№ 1995
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330205003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „*****” ЕООД, седалище и адрес на
управление : ****, представлявано от М.М. против Наказателно
постановление № 16-003083 от 22.06.2021 г., издадено от Дирекция „*****”
Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.415, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500
лв.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
юриск. В.Шиков, който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от началник
отдел „******” Н.К., която счита, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
След сигнал на О.А.М., чието трудово правоотношение с жалбоподателя
било прекратено, считано от 06.08.2019 г., била извършена проверка от
инспектори в Дирекция „*****”, за която е съставен Протокол №
2026054/16.09.2020 г., в който били дадени задължителни предписания на
проверяваното лице. В т. 1- т.6 от протокола било предписано на
проверяваното дружество в качеството му на работодател да изплати на О.М.
трудовото възнаграждение за извършена работа, начислено във ведомостта на
служителите за месец март 2019 г. до месец август 2019 г. съгласно чл.128, т.2
от Кодекса на труда в срок до 15.10.2019 г. При последваща контролна
проверка е констатирано, че дружеството жалбоподател не е изпълнило
даденото му предписание по т.3. В резултат на това бил съставен АУАН, въз
основа на който е издадено процесното Наказателно постановление № 16-
003083 от 22.06.2021 г., издадено от Дирекция „*****” Пловдив, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда .
От страна на работника бил предявен иск за заплащане на трудовото
възнаграждение с правно основание чл.128 т.2 от КТ на 10.11.2020 г., за което
било образувано гр.д.№ 15001/2020 г. по описа на РС Пловдив, I гр.с.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на Р.Ц.М..,
заверено копие на протокол № 2026054/16.09.2020 г., призовка до
дружеството от 29.03.2021 г. за предоставяне на документи и даване на
обяснения,обяснителна записка от управителя на дружеството.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят Р.Ц.М..
потвърди направените в съставения от него акт констатации. Показанията на
свидетеля са в съответсвие с писмените доказателства по делото.
Установява се от притетите по делото писмени доказателства, че трудовото
правоотношение на работника О.А.М. с дружеството жалбоподател е било
прекратено, считано от 06.08.2019 г.
Към материалите от административнонаказателната преписка е представен
и съставеният Протокол № 2026054/16.09.2020 г., в който са били дадени
задължителни предписания на проверяваното лице, вкл. и да заплати
2
трудовото възнаграждение на работника. От съдържанието на съставения
протокол се установява, че срокът на предписанието е бил до 15.10.2021г.
От постъпилата информация от РС-Пловдив по гр.д.№ 15001/2020 г. по
описа на РС Пловдив, I гр.с. се установява, че работникът е предявил иск за
заплащане на неизплатените му трудови възнаграждения, за което преди това
е сигнализирал Дирекция ***** Пловдив на 10.11.2020 г.
Представено е от страна на жалбоподателя и е прието по делото като
писмено доказателство и решение по гр.д.№ 15001/2020 г. по описа на РС
Пловдив, I гр.с.
С оглед събраните доказателствасъдът прие следното от правна страна :
Дружеството е санкционирано на основание чл.415, ал. 1 от КТ заради
неизпълнение на предписание, което е имало задължение да изпълни в
указания му от служителите на инспекцията по труда срок.
До указания му съгласно предписанието срок 15.10.2020 г. дружеството не
е изпълнило предписанието.
При издаването на предписанието важи ограничението, предвидено в
чл.404, ал.3 от КТ, според която разпоредба задължително условие за
допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като
предписанието е дадено, изискването е да не е предявен иск пред съда.
Последното обстоятелство е изключващо основание предписанието да бъде
изпълнено.
Такъв иск е бил предявен от работника на 10.11.2020 г.
Към датата на предявяване на предписанието такъв иск не е бил предявяван
за разглеждане пред граждански съд, поради което ограничение за издаването
му е нямало.
Такъв иск не е бил предявен и в срока на действие на предписанието,
поради което и дружеството не е било освободено от изпълнението на това
предписание в срока на действие на предписанието.
Органите на инспекцията по труда са тези, които следва да следят за
спазване на изискването по чл.404, ал.3 от КТ, доколкото всички техни
действия следва да се основават на принципа на законност.
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на предписанието, като
3
датата на неизпълнението му е след изтичане на дадения за изпълнение срок.
Работодателят е в неизпълнение в първия ден след този срок, както правилно
е било отбелязано и в наказателното постановление.
Налице е неизпълнение на предписанието от страна на дружеството по т.3,
което е основание за санкционирането му на основание чл.415, ал.1 от КТ.
Налице е правилно приложение на материалния закон и на съответната на
нарушението санкционна норма. Определената и наложена на жалбоподателя
имуществена санкция е в минимален размер и отговаря на изискванията на
чл.27 от ЗАНН.
Не се споделят възраженията от страна на пълномощника на
жалбоподателя, че принудителни административни мерки могат да се издават
при условията на съществуващо правоотношение,като това правило е
безусловно. Съгласно чл.404, ал.1 т.12 от КТ за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство на
законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат следните принудителни административни мерки - да дават
задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения. Следователно даването на
предписание за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения след
прекратено трудово правоотношение е законово регламентирано правомощие
на Инспекцията по труда, което се осъществява посредством нейните органи.
Без съмнение, работникът, чието правоотношение е прекратено по негово
искане поради неизплащане на трудовото му възнаграждение, има правен
интерес да сезира както органите на Дирекция *****, с оглед постигане на
бързина работодателят да бъде задължен да изплати възнаграждението, но от
друга страна има правен интерес и да предяви иск пред съда, като иска освен
главницата и лихва за неизплащане на възнаграждението в срок, освен това
производството е безплатно за ищеца. Осъждането на работодателя да
заплати дължимо трудово възнаграждение на работника не представлява
санкциониране, а присъждане със сила на пресъдено нещо да изпълни
4
основно трудово задължение, което дължи на работника.
Гражданската отговорност на работодателя не изключва
административноказателната отговорност, която следва да бъде реализирана
при неизпъленние на разпоредбите на трудовото законодателство.
При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно
постановление съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица,
спазени са сроковете за издаването им, предвидени в чл.34 от ЗАНН,
нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
организира защитата си, което същият е реализирал в пълен обем.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна
следва в тежест на дружеството жалбоподател да бъдат възложени сторените
по делото разноски. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в процесуално
представителство, осъществено в едно съдебно заседание както и че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003083 от
22.06.2021 г., издадено от Дирекция „*****” Пловдив, с което на „*****”
ЕООД, седалище и адрес на управление : ****, представлявано от М.М., ЕИК
***** за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от М.М., ЕИК ***** да заплати на ***** сумата от 80.00 лв.,
5
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6