№ 239
гр. Плевен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214400500577 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение № 260171/ 26.02.2021г. постановено по гр.д.№ 8222/2019г.
Плевенски районен съд на осн. чл. 349, ал.2 от ГПК възложил в дял на В. В.
СТ. неподеляемия недвижим имот с административен адрес на имота
гр.Плевен ,ул.“*** „ №19, вх.В ет.3, ап.11 ,като заедно с това осъдил В.С. да
заплати на П. В. СТ. за уравнение на дела и сумата 28 650,00лв. , в срок от
шест месеца ,считано от датата на влизане на решението в сила,ведно със
законната лихва върху тази сума ,от датата на влизане на решението в сила до
окончателното и изплащане.
Осъдил също така П.С. да заплати на В.С. сумата 5098,74 лв. за направени
подобрения в имота ,като за разликата до предявения размер от 12 236,96 лв.
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение осъдил на осн. чл. 12 , ал.2 от ЗН В.С. да заплати на
П.С. сумата 1354,20лв. за извършено увеличение на наследството на А. С. , а
за разликата до предявения размер от 2708,40лв. отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан. Присъдил на всяка от страните и съответните
деловодни разноски съобразно този изход на спора.
Постъпила е в канцеларията на ПлРС на 23.03.2011г. въззивна жалба от В.
1
В. СТ. против решение № 260171/ 26.02.2021г. на РС-Плевен ,постановено
по гр.д.№ 8222 / 2019 г. Решението се обжалва в следните две негови части :
1. В частта по иска ,предявен от В.С. , по сметките по чл. 346 от ГПК , във вр.
с чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД и 2. В частта по иска по сметките по чл. 346 от ГПК във
вр. с чл. 12 , ал.2 от ЗН,предявен от П.С. .
Плевенски окръжен съд,след като е констатирал ,че в настоящия случай
РС-Плевен не е изпълнил задължението си по чл. 262 от ГПК да извърши
надлежна проверка на въззивната жалба,както за това дали същата има
нередовности по чл. 261 т. 4 от ГПК , така и за това дали не е просрочена , е
върнал делото за администриране на жалбата от РС-Плевен.
Указанията на ПлОС са изпълнени от РС-Плевен ,като е събрана
дължимата държавна такса от жалбоподателя за въззивната му жалба с оглед
цената на исковете по сметките по чл. 346 от ГПК.Освен това от приложените
от жалбоподателката писмени доказателства за изпращане на жалбата по
пощата ,се установява ,че това е станало на 22.03.2021г. ,т.е. в последния ден
на срока за въззивно обжалване на процесното решение .
С оглед на това се налага извод,че двуседмичният срок по чл. 259, ал.1 от
ГПК, броен по правилото на чл.60 ,ал. 4 от ГПК,който изтича на 22.03.2021г.
е спазен . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК
,поради което съдът е приел, че тя е редовна и допустима и поради това е
насрочил делото за нейното разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата е било направено на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК и
доказателствено искане за допускане при довеждане от жалбоподателктата на
двама свидетели ,които да установят съгласието на ответната страна за
извършване на СМР в делбения имот.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от противната страна
,според който въззивната жалба е неоснователна , а така също и искането за
разпит на свидетели е неоснователно ,тъй като на разпитаните пред първата
инстанция свидетели са били задавани такива въпроси .
Плевенски окръжен съд в определението си по реда на чл. 267 от ГПК е
приел ,че искането за допускане при довеждане от жалбоподателктата на
двама свидетели ,които да установят съгласието на ответната страна за
извършване на СМР в делбения имот не следва да бъде уважавано ,тъй като
не е налице сочената от жалбоподателката хипотеза на чл. 266, ал. 3 от ГПК
при която да не са били събрани допустими и относими към делото
доказателства, поради допуснати от ПлРС процесуални нарушения. Както
се вижда от протокола за проведеното на 17.09.2020г. съдебно заседание
,ПлРС изрично е постановил определение за оставяне без движение на
исковете по сметките предявени от двете страни по делото ,като е указал , че
следва да уточнят дали подобренията в имота са извършени със знанието и
съгласието на другата страна или със знанието и без противопоставянето на
другата страна ,тъй като от изявленията им в същото съдебно заседание е
2
станало ясно,че тези въпроси са спорни и следователно подлежат на
доказване. Поради това и в последващото писмено уточнение от В.С. чрез
пълномощника и адв.К. нееднократно се подчертава че ремонтните
дейности са ставали със знанието и съгласието на сестра и във връзка с
установяване на това твърдение са посочени и две свидетелки – Д.А. и Й.Г.
,които са били и разпитани в съдебно заседание пред ПлРС проведено на
13.10.2020.г. В т.вр. следва да се отбележи и това ,че в същото съдебно
заседание ПлРС отново е извършил изрично разпределение на
доказателствената тежест / стр. 106 от делото /като е посочил, че ищцата В.С.
следва да докаже ,че подобренията са извършени със знанието и без
противопоставянето на ответницата. Поради това Плевенски окръжен съд е
приел,че от първоинстанционния съд не са били допуснати процесуални
нарушения ,които да са довели до несъбиране на относими към спора гласни
доказателства.
При това положение ,изводите и на въззивната инстанция за фактическата
обстановка по делото следва да се направят въз основа на същите писмени и
гласни доказателства ,които са били събрани и обсъждани от ПлРС.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо решение , което се явява и правилно по съществото на спора в
едната обжалвана част-тази, касаеща предявеният от В.С. иска по сметките ,
но неправилно в другата обжалвана част ,касаеща предявеният от П.С. иск
по сметките , което налага неговата отмяна в тази част и постановяване на
друго решение по съществото на спора.
1.В частта по иска по сметките по чл. 346 от ГПК , по отношение на който
ПлРС е приложил нормата на чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд –Плевен
намира ,че първоинстанционният съд не е допуснал неправилна правна
квалификация на предявения от В.С. иск .На първо място ПлОС счита ,че за
определяне на правната квалификация на този иск е било достатъчно да се
посочи ,че се касае за искане по сметките ,уредено в чл. 346 от ГПК , а вече е
въпрос по съществото на спора съдът, след като извърши преценка на
събраните доказателства и установи правилно фактическата обстановка, да
определи в коя точно хипотеза на извършване на подобрения в съсобствения
недвижим имот попада конкретния случай и в зависимост от установеното
да приложи било чл. 30 , ал. 3 от ЗС /ако се установи ,че подобренията са
извършени със съгласието на другия съсобственик / , било чл. 59 от ЗЗД / ако
се установи ,че подобренията са извършени въпреки противопоставянето на
другия съсобственик или пък съобразно чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД / ако липсва
изричното съгласие на другия съсобственик за тяхното извършване ,но и няма
противопоставяне /. В т.см. следва да се отбележи ,че ако в искането си по
сметките съделителят –съсобственик на имота твърди ,че подобренията са
били извършени със съгласието на другия съсобственик ,но в хода на
3
съдебното дирене се установи ,че такова съгласие не е било дадено , а
напротив имало е противопоставяне на другия съсобственик на извършваните
подобрения ,то това не означава ,че съдът би следвало да отхвърли изобщо
предявеното искане по сметките като неоснователно , а ще следва да го уважи
до определен размер съобразно правилата на неоснователното обогатяване -
чл. 59 от ЗЗД, но не и съобразно чл. 30 , ал. 3 от ЗС. Поради това ПлОС
намира ,че в случая не се касае за неправилно определяне на правната
квалификация на искането по сметките , предявено от съделителката В.С. от
РС-Плевен , а до законосъобразна дейност на решаващия съд по прилагането
на относимата към казуса материалноправна норма,което се извършва
именно с решението на съда по съществото на спора.
При това следва да се посочи ,че в случая ,както се вижда от протокола за
проведеното на 17.09.2020г. съдебно заседание ,ПлРС изрично е постановил
определение за оставяне без движение на исковете по сметките, предявени от
двете страни по делото ,като е указал , че следва да уточнят дали
подобренията в имота са извършени със знанието и съгласието на другата
страна или със знанието и без противопоставянето на другата страна ,тъй
като тези въпроси не са били достатъчно ясни от първоначалната молба с
която е предявено искането ,а от изявленията им в същото съдебно заседание
е станало ясно,че тези въпроси са спорни и следователно подлежат на
доказване. Поради това и в последващото писмено уточнение от В.С. чрез
пълномощника и адв.К. нееднократно се подчертава,че ремонтните дейности
са ставали със знанието и съгласието на сестра и във връзка с установяване на
това твърдение са посочени и две свидетелки – Д.А. и Й.Г. ,които са били и
разпитани в съдебно заседание пред ПлРС проведено на 13.10.2020.г. В т.вр.
следва да се отбележи и това ,че в същото съдебно заседание ПлРС отново е
извършил изрично разпределение на доказателствената тежест / стр. 106 от
делото /като е посочил, че ищцата В.С. следва да докаже ,че подобренията са
извършени със знанието и без противопоставянето на ответницата.В т.см.
Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен не е допуснал никакви
съществени процесуални нарушения при разглеждане на искането на В.С.
,като е приел за разглеждане искането и по чл. 346 от ГПК по сметките/а не е
разгледал някакъв непредявен иск ,както счита жалбоподателката /, извършил
е правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в
процеса и е изследвал именно релевантните за правилното решаване на спора
обстоятелства.Тези обстоятелства са : дали В.С. е извършила подобрения в
съсобствения недвижим имот и какви са те ? ; дали ги е извършвала
променяйки намерението си да владее целия недвижим имот за себе си ,или
ги е извършвала в качеството на държател на частта на другия съсобственик
?/впрочем самата В.С. не твърди да е завладяла частта на П.С./ ; дали е
получила съгласието на другия съсобственик за извършване на подобренията
или пък такова съгласие не е било дадено ,или пък подобряването на имота е
ставало с противопоставянето на другия съсобственик .
При това РС-Плевен е извършил правилна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства в резултат на което е стигнал до правилния
4
извод, че В.С. е извършила подобрения в съсобствения недвижим имот,без да
е проявявала намерение да владее целия имот за себе си,т.е. не е
отблъсквала владението на сестра си ,както и че е извършвала тези
подобрения без да има съгласието на сестра си П.С. , макар и да не е налице
изрично противопоставяне от нейна страна. Този извод според ПлОС напълно
е обоснован на свидетелските показания на Д.А. и Й.Г. ,от които може да се
прави извод,че В.С. е уведомявала сестра си П.С. за предприетия и извършен
ремонт през 2013г. постфактум , като и е изпращала снимки от вече
предприетите или извършени работи, а по отношение на ремонтните работи
,предприети през 2019г. самата В.С. признава ,че са извършени без знанието
на сестра и ,тъй като били влошили отношенията си , и че я е уведомила
постфактум. В резултат на това РС- Плевен е приел ,че отношенията между
съсобствениците в конкретния случай следва да се уредят по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие и по –конкретно в хипотезата на чл.
61 , ал.2 от ЗЗД ,доколкото е безспорно ,че работата е била предприета от В.С.
и в неин собствен интерес. В такъв случай П.С. следва да отговаря до
размера на обогатяването и , т.е. ще дължи по –малката сума измежду
направените от В.С. разходи и размера на обогатяването на другия
съсобственик,което пък предполага да се изследва увеличената стойност на
имота ,която се определя съгласно разясненията ,дадени в т.ІІ.6 от ППВС №
6/ 27.12.1974г. по гр.д.№ 9/74г.
Приетото от ПлРС разрешение на този спорен въпрос е изцяло в
съответствие с указанията , дадени в ТР № 85/ 2.12.1968 г. по гр.д. 1498
1968г. на ОСГК и с частично отменящото го ППВС № 6/ 27.12.1974г.,както и
с трайната съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК по тези въпроси ,която
намира израз в цитираните и от РС-Плевен решения № 339/ 10.10.2011г. по
гр.д.№ 1072/ 2010г. на ВКС І г.о. ; решение № 820/ 20.09.2011г. на ВКС по
гр.д.№ 1009/ 2009г. І г.о. ; решение № 487/ 30.11.2011г. по гр.д.0 1503/ 2010г.
Поради това ,като е приел, че искането на В.С. по чл. 346 от ГПК следва да
бъде уважено до размера на половината от сумата с която се е увеличала
стойността на имота / ½ от 10197,47лв./ ,която се равнява на 5098,74лв.,
Плевенски районен съд е постановил правилно решение по съществото на
този спор. Плевенски окръжен съд изцяло споделя съображенията на РС-
Плевен ,че върху тази сума не се начислява ДДС.Увеличената стойност на
имота поначало представлява една величина/ а не следва да се дава в два
варианта –с ДДС и без ДДС/ , тъй като увеличаването стойността на имота
вследствие на извършени подобрения в него не представлява облагаема по
ЗДДС сделка. Поради тези съображения в тази обжалвана част –с която ПлРС
е осъдил П.С. да заплати на В.С. сумата 5098,74 лв. за направени подобрения
в имота ,като за разликата до предявения размер от 12 236,96 лв.е отхвърлил
иска като неоснователен и недоказан,решението на ПлРС следва да бъде
потвърдено.
2.По искането по сметките ,направено от П.С., Плевенски окръжен съд
намира ,че в тази част обжалваното решение на ПлРС е неправилно и тази
5
неправилност се дължи както на неправилна преценка на събраните
доказателства ,така и на неправилно приложение на материалния закон, а и
несъобразяване на съдебната практика. Претенцията на П.С. се основа на
чл.12 , ал.2 от ЗН ,който дава право на сънаследник,който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден
по друг начин ,да иска при делбата да се пресметне това увеличение и да им
се даде в имот или пари. Тази претенция е обоснована със следните,
извършени от нея , приживе на наследодателката, работи по жилището :
-поставяне на ПВЦ дограма на две стаи от жилището и на терасата през 2007г.
-направа на вътрешна и външна изолация на цялото жилище през 2010г.
-поставяне на два бр. сенника през 2009г.
Поставянето на два бр. сенника ,според ПлОС ,обаче , не се установява да е
извършено със средства на П.С. .Нейното твърдение в това отношение не се
подкрепя нито от представените писмени доказателства,тъй като във фактура
№ ***/ 16.02.2009г. като получател на стоката е посочена А. П. И. /
наследодателката / , а не самата П.С. , а другият документ –складова
разписка изобщо не съдържа име нито на получател ,нито на платец ,нито
друга информация за възложител на поръчката . Самият факт,че въпросната
разписка се намира в държане на П.С. не е достатъчен, за да обоснове извода
,че тя е заплатила цената на сенника. От показанията на разпитания свидетел
Н.Х. също така не може да се извлекат доказателства ,че въпросните сенници
са заплатени именно от П.С.. Действително свидетелят Х. сочи ,че П.С. е
пращала много пари на майка си ,но уточнява ,че той заедно с майка и А. И.
са и / на П. / гледали детето, и поради това не може да се приеме ,че
изпращаните от П.С. пари са отишли именно за направата на процесните
сенници , а не са били изразходвани за издръжката на детето на самата П.С..
Сходни съображения важат и по отношение на твърдяната от П.С. вътрешна и
външна изолация на жилището за която няма никакви писмени доказателства
,че средствата са били осигурени от П.С. , а не от майка и напр. ,а такива
доказателства не се съдържат и в свидетелските показания на Н.Х. по
изложените по-горе съображения –че той не установява изпращаните от П.С.
пари от работа в чужбина да са били използвани именно за направата на тази
изолация.
Що се отнася до изработката и монтажа на ПВЦ дограма и монтаж на
венециански щори приживе на наследодателката ,то в това отношение е
представена фактура № **********/ 06.07.2007г. за извършването на тези
видове работи на обща стойност 3584лв. и доколкото в тази фактура като
получател е посочена именно П. В. СТ.,то има основание да се направи извод
,че са били заплатени именно със средства на самата П.С.. За да се признае
,обаче ,че извършването на тези видове работи представлява подобрение на
един имот,което увеличава неговата стойност , следва да се имат предвид
условията на които трябва да отговарят тези видове работи за да се признаят
за подобрение ,които условия са посочени в т.ІІ. 6 и 8 от ППВС №6/
6
27.12.1974г. по гр.д.№ 9/74г. на Пленума на ВС, а именно- „че увеличението
се заплаща,доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му и че „ движимостите ,които могат да бъдат отделени без
съществено увреждане имота ,не подлежат на заплащане ,тъй като не
представляват подобрение“. В т.вр. относно поставената със средства на П.С.
ПВЦ дограма през 2007г. приживе на наследодателката ,се установява ,че
впоследствие при ремонта , извършен през 2019г. тя е била премахната ,
като е била поставена изцяло нова дограма както на стаите ,така и на
терасата,която преди това е била със старо остъкление с винкелна рамка. Този
извод може да се направи при съвместната преценка на показанията на
свидетелките Д.А. и Й.Г., заедно с допълнителното заключение на СТЕ
,извършена от в.л. С.С. в което се сочи ,че дограмата на двете стаи и на
остъклението на терасата е еднотипна – с еднакви профили ,стъклопакет
,панти и дръжки ,което означава ,че е поставяна в един момент и това
съответства на показанията на свидетелката Горанова ,че през 2019г. е била
подменена дограмата ,тъй като старата се била износила и духало в
жилището. Поради това съдът приема ,че дограмата ,която е била поставена
със средства на П.С. вече не е налична към момента на постановяване на
решението на РС-Плевен и в т.см.не може да се третира като подобрение
,което увеличава стойността на имота.
По отношение на венецианските щори и сенниците,съдът приема ,че се
касае за движимости , които могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота,поради което те също така не следва да се считат за
подобрение, увеличаващо стойността на имота.
Поради това ПлОС намира,че претенцията на П.С. по чл. 12, ал.2 от ЗН не е
основателна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 260171/ 26.02.2021г. ,постановено по
гр.д.№ 8222/2019г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА с която РС-Плевен
е осъдил на осн. чл. 12 , ал.2 от ЗН В.С. да заплати на П.С. сумата 1354,20лв.
за извършено увеличение на наследството на А. С.,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от П. В. СТ. иск
по чл.12, ал.2 от ЗН за осъждане на В. В. СТ. да и заплати сумата 1354,20лв.
за извършено увеличение на наследството на А. С..
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 260171/ 26.02.2021г.,
постановено по гр.д.№ 8222/2019г. на Плевенски районен съд в другата му
обжалвана ЧАСТ с която е осъдена П. В. СТ. да заплати на В. В. СТ. само
сумата 5098,74 лв. за направени подобрения в имота ,като за разликата до
7
предявения размер от 12 236,96 лв. е отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8