банката.

          Твърди, че картодържателят не е изпълнил задължението си по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg №0702130115772530 да погася използвания кредитен лимит. Поради неспазването на това си задължение и условията, зададени в т.ІІІ.4, чл.50 б."а" от Договора, към дата 31.05.2013г. /дата, на която срокът на договора е изтекъл и задължението е изцяло падежирало/, дългът е в размер на 1564,90лв. - главница.

          Сочи, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, банката, чрез пълномощника си, е изпълнила задължението си да уведоми длъжника, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.2012г. и Пълномощно с изх. №10952/30.05.2012г. на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, цесионерът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е изрично упълномощен от цедента, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Твърди, че разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението. Уведомление е изпратено на 08.07.2016г. на постоянния адрес на картодържателя. Писмото се връща в цялост като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено". Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, К.Т.А. получава уведомлението, изходящо от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Посочва, че съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал.3 от ГПК.

          Ищецът твърди, че е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд - гр.Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело №3554/2016г. по описа на Районен съд - гр.Пазарджик, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът К.Т.А. е подала възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 01.06.2017г. Сочи, че във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора не е осъществено. Не им е известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало.

          Твърди, че горното поражда правния интерес на дружеството да предяви иск за установяване на вземането им по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ /РайКАРТ+Dir.bg №0702130115772530 от 18.05.2010г. за сумата от 1170лв., представляваща неизплатена стойност по отпуснатия кредит.

          Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К.Т.А., с ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София сумата 1170лв. - неизпълнено задължение по Договор №0702130115772530 от 18.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Моли да им бъдат присъдени разноските по настоящото гражданско дело.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и е направено доказателствено искане.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който е взето становище, че от изложените в исковата молба обстоятелства и предвид дадените с TP №4/18.06.2014г., точка 26, счита предявения иск за недопустим поради това, че изложените в заявлението по чл.410 от ГПК обстоятелства не са идентични с тези, изложени в предявения по чл.422 от ГПК иск. Счита, че предявеният иск е неоснователен. Заявява, че не дължи на ищеца претендираната сума. С оглед изчерпване на задълженията по чл.131 ал.3 от ГПК прави и възражението за изтекла погасителна давност на предявените вземания, като се позовава на разпоредбата на чл.111, т.„в" от ЗЗД. Претендира разноски като моли съда при отхвърляне на предявения иск да присъди в тежест на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

          В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по заповедното и исковото производство и представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са изложени в представената и приета по делото писмена защита.

          Ответницата, чрез пълномощника си, оспорва иска, като недоказан и  неоснователен и моли съда да го отхвърли. Излага доводи. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по представения списък.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 14.10.2016 год., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 17.10.2016г., срещу ответницата К.Т.А. /преди Д. /, в качеството й на длъжник, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №3554/2016 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2038 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 19.10.2016год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 1564,90 лв., дължими по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg №0702130115772530 от 18.05.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 31,30 лв. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:  по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg №0702130115772530 от 18.05.2010г.

          Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответницата е подала възражение в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е отразила, че не дължи изпълнение на вземания на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, посочени в издадената Заповед за изпълнение №2058, постановена по ч.гр. дело №3554/2016г. по описа на РС-Пазарджик. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК за сумата в размер на 1170 лева – неизпълнено задължение по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ /РайКАРТ+Dir.bg №0702130115772530 от 18.05.2010г.

          При тези данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим.

          Намира за неоснователно възражението на ответницата в писмения й отговор, че предявеният иск е недопустим, поради това, че изложените в заявлението по чл.410 от ГПК обстоятелства не са идентични с тези, изложени в предявения иск по чл.415 ал.1 от ГПК, предмет на настоящето производство. В случая е налице идентичност в обстоятелствата – вземането се претендира на основание цитирания договор от 18.05.2010г. и сключен впоследствие договор за цесия /в този смисъл са и изложените в заявлението по чл.410 от ГПК обстоятелства/. В настоящето исково производство се претендира вземане в по-малък размер от този в заповедното производство, което е процесуално допустимо. Още повече, че в заявлението по чл.410 от ГПК, заявителят, сега ищец, изрично е посочил, че претендираното от него вземане е за главница по договора. С оглед на това неоснователно е и възражението на пълномощника на ответницата, че уточнението, че претендираната сума е за главница е направено едва в последното по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца.

          С протоколно определение от 13.02.2018г., съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск, чрез намаляване размера на претендираната главница от сумата 1170 лева на сумата в размер на 1125,37 лева, с оглед приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза.

          Предвид горното съдът приема, че предявеният установителен иск като процесуално допустим подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:

          От представените от ищеца и неоспорени от ответницата писмени доказателства се установява, че на 18.05.2010г. в гр.Пазарджик между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и ответницата К.Т.А. /тогава Д. /, в качеството й на Картодържател е сключен Договор №0702130115772530 за издаване и ползване на национална кредитна карта РайKAPT /РайКАРТ+Dir.bg, по силата на който „Райфайзенбанк (България)" ЕАД открива сметка в български лева и издава национална кредитна карта РайКАРТ /РайКАРТ+Dir.bg с Персонален Идентификационен Номер на името на картодържателя, на база Искане за издаване на кредитна карта и одобрява кредитен лимит, съгласно вътрешните правила на банката.

          Видно от Раздел ІІІ.1, т.23 от договора е, че банката е одобрила първоначален кредитен лимит на картодържателя в размер на 1170,00 лева.

          Срокът на действие на договора е три години, съгласно Раздел Х, т.123 от същия – т.е. до 18.05.2013г. Предвидено е и автоматично подновяване на договора, при условията на Раздел Х, т.124.

          Видно от Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.01.2011г. и Конкретен договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 25.04.2012г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ООД и Приложение №1А към конкретния договор е, че вземането на банката от ответницата по процесния договор от 18.05.2010г. с одобрен лимит по договора от 1170 лева и с цена на дълга 1564,90 лева е прехвърлено на дружеството-ищец. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.2012г. и Пълномощно изх.№10952/30.05.2012г. на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, цесионерът – ищец „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е изрично упълномощен от цедента да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента за извършената цесия.  Уведомление до ответницата за цесията е изпратено на 08.07.2016г. на постоянния й адрес в гр.Пазарджик /посочен от ответницата като неин адрес и в подаденото в заповедното производство възражение срещу заповедта за изпълнение/. Писмото е върнато в цялост като в известието за доставка е отбелязано „непотърсено".

          С връчването на препис от исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на ответницата е връчено и уведомлението за извършената цесия. С това тя се счита за надлежно уведомена за цесията, а последната е породила своето правно действие. Издадено е и потвърждение за сключената цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, представено по делото и неоспорено.

          С писмения отговор ответницата не е оспорила валидността на договора за цесия. Не е направила и възражение за ненадлежното й уведомяване за прехвърляне на вземането от банката на ищеца. Още повече, че уведомяването би имало значение при извършено плащане, каквото не се твърди в конкретния случай от ответната страна.

          От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответницата е усвоила по процесния договор за кредитна карта от 18.05.2010г. общо сумата в размер на 2882,13 лева, от които 2780 лева в брой и 102,13 лева чрез ПОС терминал при търговци. Непогасената главница към датата 25.04.2012г. /датата на цесията/ е в размер на 1125,37 лева. Няма данни за извършени плащания от кредитополучателя през периода 25.04.2012г. – 14.10.2016г. Непогасената главница към 14.10.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по пощата/ е в същия размер - 1125,37 лева.

          В съдебно заседание, вещото лице уточни, че последната вноска по кредитната карта е направена на 20.01.2011г., както и че от 22.02.2011г. до настоящия момент размерът на дължимата главница не се е променял.

          Предвид горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесното претендирано вземане за главница в размер от 1125,37 лева /след изменението на размера на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК/ и следва да се уважи.

          Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

          Направеното в писмения отговор на ответницата възражение за изтекла погасителна давност на предявеното вземане, съдът счита за неоснователно. В конкретния случай срокът на процесния договор за кредитна карта е изтекъл на 18.05.2013г. Не са налице данни и възражения по делото за подновяването на договора, не се установи и наличието на договорените предпоставки за подновяването му. Няма данни и за прекратяването на действието на договора преди падежа. Затова и от посочената дата вземането за главница е станало изискуемо и е започнала да тече давността като приложима в случая е общата петгодишна погасителна давност, която не е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.10.2016г. /от която дата искът по чл.415 ал.1 от ГПК се счита предявен/. Неправилно е позоваването на ответницата на тригодишната погасителна давност по смисъла на разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като в случая не се касае за вземания за наем, за лихви или за други периодични плащания.

          Ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, нито в заповедното, нито в настоящето исково производство.

          Неотносимо и неоснователно е и възражението на ответната страна, че ищецът не е банкова институция, която има право да борави с платежни инструменти. С процесния договор за цесия е прехвърлено парично вземане, а не права по договора за кредитна карта. Освен това ищецът е дружество, вписано в публичния регистър на финансовите институции по чл.3а от ЗКИ на БНБ, което може да изкупува вземания от банкови и небанкови финансови институции.

          При този изход на делото, ответницата следва да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 31,30 лева.

          Ответницата дължи на ищеца и направените от него в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 18,70 лева, за възнаграждение на вещото лице – в размер на 180 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.   

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“**************“ №*-*, с ЕИК *********, с пълномощника адвокат Н.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** против К.Т.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.А., с ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София сумата от 1125,37лв. - неизпълнено задължение по Договор №0702130115772530 от 18.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №2038 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.10.2016 год. по ч.гр.дело №3554/2016г. по описа на Районен съд-Пазарджик.     

          ОСЪЖДА К.Т.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“**************“ №*-*, с ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.С. З., бул.„************“ №*, ет.* сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 31,30 лева, както и направените в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 18,70 лева, за възнаграждение на вещото лице – в размер на 180 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: