М О
Т И В И
Производството
е образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, на
основание чл. 83б ал.1 т.1 ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на „Б. Т. ***“
ЕООД в размер не по малко от размера на облагата в резултат на извършеното от
управителя и собственик на капитала на праводаващо юридическо лице „Б. Т. ***“
ООД, с ЕИК ***, Г. Д. Г., ЕГН ********** престъпление по чл. 255 ал.4 вр.,
ал.3, вр. ал.1 т.2, 6 и 7 и чл. 26 ал.1 НК. Решението не е влязла в сила.
Прокурорът поддържа предложението за налагане на имуществена
санкция. Делото против управителя и собственика на праводаващо ю.л. Г. е приключило с решение,
което е висящо и не е влязло в сила. В наказателното дело е установено, че той
от името на „Б. Т. ***“ ООД, с ЕИК *** ЕООД извършва търговска дейност, като
ръководел и управлявал дружеството. Установено е виновно поведение у Г. като
физическо лице и постановено на първа инстанция осъдително решение за извършено
престъпление по чл. 255 ал.4 вр., ал.3, вр. ал.1 т.2, 6 и 7 и чл. 26 ал.1 НК. Наказателния
съд е приел за доказано, че Г. в периода 13.11.2009 год. до 04.03.2014 год. в
условията на продължавано престъпление като управител на „Б. Т. ***“ ООД, с ЕИК
***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството в
особено големи размери – 19,615,95 лв. Деянието по чл. 255 НК е включено в чл.
83а ал.1 ЗАНН, основополагащ административно наказателната отговорност на
юридически лица. Пледира за уважение на предложението и налагане на имуществена
санкция в посочения размер, което представлява сума, с която дружеството се
обогатило. Погасителната давност и към настоящия момент не е изтекла, с оглед
на последното деяние в установената продължавана дейност.
Ответната страна „Б. Т. ***“
ЕООД, се представлява от процесуален представител в лицето на адвокат. Изложиха
своите аргументи, при които е налице липса на основание за налагане на
имуществена санкция. Към настоящия момент има висящо наказателно производство
срещу физическо лице, което е в пряка връзка с дейността на представеното за санкциониране
юридическо лице. Следва да се изчака наличието на влязъл в сила съдебен акт.
Налице е основание за прекратяване на това производство, поради изтичане на
предвидената по закон давност. Според тях тя е четири години и половина,
изминали преди внасяне на настоящото предложение пред съда. Отделно основание,
че физическото лице, против което се води наказателно производство, е внесло в
държавната хазна дължимите данъци и лихви по тях. Няма вреда, която да
обосновава налагането на имуществена санкция против дружеството. Поради тези
съображения поискаха предложението на прокурора да бъде оставено без уважение.
След оценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази наличието на наказателно
производство против г. Д. Г., който като управител и представляващ ю.л.
извършил престъплениепо чл. 255 ал.4 вр., ал.3, вр. ал.1 т.2, 6 и 7 и чл. 26
ал.1 НК, връзката между деянието и облагата за търговското дружество, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С решение 312 по НАХД 1033 по описа за 2019 год., Окръжен
съд Бургас признал Г. Д. Г., ЕГН **********, управител и собственик на капитала
на дружеството в процесния период, за виновен в това, че в условията на
продължавано престъпление в периода 13.11.2009 год. до 04.03.2014 год. в гр.
Бургас, като управител на „Б. Т. ***“ ООД,
с ЕИК ***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на
дружеството в особено големи размери за сумата от 19 615,95 лв., от които
ДДС 13 523,59 лв. и 6092,36 лв. корпоративен данък. До приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, процесните данъчни задължения – ДДС и корпоративен
данък ведно с лихвите, били внесени в бюджета на държавата. Делото е разгледано по реда на глава 28 НПК и Г.
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1300 лева, осъден да заплати разноските по делото, а
веществените доказателства – фактури, протоколи и други е разпоредено да
останат на съхранение по делото. Решението е обжалвано и не влязло в сила. Подаден
е протест на прокурора, изразяващ несъгласието си с размера на наказанието
„глоба“ и отправя искане до надзорната инстанция за увеличаването му. Защитата
е подала жалба, в която е изразила несъгласието си с решението по принцип.
Наказателния съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени
от прокурора в постановлението, поставило началото на процедурата по глава 28
НПК. Чрез диспозитива на постановеното решение е установимо, че решаващият съд
приел изцяло от обективна и юридическа страна извършеното от Г. деяние, вида и
размера на укритите чрез престъплението данъци.
През 2008 год. е регистрирано дружество „Б. Т. ***“ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управлението гр. *., кс. „***“, бл. * вх.* ет.*.
Съдружници в дружеството били И. А. А. и Г. Д. Г.. За управител и представляващ
дружеството бил избран Г.. Управителят изцяло организирал и ръководел дейността
на дружеството, а съдружника му А. бил механик на автомобили в него.
Счетоводството на фирмата било поверено на Г. Б.. Г. предоставял на
счетоводителя документи от дейността на дружеството, въз основа на които е
водено счетоводството. Счетоводителят имал издаден електронен подпис и сама
подавала данни пред НАП. Г. делегирал
права на Б. да подава данъчните декларации и дневниците за ДДС, за което подал
декларация пред НАП.
За времето 13 ноември 2009 година до 12 октомври 2012
година, в подадените за десет данъчни периода пред НАП чрез счетоводителя Б.
документи, Г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Б. Т. ***“ ООД с ЕИК *** по закона за данък
върху добавената стойност, общо за сумата от 13 523,59 лв. За времето 16
март 2010 година до 4 март 2014 година в четири данъчни периода, в които
подавал чрез счетоводителя Б. пред НАП документи, чрез които избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на „Б. Т. ***“ ООД с ЕИК ***
корпоративен данък по закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, общо
за сумата от 6092,36 лв. В наказателното производство безспорно е установено,
че съставените отчетни за НАП документи са изготвяни от Б. въз основа на
получени от Г. счетоводни документи, без самата тя да има знание за извършените
от управителя действия, подлежащи на данъчен отчет. Общата сума, с която фиска
е ощетен от умишлените действия на управителя Г., е 19 615,95 лв. До
приключване на съдебното следствие по наказателното дело, данъчното задължение
ведно с лихвите, било погасено от Г..
Съдът намира, че предложението на прокурора от Окръжна
прокуратура Бургас е допустимо, като подадено от надлежна страна и по
предвидения в закона ред по чл. 83а ал.1 т.1 ЗАНН и отговаря на изискванията на
чл. 83б ал.2 ЗАНН. Съгласно чл. 83б ал.1 ЗАНН прокурор, който е компетентен да
разгледа делото или преписката за съответното престъпление, може да изготви
мотивирано предложение до Окръжния съд за налагане на имуществена санкция.
Деянието по чл. 255 НК е от компетентността на Окръжен прокурор – чл. 136 ал.1 ЗСВ вр. чл. 46 ал.1 вр. чл. 35 ал.1 НПК. Настоящото производство е внесено за
разглеждане в съда след внесено от прокурора постановление за освобождаване на Г.
Г. от наказателна отговорност – чл. 83б ал.1 т.1 ЗАНН.
На 31.07.2019 год. „Б. Т. ***“ ООД, с ЕИК ***, е трансформирано в ново дружество
„Б. Т. ***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управлението гр. *, кс. “***“ бл.* вх*, ет.*, с управител и
едноличен собственик на капитала И. А. А. ЕГН **********. Съдружникът и
управителят на ООД със същото наименование и ЕИК Г. Д. Г., в чиито период е
извършил данъчното престъпление, прехвърлил на И. А. своите дялове и то
преобразувано в ЕООД. По силата на право приемствеността, новото дружество
поема както активите, така и пасивите от работата на предходното дружество.
Отговорността е обективна, безвиновна и е
резултат от съдебно решение против Г. Г..
Деянието по чл. 255 ал.4 НК извършено от Г., е в условията
на продължавано престъпление в периода 13.11.2009 год. до 04.03.2014 год.
Началният момент, от който следва да се изчислява погасителната давност е края
на довършване на деянието през 2014 година. Тълкувателно постановление
1/27.02.2015 година на ОСС на НК на ВКС и ОСС на 2 колегия на ВАС, което има
правна сила и задължителност за съдебните органи е приело, че разпоредбата на
чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност по НК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено,
че макар и да не е изрично предвидена в ЗАНН, давността не може да бъде
изключена в производството по
установяване на административните нарушения. Нормата на чл. 11 ЗАНН позволява
липсата на разпоредба за абсолютна давност по този закон да бъде запълнена от
правилата на погасяване на наказателното преследване, уредени в чл. 81 ал.3 вр.
ал.1 НК. Прокурорът има процесуална възможност по чл. 83б т.2 б.“б“ ЗАНН да
внесе предложение за налагане на имуществена санкция на ю.л. дори и когато
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност. Това не задължава автоматично съдът да възприеме тази позиция, в която
следва да санкционира ю.л. Съдът на собствено основание е длъжен да установи
обстоятелствата от значение за погасяване отговорността на ю.л. и вземе своето
решение на основа закона.
Основание за санкциониране на ю.л. не е административно
нарушение, щото приложение да намери нормата на чл. 34 ЗАНН, както счита
защитата, а престъпление по НК. Погасителните юридически факти следва да се
преценяват през нормата на чл. 81 ал.3 вр. ал.1 т.4 НК, относими към
извършеното по чл. 255 ал.4 вр.ал.3 НК престъпление, за което Г. като управител
на дружеството е наказан. За това престъпление е предвидено наказание до три
години лишаване от свобода и глоба, а погасителния абсолютен давностен срок е
седем години и половина. От момента на довършване на деянието на 4 март 2014
година, към настоящия момент, този погасителен срок не е изтекъл. Налице са
всички материално правни предпоставки за реализиране отговорността на „Б. Т. ***“
ЕООД, с ЕИК *** по реда на ЗАНН. Поради
изложеното, възражението на защитата за настъпила погасителна давност,
настоящата инстанция прие за неоснователно.
Разгледано по същество, предложението за налагане на имуществена
санкция на „Б. Т. ***“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управлението гр. *, кс. “***“ бл.* вх.*, ет.*, с
настоящ управител и едноличен собственик на капитала И. А. А. ЕГН **********“,
е основателно. Като резултат от извършеното от Г. престъпление по чл. 255 ал.4
вр. ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 и чл. 26 ал.1 НК, дружеството е получило облага в
размер на 19 615,95 лв., равняваща се на неплащането на данъчни задължения
по ЗДДС и ЗКПО. Заплащането на тази сума като резултат на проведено против Г.
престъпление в рамките на наказателния процес, е свързана с последиците за
личната му наказателна отговорност. За да са налице основания за имуществена
отговорност, ЗАНН изисква дружество да се е обогатило или да са създадени
условия за обогатяване – чл. 83а ал. 1. Отговорността на дружеството е различна
от личната отговорност на дееца, чието деяние е пряко свързано с управляваното
и представлявано от него дружество. По
закон възстановяване на укритите чрез престъпление данъчни задължения, не
променя, отменя или поставя в друга зависимост имуществената отговорност на
дружеството, което се е обогатило. В санкционната редакция на ЗАНН не е
предвидена диференциация и отчитаща факта на внасяне на установената и
причинена с престъпно поведение на физическо лице вреда. Затова и се оставя с
усещането, че се иска налагане на имуществена санкция в размер, който вече е
платен на фиска и вредата заличена.
Спорен настоящият съд, паричния израз е само част от
вредните последици на едно престъпно поведение. По важното е, че се засягат
обществени отношения, свързани с правилното функциониране на данъчната система
в страната, които се охраняват от закона.
Имуществена санкция може да се наложи на юридическо лице,
което се е обогатило или би се обогатило от престъпление от посочените в
закона, извършено от кръга лица по т.1-4 чл. 83а ал.1 ЗАНН. Законът е обхванал
възможности, когато с престъпление на физическо лице не е причинен вредоносен
резултат, а е основателно санкционирането на ю.л. и в хипотезата на създадена
възможност от обогатяване и увеличаване активите му.
Деянието по чл. 255 ал.4 НК е извършено от Г. Г., който
като съдружник на капитала на „Б. Т. ***“ ООД с ЕИК *** с И. А., управлявал и
представлявал дружеството. По смисъла на чл. 113 вр. чл. 63 ал.3 от Търговския
закон, това дружество е юридическо лице и може да носи имуществена отговорност
по смисъла на чл. 83а ЗАНН. Престъплението на Г. е осъществено при извършване
на търговска дейност от името дружеството. Престъплението е от кръга, визирани
в състава на чл. 83а ал.1 ЗАНН. Решението не е влязло в законна сила, което
обстоятелство не е пречка за реализиране отговорността на ю. лице. В резултат
на извършеното престъпно деяние, дружеството се обогатило.
С оглед на изложеното, налице са всички предпоставки по чл.
83а ал.1 ЗАНН за налагане на имуществена санкция на правоприемника на „Б. Т.
***“ ООД, с ЕИК ***“ – „Б. Т. ***“
ЕООД, с ЕИК ***, капитала на което е
еднолична собственост на И. А. А.,
управлявано и представлявано от него от юли 2019 година.
Съдът може да наложи имуществена санкция в размер до 1 млн.
лв., но не по малко от равностойността на облагата. От деянието по чл. 255 ал.4 НК са настъпили имуществени вреди. Размера на облагата, която „“Б. Т. ***“
ООД, с ЕИК ***, е получило, е
19 615,95 лв. Настоящият съд е обвързан с постановеното по наказателното
дело против Г. Г. решение, по което са установени вида и размера на укритите
чрез престъпление данъчни задължения. Съдът прие, че имуществената санкция
следва да е в този размер, а не по висок. Г. е внесъл данъците с лихвите.
С разпоредбите на чл. 83а – 83е ЗАНН законодателят е
предвидил специален ред за санкциониране на юридическо лице, което в резултат
на извършено престъпление от физическо лице, свързано по предвидения от закона
начин – чл. 83а ал. 1 т. 1-4 ЗАНН, се е обогатило или би се обогатило. Този ред
е приложим в хипотезата на извършено престъпление по смисъла на НК и което
лимитативно е посочено като основание за санкциониране в чл. 83а ал.1 ЗАНН.
Това е особена процедура, чрез която се налага имуществена санкция за вреди в
резултат на извършено престъпление. Отговорността по този ред е обективна и се
задейства при наличие на юридическия факт – извършено престъпление. Чл. 28 ЗАНН
е неприложим в този вид производство. Основанието за неналагане на
административно наказание е извършено нарушение, което следва да се приеме че е
маловажен случай и насочено срещу физическо лице. Не може да се премине към
друг вид санкция освен имуществена.
Неоснователна е позицията на защитата за липса на основания
за санкциониране на дружеството поради наличие на все още висящо и неприключило
наказателно производство. Това е безспорен факт, посочен по горе. Но редакцията
на закона не дава основание за отлагане на делото или ю.л. да не се
санкционира. В чл. 83е ЗАНН са посочени хипотезите, при които решението за
налагане на имуществена санкция, се възобновява. Законът е приел и допуснал
този „правен риск“- възможност, при промяна на обстоятелствата за налагане на
наказание на физическо лице с влязъл в сила съдебен акт, имущественото
санкциониране да бъде възобновено.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.
06.02.2020 год. Съдия: