Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 169 23.05.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 13 по описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал.4 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление (загл. изм. в сила от 01.07.2022г.).
Образувано
е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо
развитие – Стара Загора“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Изпълнителния директор Р.Г., против Решение № РД-02-14-562 от
15.06.2021г., издадено от Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА 2014-2020г., с което на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за
регионално икономическо развитие – Стара Загора“, на основание чл. 70, ал. 1,
т. 3 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция по диференциалния метод върху
реално установените последици от констатирана нередност върху изразходваните
средства, в размер на 4 800.25 евро, отчетени от бенефициера в периода от
01.06.2018г. до 30.11.2018г. по бюджетна линия „Персонал“, по проект „Подкрепа
за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен въгледобив" De
Carb, PGIO5587, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г.
Производството
по делото е образувано след като с влязло в сила Решение № 21 от 04.01.2023г.,
постановено по адм. дело № 9282/ 2022г. по описа на Върховен административен
съд, е отменено Решение № 278 от 28.06.2022г. по адм. дело № 391/ 2021г. по
описа на Административен съд - Стара Загора, като делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа и че оспореният
административен акт е нищожен в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като противоречи
на влязло в сила Решение № 467 от 20.11.2020г. по адм. дело № 864/ 2019г. по
описа на АС - Стара Загора и на дадените със съдебното решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Твърди, че при неправилно приложение на материалния закон и
без каквото и да е било основание, заявените от бенефициера за верификация
разходи за периода от 01.06.2018г.
до 30.11.2018г. са
определени като финансова корекция, без преди това да е извършена отмяна на
предоставена финансова подкрепа и без намаление на размера на допустимите
разходи по проекта, като на практика образуваното производство по верификация на разходи е
завършило с налагането на финансова корекция, което е в противоречие с
правилата на ЗУСЕФСУ. Обосновава, че не са налице материалноправни предпоставки
за определяне на финансова корекция, тъй като в качеството си на бенефициер не
е допуснал твърдените нарушения на правото на Европейския съюз и на действащите
финансови правила и принципи за разходване на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. Жалбоподателят оспорва като неправилни и
необосновани направените от решаващия административен орган фактически и правни
изводи относно допуснати от бенефициера нарушения на установените в чл. 30 от
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г. принципи. Счита, че мотивите на органа за недопустимост на
разходите за персонал, не намират каквото и да е било основание нито в приложимото
към случая национално законодателство, нито в правото на ЕС. Излага доводи за опровергаване на
приетото в обжалваното решение, че въведеното от бенефициера, като работодател,
ненормирано работно време за наетия за извършване на дейността на сдружението и
проекта персонал, изключвало възможността за отчитане на действителните часове
положен труд и заплащане на допълнително възнаграждение за участието в проект
„Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен
въгледобив“ - De Carb, PGIO5587. Според жалбоподателя отсъствието на изрична
уговорка за времето на полагане на труд в сключените с екипа по проекта
допълнителни споразумения, не води до извод за неустановеност на работното им
време, вкл. и на това по проекта, тъй като същото било определено в сключените
между страните трудови договори, като отчетените работни часове по проекта не
противоречат на Кодекса на труда, нито на установените правила за формиране,
определяне и изплащане на работната заплата. Обосновава, че не е налице и твърдяното
припокриване на разходите за трудови възнаграждения на наетия от СНЦ персонал с
европейски средства, отпуснати за изпълнение на проекта, тъй като разходите за
възнаграждения, платими от работодателя за работата по основните задължения по
трудов договор били ясно разграничени от разходите за допълнителните
възнаграждения, уговорени и изплатени само за работата по проекта. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане оспореното Решение № РД-02-14-562 от
15.06.2021г. на Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020г., да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата – Ръководител
на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., редовно и
своевременно призован, не изпраща представител по делото и не взема становище
по основателността на оспорването.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 08.08.2018г.,
между Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, в
качеството му на договарящ орган и Сдружение с нестопанска цел „Агенция за
регионално икономическо развитие – Стара Загора“ /СНЦ „АРИР - Стара Загора“/, в
качеството му на партньор, е сключен Договор рег. № на договора РД-02-29-258/ 08.08.2018г.
с предмет предоставяне на национално съфинансиране под формата на безвъзмездна
финансова помощ за изпълнение на проект „De Carb-Supporting the clean energy
transition of coal-intensive EU regions” /„Подкрепа за преминаване към чиста
енергия в ЕС региони с интензивен въгледобив“/ - л. 55 и сл. от адм. дело № 391/2021г.
Съгласно договора, на СНЦ „АРИР - Стара Загора“ е било предоставено
съфинансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ за изпълнение
на посочения проект, въз основа на одобрено с решение на Комитета за наблюдение
по Програма за междурегионално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ 2014-2020г. проектно
предложение. Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от
Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/, национално съфинансиране и
собствен принос, е в размер на 1 807 739.00 евро, а общият размер на
допустимите разходи на СНЦ „АРИР Стара Загора“, в качеството му на партньор, е както
следва: ЕФРР – 206 066.35 евро; Национално съфинансиране – 36 364.65
евро, собствен принос – 0.00 евро. По делото е представен и Договор за субсидия
за изпълнението на проект PGIO5587, De Carb, сключен между Управляващия орган
на европейската програма за териториално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ и
водещия партньор СНЦ „АРИР – Стара Загора“ /л. 71 и сл. от адм. дело № 391/2021г./.
До отдел „Законодателство
и нередности" в МРРБ е подадено Уведомление № 99-00-3-36/ 29.01.2019г. по
повод съмнение за нередност/измама относно Програма за междурегионално
сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., проект „Подкрепа за преминаване към
чиста енергия в ЕС региони с интензивен въгледобив" De Carb, PGIO5587 /л.
39 и сл. от адм. дело
№391/2021г./. В уведомлението контрольорът посочва, че начинът на назначаване,
заплащане и отчитане на разходите по бюджетна линия BL 1. Staff, не
съответствали на правилата на трудовото законодателство в страната и на правилата
на Програмата, като е изразено становище, че разходите за персонал в размер на
4800.25 евро, изплатени на екипа по проекта, били недопустими. В приложена към
уведомлението таблица са посочени данни за служителите на СНЦ „АРИР Стара
Загора“, пряко ангажирани в изпълнението на проекта, сключените с тях трудови
договори, допълнителни споразумения, основни длъжности, работно време.
До СНЦ „АРИР –
Стара Загора“ е изпратено писмо № 99-00-3-36/1/ от 11.04.2019г. (л. 76 и
сл. от приложеното адм. дело 864/2019г.), с което бенефициерът е уведомен, че
във връзка с Уведомление за съмнение за нередност № 99-00-3-36/ 29.01.2019г. и
възражение срещу отчета на първо ниво на контрол по проект De Carb, PGIO5587,
финансиран по програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г.“, се определят като
недопустими разходи в общ размер на 4 800.25 евро, отчетени за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г.,
поради несъответствие на възлагането и отчитането на разходите по бюджетна
линия „Персонал“, на Програмата. В писмото изрично е посочено, че не e
установено конкретно нарушение на разпоредби от правото на ЕС, не се
квалифицира нередност и не се определя финансова корекция. На СНЦ „АРИР – Стара
Загора“ е предоставен двуседмичен срок за представяне на писмени възражения по
основателността и размера
на определените недопустими разходи. В
посочения срок от СНЦ „АРИР – Стара Загора“ е подадено възражение с вх.
№99-00-3-36/2/ от 03.05.2019г., към което са приложени 5 бр. утвърдени от Изпълнителния
директор на СНЦ длъжностни характеристики, за длъжностите: „експерт програми и
проекти" /експерт по изпълнението по проект De Carb/; „експерт програми и
проекти" /експерт по проект De Carb – финансов мениджър/; „специалист
евроинтеграция" /експерт по изпълнението по проект De Carb/; „сътрудник по
управление на европейски проекти и програми“ /асистент по изпълнение на проект
De Carb/ и „експерт евроинтеграция“ /експерт по изпълнението по проект De
Carb/. Приложена е и изготвена в
табличен вид справка за трудови възнаграждения по основните трудови договори и
допълнителните споразумения към тях.
С Решение
РД-02-14-1098 от 17.10.2019г., издадено от Ръководителя на Националния орган по
Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. /л. 5-12 от приложеното адм. дело № 864/ 2019г./,
са определени като недопустими разходите в размер на 4800.25 евро, отчетени от
бенефициера за периода от 01.06.2018 г. до 30.11.2018г., поради несъответствие
при възлагането и отчитането на разходите по бюджетна линия „Персонал“,
съгласно правилата на Програмата. Решението е оспорено от СНЦ „АРИР –Стара
Загора", като с Решение № 467 от 20.11.2020г., постановено по адм. дело № 864/ 2019г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, е отменено като
незаконосъобразно Решение РД-02-14-1098 от 17.10.2019г. на Ръководителя на
Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., като преписката е
върната на административния орган за ново произнасяне по реда на Раздел II от
глава Пета на ЗУСЕФСУ – „Плащания, верифициране и отчитане на разходи“ /загл.
изм. ДВ бр. 51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г./. За да постанови този резултат
съдът е приел, че е
проведено производство по верифициране/отказ от верифициране на извършени
разходи по чл. 60 и сл.
от ЗУСЕСИФ, а не по налагане на финансови корекции, което само по
себе си изключва възможността за ангажиране на основанието по чл. 70, ал.
1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, още повече че нямало доказателства за констатирана нередност,
съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Решение № 467 от 20.11.2020г. по адм. дело№ 864/ 2019 г. по описа на АС-Стара
Загора не е обжалвано и е влязло в законна сила на 19.12.2020г.
С писмо изх. № 99-00-3-36/6/ от
19.04.2021г. /л. 43 и сл. от адм. дело № 391/2021г./, СНЦ „АРИР - Стара
Загора" е уведомено за констатирано нарушение на правото на ЕС - чл. 30 от
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г., относно финансовите правила, приложими за общия бюджет, във
връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕСИФ, както е че това нарушение се квалифицира като нередност по смисъла
на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на
Съвета във връзка с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ, за която се предвижда и налагането на финансова
корекция по см. на чл. 70, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал.
2 от ЗУСЕСИФ. Посочено, че размерът на
финансовата корекция следва да бъде определен по диференциалния метод, върху
реално установените последици от нередността, т. е върху изразходваните
средства в размер на 4 800.25 евро, отчетени от бенефициера за периода от
01.06.2018г. до 30.11.2018г.
В
срока по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, от Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално
икономическо развитие – Стара Загора“ е подадено възражение с вх. №99-00-3-36/7/ от
11.05.2021г. /л. 53 и сл. от адм. дело №391/ 2021г./, с което по подробно
изложени съображения се оспорва обосноваността и правилността на формираните от
Ръководителя
на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. фактически и правни
изводи за допуснати нарушения и съотв. за наличието на законови предпоставки,
обосноваващи съществуване на основание за определяне на финансова корекция. С възражението
се излагат и доводи за ненадлежното провеждане на процедурата по администриране
на нередности.
С Решение № РД-02-14-562 от 15.06.2021г., издадено от
Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., на основание чл. 70,
ал. 1, т. 3 във връзка с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, във връзка с § 1, т. 2 от
ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ и т. 5.4 от Програма „ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА“, във връзка с чл. 8, ал. 4, т. ii и т. v от Регламент (ЕС) №1299/ 2013
на Европейския парламент и на Съвета, както и въз основа на раздел I, т. 1, б.
„д“ от Заповед №РД-02-14-471 от 26.05.2021г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, на Сдружение с нестопанска цел „Агенция
за регионално икономическо развитие – Стара Загора“, е определена финансова корекция по
диференциалния метод върху реално установените последици от констатирана
нередност върху изразходваните средства, в размер на 4 800.25 евро,
отчетени от бенефициера в периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. по бюджетна
линия „Персонал“,
по проект „Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен
въгледобив" De Carb, PGIO5587, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г.
От фактическа страна определянето на финансова корекция се основава на извършено от
бенефициера нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/ 2012 във
връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл.
70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ - нарушение на регламентираните принципи на ефикасност,
ефективност и икономичност при изразходването на средствата от ЕСИФ, от бюджета
на ЕС, по отношение на средствата, разходвани и отчетени по линия „Персонал“ от
изпълнявания проект. В тази връзка се сочи, че бенефициерът е отчел разходи за
персонал, които не съответстват на правилата, на Програмата, като съответно не
е постигнато най-добро съотношение между използвани ресурси и постигнати
резултати – нарушен принцип на ефикасност. Твърди се, че с използването на
допълнителен финансов ресурс за допълнителни възнаграждения за експерти, който финансов
ресурс значително превишава финансовия резултат, е нарушен и принципът на
икономичност. Посочва се също, че принципът на икономичност изисква
използваните ресурси да се предоставят своевременно, в подходящо количество и
качество и при най-добра цена, а в случая на експертите по проекта,
бенефициерът, в качеството на работодател, е платил допълнителни възнаграждения
за допълнителни часове труд и отделно от това експертите щели да бъдат
компенсирани за същия труд и с допълнителен платен годишен отпуск. Излагат се и
мотиви за липса на ефективност при постигане на планираните в бюджета на
проекта резултати, по съображения, че сумите за всеки един разход трябвало да
бъдат разходвани при спазване на принципа за добро финансово управление и
прозрачност, а в случая от бенефициера били направени разходи, които от една
страна не били в заложения бюджет, а от друга – не водели до желания резултат. За
формирания извод за наличието на допуснато от бенефициера нарушение, като
основание за определяне финансова корекция, решаващият
орган е възприел изцяло констатациите и съображенията, съдържащи се в Уведомление
за нередност № 99-00-3-36/29.01.2019г. Бенефициерът със заповеди е определил
членовете на екипа по проект DeCarb, в които заповеди са описани техните задължения
и е определена брутна часова ставка, по която да се заплаща допълнително
възнаграждение за работата по проекта – Заповед № 1-DeСarb от 01.06.2018г., Заповед
№ 2-DeСarb от 01.06.2018г.; Заповед № 3-DeСarb от 01.08.2018г. и Заповед №
4-DeСarb от 01.09.2018г. /л. 178 - л. 183 от приложеното адм. дело № 864/ 2019г./.
В заповедите изрично било посочено, че отработените часове ще се отчитат на
месечна база в месечни отчети /timesheets/ и че възнагражденията по проекта ще
се заплаща съгласно основните трудови договори и допълнителните споразумения
към тях. Прието е за установено, че в заповедите не бил посочен броят часове на
месец, който ще работи всеки от експертите, като в тази връзка само в
длъжностните характеристики на двама от членовете на екипа е посочено, че
изпълняват дейности по проекта, а по отношение останалите лица, конкретни
задължения има само в заповедите, издадени от Изпълнителния директор, които
обаче не са подписани от служителите. Посочено било, че дейностите по проекта
ще се изпълняват в работно време по основния трудов договор и допълнителните
споразумения, без те да бъдат разграничени. Не са били посочени конкретни
задължения за всяко от определените три лица, заемащи позицията „експерт по
изпълнение“. Съгласно представените документи, освен за двама експерта, не било
спазено изискването за определяне начина на работа на служителите по проекта –
пълен работен ден, фиксиран процент от работното време, гъвкав процент от
работното време или почасова заетост. Съгласно издадените заповеди от Изпълнителния
директор на СНЦ, часовата ставка се определяла на база брутно месечно
възнаграждение за предходните 12 месеци, което включвало допълнителни
възнаграждения и по други проекти и услуги. В тази връзка се констатирало, че
липсвал документ, от който да се установи методът, по който е определена
ставката и начинът на изчисляването й, описан в заповедта за определяне на
екипа. Освен това, след преглед на представените платежни извлечения,
извлечения от сметки и платежна ведомост, се установявало разминаване в размера
на възнагражденията, описани в трудовите договори и декларираните и платени на
служителите такива. Доколкото в допълнителните споразумения на служителите не
било договорено допълнително работно време, би следвало възложените дейности по
проект DeCarb да се изпълняват в установеното работно време и да се плащат по
основния трудов договор, а не като допълнително възнаграждение. Същевременно и
с оглед на факта, че бенефициерът е определил длъжностите по проекта, за които
се въвежда ненормиран работен ден и въпреки разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т.
2 от КТ, според която за работа над редовното работно време в работни дни,
служителите се компенсират с допълнителен платен годишен отпуск, данни дали това
е договорено между страните липсвали. С оглед на тези установявания се формирал
извод, че възлагането на дейности и отчитането на възнаграждения в конкретния
случай не отговаряло на изискванията на Програмата за BL Staff, тъй като не са
изпълнение изискванията на Ръководството на програмата и Насоките за отчитане
на разходите, като констатираните факти и обстоятелства съставлявали нарушение
на прокламираните в чл. 30 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 принципи.
В решението е разгледано, обсъдено и преценено
като неоснователно подаденото от СНЦ „АРИР - Стара Загора" възражение с
вх. №99-00-3-36/7/ от 11.05.2021г. В заключение е направен извод, че установеното
нарушение следва да бъде квалифицирано като нередност по смисъла на чл. 70, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Нарушението
има финансово отражение и на основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 2
от ЗУСЕСИФ ФСУ при прилагане на диференциалния метод, се следва определяне на
финансовата корекция в размер на 4800.25 евро, представляващи отчетени от
бенефициера в периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. разходи по бюджетна линия
„Персонал“.
Сдружение с нестопанска цел „Агенция за
регионално икономическо развитие – Стара Загора“ е оспорило акта по съдебен
ред, като с Решение № 278 от 28.06.2022г., постановено по адм. дело №391/
2021г. по описа на Административен съд - Стара Загора, Решение № РД-02-14-562
от 15.06.2021г. на Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., е обявено за нищожно, по
съображения за липса на компетентност на органа, издал акта. За да постанови
този резултат съдът е приел, че Управляващият орган с координационна и
контролна функция по Програма за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020г., е Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез
организационно структурираната в МРРБ Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество", действаща като Национален орган по програмата. Прието е, че
тези функции могат да се прехвърлят на подчинени органи, но в случая
делегацията е извършена незаконосъобразно, доколкото оправомощаващата заповед
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството не овластява Заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение функциите
на Национален орган по програмата, в каквото качество е издал оспореното
решение. В мотивите на съдебното решение са изложени и съображения за
недоказаност на елемент от фактическия състав на вменената като допусната от
бенефициера нередност, поради липса на възприетите като извършени нарушения.
По жалба на Ръководителя на Националния орган
по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., с Решение № 21 от 04.01.2023г.,
постановено по адм. дело № 9282/ 2022г. по описа на ВАС, решението на
Старозагорския административен съд е отменено, като делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда. Прието е, че първоинстанционното
съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – по делото не е изискана и съотв не е представена
в съответствие с изискванията на чл. 14, ал.3 от АПК Програмата за
сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. в превод на български език, което води
до невъзможност да се определи органът, в чиято
компетентност е издаването на актове от вида на оспорения и съотв. до
необоснованост на формирания решаващ извод на съда за нищожност Решение №
РД-02-14-562 от 15.06.2021г. на Ръководителя на Националния орган по Програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. Прието е, че
доколкото в случая съдържанието на правомощията на органите, определени да
изпълняват контролни функции по програмата, не може да се извлече от приложимото
национално законодателство и от правото на ЕС или от други публично достъпни
документи, предвид спецификата на конкретната програма и липсата на
допълнителен, опосредяващ изпълнението й документ, от съществено значение за
изясняване на притежаваните правомощия от определения Национален орган по
Програмата в контекста на административно-правния спор, е установяването на
действителното съдържание на разпоредбите от Програмата. За целта Програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. с превод на български език, следва да бъде изискана
за прилагане по делото, като са дадени и указания за изискване на Решение № 583
от 31.07.2014г. на Министерски съвет, с което е одобрена Програмата за
междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г.
При новото разглеждане по делото, в изпълнение на дадените от ВАС указания, са изискани,
представени и приети като доказателства по делото Програма за сътрудничество ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА 2014-2020г. – окончателен вариант от 07.05.2014г., с легализиран превод
на Програмата /л.191 и сл./, както и Решение № 583 от 04.08.2014г. на
Министерски съвет на РБългария. Като доказателства са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното Решение № РД-02-14-562 от
15.06.2021г. на Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020г., както и всички документи, представени при предходното разглеждане
на делото и приложени към адм. дело № 391/ 2021г. по описа на АС-Стара Загора. Към
материалите по делото е приложено адм. дело № 864/2019г. по описа на АС-Стара Загора,
както и превод на Ръководство на Програмата за междурегионално сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ 2014-2020г.
При
първоначалното разглеждане на делото е допусната, назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза. В съдебно заседание по настоящото дело
изпълнилото експертизата вещо лице заяви, че изцяло поддържа изготвените и
представени при предходното разглеждане на делото заключения и няма какво да
добави. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, разходът за
персонал по проект DeCarb е отчетен за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г.
съгласно чл. 68, ал. 2
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и правилата на Програмата, което
включвало и допълнителните възнаграждения, като часовата ставка е определена в Заповед
№ 2- DeCarb от 01.06.2018г., Заповед № 3 - DeCarb от 01.08.2018г. и Заповед № 4-
DeCarb от 14.09.2018г. След калкулиране на часовите ставки, работата на всеки
член от екипа се отчитала чрез отчет за работно време, който съдържал
изработените часове по проекта, които в последствие се умножавали с
определената в посочените заповеди часова ставка. Според вещото лице този
способ за формиране и отчитане на разходите за персонал е допустим и е в
съответствие с регламентираните правила. Самата часова ставка е определена на
база месечното възнаграждение на всеки член от екипа за предходните 12 месеца,
разделено на 1720 часа, който способ бил посочен и в т. 7.2.1 от Ръководството
на Програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“. При самото формиране на ставката са включени
всички елементи на работната заплата, като са взети предвид и клаузите на всеки
от сключените трудови договори – последното във връзка с определяне на базата
за изчисляване на часовата ставка съгласно регламентирания период от 12 месеца.
Вещото лице заявява, че са му били предоставени таблици, от които е видно
определянето на часовата ставка за всеки член от екипа, съответно е виден и
доходът, от който се изчисляват възнагражденията. Месечните възнаграждения,
изчислени на база определената за всеки член от екипа часова ставка, били отразени
в документите за формиране и изплащане на работните заплати. Документите, които
определят начина за изплащане на възнагражденията изпълнявали изискванията на Програмата.
В справката за заетост и трудови възнаграждения по проекта са отбелязани по
месеци отработените дни и часове, както и общата сума за всеки месец, която членовете
на екипа следвало да получат, като в тази връзка се посочва, че разходът за
персонал съответства на отчетеното работно време и на определената часова
ставка. Според вещото лице няма несъответствие между начисленото и договорено
трудово възнаграждение /в т. ч. и допълнителни възнаграждения/ за периода от
01.06.2018г. до 30.11.2018г., като е налице проследяемост за размера на
начислените и изплатени възнаграждения на служителите, участвали в екипа по проекта.
За всеки участник в екипа е отбелязано в платежните ведомости, звеното в което
работи и съответно получава възнаграждение. В частта „Начисления“ от
ведомостите е налично отделно перо „Доплащане по проекти“, както са и изготвени
отделни справки за отчет за изработеното време по проекта. Съгласно изготвеното
допълнително заключение по СИЕ, вземайки предвид отчетения период за първия
семестър на проекта - от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. и съобразявайки данните
при жалбоподателя, заявената от бенефициера за възстановяване сума е в размер
на 5 450.32 евро. Посочената сума
кореспондирала с осчетоводените и начислени във ведомостите трудови
възнаграждения, данъци и осигуровки. В изготвения отчет са включени разходите
за възнаграждения на персонала за периода от 01.06.2018г. до 30.09.2018г., като
за месеците 10 и 11 не са включени разходи, поради това, че те са изплатени
извън отчетния период. Отделно от това за месец 09.2018г. са поискани за
възстановяване само разходите за нетни заплати. Във връзка с последното вещото
лице посочва, че от отчетения разход за персонал за месеците юни, юли, август и
септември на 2018г. е изплатена сума в общ размер на 4 214.80 евро. Непризнатите
разходи са в размер на 4 800.25 евро. Така от заявената сума в размер на
5 450.32 евро /включена в разчетно-платежните ведомости и изплатена на
служителите/, признатите /верифицирани/ разходи след извършване на проверката
по Първо ниво на контрол, са в размер на 650.32 евро. Сумата от 4 800.25
евро не е възстановена на бенефициера, тъй като не е верифицирана, но същата
съответно се явявала изплатена на служителите.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес - адресат на Решение № РД-02-14-562 от 15.06.2021г. на Ръководителя
на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., в законово
регламентирания срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. включва всички
държави - членки на Европейския съюз, както и Норвегия и Швейцария, в рамките
на цел Европейско териториално сътрудничество и е съфинансирана от Европейския
фонд за регионално развитие /ЕФРР/. За периода 2014 - 2020г. основна цел на Програмата
е подобряването на политиките за регионално развитие чрез обмен на опит и добри
практики. Друга нейна цел е извличането на полза от вече идентифицираните на
европейско равнище добри практики и ноу-хау на регионите. Като цяло програмата
предоставя съфинансиране на регионални и местни институции - публични
администрации, агенции за регионално развитие, образователни институции и пр.,
за създаване на мрежи и обмен на опит в различни сфери, което следва да доведе
до развитието на добра регионална практика на европейско равнище. Сред
приоритетните оси на Програмата са „Икономика с ниска въглеродна интензивност“
и „Опазване на околната среда и ефективно използване на ресурсите“. Обстоятелството,
че Програмата е съфинансирана от ЕФРР за изпълнение на цел „Европейско
териториално сътрудничество“ /ЕТС/, обуславя приложимостта на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година, относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел
„Европейско териториално сътрудничество“. С Регламент (ЕС) №1299/2013 се определя обхвата на ЕФРР по
отношение на цел „Европейско териториално сътрудничество" и се въвежда регламентация с цел да се гарантират ефективното
изпълнение, мониторинг, финансово управление и контрол на оперативните програми
по цел „Европейско териториално сътрудничество", включително в случаите,
когато в такива програми за сътрудничество участват трети държави /чл.1, § 1 и
§2/. По силата на чл. 1, §3 от Регламент (ЕС) № 1299/2013, разпоредбите на Регламент
(ЕС) №
1303/2013 и глава I от Регламент (ЕС) №1301/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно ЕФРР и
специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни
места", и за отмяна на Регламент (ЕО) №1080/2006, се прилагат за цел „Европейско
териториално сътрудничество" и програмите за сътрудничество по нея, освен
когато изрично е предвидено друго или когато посочените разпоредби могат да се
прилагат единствено за цел „Инвестиции за растеж и работни места.". Съгласно
чл. 8, §4, б. „а" от Регламент (ЕС) №1299/2013, в
програмата за сътрудничество се посочват разпоредбите за изпълнение, които
определят: 1) управляващия орган, сертифициращия орган по целесъобразност и
одитния орган; 2) органа или органите, определени да изпълняват контролни
функции; 3) органа или органите, определени да отговарят за изпълнението на одиторски
функции, както и такива, които установяват процедурата за създаване на
съвместен секретариат. По силата на посочената разпоредба в програмата се прави
и общо описание на механизмите за управление и контрол, както и на
разпределянето на задълженията между участващите държави-членки в случай на
финансови корекции, наложени от управляващия орган или Комисията. В чл. 21 от Регламент (ЕС) №1299/2013 е предвидено, че за целите на чл. 123,
§1 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013, държавите-членки, участващи в програма
за сътрудничество, определят единен управляващ орган /УО/; за целите на чл.
123, § 2 от същия Регламент - единен сертифициращ орган, а за целите на чл.
123, § 4 - единен одитен орган. Функциите на УО са разписани в чл. 125 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013, като в §1 най-общо е
указано, че този орган отговаря за управлението на оперативната програма в
съответствие с принципа на доброто финансово управление, а в §2 - §7 са
доразвити неговите функции и правомощия с оглед конкретния етап от процедурата
по финансиране. Функциите на сертифициращия орган са разписани в чл.126, а на
одитния орган - в чл.127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Следователно спецификата на трансграничните програми е
обусловила необходимост освен органите, посочени в чл.125, чл.126 и чл.127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, чиито функции са
определени в Регламента, да бъдат определени и други органи с контролни
функции, конкретните контролни правомощия на които органи да бъдат
регламентирани и дефинирани в съответната програма в рамките на разписаните механизми за управление и контрол. Съгласно
чл.23, § 4 от Регламент (ЕС) №1299/2013, когато управляващият орган не извършва
проверките по член 125, параграф
4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 в целия програмен район
или когато проверките не се извършват от или на отговорността на управляващия
орган за тези държави-членки и трети държави или територии, от които има
членове, участващи в ЕГТС в съответствие с параграф 3, всяка държава-членка,
или когато е приела поканата за участие в програмата за сътрудничество, всяка
трета държава или територия, определя орган или лице, което отговаря за
извършването на такива проверки на бенефициерите на нейна територия („контрольор/и“).
За контрольори може да се определят същите органи, които отговарят за
извършването на такива проверки по оперативните програми по цел „Инвестиции за
растеж и работни места".
В случая, видно от представената по делото Програмата за
сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., в раздел 5 „Разпоредби по изпълнение на
програмата за сътрудничество“ /л. 230 и сл./, е предвидено, че Ръководството по
тази програма следва управленска структура, приложима за програма от
структурните фондове, и включва: 1. Управляващ орган; 2.Одитен орган; Комитет
за наблюдение и 4. Съвместен секретариат, като са определени и задачите на
всеки от участващите органи, вкл. и на Комитета за наблюдение /КН/ и са описани
взаимовръзките между различните органи в различните процеси, необходими за
изпълнение на програмата. В тази връзка са определени и идентифицирани
съответните компетентни органи – Управляващ орган – Регионален съвет на регион
Нор-па-дьо Кале, Франция; Сертифициращ орган (УО изпълнява функциите на Сертифициращ
орган в съответствие с чл. 126 във връзка с чл. 123, §3 от Регламент
(ЕС) №
1303/2013) и Одитен орган, функциониращ чрез Междуведомствена
комисия за координация на контрола върху дейностите, съфинансирани от
структурните фондове.
В програмата са посочени и органите по
чл. 8, §4, б. „а", т.ii и т.
iii от Регламент (ЕС) №1299/2013,2) - органите, определени да изпълняват
контролни функции и органите, определени
да отговарят за изпълнението на одиторски функции, както и такива, които
установяват процедурата за създаване на съвместен секретариат. В таблица 22 „Орган
или органи, изпълняващи задачите по контрол и одит“ (стр. 80 от Програмата), е
извършено определяне, чрез следното функционално разделение: 1. за орган или
органи, определени да изпълняват контролни функции, е посочено, че всяка държава-членка
на ЕС и Норвегия ще определят органа или лицето, отговорно за изпълнението на
контролните функции, определени в чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като отговорният орган ще бъде записан в Споразумението,
подписано от всяка държава-партньорка, и списъкът ще бъде представен на ЕК
едновременно с програмата за сътрудничество и 2. за орган или органи,
определени да изпълняват одитни функции е посочено, че Одитният орган ще бъде
подпомаган от Група на одиторите. Всяка държава-членка на ЕС и Норвегия ще
определят органа или лицето, отговорно за изпълнението на одитните функции,
определени в чл. 127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Отговорният
орган ще бъде записан в Споразумението, подписано от всяка държава-партньорка,
и списъкът ще бъде представен на ЕК едновременно с програмата за
сътрудничество.
В чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е
предвидено, че по отношение финансовото
управление и контрола на оперативната програма, УО следва да проверява дали
съфинансираните продукти и услуги са доставени и дали разходите, декларирани от
бенефициерите, са били заплатени и дали съответстват на приложимото
законодателство, на оперативната програма и на условията за подпомагане на
операцията. В конкретния
случай в Програмата
за сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. /раздел 5.3 „Обобщено описание на
организацията по управлението и контрола“, абзац „Финансов контрол на
бенефициентите“/, изрично е
записано, че предвид невъзможността УО да извършва проверките по чл.
125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 в целия
програмен регион, всяка от държавите-членки на ЕС и Норвегия следва да
определят органите, натоварени с извършването на такива проверки по отношение
на бенефициерите на нейна територия /контрольор(и)/, като съответният орган,
натоварен с въвеждането на система за контрол на първо ниво следва да е записан
в споразумението, представено като анекс 2 към програмата. Всяка държава-членка
следва да представи на УО и подробно описание на въведената система за контрол,
като в последствие трябва да направи всичко възможно, за да гарантира, че
съответните разходи са проверени и утвърдени от контрольорите в срок от два
месеца на всеки отчетен период. Резултатите от проверката на правилното
функциониране на системата за контрол на първо ниво, провеждана от
държавите-членки на ЕС, се съобщават на Управляващия орган/Съвместния
секретариат с цел координация и последващи действия (при необходимост).
Правата
и задълженията на органите по програмата, както и на всяка държава-партньор и
намиращите се на нейна територия бенефициери, както и отношенията, възникващи
между тях по повод намаляването и връщането на плащанията, респективно
налагането на финансови корекции, както от УО, така и от ЕК, са описани в раздел
5.4 от Програмата. Специално
внимание е обърнато на процедурата по възстановяване на плащания към ОУ от
водещия партньор или от самия бенефициер, както и възстановяването в краен
случай на средствата от самата държава-членка. Посочена е възможността УО и
водещият партньор да прехвърлят правата си на държавата-членка, която от своя страна да проведе
необходимите процедури за възстановяване на плащанията към УО, чрез действия,
насочени пряко към бенефициерите. Всяка партнираща държава носи отговорност за
възможни финансови последици от нередности, осъществени от водещи бенефициери
или проектни партньори, разположени на нейната територия. В съответствие с чл. 122 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 всяка държава-членка
е отговорна за докладване на нередности, извършени от бенефициери на нейна
територия към Европейската комисия и Управляващия орган/Съвместния секретариат,
и следва да ги уведомява за каквото и да е развитие по случаите или за
свързаните административни и съдебни процедури.
С Решение на Министерски съвет на РБългария №156 от
21.03.2014г. /достъпно в Информационната система за правна информация на Министерски
съвет/, са определени органите за управление, контрол, одит и изпълнение на
програмите на Европейския съюз за териториално сътрудничество, в които Република
България участва за периода 2014 – 2020г. В т. 5 от посоченото Решение на МС, Главна
дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /сега Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“/ на Министерство на регионалното развитие /сега Министерство на
регионалното развитие и благоустройството/, е определена за Национален орган и
Национално звено за контакт по Програма за междурегионално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“. С Решение
№ 583 от 04.08.2014г. на Министерски съвет на РБългария /л. 190 по делото/, е
изразено съгласие със съдържанието на Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА“, преди представянето й в Европейската комисия за одобряване. Със същото
решение МС е одобрил ангажимента на Република България във връзка с участието й
в Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ за
периода 2014-2020г. и поемането на задължение за предоставянето на национален
принос към техническата помощ по програмата, както и предоставянето на
национално съфинансиране в размер на 15% от одобрения бюджет на българските
партньори в проекти по програмата. С Решение № 583 от 04.08.2014г. на МС, Министърът на
регионалното развитие е упълномощен от името на Република България да подпише
Приложение №2 „Съгласие с програмата за сътрудничество и потвърждение за
национално съфинансиране“ към Програма за
сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“. Това приложение, имащо характер на
посоченото в Програмата Споразумение, съставляващо Анекс 2 към Програмата за
сътрудничество, е публично достъпно на интернет адрес https://www.mrrb.bg/bg/infrastruktura-i-programi/programi-za-teritorialno-sutrudnichestvo-2014-2020/interreg-evropa-2014-2020/dokumenti/,
както на английски, така и на български език. Видно от същото е, че от една
страна съответният за РБългария отговорен орган, определен
да изпълнява контролни функции и натоварен с въвеждането на система за финансов
контрол, съгласно чл.23, § 4 от Регламент
(ЕС) №1299/2013, е Главна дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ в Министерство на регионалното развитие, при избрана децентрализирана
система за първо ниво на контрол, при която одобряващият орган ще определи
независим квалифициран контрольор да извършва контрол на първо ниво в
съответствие с чл.23, § 4 от
Регламент (ЕС) №1299/2013. Съответно за орган, който представлява Република
България в групата на одиторите съгласно чл.25 от Регламент (ЕС) №1299/2013, е определена Изпълнителна агенция „Одит на средствата от
Европейския съюз“.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 8 от действащия към
момента на издаване на оспореното решение Устройствен правилник на МРРБ,
Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите
на Национален орган и Национално звено за контакт по Програма Дунав 2014 – 2020
и Програма Балкани – Средиземно море 2014 – 2020, Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014
– 2020, Програма ИНТЕРАКТ III, ЕСПОН 2020 и УРБАКТ III, като тази разпоредба
отразява възприетото чрез Решение на Министерски съвет № 156 от 21.03.2014г.
функционално разпределение на правомощия. Съгласно чл.5, т.1 от Устройствения
правилник, Министърът на регионалното развитие и благоустройството организира, координира и контролира дейността на
Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020.
Въз основа на изложеното следва извода, че Дирекция „Управление
на териториалното сътрудничество" в МРРБ, с Решение на МС №156 от
21.03.2014г. за определяне на органите за управление, контрол, одит и
изпълнение на програмите на Европейския съюз за териториално сътрудничество, в
които Република България участва за периода 2014 – 2020г., е определена за Национален орган и Национално звено за
контакт по Програма за
сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“. Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ е и съответният ведомствен орган, определен от
РБългария като отговорен за изпълнението на
контролните функции, определени в чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013,
записан в Приложение №2 „Съгласие с програмата за сътрудничество и потвърждение
за национално съфинансиране“ към Програма за
сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“, подписано от РБългария като
държава-партньорка по Програмата. Именно този орган е определен да изпълнява
контролни функции и натоварен с въвеждането на система за финансов контрол,
съгласно чл.23, § 4 от Регламент (ЕС)
№1299/2013, при избрана децентрализирана система за първо ниво на
контрол, при която одобряващият орган ще определи независим квалифициран
контрольор да извършва контрол на първо ниво в съответствие с чл.23, § 4 от Регламент (ЕС) №1299/2013.
В чл.69, ал.1 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (загл. изм., в сила от
01.07.2022г.), е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата
редакция/,
е регламентирано, че органи за
управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи,
сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ
ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.
Въпросът в случая е, дали Министърът на
регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на администрацията,
в чиято структура е органът, определен за Национален орган и Национално звено за
контакт по Програма за сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“, с оглед определените на Националния орган контролни
функции в обхвата на предвидените в чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и
функции по въвеждането на система за финансов
контрол, съгласно чл.23, § 4 от Регламент
(ЕС) №1299/2013 - първо ниво на контрол, има и правомощието по осъществяване на административен
контрол за спазване на законодателството чрез провеждането на производства
/процедури/ по администриране на нередности по проекти на бенефициери, чиито
допустими разходи са предмет на национално съфинансиране по Програмата, респ.
правомощия за определяне на финансови корекции, целящи възстановяване на
неправомерно изплатените средства. Разгледаните
по-горе правила от Програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г.,
раздел 5
„Разпоредби по изпълнение на програмата за сътрудничество“, 5.1 „Съответни
ведомства и органи“, 5.3 в част „Финансов контрол на бенефициентите“ и 5.4
„Разпределение на задълженията сред участващите държави-членки в случай на финансови
корекции, наложени от Управляващия орган или от Комисията“, в контекста на Решение на
Министерски съвет на РБългария №156 от 21.03.2014г. и на подписаното от
упълномощения с Решение на МС № 583 от
04.08.2014г. Министър на регионалното развитие Приложение №2 „Съгласие с
програмата за сътрудничество и потвърждение за национално съфинансиране“ към Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“, не
могат да обосноват извод, че
определената за Национален орган и
Национално звено за контакт по Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ, има функциите и компетентността за администриране на нередности определяне на финансови
корекции на бенефициери по тази програма на територията на РБългария.
Както беше посочено, Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество" в МРРБ, с оглед определянето
й за Национален орган по Програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“, е определена като орган, отговорен за
изпълнението единствено на контролните функции съгласно чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, свеждащи се до
извършване на проверки дали съфинансираните продукти и услуги са доставени и
дали разходите, декларирани от бенефициерите, са били заплатени и дали
съответстват на приложимото законодателство, на оперативната програма и на
условията за подпомагане на операцията, които проверки, съгласно чл. 125, § 5 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, включват следните процедури:
административни проверки по отношение на всяко заявление за възстановяване,
подадено от бенефициерите и проверки на операции на място. Съответно възложените на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество" в МРРБ, като Национален орган по
Програмата, функции по въвеждането на система за
финансов контрол, са определени като такива съгласно чл.23, § 4 от Регламент (ЕС) №1299/2013 - когато
управляващият орган не извършва проверките по член 125,
параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 в целия програмен
район или когато проверките не се извършват от или на отговорността на
управляващия орган за тези държави-членки, всяка държава-членка определя орган
или лице, което отговаря за извършването на такива проверки
на бенефициерите на нейна територия („контрольор/и"). Следователно на
определения Национален орган, отговорен за изпълнението на контролни функции по
Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“ на територията на РБългария, не се възлагат всички
функции на Управляващия орган по чл. 125, § 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 по
отношение на финансовото управление и контрола на Програмата, а само тези по
извършване на проверките
по чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 при избрана в случая децентрализирана система за
контрол, при която органът ще определи независим квалифициран контрольор да
извършва контрол на първо ниво в съответствие с чл.23, § 4 от Регламент (ЕС) №1299/2013. Що се отнася до правомощието за определяне на
финансови корекции (намаляване или връщане на суми, платени неправомерно
в резултат на нередност), съгласно раздел 5.4 от Програмата „Разпределение на задълженията сред
участващите държави-членки в случай на финансови корекции, наложени от
Управляващия орган или от Комисията“, упражняването на това правомощие от дадена
държава-партньор е поставено под условието, същото да бъде прехвърлено по
определен формален начин, за което по делото липсват представени доказателства.
Ето защо с определянето на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ, за Национален орган и Национално звено за контакт по
Програма „ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА“,
единствено се определя органът, упражняващ разпределените контролни функции по
изпълнението на Програмата за РБългария, обема на които контролни функции са
дефинирани в Програмата и в подписаното Споразумение – Анекс 2 към Програмата,
при определянето им като такива в обхвата на чл.
125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл.23, § 4 от Регламент
(ЕС) №1299/2013. С оглед на посоченото по-горе предметно съдържание на
възложените за изпълнение на Националния орган контролни функции по чл. 125, § 4, б. „а“ във вр. с § 5 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013 – контрол на първо ниво чрез
административни проверки по отношение на всяко заявление за
възстановяване, подадено от бенефициерите и проверки на операции на място и при липсата на конкретна
регламентация в националното законодателство и в правото на ЕС, в т. ч на
отделен, опосредяващ документ /меморандум, международно споразумение и т.н/,
който да детайлизира функционалните задължения и правомощия на Националния
орган по Програма „ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА“ от гл.т на процедурите по администриране на нередности и извършване на
финансови корекции, не може да се приеме, че Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ, като Национален орган по Програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“, разполага с
такива компетентности. Съответно не може да се приеме, че Министърът на
регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на организация от
публичния сектор по см. на чл.2, ал.2 от ЗФУКПС, отговарящ в това си качество за
осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него
структури, програми, дейности и процеси /чл.3 от ЗФУКПС/, разполага с правомощието по чл.73, ал.1 от
ЗУСЕФСУ за издаване
на решение за определяне на финансова корекция за пълна или частична отмяна на
предоставена финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ, съответно да делегира при условията на чл.9,
ал.2 от ЗФУКПС упражняването на това правомощие на друго длъжностно лице.
Следва да се отбележи, че към датата
на издаване на оспореното Решение № РД-02-14-562 от 15.06.2021г. за определяне на финансова корекция,
не е било в сила изменението на §5, т.4 от
ДР на ЗУСЕФСУ /ДВ бр.51/ 2022г., в сила от 01.07.2022г./, предвиждащо, че доколкото друго не е
предвидено в приложимото европейско законодателство и в сключените между
държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за РБългария, за
финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество
органите за управление и Националните органи
осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на
финансови корекции по реда на глава пета,
раздел III от ЗУСЕФСУ, като при извършване на финансови корекции
органите за управление и Националните органи прилагат категориите нередности и
минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в
този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Към момента на упражненото с обжалвания акт административно правомощие по чл.73, ал.1 във
вр. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, по силата на §5, т.4 от ДР на ЗУСЕСИФ, правомощия по
администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по програмите за европейско териториално сътрудничество,
са имали единствено органите за управление по съответните програми (управляващите органи,
сертифициращите органи и одитните органи, съгласно чл.9, ал.1 от ЗУСЕСИФ), каквото
качество на орган за управление по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА, Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ, няма. Законовото овластяване с изменението на §5, т.4 от ДР на ЗУСЕФСУ, считано от
01.07.2022г., и на Националните органи по програмите за европейско териториално
сътрудничество, да осъществяват правомощия по администрирането на нередности и
извършването на финансови корекции по реда на глава пета,
раздел III от ЗУСЕФСУ, не може да санира по рано упражнените без нормативно
определена компетентност такива правомощия от Националния орган по Програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“.
Противно на
твърдяното от ответника, компетентността за упражненото правомощие за
определяне на финансова корекция, не може да бъде обоснована с Решение на СЕС по дело C-465/10. От посоченото
решение във връзка с Решение на СЕС по съединени дела C‑383/06—C‑385/06,
в контекста на повдигнатите пред съда преюдициални въпроси, е видно, че под
съображението „…член 23, параграф 1 от Регламент № 4253/88
поражда задължение за държавите членки да си възстановят средствата, загубени
вследствие на злоупотреба или небрежност, без да е необходимо оправомощаване,
предвидено от националното право…“, се има предвид липсата на необходимост от
наличието на конкретно разписани, вътрешни за съответната държава-членка,
национални правила и процедури свързани с установяването на нередности и
последващото възстановяване на предоставените от ЕСИФ финансови средства,
доколкото относимият в конкретния случай член 23, § 1 от Регламент
№ 4253/88 представлява единственото релевантно правно основание за
реализиране на задължението за предприемане на действия за възстановяване на
недължимо или неправомерно изплатените средства, т. е задълженията за
държавите-членки, насочени към защита на финансовите интереси на Общността, не следва да са опосредени и
зависими от вътрешно приложимо право. В този смисъл приетото в решението на
СЕС, че е „задължение
за държавите членки да си възстановят средствата, загубени вследствие на злоупотреба
или небрежност, без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното
право“, следва да се разглежда в контекста на обуславящите съображения на съда,
че преценката относно целесъобразността на искането
за връщане на недължимо или неправомерно предоставените средства на Общността
би било несъвместимо със задължението за възстановяване на недължимо или
неправомерно платените средства, което член 23, § 1, първа алинея от
Регламент № 4253/88 налага на националните административни органи. Следователно
решението на СЕС за липса на необходимост от предвидено в националното право
оправомощаване за възстановяване на предоставените от ЕСИФ финансови средства,
загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, не касае легитимността на националните
органи от гл. т на компетентността им за предприемането на съответните
действия, което безспорно е в прерогатив на вътрешното право, а се отнася до липсата
на оперативна самостоятелност на отговорните национални органи в случаите, при
които за установена нередност те задължително следва да предприемат адекватни,
своевременни и ефективни действия за възстановяване на предоставените от ЕСИФ
финансови средства. Нито националното законодателство, нито правото на ЕС
допускат по съображения или с цел преследване и защита на легитимните интереси
на Общността, да се извършват действия от органи, които не разполагат с определена
със съответния приложим акт компетентност/ правомощия за това.
Но дори и да се приеме, че от
определянето на Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество" в МРРБ, за Национален орган
по Програма ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА, произтичат правомощия
по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции,
съответно компетентност на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
като ръководител на организация в публичния сектор, в структурата на която се
намира определения Национален орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., да издава решения по
чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансови корекции на основанията по
чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, съдът приема, че обжалваното Решение № РД-02-14-562 от
15.06.2021г. е издадено от длъжностно лице при упражняване на правомощия на Ръководител
на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., които не са му
били надлежно делегирани от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Съображенията за това са следните.
По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат
да делегират правомощията си по този закон на други
длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи
определят конкретните им права и задължения. В случая обжалваното Решение № РД-02-14-562 от
15.06.2021г. е издадено от Заместник министър на регионалното развитие и
благоустройството В.В., като упражненото административно правомощие по чл.73, ал.1 във
вр. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, в качеството й на Ръководител на Националния
орган по Програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., се основава на Заповед № РД-02-14-471 от 26.05.2021г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. С посочената заповед, представена по делото като заверено
копие /л. 184 – л. 185
от адм. д. №391/2021г./ и под
формата на подписан с КЕП електронен документ на CD, на основание чл. 25, ал. 4 от
Закона за администрацията,
чл. 3, ал. 2
и чл. 5, ал. 1,
т. 1 и 11
и ал. 4
във връзка с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на МРРБ и на
основание чл. 9, ал. 1
и ал. 2 от
ЗФУКПС, на г-жа В.В. – Заместник
министър на регионалното развитие и благоустройството е възложено да ръководи и
организира дейността на Националното звено за контакт по Програма „ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА“, включително да издава заповеди и изменения на заповеди, свързани с
управлението на програмата, да сключва договори за предоставяне на национално
съфинансиране по програмата, както и да издава всички административни актове по
ЗУСЕСИФ – раздел I, т. 1, б. „д“, т. 2 и т. 3 от заповедта.
От съдържанието на оправомощителното волеизявление, обективирано в Заповед № РД-02-14-471/ 26.05.2021г.
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е видно, че в обема на делегираните на Заместник министъра
на регионалното развитие и благоустройството В.В. правомощия, не са включени и съответно не са възложени
за упражняване функциите и правомощията на Ръководител на Националния орган по Програмата за междурегионално
сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020, в каквото качество Заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройството е издал обжалваното Решение № РД-02-14-562 от 15.06.2021г. Липсата на изрично оправомощаване и
делегиране на административни правомощия на Заместник министъра за изпълнение
на функции на Ръководител на Национален орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020, не може да бъде преодоляна от съдържанието на т. 2 и т. 3. от Заповед
№ РД-02-14-471 от 26.05.2021г., още повече че няма яснота кои са тези „всички
индивидуални административни актове по ЗУСЕСИФ“ в контекста на индивидуалните
правила на всяка една от програмите, съответно
специфичните функции на всеки от органите – управляващи органи, национални
органи, национални звена за контакт и т.н. Липсата на надлежно делегирани на
Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството В.В. функции и
правомощия на Ръководител на Националния орган по Програмата за сътрудничество
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020, не се опровергава и от представената Заповед
№РД-02-14-450/ 17.05.2021г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /л. 273 по от адм. дело №391/2021 г./, за възлагане на Заместник министъра на функциите за
координация, наблюдение и контрол на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ – посочената заповед има единствено
вътрешноорганизационен характер.
В заключение съдът приема, че доколкото по
делото не се доказа, че във функционалните правомощия на Националния орган по
Програма ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА, като орган, определен за отговорен единствено за
изпълнението на контролните функции по чл. 125, § 4, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се включват и такива за провеждане
на процедури по администриране на нередности и извършване на финансови корекции
и съотв. не се доказа, че в материалната административна компетентност на
Ръководителя на Националния орган, по силата на норма от националното право или
от правото на ЕС, или произтичащо от извършено в Програмата разпределение на
функционални компетентности, или от акт на национален орган или от опосредяващ документ
/меморандум, международно споразумение и т.н/, се включва и властническото
правомощие по чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1 от
ЗУСЕФСУ, следва извода, че с обжалваното решение за определяне на финансова
корекция от Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА на основание чл.73,
ал.1 във вр. с чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, е упражнено правомощие, което не е включено
в компетентността на административния орган. Отделно от това оспореният акт се
явява издаден от длъжностно лице /Заместник министър на регионалното развитие и
благоустройството В.В./, в качеството на Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА, без надлежно
оправомощаване за изпълнение на тези функции и без надлежно делегиране на
правомощия. С
оглед на гореизложеното съдът приема, че
обжалваното Решение
№РД-02-14-562 от 15.06.2021г., като постановено при неспазване на изискванията
за материална компетентност, е нищожно.
Независимо от установената нищожност на
оспорения акт, в
изпълнение на указанията, дадени с Решение № 21 от 04.01.2023г. по адм. дело №
9282/ 2022г. по описа на ВАС /за преценка законосъобразността на акта на всички
основания по чл. 146 от ПАК/, съдът прави и следните правни изводи:
Обжалваният
акт е постановен в предвидената от закона форма /като подписан с валиден КЕП
електронен документ/ и при спазване на нормативно установените изисквания за
неговото съдържание. Посочени са както правните основания за издаване на
оспореното решение, така и възприетите от решаващия орган
като релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на упражненото
административно правомощие по чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.3 от
ЗУСЕФСУ. Разгледани и
подложени на преценка са възраженията на бенефициера СНЦ „АРИР-Стара
Загора", като решаващият
орган е формирал фактически и правни изводи за наличието на нередност по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2,
т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 с оглед установено нарушение на правото на ЕС
- чл. 30 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на
Съвета във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по
определяне на финансовата корекция. В съответствие с изискването на чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението, Ръководителят на
Националния орган по Програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. е запознал бенефициера с констатациите си и му е
предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция в 14-дневен срок след получаване на уведомителното писмо,
съдържащо данни за констатираното нарушение и предлаганата финансова корекция. СНЦ „АРИР-Стара
Загора" е упражнило
правото си на възражение. Неспазването на срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ за
издаването на решението за определяне на финансова корекция, не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото този срок има инструктивен
характер.
Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата
редакция), с извършването на финансови корекции се отменя предоставената
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размера на
изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Държавите-членки, съгласно чл.
143 (1) от Регламент (ЕС) № 1303/ 2013, носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. Дефиницията за „нередност“ се съдържа в чл. 2 (36) на
Регламент (ЕС) № 1303/ 2013, съгласно която
норма „нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие
или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен
разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или
бездействие на икономически субект като „нередност“, изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. Действие или
бездействие на икономически оператор; 2. Това действие или бездействие да води
до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото
прилагане и 3. Да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Съгласно § 5, т. 4 от
ДР на ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, законът се прилага и за
програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови
корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на ЕС и
сключените междудържавни договори, като при извършване на финансови корекции се
прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на
процентните показатели, определени в ЗУСЕФСУ и с акта по чл. 70,
ал. 2 от същия закон. Приложимостта на Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по
реда на ЗУСЕСИФ,
и за Програма за сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020г., следва и от §1, т. 2 от ДР на
посочената Наредба.
В
случая, упражненото с обжалваното решение административно правомощие по чл. 73
от ЗУСЕФСУ, се основава на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ,
съгласно която разпоредба /в приложимата редакция/ финансовата подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, § 8,
чл. 7
и 8 от
Регламент (ЕС) №1303/2013. Въз основа на
събраните по делото доказателства, в т.ч заключенията на съдебно – икономическа
експертиза, съдът приема, че от страна на бенефициера не е допуснато посоченото
от решаващия орган като констатирано нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС,
ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 4, §
8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като материалноправно основание по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ за определяне на
финансова корекция. Разходът за персонал по проекта е отчетен за периода от
01.06.2018г. до 30.11.2018г. съгласно чл. 68, ал. 2
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и правилата на Програмата, при определяне
на часовата ставка със Заповед № 2- DeCarb от 01.06.2018г., Заповед № 3 -
DeCarb от 01.08.2018г. и Заповед № 4- DeCarb от 14.09.2018г. След калкулиране
на часовите ставки, работата на всеки член от екипа се отчитала чрез отчет за
работно време, който съдържал изработените часове по проекта. Използваният
способ за формиране и отчитане на разходите за персонал е допустим и е в
съответствие с регламентираните правила по Програмата. Определянето на часовата
ставка на база месечното възнаграждение на всеки член от екипа за предходните
12 месеца, разделено на 1720 часа, е приложим способ, посочен и в т. 7.2.1 от
Ръководството на Програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА“. Определената часова ставка за
всеки член от екипа и месечните възнаграждения, изчислени на база часовата
ставка, са отразени в документите за формиране и изплащане на работните заплати,
като документите, определящи начина за
изплащане на възнагражденията, изпълняват изискванията на Програмата. В
справката за заетост и трудови възнаграждения по проекта, са отбелязани по
месеци отработените дни и часове, както и общата сума за всеки месец, която
членовете на екипа следвало да получат, като разходът за персонал съответства
на отчетеното работно време и на определената часова ставка. Вещото лице не е
констатирало несъответствие между начисленото и договорено трудово
възнаграждение /в т. ч. и допълнителни възнаграждения/ за периода от
01.06.2018г. до 30.11.2018г., като е формиран извод за проследяемост за размера
на начислените и изплатени възнаграждения на служителите, участвали в екипа по
проекта. За всеки участник в екипа е отбелязано в платежните ведомости, звеното
в което работи и съответно получава възнаграждение. В частта „Начисления“ от
ведомостите е налично отделно перо „Доплащане по проекти“, както са и изготвени
отделни справки за отчет за изработеното време по проекта. Заявената от
бенефициера за възстановяване сума кореспондирала с осчетоводените и начислени
във ведомостите трудови възнаграждения, данъци и осигуровки. Следователно при
разходване на средствата по бюджетна
линия „Персонал“
по проект „Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен
въгледобив" De Carb, PGIO5587,
финансиран по Програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. в рамките на Договор №РД-02-29-258/08.08.2018г., изцяло
са спазени насоките по Програмата, като с действията си бенефициерът не е
нарушил регламентираните принципи на ефикасност, ефективност и икономичност при
изразходването на средствата от ЕСИФ. Следователно не е доказано наличието на
втория и третия елемент от фактическия състав на
нередността по см. на чл. 2 (36) на Регламент (ЕС) № 1303/ 2013 - действие или бездействие на
икономически оператор, което да води до
нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото
прилагане и наличието на вреда на общия бюджет на Съюза поради отчетен
неоправдан разход в общия бюджет.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт в
хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, поради противоречието на акта с влязло в
сила Решение № 467 от 20.11.2020г. по адм. дело № 864/ 2019г. по описа на АС -
Стара Загора и на дадените със съдебното решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Както беше посочено, със съдебното решение
е отменено като незаконосъобразно Решение РД-02-14-1098 от 17.10.2019г. на
Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., като
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по реда на
Раздел II от глава Пета на ЗУСЕФСУ – „Плащания, верифициране и отчитане на
разходи“ /загл. изм. ДВ бр. 51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г./. Постановената
с влязло в сила съдебно решение отмяна на акта за отказ от верификация, поради недопустимото
според съда смесване на две напълно самостоятелни по своя характер и правни
последици особени административни производства - по верифициране/отказ от
верифициране на извършени разходи по чл. 60 и сл.
от ЗУСЕФСУ и по извършване на финансови корекции, не означава, че не може да бъде
проведено производство по администриране на нередност и определяне на финансова
корекция – с влязлото
в сила Решение № 467 от 20.11.2020г. по адм. дело № 864/ 2019г. по описа на АС
- Стара Загора, не е разрешен със СПН административно-правен спор от гл. т
наличието на допуснато от бенефициера нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС,
ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 4, §
8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и квалифицирането на това нарушение като
нередност по см. на чл. 2 (36) на Регламент (ЕС) № 1303/
2013, съотв. със СПН не е отречено съществуването на основанието по чл.70,
ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.
Предвид обаче на установения порок, дисквалифициращ
обжалваното решение като валиден административен акт /поради издаването на акта
при липса на материална компетентност за упражненото административно правомощие
по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ/, се следва прогласяване на нищожността на Решение №РД-02-14-562 от 15.06.2021г.
на Ръководителя на Националния орган по Програма за сътрудничество ИНТЕРРЕГ
ЕВРОПА 2014-2020г.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски следва да бъде уважено, като Министерство на
регионалното развитие и благоустройството следва да бъде осъдено да заплати на СНЦ „АРИР
– Стара Загора“ сумата от 1 419.27лв., представляваща внесена държавна такса в размер
на 75.27 лв., 624.00 лв. – внесено възнаграждение за вещо лице и 720лв. –
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за
регионално икономическо развитие – Стара Загора“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор Р.Г., Решение №
РД-02-14-562 от 15.06.2021г., издадено от Ръководителя на Националния орган по
Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г., с което на Сдружение с нестопанска цел
„Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“, на основание чл.
70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция по диференциалния
метод върху реално установените последици от констатирана нередност върху
изразходваните средства, в размер на 4 800.25 евро, отчетени от
бенефициера в периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. по бюджетна линия
„Персонал“,
по проект „Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен
въгледобив" De Carb, PGIO5587, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г.
ОСЪЖДА Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, гр.
София, да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално
икономическо развитие – Стара Загора“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 1 419.27 лв. /хиляда
четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и седем ст./ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: