Решение по дело №10556/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2738

 

гр. Пловдив,  31.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   10556 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Т.Б.Л., ЕГН **********,*** против „Водоснабдяване  канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, с която са предявени отрицателни установителни искове  с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че Т.Б.Л.   не  дължи на „Водоснабдяване  канализация“ ЕООД, като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2547/2013 г. по описа на ПРС и е присъединено по изпълнително дело № ***, както следва:   сумата от 318,27 лв.- главница, представляваща дължима сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект – *** за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., ведно със законна лихва от 14.02.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30,84 лв.- мораторна лихва за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., както и 125 лв.- деловодни разноски. 

Ищецът посочва, че по гр. д. № 6772/2013 г. по описа на ПРС – 6 ти състав, образувано въз основа на искове по чл. 422 ГПК е поставено решение, с което са уважени предявените искове до горните размери, а в останалата част са отхвърлени.  Издаден е изпълнителен лист за горепосочените суми. Въз основа на така издадения изпълнителен лист с  молба от 20.11.2015 г. ВиК ЕООД е поискало да бъде присъединен като *** по вече образувано против ищеца изпълнително дело № ***. С Разпореждане на ЧСИ ответникът е присъединен като ***.  По образуваното изпълнително дело към датата на искането за присъединяване на ответника като *** производството е било прекратено на основание чл. 433, ал.1 ГПК на основание постановено по гр.д. №7808/2016 г. решение. Посочва се, че присъединяването на изпълнителния лист не е равнозначно на образуване на изпълнително дело, като всички действия след перемирането нямат никакво правно значение и не се считат за извършени. В тази връзка се сочи, че считано от 24.03.2014 г. – датата на издаване на горепосочения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2543/2013 г. до датата на депозиране на исковата молба не са извършвани валидни изпълнителни действия за събиране на вземането, като такива са били извършвани по отношение на вземанията, за които е било образувано изпълнително дело № ***, прекратено през 2012 г. по силата на закона.  Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба са изминали повече от пет години от 24.03.2014 г., поради и което вземанията са погасени по давност. Моли исковете да се уважат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.Счита същите за изцяло неоснователни и недоказани. Посочва, че сумите, предмет на настоящото производство са били признати за дължими на ответника с влязъл в сила съдебен акт, като не оспорва, че въз основа на него на 24.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист. Относно изпълнително дело № *** г. посочва, че същото е образувано на 12.10.2007 г., като по него са били предприети изпълнителни действия, водещи до прекъсване на срока на погасителната давност. Оспорват се твърденията за перемиране на изпълнителното производство. С оглед на изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните и от приложеното по делото гр.д. № 6772/2013 г. се установява, че предявените искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2574/2013 г. по описа на ПРС са уважени  до размера на сумата от 318,27 лв.- главница, представляваща дължима сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект – *** за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., ведно със законна лихва от 14.02.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30,84 лв.- мораторна лихва за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., както и 125 лв.- деловодни разноски. Ищцата е осъдена да заплати и разноски по делото в размер на 67 лв.  На 24.03.2014 г. изпълнителен лист за присъдените суми, като това не се оспорва от ответника.  Решението е влязло в сила на 13.08.2013 г., от който момент започва да тече и срокът на погасителната давност, която е петгодишна, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Не се оспорва и от приетото копие на изпълнително производство № *** се установява, че същото е образувано на 12.10.2007 г. въз основа на издаден в полза на ответника срещу ищеца изпълнителен лист от 29.03.2007 г.

На 09.06.2016 г. ищцата е депозирала искова молба, с която се оспорват, като погасени по давност вземанията по изпълнителния лист от 29.03.2007 г., по който е образувано изпълнително дело № ***. Образувано е гражданско дело № 7808/2016 г. по описа на ПРС, по което е постановено решение, с което са уважени частично исковите претенции за признаване на установено, че не се дължат суми по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2059/2007 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** В мотивите на съдебния акт е отразено, че в периода от 28.02.2010 г. до 29.09.2014 г. (молба за насрочване на опис) не е искано от ***я извършване на изпълнителни действия, от което следва, че изпълнителният процес е прекратен ех lege на 28.02.2012 г.- и всички извършени след това действия са незаконосъобразни и съответно лишени от основание. Настъпилата перемпция по изпълнителното дело е установена с влязъл в сила съдебен акт, но само по отношение на вземането, предмет на изпълнителен лист от 29.03.2007 г.

С оглед обстоятелството, че предмет на настоящото производство е оспорване на вземане по изпълнителен лист от 24.03.2014 г. по  ч.гр.д. №2574/2013 г. по описа на ПРС, то съдът дължи самостоятелна преценка на извършваните по изпълнително дело 839/2007 г. изпълнителни действия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 457 ГПК, присъединилият се *** има същите права, както и първоначалния такъв. Действително в случая присъединяването е особен вид, тъй като законът предвижда присъединяване на друг кредитор, а в случая е присъединено вземане на същия кредитор срещу същия длъжник по друго образувано съдебно производство. Въпреки това обаче доколкото законът позволява присъединяване на друг кредитор за друга вземане срещу същия длъжник, то не би могло да се приеме, че  разпоредбите на чл. 456 и  457 ГПК не следва да намерят приложение и по отношение на присъединяване на вземането на същия *** срещу същия длъжник. Съгласно чл. 5 ГПК съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум, поради и което съдът счита, че не може да се приеме, че първоначалният *** няма право да предяви ново вземане срещу същия длъжник по вече образувано изпълнително производство.

 От приложеното копие на изпълнително дело № *** се установява, че същото е образувано на 12.10.2007 г. въз основа на молба от ***я, с която е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника. На 21.11.2007 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от Транс сити АД, като съобщение за наложения запор е връчено на третото задължено лице на 22.11.2007 г.  Съобщение за наложения запор е връчен на Т.Л. при отказ на 22.11.2007 г.  С писмо от 09.06.2008 г. Транс сити АД уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът е прекратила трудовите си правоотношения, съгласно заповед от 16.04.2008 г. За периода до прекратяване на трудовите правоотношения са правени удръжки от получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Въз основа на молба от ***я за 25.03.2010 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, като е връчено съобщение на последния на 28.02.2010 г.

На 16.07.2013 г. (т.е. две години след последното искане за предприемане на изпълнителни действия от ***я) е поискан опис на движими вещи в жилището на длъжника, като липсва произнасяне от съдебния изпълнител по така направеното искане. 

На 29.09.2014 г. от ***я е постъпила нова молба за насрочване на опис и продажба на движими вещи в жилището на длъжника, като отново липсва произнасяне от съдебния изпълнител.

  По така образуваното изпълнително дело и въз основа на  издадения изпълнителен лист по гр.д. № 6772/2013 г. с  молба от 20.11.2015 г. ВиК ЕООД е поискало да бъде присъединен като *** по вече образувано против ищеца изпълнително дело № *** по отношение на процесните вземания по ч.гр.д. № 2574/2013 г. по описа на ПРС, съгласно изпълнителен лист от 24.03.2014 г. С Разпореждане *** ответникът е присъединен като ***.  В молбата за присъединяване не са направени искания за извършване на действия по принудително изпълнение, като е поискано да бъдат извършени справки, касаещи имущественото състояние на ищцата.

 На 07.01.2016 г. на длъжника е връчена Призовка за доброволно изпълнение на задълженията по присъединеното вземане по ч.гр.д. № 2574/2013 г. по описа на ПРС, съгласно изпълнителен лист от 24.03.2014 г.

С молба от 01.03.2016 г. ***ят – ответник по делото е поискало да се продължат изпълнителните действия по изпълнително дело № *** г., като се пристъпи към насрочване на опис и продажба на движими вещи в жилището на длъжника.

С молба от 16.11.2017 г. ***ят е поискал прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземанията по ч.гр.д. № 2059/2007 г. по описа на ПРС и продължаване на изпълнителните действия по отношение на присъединеното вземане по ч.гр.д. № 2574/2013 г. по описа на ПРС, съгласно изпълнителен лист от 24.03.2014 г. Поискано е да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

Въз основа на постановеното по гражданско дело № 7808/2016 г. по описа на ПРС решение, влязло в сила на 10.02.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по отношение на  вземанията по ч.гр.д. № 2059/2007 г. по описа на ПРС  с разпореждане върху молба на ***я от 16.11.2017 г., като длъжникът е уведомен за това на 28.11.2017 г. Ищцата е депозирала жалба срещу разпореждането, която е върната поради неплащане на дължимата държавна такса и същото е влязло в сила.

На 20.11.2018 г. е връчено на ОББ АД запорно съобщение за наложен запор на банковата сметка на длъжника Т.Л.. С писмо от 22.11.2018 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че признава вземането, има наложен запор по друг изпълнителен лист, като дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари. Съобщение за наложения запор е връчено на длъжника на 26.11.2018 г. След тази дата не са представени доказателства за извършвани или искани действия по принудително изпълнение.

От приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните,  се установява, че по изпълнителния лист от 24.03. 2014 г. е извършено едно плащане на 11.12.2017 г. /касово плащане/ в размер на 10 лв., с което са погасени главница в размер от 7.05 лв. и лихва в размер на 2.95 лв. По изпълнителното дело *** не се установява да са извършвани плащания по изпълнителния лист от 24.03.2014 г.

Не се спори между страните и доколкото вземането по изпълнителния лист е установено с влязло в сила решение, то съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим петгодишния давностен срок по отношения на вземанията по процесния изпълнителен лист.

 Относно перемирането на изпълнително производство по образуваното изпълнително дело спрямо първоначално предявеното вземане е налице влязло в сила решение.

Налице е спор дали депозираната по перемираното изпълнително дело молба за присъединяване на вземане е произвела действия и съответно дали последващите действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист от 24.03.2014 г. са законосъобразни и съответно обуславят прекъсване на срока на погасителната давност.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК  във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. ОСГТКВКС изрично приема, че прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер), като и в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е при това дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това - прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С оглед гореизложеното съдът счита, че към датата на депозиране на молба за присъединяване на ***я на процесното вземане по изпълнителен лист от 24.03.2014 г. не представлява законосъобразно действие, което би могло да породи правен ефект, доколкото не би могло да се присъедини вземане по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство. Действително в случая съдебният изпълнител неправилно е продължил изпълнителното производство по отношение на процесното вземане, но от това негово поведение не следва да произтичат неблагоприятни последици за длъжника. Не би могло да се приеме, че с молбата за присъединяване се образува ново производство, доколкото от правния статут на присъединения ***, в случая присъединеното вземане, по отношение на което ***ят се ползва и от извършените до момента действия по принудително изпълнение следва, че не се касае за новообразувано производство.

Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство, независимо дали е по силата на закона или с постановление от съдебния изпълнител, последният вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно. (В тази връзка е и Решение № 171/21.07.2016 г. по гр.д. 1645/2016 г. по описа на ВКС). В случая изпълнителното производство е перемирано, съгласно изложеното по – горе на 28.02.2012 г. т.е. 2 години след връчване на съобщение на длъжника за насрочване на опис на 28.02.2010 г., като всички извършени след тази дата действия се обезсилват. Не може да се приеме, че с молбата за присъединяване на вземането по процесния изпълнителен лист, депозирана на 20.11.2015 г. е прекъснат срока на погасителната давност, доколкото същата е по вече прекратено изпълнително производство, независимо, че до този момент предмет на същото е било само първоначалното вземане.

С оглед горното съдът приема, че от датата на влизане в сила на съдебното решение и издаването на изпълнителния лист на 24.03.2014 г.  до датата на депозиране депозирането на исковата молба на 18.06.2019 г.  е изтекъл петгодишен давностен срок по отношение на вземанията, които са съдебно установени с влязъл в сила съдебен акт.  В този период не са извършвани валидни действия по принудително изпълнение, които да обусловят прекъсване на срока на погасителната давност. Извършените след присъединяването на ***я през 2015 г. по перемираното изпълнително производство действия, съгласно цитираното тълкувателно решения се обезсилват по право.

Доколкото обаче част от вземанията са платени, то по отношение на тях липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК, поради и което следва производството да се прекрати, а исковата молба да се върне по отношение на сумата от  7.05 лв.  – главница и лихва в размер на 2.95 лв.

 При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1   ГПК в полза на   ищеца се дължат разноски. Доколкото обаче същата не е направила такива, тъй като е освободена от държавна такса и разноски и й е назначен служебен защитник, то такива не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от  50 лв. – държавна такса.

     По изложените мотиви съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ВРЪЩА исковата молба, подадена от  Т.Б.Л., ЕГН **********,*** против „Водоснабдяване  канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, с която са предявени отрицателни установителни искове  с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че Т.Б.Л.   не  дължи на „Водоснабдяване  канализация“ ЕООД, като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2547/2013 г. по описа на ПРС и е присъединено по изпълнително дело № ***, както следва:   сумата от  7,05 лв.- главница, представляваща дължима сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект – *** за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., ведно със законна лихва от 14.02.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,95  лв.- мораторна лихва за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №  10556/2019 г. по описа на ПРС в частта, в която е върната исковата молба.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Т.Б.Л., ЕГН **********,*** не дължи на  „Водоснабдяване  канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, като погасени по давност   сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2547/2013 г. по описа на ПРС и е присъединено по изпълнително дело № ***, както следва:   сумата от 311,22 лв.- главница, представляваща дължима сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект – *** периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., ведно със законна лихва от 14.02.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 27,89 лв.- мораторна лихва за периода от 16.02.2010 г. до 30.11.2012 г., както и 125 лв.- деловодни разноски

ОСЪЖДА  „Водоснабдяване  канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250  да заплати сумата от 50 лв. – държавната такса в полза на бюджета на съдебната власт.

Решението в частта, в която се връща исковата молба има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ПОС с частна жалба, а в останалата част подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ