Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………...2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Г.,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 20663 по
описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от И.Т.В., Н.Н.И., И.Н.Н., З.Н.Н. и П.Н.Н. против
Н.Б.на Б.А.З.искове с правно основание
чл. 282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищците твърдят, че на 12.03.2012г. настъпило пътно-транспортно
произшествие на територията на Република България, причинено от О.Д., при
управление на товарен автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50 с
прикачено полуремарке с турски рег. № 31 D3038, за което превозно
средство бил издаден от турски застраховател сертификат „Зелена карта“. Поради
движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост водачът на
товарния автомобил ударил движещата се пред него каруца, в която се намирали петима
души, сред които и Н. И.Н.. В резултат от причинените тежки телесни повреди Н. И.Н.
починал. Ищцата И.Т.В. била негова партньорка в живота от 23 години, а
останалите ищци били негови деца. Всички тежко преживели смъртта на Н. – страдали,
ограничили социалните си контакти, трудно заспивали, мисълта за тежката загуба
постоянно тревожела съзнанието им, което състояние довело до заболяването им от
остро душевно разстройство. Стойността на претърпените неимуществени вреди
всеки от тях определя на по 150 000лв. Ответникът им заплатил застрахователно
обезщетение преди датата на подаване на исковата молба в размер на по
60 000лв., поради което на всеки от тях се дължали още по 90 000лв. Молят
съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 90 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта – 12.03.2012г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че преди
датата на подаване на исковата молба изплатил на всеки от ищците обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 60 000лв., с което
изцяло ги обезщетил за причинените вреди. Оспорва твърденията на ищците, че в
резултат на внезапната смърт на Н. са заболели от остро душевно разстройство. Поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от починалия Н. И.Н., който след
употреба на алкохол се качил в каруцата, макар да знаел, че нейният водач също
е употребил алкохол над допустимата от закона норма, и се съгласил да пътува, в
условията на нощна тъмнина, без каруцата да е била обозначена със светлоотразители
и със светещо тяло отзад, съгласно изискванията на чл.71, ал.1 от ЗдвП. Оспорва
началната дата, от която ищците претендират законна лихва, като се позовава на
чл.271, ал.5, вр. чл.282, ал.5 от КЗ.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с
правно основание чл.282, ал.3 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен този иск ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за пътно-транспортно произшествие,
настъпило на територия на Република България
с участието на моторно
превозно средство с чуждестранна регистрация от държава член на системата
"Зелена карта", като отговорността на водача се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност“; 2/за
юридическите факти от състава на чл.45 от ЗЗД по отношение на сочения от ищеца деликвент: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото
обезщетение. При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на
противното.
Страните не спорят, че преди
датата на подаване на исковата молба ответникът е изплатил на всеки от ищците
застрахователно обезщетение в размер на по 60 000лв. за претърпени от тях
неимуществени вреди от смъртта на Н. И.Н., настъпила на 12.03.2012г., по вина
на О.Д. – водач на товарен
автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, притежаващ сертификат
„Зелена карта”. Видно от писмо изх.№ 1-1154/18.03.2015г., изпратено от
ответника до упълномощен от ищците адвокат, застраховател на процесния товарен
автомобил е турската застрахователна компания „Anadolu sigorta T.A.S”, която
няма номиниран кореспондент за обработка на щети в България. /л.58/.
Плащането на застрахователно
обезщетение от ответника представлява извънсъдебно признание на фактите от
състава на чл.282, ал.3 от КЗ/отм./ до размера на изплатеното обезщетение.
Настъпването на фактите от
състава на чл.282, ал.3 от КЗ/отм./ до размера на изплатеното обезщетение от
60 000лв. изрично е признато от
ответника и с допълнителния отговор на исковата молба по настоящото дело.
Същият не оспорва настъпването на пътно-транспортно произшествие на 12.03.2012г.
на територията на Република България по вина на водач на товарен автомобил с турски
регистрационен номер, в резултат на
което е настъпила смъртта на Н. И.Н.. Ответникът не оспорва, че към датата на пътно-транспортното
произшествие за товарния автомобил е съществувал сертификат „Зелена карта“,
нито оспорва твърденията на ищците Н.Н., И.Н., З.Н.
и П.Н., че са деца на починалия, а
ищцата И.В. е живяла с него на
съпружеска начала.
Противоправността на
поведението на О.Д. – водач на товарния автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, неговата
вина, както и наличието на причинно-следствена връзка между извършеното от него
деяние и смъртта на родственика на ищците Н. И.Н. са установени и с влязла в
сила присъда от 25.07.2013г. по НОХД №1868/2012г. на Окръжен съд – Пловдив,
която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно противоправността
на деянието, вината на дееца и наличието на причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат, който е
съставомерен, тъй като е послужил за квалификация на престъплението.
Спорни въпроси по делото са: претърпели
ли са ищците остро душевно разстройство, какъв е размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях, дали с плащането на
застрахователно обезщетение от 60 000лв. дължимото обезщетение е изплатено
изцяло, допринесъл ли е Н. И.Н. с поведението си за настъпването на вредоносния
резултат.
За установяване на претърпените
от ищците неимуществени вреди по делото са ангажирани психиатрична експертиза и
показанията на св.И. Паунов Н. и Тодор Й. Д..
От психиатричната експертиза,
чието заключение съдът приема, се установява, че всички ищци са преживели болка
и тъга от загубата на на своя родственик. Няма данни за остро душевно разстройство, представляващо
психиатрична патология. Продължителността на емоционалното преживяване е
субективно обусловено, симптомите са епизодични, не оформят симптомокомплекс, поради
което не може да се говори за заболяване.
От показанията на св.Т.Д., който е живял в с.Ч. заедно с
ищците, се установява, че П.Н. след като се омъжила напуснала селото, отишла да
живее в друго село – Катуница. Свидетелят не я виждал често, най- много два
пъти в годината. Н. и И. ***. Познавал приживе починалия Н. Н., отношенията им
били приятелски. Н. живеел заедно с И.В. и сина им Н., отношенията между тях
били добри. Децата на Н. – И. и З. Н. живеели при баба си/майката на Н. Н./ в
с.Ч., а той живеел заедно с И.В. и сина
си – Н. в друга къща. След смъртта на баща си И. и З. се затворили в себе си, не говорели, не били
весели. Споделили със свидетеля, че им е тежко. И. и З. имали собствени семейства, живеели в с.Ч.. Н. Н. имал и друга
дъщеря – П., която била от друга майка. П. била на около 10 години, когато Н. напуснал
майка й. Н. посещавал дъщеря си П. преди тя да се омъжи два-три пъти годишно. Свидетелят
заявява, че няма преки впечатления от отношенията между П. и баща й, нито има
преки впечатления от отношенията между починалия Н. и И.В., тъй като не е
посещавал дома им, от други хора знаел, че те живят заедно.
В своите показания св. Н. заявява,
че познавал починалия Н. и И.В., които живеели
на квартира в неговия дом в с.Поповица повече от 11 години заедно със сина си Н..
Н. добре се отнасял към семейството си. На погребението му не присъствала дъщеря
му З.. Свидетелят не познава П., твърди, че изобщо не е знаел, че Н. има и
друга дъщеря на име П.. Н. му споделил, че има деца в с.Ч. – И. и З., но не му
бил говорил за П.. Приживе поне веднъж в месеца Н. ходел при И. и З., но като
се връщал бил разстроен, казвал ”Пак не ме познаха и приеха като баща”. Купил
подаръци за сватбите на децата си И. и З. Н., но те не го поканили. Синът му Н.
поканил И. и З. на сватбата си, но те не дошли, което силно разстроило баща им,
повече от 30 минути седял на стола разплакан. През 2011г. Н., И. В. и семейството на сина им Н.Н. се преместили
в друга къща, която се намирала на около 500м. След като се преместили,
продължили да се виждат със свидетеля през 2-3 дни. Когато научил за
катастрофата, Н. отишъл на местопроизшествието, И. силно се разстроила, лекарка
й сложила инжекции. И.В. си купила къща с парите, които застрахователите й дали.
Заедно със сина си Н. и внучка си всяка седмица ходели на гробищата, поплаквали
си по малко. И. и Н. не можели да се примирят с внезапната загуба на Н.,
страдали за него.
Така събраните доказателства установяват, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са се изразили в болка и страдание от
загубата на техния родственик, но не са довели до остро душевно разстройство.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди на всеки от ищците съдът съобрази следните
обстоятелства:
По отношение на И.Т.В. съдът
отчете възрастта на ищцата към датата на произшествието – 42г.,
обстоятелството, че е живяла на семейни начала с починалия Н. от 23 години, с
който са имали общ дом и дете, отношенията между двамата са били сърдечни,
подрепяли са се и са си помагали. Ищцата тежко е приела смъртта на Н., често
посещава гробищата заедно със сина им и продължава да скърби за партньора си.
Като отчете посочените
обстоятелства, социално икономическите условия и стандарта на живот в страната
към датата на произшествието – 12.03.2012г., съдът определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, на 120 000лв.
По отношение на децата на
починалия Н., чрез психиатричната експертиза
се установи, че всяко от тях е преживяло болка и тъга от загубата на
баща си, но няма данни за остро душевно разстройство. Налице са непсихотични
реактивни състояния при близките родственици – тези, които са живяли с Н. и са
поддържали непосредствен контакт с него, а това са неговият син Н.И. и И.В.. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и Д. се установи, че ищецът Н.Н.
е живеел от раждането си заедно с баща си и майка си, като след сватбата си е
продължил да живее с тях, преместили са се в нова къща, в която са живеели
заедно двете семейства. След смъртта на баща си ищецът често посещава гробищата
с майка си и своята дъщеря, заедно скърбят и споделят спомените и болката си от
загубата на своя родственик. Останалите деца на починалия Н. – П.Н., И.Н. и З.Н.
не са живеели с баща си. З.Н. и И.Н. ***– Ч. със своята баба, която е майка на
починалия Н.. Установи се, че баща им ги е посещавал поне веднъж в месеца, но
се разстройвал от тези среща, споделял, че децата не го разпознават, като свой
баща. Връзката между тях и починалия Н. не е била така силна, както със сина му
Н.. Те не са го поканили на сватбите си, отказали са да отидат на сватбата на
другия му син Н., което силно е разстроило баща им. Ищцата З.Н. не е отишла на
погребението на баща си. Към датата на смъртта на Н. всяко от децата е било
пълнолетно – синът му Н.Н. е бил на 22 години, И.Н. е бил на 25 години, З.Н. –
на 26 години, а П.Н. – на 29 години. Децата на ищеца са създали свои семейства
и са живеели в други населени места, единствено ищецът Н.Н. е живеел в едно
домакинство с баща си. П.Н. е била на около 10 години, когато баща й е напуснал
майка й, тя е живяла далече от баща си, рядко са се виждали. Наемодателят на
ищеца – св.Н., дори не е знаел, че ищецът има още една дъщеря, тъй като баща й
не е говорел за нея.
Като отчете посочените
обстоятелства, съдът определи размера на обезщетението за неимуществени вреди за
всеки от ищците, по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, както следва –
за ищеца Н.И.Н. – 100 000лв., по 70 000лв. за И.Н. и З.Н. и 60 000лв.
за П.Н..
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения
за съпричиняване на вредите от починалия Н. И.Н., който
след употреба на алкохол се качил в каруцата, макар да знаел, че нейният водач също
е употребил алкохол над допустимата от закона норма, и се съгласил да пътува в
условията на нощна тъмнина, без каруцата да е била обозначена със
светлоотразители и със светещо тяло отзад, съгласно изискванията на чл.71, ал.1
от ЗдвП.
Съдът намира възраженията за съпричиняване на вредите за
основателни, поради следните съображения:
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на произшествието: На прав участък от пътя с двупосочно
движение попътно са пътували каруца и зад нея товарен автомобил „Рено” влекач с
полуремарке. Товарният автомобил е застигнал каруцата, не е успял да я
заобиколи и я е ударил отзад, при което тя се е разцепила по средата и е
била изтласкана напред. Скоростта на
товарния автомобил при удара е била 88 км/час, а на каруцата 5 км/час. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил е била 130 метра. При движение със
скорост от 88 км/час на дълги светлини с видимост над 130 метра и опасна зона
на спиране от 130 метра, ударът е бил предотвратим. При движение на къси
светлини с видимост около 60м. ударът е непредотвратим. При движение с
максимално допустима скорост за този тип влекачи от 70 км/час на дълги светлини
ударът също е предотвратим, а при
видимост на къси светлини от 60 м. ударът е непредотвратим. Ако каруцата
е имала монтирани светлоотразители отзад с добро качество, видимостта й за
водача на къси светлини би била над 100 метра. При липса на светлоотразители и
фенер с бяла или жълта светлина водачът
на товарния автомобил, който се е движел на къси светлини, не е бил в състояние
да забележи намиращата се пред него каруца и да предотврати удара. Причина за
настъпване на произшествието, според вещото лице, е както поведението на водача
на товарния автомобил, така и поведението на водача на каруцата. Водачът на
товарния автомобил се е движел със скорост от
88 км/час, която е по-висока от допустимата. С оглед видимостта на къси
светлини, товарният автомобил е следвало да се движи със скорост от 53 км/час.
Водачът на каруцата я е управлявал в тъмната част на денонощието, без на нея да
са били поставени светлини в задната й част за подобряване на видимостта. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че при изготвяне на заключението се е
позовало на протокола за оглед, в който липсват данни да са намерени
светлоотразители по каруцата.
Св.М., който е посетил
местопроизшествието непосредствено след катастрофата, заявява, че е било тъмно
и не е видял дали на каруцата има светлоотразители, не видял да има и фенер. От
самия удар капаците на каруцата били изкривени.
В своите показания св.Търев
заявява, че знае каруцата, с която е пътувал Н. Н.. Същата била собственост на В.А.Д.. Каруцата имала
поставени светлоотразители и газов фенер
в задния ляв край, който водачът винаги ползвал. В деня на катастрофата видял
каруцата, била спряла пред магазин за хранителни стоки. Светлоотразителите били
монтирани отзад, имали кръгла форма с диаметър от 6-7см, червени на цвят, от
ПВЦ материал. Свидетелят твърди, че посетил мястото на катастрофата,
светлотразителите не се виждали, защото цялата задна част на каруцата била влязла в тира, не гледал дали
има стъкла по платното.
Съдът не кредитира показанията
на св.Търев, тъй като те противоречат на останалите доказателства по делото. В
огледния протокол изрично е посочено, че каруцата е силно деформирана и
сплескана, но „по нея не се откриват осветителни и светлоотразителни прибори и
тела”/л.92-гръб/. При огледа на пътя са открити обработени парчета от дърво от
каруцата, но не и счупени парчета от светлоотразители или газов фенер. Св. М., който е посетил мястото на
катастрофата около 10 минути след удара е установил, че капаците на каруцата са
огънати навътре, но също не е видял светлоотразители, нито газов фенер.
От медицинската експертиза,
която съдът приема, и показанията на св.И.Я. се установява, че Н. Н., както и
останалите лица, пътуващи в каруцата, са употребили алкохол непосредствено
преди да се качат в нея. Концентарацията на алкохол в кръвта на Н. е била 1.94
промила, която отговаря на средна степен на алкохолно опиване – от 1.5 до 2.5
промила. При средна степен на алкохолно опиване са намалени компенсаторните
възможности и отпадат индивидуалните различия в поведението на поелите алкохол
лица. При тази степен на алкохолно опиване
е налице емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, нарушаване на
възприятието, настъпват промени в паметта и разбирането, понижен сензорен
отговор, повишено е реакционното време, намалена е зрителната острота и
периферното зрение, настъпват промени в акомодацията. Състоянието се
характеризира със сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие,
завалена реч, възможно е индивидът да повръща или да е сънлив. Останалите
загинали при катастрофатаА.Д. А., В.А.Д. и В.Й.Д. също са приели алкохол преди
да се качат в каруцата, като концентрацията на алкохол в кръвта наА.Д.А.е 1.51 промила, на В.А.Д. – 1.57
промила , а на В.Й.– 0.75 промила.А.Д.А.и В.А.Д. са били със средна степен на
опиване, а В.Й.с лека степен на алкохолно опиване. За леката степен на
алкохолно опиване е характерно повишено самочувствие, на фона на намалена
самокритичност, наблюдава се понижено активно внимание, забавени рефлекси,
снижена работоспособност с повече грешки, вегетативни симптоми с хиперемия,
учестяване на пулса.
В своите показания св. И.Я.
заявява, че преди катастрофата пътуващите
с каруцата петима човека били в заведението на неговия братовчед в
с.Чешнегирово, където заедно употребили алкохол. Когато си тръгнали, били
видимо пияни, видно било от държанието им, от техния говор и начина, по който
ходели.
Така събраните
доказателства установяват, че собственик на каруцата е бил В.А.Д./св.Търев/ и
преди катастрофата всички пътуващи в каруцата заедно са употребили алкохол/медицинска експертиза, св.
Я./, като В.А.Д. и още двама от пътуващите в каруцата, вкл. и починалият Н.Н.,
са били със средна степен на алкохолно опивание, а В. Й. с лека степен на
алкохолно опиване. Показанията на св. Я. установяват, че починалият Н. Н. е знаел, че водачът на каруцата е употребил
алкохол и въпреки това е приел риска да пътува с него. Употребата на алкохол
над допустимото е довела до забавяне на реакцията на водача и е допринесла за
настъпването на пътно-транспортното произшествие и вредите.
Основателно е и
второто възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Заключението на
вещото лице-автотехник, което съдът приема,
установява, че ако каруцата бе обозначена по начина, предписан в чл. 71, ал.1 от ЗДвП, същата би била видима от водача на
товарния автомобил от над 100м. при къси светлини на фаровете, а при дълги
светлини - от още по-голямо разстояние, като при такава хипотеза ударът би бил
предотвратим, дори при скорост от 88км/ч за автомобила, поради което съдът
приема, че необозначаването на каруцата със светлоотразители и осветително тяло
е допринесло за настъпването на произшествието и вредоносния резултат.
Починалият Н. Н. е знаел, че каруцата не отговаря на изискванията на чл. 71, ал.1 от ЗДвП - той самият я е видял непосредствено
преди да се качи в нея, а и по време на движението е имал възможност да
установи, че не е осветена. С поведението си Н., като се е
съгласил да пътува с неосветена каруца в тъмната част на денонощието по
натоварен път І-80, по който се движат товарни автомобили, сам се е поставил в
риск, поради което възражението за съпричиняване на вредите е основателно.
Неговото поведение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, като приносът му съдът определи
на 30%. При определяне на процента на съпричиняване съдът отчете засилената
отговорност на водачите на превозни средства, уредена в Закона за движение по пътищата, и конкретните нарушения, които
са извършени от всеки от водачите, както
и знанието на Н. за допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата
от водача на каруцата, обстоятелството, че сам се е съгласил да пътува с
каруцата в тъмната част на денонощието по натоварен път, по който се движат тежки
товарни автомобили, без на същата да са били поставени светлоотразители и
светещо тяло, след употреба на алкохол от водача на каруцата над допустимата
норма. Съдът съобрази и обстоятелството, че
ако каруцата бе осветена, дори и
при движение на автомобила със скорост от 88км/ч на къси светлини на фаровете, същата би била видима за водача на товарния
автомобил от разстояние, което да позволи
избягване на удара.
Тъй като размерът на
обезщетението за неимуществени вреди на всеки от ищците бе определен на:
120 000лв. за И.В., 100 000лв. за Н.Н., по 70 000лв. за И. и З. Н.
и 60 000лв. за П.Н., при прилагане на процент на съпричиняване от 30%,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците възлиза на:
84 000лв. за И.В., 70 000лв.
за Н.Н. и по 49 000лв. за И. и З. Н., 42 000лв. за П.Н..
От тези суми следва да се
приспаднат изплатените обезщетения от ответника – по 60 000лв. за всеки от
ищците, при което дължимото от ответника обезщетение на И.В. възлиза на
24 000лв./84 000лв. – 60 000лв./, а на Н.Н. на 10 000лв./70 000лв.-
60 000лв./, до които размери исковете са основателни, а в останалата част,
до пълните предявени размери от 90 000лв., следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на исковете,
предявени от останалите ищци – И. и З. Н. и П.Н., същите са изцяло
неоснователни, тъй като ответникът е заплатил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 60 000лв., който дори е по-висок от установения в
настоящото производство размер на дължимо обезщетение.
По законната лихва:
Съгласно чл.282, ал.5, вр чл.271, ал.1
от КЗ/отм/, срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Ищците И.Т.В. и Н.Н.И. са
отправили претенции към ответника на 09.09.2013г./л.80 от делото/, по които НББАЗ
се е произнесло на 26.11.2013г./л.84 от делото/, като първоначално е определено
обезщетение от 40 000лв., а с писмо
от 06.11.2014г. са определени още по 20 000лв. /л.34/. Обезщетенията са
изплатени на И.В. и Н.И. на 17.12.2013г. и
на 28.11.2014г., което се установява от представените по делото платежни
нареждания /л.70-71 и л.76-77/
Тъй като ответникът се е
произнесъл в срока по чл.271, ал.1 от КЗ/отм/
на 09.09.2013г. по претенциите,
отправени от ищците И.В. и Н.И., същият дължи законна лихва върху присъдените в
настоящото производство обезщетения, считано от 26.11.2013г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата И.Т.В.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
861.33лв., а на Н.Н.И. – разноски в размер на 358.88лв., съобразно уважената
част от исковете.
Ответникът е направил разноски в общ размер от
28 340 лв. или по всеки от петте иска по 5 668лв., от които 5 544лв. за
адвокатско възнаграждение с ДДС и 124лв. разноски за вещи лица и свидетели.
Ищците направиха възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно, поради което намали неговия размер до минималната стойност по чл.7, ал.2, т.4
от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ от 3230лв., което с ДДС възлиза на 3876лв. Така разноските по
всеки от исковете съдът определи на 4000лв./3876лв. за адвокатско
възнаграждение с ДДС + 124 лв. за вещи лица и свидетели/. Исковете, предявени
от И.Н.Н., З.Н.Н. и П.Н.Н. са изцяло неоснователни, поради което всеки от тези
ищци следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на по 4000лв. Ищцата И.Т.В. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 2933.33лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Ищецът Н.И.Н. следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 3555.55лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по
сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер 1360лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер
на 45.33лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”*********, да заплати на И.Т.В., ЕГН **********,***, на основание
чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 24 000лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
претърпени вследствие смъртта на Н. И.Н., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 12.03.2012г. на
територията на Република България, по вина на О.Д. – водач на товарен
автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, притежаващ сертификат
"Зелена карта", издадена от турски застраховател „Anadolu sigorta
T.A.S” без представител в Република България/, ведно със законната лихва от 26.11.2013г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 90 000лв. и в частта, в която се претендира законна
лихва за периода 12.03.2012г. до 26.11.2013г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”*********, да заплати на Н.Н.И., ЕГН **********,***, на основание
чл. 282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от
10 000лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания, претърпени вследствие смъртта на Н. И.Н., настъпила
в резултат от пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 12.03.2012г. на
територията на Република България, по вина на О.Д. – водач на товарен
автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, притежаващ сертификат
"Зелена карта", издадена от турски застраховател „Anadolu sigorta
T.A.S” без представител в Република България/, ведно със законната лихва от
26.11.2013г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 90 000лв. и в частта, в която се претендира
законна лихва за периода 12.03.2012г. до 26.11.2013г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.Н., ЕГН **********,***, против „Н.Б.на
Б.А.З.” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”********* иск с
правно основание чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от
90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на Н. И.Н.,
настъпила в резултат от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 12.03.2012г. на
територията на Република България, по вина на О.Д. – водач на товарен
автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, притежаващ сертификат
"Зелена карта", издадена от турски застраховател „Anadolu sigorta
T.A.S”, който няма представител в Република България, ведно със законната лихва
от 12.03.2012г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Н.Н., ЕГН **********,***, против „Н.Б.на
Б.А.З.” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”********* иск с
правно основание чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от
90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на Н. И.Н.,
настъпила в резултат от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 12.03.2012г. на
територията на Република България, по вина на О.Д. – водач на товарен
автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, притежаващ сертификат
"Зелена карта", издадена от турски застраховател „Anadolu sigorta
T.A.S”, който няма представител в Република България, ведно със законната лихва
от 12.03.2012г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.Н., ЕГН **********,***, против „Н.Б.на
Б.А.З.” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”********* иск с
правно основание чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от
90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на Н. И.Н., настъпила
в резултат от пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 12.03.2012г. на
територията на Република България, по вина на О.Д. – водач на товарен
автомобил “Рено“ с турски регистрационен номер 31АВЕ50, притежаващ сертификат
"Зелена карта", издадена от турски застраховател „Anadolu sigorta
T.A.S”, който няма представител в Република България, ведно със законната лихва
от 12.03.2012г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” да заплати на И.Т.В., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 861.33лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” да заплати на Н.Н.И., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 358.88лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Н.Н. да заплати на „Н.Б.на Б.А.З.”, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4000лв.
ОСЪЖДА З.Н.Н. да заплати на „Н.Б.на Б.А.З.”, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4000лв.
ОСЪЖДА П.Н.Н. да заплати на „Н.Б.на Б.А.З.”, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4000лв.
ОСЪЖДА И.Т.В. да заплати на „Н.Б.на Б.А.З.”, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2933.33лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Н.И. да заплати на „Н.Б.на Б.А.З.”, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3555.55лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” да заплати на държавата, по сметка на
СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 1360лв., а
на СГС разноски за вещо лице в размер на 45.33лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :