№ 6669
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
Гражданско дело № 20221110111104 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:23 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Г. М. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Ч. с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Х – редовно призован, представлява се от адв. П. с
пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
определението от 07.01.2023 г.
ДОКЛАДВА молба на ищеца от 18.01.2023 г. с изразено становище по
доклада и направено доказателствено искане за допускане до разпит на един
свидетел за посочените в становището обстоятелства и за поддържане
искането за допускане на експертиза.
ДОКЛАДВА становище от ответника от 30.01.2023 г. с изразено
становище по проекта за доклад по делото.
АДВ. Ч.: Поддържам исковата молба. Поддържам доказателствите
искания, касаещи съдебно-счетоводната експертиза и разпит на един свидетел
при довеждане. Бихме желали да бъде разпитан. Не възразявам по изготвения
проект за доклад.
АДВ. П.: Оспорвам исковете. Поддържам отговора на исковата молба и
становището от 30.01.2023 г. Нямам доказателствени искания и няма да соча
други доказателства. Водя допуснатия ни свидетел. По отношение на
заявената съдебно-счетоводна експертиза – не възразявам срещу допускането
1
на същата, възразявам обаче срещу така формулирания въпрос, доколкото в
същия се съдържат правни заключения. По отношение на доказателственото
искане по чл. 190 ГПК относно информацията от личната дигитална карта на
ищеца считам, че същото не следва да бъде допускано. Тя се издава лично на
всеки шофьор от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ след положен, доколкото знам, изпит за това. Картата се
владее от шофьора и винаги е в негово притежание, на практика това е
приложение към свидетелството за управление на МПС. Работодателят не
може да изземва картата на шофьора. По време на всеки курс тази карта се
съхранява от самия шофьор и най-важното е, че информацията, която се
съдържа на тази карта, може да бъде свалена от самия шофьор, искането е
неоснователно, доколкото ищецът сам е могъл да представи тази
информация. Моля да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 190 ГПК касае
конкретен документ, който следва да бъде индивидуализиран, а не
предоставяне на дадена информация по принцип, поради което считам, че
разпоредбата на чл. 190 ГПК е абсолютно неприложима. Считам, че искането
за допускане на гласни доказателства следва да остане без уважение
доколкото обстоятелството, за което се иска допускане на гласни
доказателства, се установява с писмени документи.
ИЩЕЦЪТ Д.: Картата е лично моя, но от моята карта се снема редовно
информация, която фирмата е длъжна да съхранява и тази информация се
контролира от „Автомобилна администрация“. Твърдя, че трудовото ми
правоотношение с ответника е прекратено със заявление на 03.02.2022 г.
СЪДЪТ, по доказателствените искания на страните намира следното:
следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника да представи картата от дигиталния тахограф на управлявания от
ищеца товарен автомобил или извлечение от същата, след представянето на
която съдът ще се произнесе по искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, а при необходимост за евентуално допускане на комплексна
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, в зависимост дали и
какво ще бъде представено от ответника. Следва да бъде уважено
доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел, но само относно обстоятелствата, посочени в т. 1 от
становището, като в останалата част искането на ищеца следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника в триседмичен срок от днес да представи
картата от дигиталния тахограф за управлявания от ищеца товарен автомобил
за исковия период или извлечение от същата.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза след изтичане на срока за изпълнение на указанията по
чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на ответното дружество, че при непредставяне на исканите
2
документи в срок, на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страна е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищеца
за обстоятелствата, посочени в т. 1 от становището от 18.01.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата част.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
В залата се въведе допуснатият свидетел с определението от 07.01.2023 г.
при режим на довеждане от ответника.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
ГТТ, на 40 години, българка, български гражданин, неосъждана, без дела
със страните, служител при ответното дружество.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК,
свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв. П.:
СВИДЕТЕЛЯТ ТОДОРОВА: Работя в дружеството от шест години и съм
на длъжност главен счетоводител. В периода януари-март 2022 г. все още съм
работила в дружеството на трудов договор, пак като главен счетоводител.
Запозната съм със случая с Г.. Уволнен е заради неявяване на работа може би
за периода януари 2022 г., не съм сигурна. В началото на януари, когато
трябва да тръгват шофьорите, е опитано да се установи контакт с господина,
но впоследствие това се прави от АХ, транспортният мениджър, който в
крайна сметка не получава отговор на обажданията си. Впоследствие моя
колежка успява да се свърже с господина, която е също ТРЗ. Резултатът от
контактът е, че при позвъняването господинът е казал, че е обиден на
фирмата ни и затова не се явява на работа. На служителите не се правят
никакви удръжки. Абсолютно си спазваме Кодекса на труда. Не съм
уведомена за удръжки. Устни практики за ползване на отпуск нямаме.
Изрично се попълва молба, подписва се от служителя, дали се изпраща по
имейл, дали по вайбър, след получен подпис се получава платен или неплатен
отпуск, все пак работим с документи. През януари не съм наясно господинът
да е бил в отпуск и не съм виждала такива документи.
На въпроси на адв. Ч.:
СВИДЕТЕЛЯТ ТОДОРОВА: Имахме проверка от Инспекция по труда,
но дали е впоследствие, може би март и април, но след това е имало проверка
от Инспекция по труда, имам спомени за такова нещо. Заповедта за
уволнение се оформя от колежката ми ТРЗ.
Заповедите за отпуск се издават на база това, което декларира
служителят, след подписване на заповедта се въвежда в системата и
служителят ползва отпуск.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на свидетеля и освободи
същия от залата.
3
В залата се въведе другият допуснат свидетел при режим на довеждане
на ищеца за обстоятелствата, посочени в т. 1 от становището от 18.01.2023 г.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
НБО, на 60 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела
със страните, без родство с ищеца, бивш служител на ответното дружество.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК,
свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Ч.:
СВИДЕТЕЛЯТ О: От април 2016 г. до декември 2017 г. съм работил във
фирма Х. Бил съм колега на Г.. Имам впечатление върху организацията на
работа. След завръщане от даден курс в България ползвахме отпуск.
Обикновено се връщахме през събота или неделя, през нощта или през деня,
няма значение, както дойде, и си отивахме вкъщи. Едни колеги са от София,
други са от Пловдив, от Варна, от Бургас и т.н. Оставахме в отпуск, зависи от
уговорката, дали ще е месец, дали ще е 20 дни и при следващо тръгване на
курс или в т.нар. командировка в Европейски съюз, подписвахме разни
документи за инструктаж и отпуски и се оказа, че отпуските се оправяха със
задна дата. След отпуската се издават заповеди със задна дата. То в договора
е записано 25 дни работни платен отпуск, а през останалото време, годишно
аз съм бил примерно 3-4 месеца в отпуск и тези 25 дни не могат да се съберат
в тези 3-4 месеца. Всеки път е било различно в зависимост от уговорката.
Уговорката за заплащането е една твърда сума и това е, като по време на
отпуската тези пари не ти се дават. Ако съм работил в месеца 15 дни и ми се
дава половината от уговорената сума. Аз съм контактувал с тесен кръг хора.
Положението е едно и също. Информацията от картите трябва да се събира
един път месечно от фирмата, ако не и по-често и тя трябва да се съхранява в
управлението.
На въпроси на адв. П.:
СВИДЕТЕЛЯТ О: Ние правим смяната в Европа обикновено в петък.
Тръгваме с бус или друг транспорт в петък вечерта и обикновено се
прибираме събота или неделя. Хората от Бургас, Варна, Русе, Хасково се
прибират за там. Аз съм софиянец и си оставам тук. Събота и неделя не
работи фирмата. Процедурата беше такава – при следващо тръгване на курс
или командировка, тогава се подписваха всички документи, включително и
инструктажът. Уговорката си я правим устно, но документите се подписват в
офиса. Аз искам да седя три месеца, друг иска да седи два месеца.
Картата се издава от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и при поискване аз си предоставям картата и агенцията може
да извлече информация, защото тази информация се съхранява пет години ли,
две години ли, в този порядък, а във фирмата трябва да се съхранява отделно.
Дигиталната карта се издава за четири или пет години, а аз работя в три-
четири фирми.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на свидетеля и освободи
4
същия от залата.
АДВ. П.: Моля да бъде отменено определението по чл. 190 ГПК, защото
считам, че самият ищец е имал възможността с исковата молба, а и със
становището по определението за насрочване, да представи релевантната
информация, като я извлече от собствената си дигитална карта, поради което
считам, че е незаконосъобразно да бъдем задължавани да представяме
въпросната информация, доколкото сам ищецът би могъл да представи
съответната информация.
АДВ. Ч.: Възразявам, защото трябва да се види дали това, което е
отразено в техния информационен масив отговаря на това, което има моят
доверител.
СЪДЪТ, по искането на процесуалния представител на ответника за
отмяна на определението, с което съдът уважи доказателственото искане на
ищеца по чл. 190 ГПК намира, че не е налице основание за отмяна на същото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отмяна на
определението по реда на чл. 253 ГПК, с което същият е задължен по реда на
чл. 190 ГПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме на този етап други доказателствени
искания.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към спогодба.
За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.05.2023 г. от 10:30 часа, за която
дата и час страните – уведомени.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
12:03 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5