№ 2208
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110168705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
В исковата молба ищцата С.Д. ф. твърди, че ответното дружество [фирма] е
начислило по партида с аб.№ 338613, открита за апартамент, находящ се в [адрес]
жилищен/четвърти последен, суми в общ размер на 6932,89 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. Предходното установила след справка в деловодството на
дружеството, от където й била представена „неофициална детайлна справка“ –
извлечение от начислените по партидата на имота суми. Поддържа, че служителите на
[фирма] заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана чрез съдебен
изпълнител. Ищцата оспорва дължимостта на горепосочената сума, като твърди, че
между нея и ответното дружество не е налице облигационно правоотношение, тъй като
не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Отделно от предходното
излага доводи, че не дължи посочената в исковата молба сума, тъй като задълженията
били погасени с изтичане на тригодишен давностен срок. Излага подробни аргументи в
подкрепа на твърдението си, че описаните в исковата молба вземания имат периодичен
характер и се погасяват по давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 1250,00 лева,
представляваща част от общо начислената сума в размер на 6932,89 лева по партида с
аб.№ 338613 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за недопустимост на иска, а по същество излага доводи за
1
неговата неоснователност. Оспорва твърдението на ищеца за липса на облигационна
връзка за доставка на топлинна енергия в процесния недвижим имот. Поддържа се, че
по смисъла на §190 от ДР на ЗЕ ищецът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребителите за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДЕКВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителите. Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните
са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и Решение №ОУ – 02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
14.03.2014 г. Твърди се, че съгласно ОУ от 2008 г. купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ответното дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Оспорва и изложените в исковата молба доводи, че процесните суми са погасени по
давност. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен протокол от проведено на 31.03.1975 г. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 1325/1975 г. по описа на Софийски районен съд, в който е
обективирна спогодба, по силата на която процесния недвижим имот е поставен в дял
и изключителна собственост на лицето Р.Д. ф..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
04.06.2020 г. от Столична община, район С. е, че Р.Д. ф. е починала на 18.10.2014 г.,
като е оставила един наследник по закон – дъщеря и настоящ ответник С.Д. ф..
От представените към писмения отговор от ответника документи, приети като
писмени доказателства с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение се
установява, че на 08.12.2020 г. ищцата е продала на трето за делото лице процесния
недвижим имот.
2
Видно от приложеното по делото постановление за налагане на възбрана е, че
върху процесния недвижим имот през 2014 г. е вписана възбрана за задължение на
трето за делото лице.
От приложените по делото заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и искова молба се
установява, че за сумата от 6932,89 лева, част от която е и сумата предмет на
настоящото производство, вече е издадена заповед в полза на ответното дружество. В
срока за възражение по чл.414 ГПК длъжникът – настоящ ищец е депозирал исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото са приложени издавани през исковия период фактури от ответното
дружество и справка за издадени фактури и начислени суми за дялово разпределение
на топлинна енергия.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По отношение на допустимостта на иск за установяване на недължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ако този отрицателен
установителен иск е подаден в срока по чл. 414 ГПК, вече е налице съдебна практика.
С последната се приема, че отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането може да бъде предявен ,както в срока за възражение по чл. 414 ГПК, така и
преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно поканата за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор
за вземането /в този смисъл са решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г., ІV г.о.
на ВКС и решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г., IV г.о. на ВКС/.
С определение № 318/09.07.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 2108/2019 г., IV г.о.
на ВКС е прието още, че „Предявяването на заявление по чл. 410 или члл. 417 ГПК
обаче не изключва правото на длъжника в заповедното производство и да заеме ролята
на ищец в едно исково производство с цел да установи, че не дължи. Правният интерес
не е изключен само поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна
процедура за защита на правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414
ГПК. За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му
преобразуващо право на иск не може да бъде отречено, поради това, че е срещу него е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Интересът му е обусловен от
различни фактори, включително желанието спорът относно дължимостта на вземането
да бъде разрешен с влязло в сила решение, тъй като единствено от волята на кредитора
в заповедното производство зависи дали да подаде положителен установителен иск,
както и това да бъде постигнато във възможно най-кратък срок, а не да се чака
осъществяне на процедура по даване на указания по чл. 415 ГПК“.
Предвид гореизложеното, настоящия съд приема предявения иск за допустим.
3
Не е налице и нередовност на исковата молба, доколкото е предявен частичен иск от
сума в общ размер и за период така, както е била издадена заповед № 12073 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 52177/2021 г. по описа
на СРС, 140-ти състав.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в [адрес] жилищен/четвърти
последен.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай процесната фактура, касае начислена сума за изравнителна
сметка за доставяна топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. С
оглед доказателствата по делото за датата на откриване на наследството – 03.06.2019 г.,
ответникът следваше да проведе пълно и главно доказване, че през горепосочения
период наследодателят на настоящия ответник е бил собственик или вещен ползвател
на процесния недвижим имот, обуславяща качеството му на клиент на топлинна
енергия, съответно задължението на ответника, в качеството на наследник за
произтичащото от наследственото правоприемство задължение за заплащане на
припадащата му се идеална част.
В конкретния случай ищецът оспорва да е бил в облигационно отношение с
[фирма], като ответникът, въпреки изричните указания на съда, че в негова тежест е да
докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца, не проведе
пълно и главно доказване в тази насока. В конкретния случай, от представената по
делото спогодба се установява, че през 1975 г. процесния недвижим имот е поставен в
дял на наследодателя на ищцата. По делото обаче не са налице безспорни
доказателства, че през исковия период ищцата е била едноличен собственик на имота,
4
доколкото видно от приложеното по делото постановление за налагане на възбрана
/представено по делото именно от ответното дружество/ е, че през 2014 г. върху имота
е наложена възбрана и същия е посочен като собственост на трето за делото лице –
Любомир Атанасов Живанкин.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че ищцата е притежавала
качеството „потребител“ на топлинна енергия през процесния период, искът следва да
бъде уважен само на това основание, без да се обсъждат наведените доводи за
погасяване по давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса и такса за банков превод в общ размер на 52,40 лева. Видно от
документа за банков превод е, че заплатената такса към банката е 1,41 лева, а не
претендираната от 2,40 лева. Въпреки предходното, съдът приема, че като разноски
следва да бъде призната и присъдена единствено сумата от 50,00 лева. Това е така, тъй
като платените банкови такси нямат характер на разноски по смисъла на чл.78, ал.1
ГПК, т.е. разноски, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на
определени правни действия в процеса. Разходите за банкова такса са във връзка с
предоставени услуги от трети лица и като такива не следва да бъдат присъждани. С
оглед предходното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
единствено направените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата и адвокат И. е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален размер от
300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.Д. ф., ЕГН **********
срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1250,00 лева, представляваща част от общо начислена
сума в размер на 6932,89 лева по партида с аб.№ 338613, за периода от 01.05.2017 г. до
5
30.04.2020 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
да заплати на С.Д. ф., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 50,00
лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
[АДРЕС], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6