Решение по дело №9767/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261675
Дата: 8 юни 2021 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330109767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         № 261675                  08.06.2021 г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9767 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ и член 224, ал. 1 КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от  А.К.С., ЕГН ********** срещу ЕТ „********“ с ЕИК *****за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 610 лева, представляваща неплатено обезщетение при уволнение при съкращаване в щата за един месец/ след извършено и допуснато изменение в размера на иска/, както и сумата от 145 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,  законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на осн. член 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с уговорено ОМВ от 610 лева. Твърди, че за след прекратяване на ТПО исковите суми не му били заплатени.

Ето защо се моли да бъде осъден ответника да му заплати така посочените суми.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, от когото е постъпил писмен отговор в едномесечния срок. Твърди се, че исковите суми бил платени. Ангажира писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор, удостоверение обр. УП-3, се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което  е било прекратено, като доколкото ответникът не оспорва основанието за прекратяването му, следва да се приеме, че ТПО е прекратено на посоченото от ищеца основание- съкращаване в щата. Уговореното между страните трудово възнаграждение е в размер на 610 лева, по силата на представеното ДС към трудовия договор.

От представената от ищеца служебна бележка от АЗ с изх. № ******* от 03.07.2020г. се установява, че в периода 28.04.2020г. – 10.06.2020г. ищецът е бил регистриран като безработен, с оглед на което обстоятелството, че е останал без работа един месец след уволнението се явява доказано.

Представена е молба от ищеца до ответника, с която последният е бил надлежно поканен да изплати обезщетението за оставане без работа, която молба не е била оспорена от ответника, с оглед на което следва да се счете, че работодателят е изпаднал в забава за плащането му. Размерът на обезщетението по член 222, ал. 1 от КТ е установено от вещото лице З. М., от което е видно, че размерът му възлиза на 613,66 лева, колкото е начисленото БТВ за последния пълен работен месец. Според заключението на в.л. С., което не  е било оспорено от страните ищецът не е подписал ведомостта за заплати за м. април 2020г.

Според изготвената ССЕ с вещото лице З. М. размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни възлиза на 139,47 лева брутна сума, която е била заплатена по банков път: на 13.07.2020г., преди завеждане на делото, сумата от 110 лева и на 22.10.2020г. сумата от 30 лева.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 222, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното обезщетение при уволнение поради съкращаване в щата за един месец, е необходимо ищецът да установи, че ТПО е прекратено на основание съкращаване в щата, че е останал без работа един месец след прекратяването му и неговия размер. Тези предпоставки са установени надлежно с оглед на което искът като основателен и доказан ще се уважи.

За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е необходимо ищецът да установи, че ТПО е прекратено и че има право на платен годишен отпуск за 5 работни дни. Тези предпоставки са установени надлежно, но с оглед извършеното плащане на обезщетението по член 224, ал. 1 КТ от ответника, преди завеждане на исковата молба в съда на сумата от 110 лева и 30 лева в хода на процеса,  искът ще се отхвърли.

На ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата от 610 лева, тъй като вземането е лихвоносно и такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.

С оглед изхода на спора на адв. А.П. на осн. член 38, ал. 1,т .2 от Задв ще се присъди адв. възнаграждение от 300 лева по единия иск, този по член 222, ал. 1 КТ.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 50 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ.

Така мотивиран, съдът 

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЕТ „**********“ с ЕИК *****  да заплати на  А.К.С., ЕГН ********** сумата от 610  лева, представляваща неплатено обезщетение при уволнение на основание - съкращаване в щата за един месец, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г. до окончателното плащане на дължимата сума, като отхвърля иска за заплащане на сумата от 145 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г. до окончателното плащане на дължимата сума, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ЕТ „******* ******“ с ЕИК ****** да заплати на адв. А.П. адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата в размер 300 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „*******“ с ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.   

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните. 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.