Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………
……….……....... г., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1522/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от И.А. ***, срещу Решение № 2153-03-88 от 17.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ -
Варна, с което е отхвърлена жалбата на А. с вх. №1012-03-302/17.05.2022 г.
срещу Разпореждане № **********/28.02.2022
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /ПО/
при ТП - Варна на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявление на А. с вх. № 2113-03-2750 от
27.09.2021 г.
С жалбата се настоява, че
административният акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с
материалния закон. Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението за
отпускане на лична пенсия за оспорващия е изпълнено законовото условие,
установено в чл. 68, ал. 3 КСО, за наличие на минимум 15 години действителен
осигурителен стаж. Оспорващият се позовава се на чл. 81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г. (отм., ДВ,
бр. 21 от 17.03.2000 г.) и § 9, ал. 1 ПЗР на КСО и на трайно възприетото в
съдебните решения на Върховния административен съд на РБ в този смисъл. Сочи се, че със създаване разпоредбата на
т. 12 в § 1, ал. 1 ДР на КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.)
не е отпаднало задължението на държавата да зачете времето на редовната военна
наборна служба за действително отработен осигурителен стаж. Искането е да се
отмени оспореното решение и разпореждането за отказ и преписката да бъде
върната на органа за ново произнасяне по заявлението на оспорващия за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се присъждане на
направените от оспорващия разноски по делото. С писмена молба оспорващият, чрез
адв. Г.С., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като се
позовава на константната практика на Върховния административен съд.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ
– Варна чрез процесуалния си представител – гл.ю.к. Е. Л., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Искането е съдът да я отхвърли.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се
установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата
на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима.
Оспорването е в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. Съобщението за решението на
Директора на ТП на НОИ Варна е получено от жалбоподателя на 21.06.2022 г. –
известие за доставяне на л. 9 от делото, а жалбата е депозирана на 29.06.2022
г., предвид клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото. Оспорващият е адресат
на решението, което е неблагоприятно за него, респ. налице е изискуемия правен
интерес от оспорването.
Административното производство е
започнало по повод подадено заявление вх. № 2113-03-2750/27.09.2021 г. (л. 1 и
л. 2 от адм. преписка) от И.А.А., с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда
на чл. 68, ал. 3 КСО. Към заявлението са приложени доказателства,
удостоверяващи неговия трудов и осигурителен стаж в предприятията „Монтажи -
Варна“ АД /от 19.01.1976 г. до 05.12.1978 г./
и в „Домостроене Инженеринг“ АД – гр. Варна /от 05.12.1978 г. до
24.07.1989 г./. Посоченият трудов и осигурителен стаж е определен като такъв от
ІІ категория труд и е в размер на 13 г., 05 м., 29 дни. Към заявлението от
27.09.2021 г. е приложено и Удостоверение № 3003 от 30.05.2019 г., издадено от
Държавна Агенция „Архиви“ към Дирекция „Държавен военоисторически архив“ гр.
Велико Търново за отбиване от оспорващия
на наборна военна служба в частите на Българската армия в периода от 14.09.1973
г. до 03.11.1975 г. Прослуженото време в армията от 02 г., 01 м., 20 дни е
признато от Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ за положен труд от ІІІ
категория при определяне на общия осигурителен стаж на заявителя.
С Разпореждане № **********/28.02.2022 г. (л. 17 от
адм. пр.) Ръководителят на ПО при ТП - Варна на НОИ е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО.
Прието е, че към датата на подаване на заявлението – 27.09.2021 г., И. А. е на
възраст 68 г., 00 м. и 28 дни, с което е изпълнена първата от предвидените в
приложимата разпоредба материални предпоставки за отпускане на лична пенсия по
посочения ред. Отказът е мотивиран с това, че не е налице втората материална
предпоставка, визирана в закона – да е налице действителен осигурителен стаж от
най-малко 15 години. Според органа, макар прослуженото в редиците на
Българската армия време от 02 г., 01 м., 20 дни да е признато за общ
осигурителен стаж, същото не представлява действителен стаж по смисъла на т. 12
от § 1 на ДР на КСО. Пенсионният орган се позовава и на изменението на чл. 15,
ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, прието с ПМС №
60/30.03.2017 г., според което при преценяване на правото на пенсия по чл. 68,
ал. 3 КСО осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд. При тези
съображения действителният осигурителен стаж на заявителя И. А. е изчислен в
размер на 13 г., 05 м. и 29 дни, т.е. по-малко от 15 години.
Разпореждането (съобщено на А. на 05.05.2022 г. –
известие за доставяне, л. 18 от адм. пр.) е оспорено по административен ред с
жалба вх. № 1012-03-302 от 17.05.2022 г. с искане за отмяната му като
незаконосъобразно.
С Решение № 2153-03-88 от 17.06.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ Варна жалбата на И. А. А. е отхвърлена като неоснователна. Прието
е, че времето, прослужено в редовете на Българската армия, считано от
14.09.1973 г. до 03.11.1975 г., правилно е зачетено като осигурителен стаж към
общия такъв, но с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, той не представлява
действителен осигурителен стаж по смисъла на т. 12 от § 1 на ДР на КСО, тъй
като жалбоподателят не е полагал действително труд по трудово, служебно или
друго правоотношение, за което да е бил задължително осигурен за инвалидност,
старост и смърт, както и не е подлежал на задължително осигуряване за своя
сметка, съответно – не е внасял дължимите осигурителни вноски.
Процесното решение е предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство.
С Разпореждане № 8871/06.07.2022 г. и Разпореждане №
9757/27.07.2022 г. съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства по отношение
надлежното оправомощаване на Т. Т.да издава решение от рода на процесното,
както и че не представя доказателства за отсъствието на титуляря –Директора на
ТП- Варна на НОИ Д.С.А.. За компетентността на органа, издал решението,
ответникът представя Заповед № 1130-03-18#1 от 31.01.2020 г. на Директора на
ТП- Варна на НОИ и Заповед № 14202 от 07.06.2022 г. на Управителя на
Националния осигурителен институт. Същите ще бъдат коментирани подробно по-долу
в решението.
Въз основа на тези фактически установявания, се
налагат следните изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, в кръга
на служебния съдебен контрол за законосъобразност съдът извършва пълна проверка
на обжалвания административен акт, като не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146. По аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК съдът следва да обяви
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Разпореждане № ********** от 28.02.2022 г. на
Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ е от актовете, чийто ред за оспорване
е посочен в чл. 117 КСО - по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО.
Според ал. 3, изр. І на цитираната правна новела, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. От изложеното следва, че
компетентен да издава решения от рода на оспореното в настоящото съдебно
производство е директорът на съответното териториално поделение на НОИ, който в
разглеждания случай е Директорът на ТП – Варна.
Оспореното решението е издадено на 17.06.2022 г. от Т.Т
на длъжност Началник на отдел „Административен“ в ТП – Варна на НОИ, като
ответникът сочи, че решението е постановено от Т.въз основа на Заповед № 1130-03-18#1/ 31.01.2020 г. на Директора на ТП-
Варна на НОИ, приложена на л. 23 от делото.
Със Заповед № 1130-03-18#1/ 31.01.2020 г. Директорът
на ТП – Варна на НОИ е определил Т.И. Т.– Началник на отдел „Административен“ в
ТП – Варна на НОИ да издава и подписва решения по чл. 117, ал. 3 КСО, в случай
на отсъствие на Директора на ТП – Варна на НОИ. В случай на едновременно
отсъствие на директора на ТП – Варна на НОИ и на Т.И.Т., с посочената заповед е
определен Ч.С.Ч. – Началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП –
Варна на НОИ, който да издава и подписва решенията по чл. 117, ал. 3 КСО.
Същевременно със Заповед № 14202 от 07.06.2022 г. (л.
24 от делото) на Управителя на НОИ е разрешено на Д.С.А., на длъжност Директор
на ТП – Варна на НОИ, да ползва платен годишен отпуск в размер на 8 работни
дни, считано от 15.06.2022 г. до 24.06.2022 г., включително. Със същата заповед
е определен и служителят, който следва да замества титуляра на длъжността
Директор на ТП – Варна на НОИ до завръщането му, и това е Ч.С.Ч. – началник на
отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП - Варна на НОИ.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/ при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения
се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от
състава на съответната администрация. Нормата е доразвита в следващата алинея
(ал. 2, изр. І) на същата правна новела, според която заповедта за заместване
се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения
ръководител. Съгласно чл. 37, ал. 5, т. 10, б. „а“ КСО Управителят на НОИ
упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните
служители Анализът на цитираните разпоредби сочи, че компетентен да издаде
заповед за заместване при отсъствие на държавен служител в НОИ е органът по
неговото назначаване.
При отсъствие на лицето, изпълняващо длъжността
директор на съответното териториално поделение на НОИ, компетентен да издаде
заповед за неговото заместване по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗДСл е Управителят
на НОИ. Именно това е направено със Заповед № 14202 от 07.06.2022 г. като
едновременно с разпореждането, с което е разрешил на Директора на ТП – Варна на
НОИ да ползва платен годишен отпуск за периода от 15.06.2022 г. до 24.06.2022
г., включително, Управителят на НОИ е определил и конкретен служител от същата
териториална структура, който да замества директора до завръщането на титуляра,
а именно определен за заместващ е Ч.С.Ч. на длъжност началник на отдел
„Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП – Варна на НОИ.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 2, изр. І ЗДСл е
императивна. Тя не позволява друг ред за определяне на заместник на отсъстващ
служител (при липса на длъжност заместник). Нито ЗДСл, нито КСО, нито Правилата
за организацията на работата в НОИ предвиждат възможност в конкретната хипотеза
за делегиране на правомощия на друг служител в структурата на НОИ, като не е
предвидена и възможност Директорът на ТП на НОИ да определя кой да го замества.
Оправомощаването на Т.И. Т.на длъжност Началник на
отдел „Административен“ в ТП – Варна на НОИ с приложената на лист 23 от делото
Заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, на
която се е позовал издателят на оспореното Решение № 2153-03-88/17.06.2022 г.,
не е в състояние да породи целените с издаването ѝ правни последици.
Издателят на оспореното решение Тодор И. Т.не е компетентен да издава актове от
рода на оспорения в настоящото съдебно производство. Легитимен заместник на
титуляря на длъжността Директора на ТП – Варна на НОИ към датата на издаване на
оспорваното решение е определеният със заповедта на Управителя на НОИ Ч.С.Ч.Компетентността
в административното право е винаги законоустановена. Липсата на компетентност у
издателя на оспорвания в настоящото производство административен акт
представлява особено съществен порок на акта и е основание за обявяване на
нищожността му.
Независимо
от горния извод, следва да се посочи и че неправилно е приложен материалният
закон.
Спорен се явява въпросът относно наличието на
действителен трудов стаж от минимум 15 години, съгласно изискванията на чл. 68,
ал. 3 КСО. Посочената разпоредба по същество представлява изключение от общите
правила за пенсиониране, като създава възможност лицата, които нямат право на
пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, при навършване на съответната
възраст над 65 години и при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж
да получат такава, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Не се спори, че към дата на подаване на заявлението –
27.09.2021г., необходимата възраст за придобиване право на пенсия по посочения
ред е 66 години и 08 месеца (каквато възраст се изисква съгласно чл. 15, ал. 3,
т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), а жалбоподателят И. А. А.
е имал навършена възраст 68 години, 0 месеца и 28 дни, т.е. към 27.09.2021 г. е
била налице първата предпоставка за отпускане на лична пенсия по посочения ред.
Спорът основно е относно наличието на втората
предпоставка – 15 години действителен осигурителен стаж и по-конкретно - дали
времето от 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г., през което И. А. е отбивал наборна
/редовна/ военна служба в Българската армия (предвид Удостоверение обр. 1 с
изх. № 3003/30.05.2019 г на Дирекция "Държавен военноисторически
архив"-гр. Велико Търново при ДА "Архиви"), следва да бъде
зачетено като "действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл.
68, ал. 3 КСО?
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО,
дефинираща понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
времето от 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1
ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31
декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към спорния период разпоредба
на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ изслужената
наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната
служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили /чл. 9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр.
13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г./. Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж
по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни
основания за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната,
непротиворечива и многобройна съдебна практика на ВАС - Решение № 5451 от
07.06.2022 г. по адм. д. № 707/2022 г., Решение № 4900 от 20.05.2022 г. по адм.
д. № 1392/2022 г., Решение № 3591 от 14.04.2022 г. по адм. д. № 11256/2021 г.,
Решение № 2401 от 15.03.2022 г. по адм. д. № 10914/2021 г. и много други.
В случая времето на изслужената наборна служба от
оспорващия неправилно не е зачетено от ответника като действителен осигурителен
стаж. Като е отказал да зачете този стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона.
При правилно прилагане на закона към установените от
писмените документи към заявлението факти и обстоятелства,
контролноотменителният административен орган, както и пенсионният такъв е
следвало да отчетат като действителен осигурителен стаж и периода от 14.09.1973
г. до 03.11.1975 г. в размер на 2 години, 1 месец и 29 дни, през който А. е
служил на редовна (наборна) военна служба. С този период общо времето на действителния
осигурителен стаж на оспорващия И. А. А. възлиза общо на над 16 години, които
са повече от минимално изискуемите от закона 15 години действителен стаж. Това
обосновава крайния извод на настоящия състав на съда, че към момента на подаване
на заявлението – 27.09.2021 г., за И.А. са били налице кумулативно изискуемите
предпоставки и той е имал право да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
От изложеното по-горе се налага извод, че оспореното решение
е постановено в несъответствие и с материалноправните норми, въпреки че същото
е в изискуемата форма и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наличието на по-радикален порок, какъвто се явява липсата на
компетентност у издателя на административния акт, „поглъща“ тази негова
незаконосъобразност и налага съдебното производство да приключи с решение, с
което да бъде прогласена нищожността на оспореното решение по чл. 117, ал. 3 КСО.
Доколкото обжалваното пред съда решение е нищожен акт
поради некомпетентност, на основание чл. 173, ал. 2 АПК административната
преписка следва да се изпрати на Директора на ТП – Варна на НОИ за ново
произнасяне от компетентен орган и при съобразяване със задължителните указания
по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
При този изхода на спора, своевременно направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На
основание чл. 143, ал. 1 АПК, § 1, т. 6 ДР на АПК и чл. 33, ал. 2 КСО, следва
НОИ да бъде осъден да заплати на жалбоподателя И.А.А. сумата в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 172 и чл. 173, ал. 2 и ал. 4 АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2153-03-88 от 17.06.2022
г., постановено от Т.И.Т., в качеството му на заместващ Директора на ТП – Варна
на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-302/17.05.2022
г. от И.А.А. с ЕГН ********** *** срещу Разпореждане № ********** от 18.02.2022
г. на Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ.
ИЗПРАЩА административната преписка на
Директора на ТП – Варна на НОИ за ново произнасяне по жалба с вх. № 1012-03-302/17.05.2022
г. от И.А.А. с ЕГН ********** *** срещу Разпореждане № ********** от 18.02.2022
г. на Ръководителя на ПО при ТП - Варна на НОИ, съгласно дадените задължителни
указания в мотивите на решението относно компетентността, тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на И.А.А. с ЕГН ********** *** сумата в размер от 500 /петстотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: